Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 7787 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 71054 от 20.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 48893/2018 г., по описа на Софийският районен съд, II ГО, 63 състав, е уважил частично предявените от ищеца Д.Д.Б. искове, като е
признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението
на ищеца, извършено със заповед № 17/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на
„Л.С.“ ЕАД, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищеца
на заеманата от него длъжност преди уволнението „Продавач-консултант/супервайзор“ към отдел „Търговски обекти“, сектор „Магазини“,
дирекция „Търговска“ при „Л.С.“ ЕАД; осъдил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 255, ал. 1 КТ ответника да заплати на ищеца
сумата от 7994,46 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в периода от 01.06.2018 г. до 01.12.2018 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, като е отхвърлил иска за сумата над 7994,46 лв. до пълния
предявен размер от 9000 лв. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1155,30 лв.
- разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – 319,77 лв. държавна
такса по сметка на СРС. На основание чл. 78, ал. 3 във вр.
с ал. 8 от ГПК ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата в
размер на 3,72 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок
срещу решението, в частите, с които предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от „Л.С.“ ЕАД чрез юрисконсулт Й., в която
се правят оплаквания, че атакуваното решение е немотивирано, което прави
невъзможен анализа на решаващите изводи на съда. Сочи, че съдът неправилно е
приел, че не е налице реално съкращаване в щата, както и че въззиваемият
е с най-висока образователно квалификационна степен. Освен това оспорва
заключението, че новите изисквания за притежавана образователна степен са
въведени с цел улесняване прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Не
възразява по разноските на ищеца. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.
263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата
страна Д.Д.Б., в който оспорва въззивната
жалба и излага доводи за правилността на атакуваното решение, като счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ответното дружество е злоупотребило с
право при уволнението на ищеца, тъй като на длъжността са останали и работници,
които не притежават необходимото за нейното заемане образование. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението
в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна,
намира за установено следното:
Безспорно между страните, поради което и отделено
като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото, е че
същите са били валидно обвързани от трудов договор № 122/21.06.2002 г., изменян
многократно с допълнителни споразумения към него с № 25 от 20.01.2003 г., №
184/19.07.20004 г., № 194/13.08.2004 г., № 474/08.11.2004 г., № 110/16.02.2005
г., № 981/21.07.2005 г., № 1760/03.08.2005 г., № 254/27.02.2007 г.,
2497/25.07.2007 г., № 3647/07.12.2007 г., № 2216/31.10.2008 г., № 75/22.01.2015
г., по силата на който към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът
е работил при ответното дружество на длъжност „Продавач-консултант/супервайзор“ към отдел „Търговски обекти“, сектор
„Магазини“, дирекция „Търговска“, на която е назначен с Допълнителното
споразумение с № 254 от 27.02.2007 г.
От
отбелязването в представеното по делото Допълнителното
споразумение с № 254 от 27.02.2007 г., се установява, че на 09.03.2007
г. на работника е връчена трудова характеристика за длъжността „Супервайзор“,
съгласно която длъжността е подчинена на Директор дирекция „Търговска“, Началник
отдел „Безмитни магазини“, Управител на магазин, а на длъжността са подчинени
Продавач-консултантите, и за заемането и се изисква средно или средно специално
образование, на което изискване ищецът е отговарял, както се установява от
представената по делото Диплома за висше образование и
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Хидрология и
инженерна геология“ с професионална квалификация „инженер геолог-хидрогеолог“
от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – гр. София, съгласно която
през 2001 г. ищецът е придобил образователно-квалификационната степен, посочена
в нея.
От
представените по делото екземпляри се установява, че длъжностната
характеристика за длъжността е променяна на 26.05.2010 г., като длъжността е
подчинена на Директор дирекция „Търговска“ и Ръководител отдел „Търговски
обекти“, а на длъжността са подчинени Продавач-консултантите, и за заемането и
се изисква средно образование и същата е връчена на ищеца на 28.05.2010 г.
