№ 11742
гр. ., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110140653 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Пр.зводството е по предявен от И. Г. Н. срещу ТП на Н.-К. иск с правно основание чл.
1, ал.1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на трудов и о. стаж на ищеца в О. с. п. - гр. . за
периода 01.03.1993г.-04.05.1998г.
В исковата молба се твърди, че в процесния период ищецът е упражнявал дейността
стоматолог в О. с. п.-гр. ., като е бил зает по трудово правоотношение на 8-часов работен
ден и при основно трудово възнаграждение от 2230 лв. Трудовият му стаж е отразен в
трудова книжка № 191, издадена от Общински народен съвет в гр. Кочериново през 1998г.,
но същият не е подпечатан, предвид което на ищеца не е признат стаж от 5 години, 2 месеца
и 3 дни. Поддържа, че работодателят е прекратил дейността си без правоприемник, а видно
от удостоверение на Н. за ищеца липсват данни за положен труд в процесния период. Моли
съда да уважи иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че трудовият стаж на лицето в посочения
период не се зачита за такъв. Сочи, че ищецът не е представил удостоверение по чл. 5 от
ЗУТОССР. Моли съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява
времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999 г., съгласно действащите тогава разпоредби, а според чл. 3, ал. 2 от закона, искът
за установяване на трудов стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на
ищеца срещу работодателя и съответното т. п. на Н., а ако работодателят е прекратил
1
дейността си и няма правоприемник само срещу т.то п. на Н.. По тази причина и с оглед на
това, че към настоящия момент О. с. п.-гр. . е прекратил дейността си без правоприемник, то
предявеният иск се явява допустим.
Представените към молбата исковата молба и молбата от 07.12.2022 г. удостоверение
изх. № Ц5506-09-5249#1 от 04.12.2020г. и удостоверение изх. № 5531-09-5074#1 от
06.12.2022 г. представляват такива по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР и обосновават правен интерес
на ищеца за установяване на трудовия стаж по съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 вр.ал. 2, т. 5 ЗУТОССР изрично предвижда, че писмено
доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, са и трудовите книжки.
Според легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 КТ, тя е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по
определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията,
к.то се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но само за
удостоверяваните в нея факти. Съгласно сега действащата разпоредба на чл. 349, ал. 1, т. 9
КТ, в трудовата книжка задължително се вписва продължителността на времето, което се
признава за трудов стаж. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че
работникът или служителят разполага с правен интерес да води иска по чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР, само ако трудовата книжка е засегната от порок, който я лишава от нейната
предвидена в закон удостоверителна сила по отношение на времето, което се зачита за
трудов стаж. Така е и в разглеждания случай. Пенсионният орган е отказал да зачете на
ищеца посочения в трудовата книжка стаж поради ненадлежното й оформяне – липсвал
печат на учреждението.
С оглед изложеното, представената по делото трудова книжка на ищеца следва да
бъде ценена не като документ, пряко установяващ продължителността на трудовия му стаж
съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ, а само като начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 2,
т. 5 от ЗУТОССР.
По делото е приет препис от трудова книжка на ищеца, съгласно която ищеца през
посочения период 01.03.1993г.-04.05.1998г. е бил в трудово правоотношение с О. с. п. - гр. .,
по силата на което е изпълнявал длъжността „стоматолог” с възнаграждение 2230 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че описаното по-горе писмено доказателство се явява
начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6 ЗУТОССР, установяващо вероятността
на твърдяния трудов стаж за периода от 01.03.1993г. до 04.05.1998г., което от своя страна
прави допустими свидетелските показания за доказването му, съгласно даденото в чл.6, ал.1
ЗОТУССР разрешение.
От събраните в хода на пр.зводството гласни доказателствени средства, посредством
разпита на свидетеля Гавраил Славчев И.ов, се установява, че през процесния период ищеца
е работил в О. с. п. - гр. . като стоматолог. Разпитания по делото свидетел е работил на
същото място, също като стоматолог, поради което е имал непосредствени впечатления от
2
удостоверените с показанията му обстоятелства. Последното се установява и от
представения от ищеца и неоспорен от ответника препис – извлечение от трудовата книжка
на свидетеля И.ов.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че за периода от 01.03.1993г. до 04.05.1998г. ищеца е упражнявал
трудова дейност на длъжност „стоматолог” в О. с. п. - гр. ., на пълен 8-часов работен ден с
възнаграждение в размер на 2230 лв.
При това положение съдът намира, че ищцата е провела успешно доказване на
предявения иск, който следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецъта – така Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. №
2/2015 г., ОСГК. Ищецът установява разноски в размер на 700 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, което следва да му се присъди.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР е предвидено, че по делата за установяване
на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Следователно в случая е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 40 лв., представляващи дължима държавна
такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. П. НА Н. О. И. – гр. К., адрес
гр. К., бул. „.“ № 46, че И. Г. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ., ул. „.“ № 161А, ет.
3, ап. 7 – чрез адв. Х., на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, във вр. чл. 1, ал.1, т. 3
ЗУТОССР, за периода от 01.03.1993г. до 04.05.1998г. е упражнявал трудова дейност на
длъжност „стоматолог” в О. с. п. - гр. ., на пълен 8-часов работен ден с възнаграждение в
размер на 2230 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. П. НА Н. О. И. – гр. К., да заплати на И.
Г. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за пр.зводството в размер на
700 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. П. НА Н. О. И. – гр. К., да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 40 лв., представляващи дължима
държавна такса за пр.зводството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4