Длъжностната
характеристика за длъжността е променяна и на 10.03.2014 г., като длъжността е
подчинена на Директор дирекция „Търговска“ и Ръководител отдел по продажбите, Управител
търговия на дребно, а на длъжността са подчинени Продавач-консултантите, и за
заемането и се изисква средно или средно специално образование, като същата е
връчена на ищеца на 14.03.2014 г.
Длъжностната
характеристика за длъжността е променена
и на 21.05.2018 г., като длъжността е подчинена на Директор дирекция
„Търговска“, Ръководител отдел по продажбите, Зам.-ръководител „Отдел по
продажбите“, „Продавач-консултант/старши супервайзор“,
а на длъжността са подчинени „Продавач-консултант - Второ ниво“, „Продавач-консултант
- Първо ниво“, „Продавач-консултант“, и за заемането ѝ се изисква висше образование,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, област на висшето образование
„Социални, стопански и правни науки“, професионално направление „Икономика“,
като същата е връчена на ищеца на 01.06.2018 г.
Между
страните не е спорно и се установява, че на 01.06.2018 г. на ищеца е връчена и Заповед № 17 от 01.06.2018 г., издадена
от изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, за прекратяване на трудовото му
правоотношение, на основани е чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от датата на
връчване на заповедта.
Съгласно
посоченото в заповедта, определените в т. II, 1, 4, 5 и 6 на длъжностната
характеристика основни функции и задължения, са пряко зависими от притежаваната
образователно-квалификационна степен и професионална квалификация. Въведеното в
длъжностната характеристика изискване за притежаване на образование произтича
от въведените Единни държавни изисквания за придобиване на ОКС „бакалавър“ и
„магистър“ с професионална квалификация „Икономист“, с които са определени
задължителни фундаментални учебни дисциплини и минималният им хорариум за
изучаване, които осигуряват широкопрофилна подготовка
или специализирана професионална подготовка по професионални направления и
специалности, както и задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с
профилиране в определена специалност, които са необходими за изпълнение на
функционалните задължения.
Въведената
на 21.05.2018 г. промяна в длъжностната характеристика е във връзка със
задължителните образователни изисквания, на които следва да отговаря служителят
за заемане на длъжността „Продавач-консултант/супервайзор“.
В
заповедта е посочено, че липсата на необходимото образование не осигурява
познаване на основните теоретични концепции и практики, което води до ниска
ефективност при изпълнение на основните функции и задължения, тъй като
възложените цели не се покриват от очакваните резултати. Освен това, тези
пропуски се проявяват в личните комуникации на служителя с колегите и
ръководството, което дава основание да бъдат свързани изцяло с трудовата му
функция.
Със
Заповед № 17 от 04.06.2018 г. на ищеца са определени обезщетение по чл. 220,
ал. 1 и 2 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за месец, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2018 г.
С определение на съда от 06.11.2018 г., по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделен като безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец, предхождащ датата на прекратяването на трудовото
правоотношение, е в размер на 1332,41 лева.
С определение на съда от 06.11.2018 г., ответникът е
задължен по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи в едноседмичен срок
щатни разписания, трудови договори, длъжностни характеристики и дипломи за
образование на всички лица, които към 01.06.2018 г. са заемали длъжността „Продавач-консултант/супервайзор“, към отдел „Търговски обекти“, сектор
„Магазини“, дирекция „Търговска“, на която е бил назначен и ищецът.
От представените с молба от 04.12.2018 г., в изпълнение
на определението на съда доказателства, а именно Препис-извлечение от щатно
разписание към 01.06.2018 г. се установява, че към сочената дата съществуват
четири длъжности „Управител търговия на дребно“, „Продавач-консултант/супервайзор“, „Продавач консултант – първо ниво“, „Продавач
консултант – второ ниво“. От Препис-извлечение от щатно разписание към
01.07.2018 г. се установява, че към сочената дата длъжността „Продавач-консултант/супервайзор“, към отдел „Търговски обекти“, сектор
„Магазини“, дирекция „Търговска“ не съществува, като съществуват длъжности „Мениджър
екип продажби“, „Старши специалист продажби“, „Специалист продажби“ и
„Консултант продажби“.
След съпоставяне на двете щатни разписания се
установява, че към 01.06.2018 г. на длъжността „Продавач-консултант/супервайзор“ са били назначени както следва:
В магазин № 7 – изток „Терминал 2“:
1. Б.В.С., с висше образование, назначена съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г. на длъжност „Мениджър
екип продажби“.
2. Ищецът Д.Д.Б., с висше
образование, който не фигурира в щатното разписание от 01.07.2018 г.
В магазин № 8 – запад „Терминал 2“:
1. А.В.П., със средно образование, който не фигурира
в щатното разписание от 01.07.2018 г.
2. В.К.И.-П., с висше образование, назначена съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г., на длъжност „Мениджър
екип продажби“.
3. И.М.А., с висше образование, назначен съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г. на длъжност „Специалист
продажби“.
В магазин № 3 – Заминаване „Терминал 1“:
1. Т.И.А.– със средно образование, назначена съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г. на длъжност „Консултант
продажби“.
2. Р.И.И.– с висше
образование, назначена на длъжност „Старши специалист продажби“ съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г., бакалавър по „Стопанско
управление“ и магистър по „Публична администрация“, както се установява от
приложените по делото Дипломи за висше образование, с професионална
квалификация „Публична администрация“.
В магазин №
10 – Пристигане „Терминал 2“:
1. Е.И.Г.– с висше образование, назначена на
длъжност „Старши специалист продажби“ съгласно Препис-извлечение от щатно
разписание към 01.07.2018 г., бакалавър по „Икономика“, както се установява от
приложените по делото Дипломи за висше образование.
2. П.Ч.Д.– с висше образование, назначена съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г. на длъжност „Мениджър
екип продажби“.
В магазин № 4 – Пристигане „Терминал 1“:
1. В.Г.Б. – с висше образование, назначена на
длъжност „Старши специалист продажби“ съгласно Препис-извлечение от щатно
разписание към 01.07.2018 г., за която се устаноява от
приложената по делото Диплома за полувисше образование, че има полувисше
образование по специалност „Организация на управление на хотела и ресторанта“.
По делото не е представена дипломата за висше образование на лицето.
2. Петранка А. Ж.– с висше образование, назначена
съгласно Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г. на длъжност
„Специалист продажби“.
В Магазин „Български напитки – Терминал 1 и Терминал
2“:
1. М.П.А.- с висше образование, назначена на
длъжност „Старши специалист продажби“ съгласно Препис-извлечение от
щатно разписание към 01.07.2018 г., бакалавър по „Икономика и управление на
транспорта“ с професионална квалификация „Икономист“, както се установява от
приложената по делото Диплома за висше образование.
2. Л.К.Б.(трудоустроен) – със средно специално
образование, назначен на длъжност „Консултант продажби“ съгласно
Препис-извлечение от щатно разписание към 01.07.2018 г.
От Препис-извлечение
от щатно разписание към 01.07.2018 г. се установява, че към сочената дата на
длъжността „Старши специалист продажби“ са били назначени и:
В магазин № 7 – изток „Терминал 2“:
1. В.М.П.– с висше образование, която съгласно
представено Допълнително споразумение № 579 от 27.07.2018 г. към трудов договор,
на основание чл. 119 от КТ, е преназначена считано от 01.07.2018 г. на
длъжността „Продавач-консултант I ниво“.
2. В.И.В.– с висше образование, магистър по „Стопанско
управление“, както се установява от приложената по делото Диплома за висше
образование.
В магазин № 8 – запад „Терминал 2“:
1. Т.Ц.М.– с висше образование, бакалавър по „Туризъм“,
както се установява от положената по делото Диплома за висше образование от
УНСС, Факултет „Икономика на инфраструктурата“.
2. Н.К.М.- с висше образование, бакалавър по специалност
„Публична администрация“, както се установява от положената по делото Диплома
за висше образование.
В магазин № 3 – Заминаване „Терминал 1“:
1. Е.А.К.– с висше образование, бакалавър по
„Стопанско управление“, както се установява от приложената по делото Диплома за
висше образование.
В магазин № 10 – Пристигане „Терминал 2“:
1. В.И.Ш.– с висше образование на
образователно-квалификационна степен „специалист“ по „Икономика на търговията“,
както се установява от приложената по делото Диплома за висше образование.
В Магазин „Български напитки – Терминал 1 и Терминал
2“:
1. Б.О.И.– с висше образование, която съгласно
представеното заявление № 70 от 04.04.2018 г. ведно с
удостоверение за раждане № ********** от 09.01.2018 г., което е одобрено със
заповед за отпуск № 4940 от 05.04.2018 г., е в отпуск поради бременност и
раждане и чиято диплома за висше образование не е представена по делото.
От констатацията, направена в открито съдебно
заседание, проведено на 18.12.2018 г., се установява, че в оригинала на трудовата
книжка на Д.Д.Б., след вписаното прекратяване на
трудовото правоотношение при ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
считано от 01.06.2018 г., липсват други вписвания.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Настоящият въззивен състав счита,
че разгледано по същество, същото е неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2
от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Нормата предвижда две
отделни основания – първото липса на образование - по вид и степен, а второто -
липса на необходимата професионална квалификация. За да са налице основанията
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, новите изисквания за образование и
професионална квалификация трябва да са въведени в длъжностната характеристика
или щатното разписание само в хода на действие на трудовото правоотношение. В
конкретния случай от Заповед № 17 от 01.06.2018 г., макар и непрецизно формулирана,
безспорно се установява, че уволнението е извършено в хипотезата на предложение
първо на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на образование, тъй като
работодателят е поставил нови изисквания за образование – от
„средно или средно специално образование“ за длъжността „Продавач-консултант/Супервайзор“ по длъжностната характеристика от 10.03.2014
г., на „висше образование, степен „бакалавър“, област на висшето образование „Социални,
стопански и правни науки“ с професионално направление „Икономика“, в
утвърдената на 21.05.2018 г. длъжностна характеристика. Мотиви за сочената
промяна е изложил в заповедта, от която се установява, че уволнението се
извършва именно поради липса на висше образование в областта на „Социални,
стопански или правни науки“, с професионално направление „Икономика“. По тази
причина ищецът е могъл да разбере кои са фактите, поради които трудовото правоотношение
е било прекратено, а именно, че същият е притежавал висше образование и
образователно-квалификационна степен „магистър“, но по специалност „Хидрология
и инженерна геология“ с професионална квалификация „Инженер геолог-хидрогеолог“,
като същевременно същите факти са достатъчно ясно формулирани, за да може и
съдът да ги подведе под приложимата правна норма и съответно да ги провери,
поради което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, заповедта е
достатъчно ясна (в този смисъл Решение № 109 от 10.07.2018 г. по гр. дело №
4189/2017 г. на III ГО на ВКС).
Доколкото
нормата на чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ дава право на работодателя да променя с
длъжностната характеристика и с щатното разписание изискванията за образование
и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в
нормативен акт, с оглед неговата суверенна преценка, съдът не е компетентен да
се произнася какво образование и квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, освен
при наведени твърдения в исковата молба за злоупотреба с право по чл. 8 от КТ.
С
оглед изложените твърдения в този смисъл в исковата молба, с определение от 18.06.2020
г., постановено в открито съдебно заседание, настоящият състав на въззивния съд е допълнил доклада по чл. 145, ал. 1, т. 5 от ГПК, като е
указал на въззиваемия-ищец, че в негова тежест, при условията на пълно обратно
доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК е да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, като докаже, че промяната в изискванията за длъжността по отношение на
образованието е извършена единствено с цел прекратяване именно на неговото трудово
правоотношение, като му е предоставил възможност да ангажира доказателства за
това. В предоставения от съда срок, ищецът не е посочил и представил
доказателства, нито е направил доказателствени
искания, извън искането в първата съдебна инстанция по чл. 190, ал. 1 от ГПК за
задължаване на ответника да представи щатни разписания и дипломи на
служителите, заели впоследствие новосъздадената на мястото на длъжността
„Продавач-консултант/Супервайзор“ длъжност „Старши специалист продажби“.
В този смисъл и доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното, настоящият състав на въззивния съд счита, че ангажираните от ищеца доказателства
във връзка с твърдението му за злоупотреба с право не покриват стандарта на чл.
154, ал. 1 от ГПК, като от тях не може да се установи без съмнение прекратяване
на трудовото му правоотношение при превратно упражняване на права, с цел заобикаляне
на изискванията за подбор или за да се преодолее закрилата по чл. 333 от КТ.
От съпоставяне на представените по делото длъжностни
характеристики и щатни разписания се установява, че новата длъжност „Старши
специалист продажби“, заменила старата след промяната в щатното разписание, е в
по-висок клас по Списъка на длъжностите в Националната класификация на
професиите и длъжностите, 2011 г., Приложение 4 към Заповед № PД 01-931/27.12.2010
г., от „Продавач-консултант
първо и второ ниво“. След изменение на изискванията за образование, ищецът не е
притежавал необходимото висше образование в област на висшето образование
„Социални, стопански и правни науки“, с професионално направление „Икономика“,
а по професия е „Инженер-геолог“. Освен това, като се установява от двете щатни
разписания, същият не е единственият служител, заемащ длъжността
„Продавач-консултант/супервайзор“, чието трудово
правоотношение е прекратено след изменение на изискванията за образование,
поради което не може да се направи извод, че това изискване е въведено
единствено по отношение на него.
Действително
по делото се установява, че след 01.07.2018 г., не всички лица, които са
останали на длъжността „Старши
специалист продажби“ са притежавали висше образование – за В.Г.Б., независимо
че в щатното разписание е посочено, че има висше образование, по делото е
представена единствено Диплома за полувисше образование по специалност
„Организация на управление на хотела и ресторанта“, или поне
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – за В.И.Ш.са представени
доказателства, че има висше образование, но с придобита
образователно-квалификационна степен „специалист“ по „Икономика на търговията“,
но доколкото за длъжността са налице повече от една щатни бройки,
работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на всеки
от служителите, които не отговарят на променените изисквания, но не е длъжен да
стори това за всички едновременно.
По
отношение на останалите служители, посочени от ищеца – В.Г.Б., Т.Ц.М.и Н. К. М., специалностите,
в които същите са се обучавали попадат съгласно Постановление № 125 на МС от
24.06.2002 г. за утвърждаване на класификатор на областите на висше образование
и професионалните направления, в обхвата на посочената в новите длъжностни
характеристики област на висше образование, а именно „Социални, стопански и
правни науки“, сред които обаче не попада специалността на ищеца.
Ето
защо според настоящия състав на въззивния съд, от
представените по делото доказателства не може да се направи заключение, че
изискванията за заемане на длъжността са въведени в нарушение на чл. 8, ал. 1
от КТ, поради което предявените искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са неоснователни,
доколкото трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, поради което
решението, в частта, с която същите са уважени следва да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното въззивната
жалба е основателна, а решението в обжалваната част е неправилно и като такова
следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
ищеца-въззиваем разноски не се дължат.
Въззивникът-ответник има право на разноски в
размер на 159,89 лева за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване. Същият е заявил и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в двете инстанции, което е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.
23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа,
когато искът е предявен самостоятелно - от 50 до 100 лв., а по трудови дела с
определен материален интерес - от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за двете инстанции.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата в размер на 259,89 лв., представляваща разноски за двете
инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 71054 от 20.03.2019 г., постановено по гр.
дело № 48893/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 63-ти състав в обжалваната
част, с която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сумата от 7994,46
лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода
от 01.06.2018 г. до 01.12.2018 г., както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски по делото, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Д.Б., ЕГН
**********, с адрес ***, срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, А.С.№ *,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за
незаконно и отмяната на Заповед № 17/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на
„Л.С.“ ЕАД, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение,
в размер на 7994,46 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 01.12.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Д.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, А.С.№ *, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 259,89 лв. – разноски по
делото.
Решението е влязло в сила в частта, с която
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сумата над 7994,46 лева до
пълния предявен размер от 9000 лева е отхвърлен.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната, при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.