Решение по дело №735/2018 на Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

 

№  9                                     08.01.2019 г.                              гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО.......................................................................... състав

на  дванадесети декември................................... две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                            Председател : ТОШКА ИВАНОВА         

                                                                    Членове : АННА ПЕТКОВА

                                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

Секретар Р.Р.

като разгледа докладваното от чл.съдията Георгиев.......................................................

В.гр. дело № 735 по описа за 2018год.,...............................................................................

За да се произнесе взе предвид:

 

                  Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.

             Обжалва се от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* гр.Пловдив решение № 188/18.09.2018г. по гр. д. № 189/2018г. на Районен съд – Свиленград, с което се осъжда „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД-Пловдив да заплати на Я.Д.П. *** 629,30лв.,сума представляваща платена без правно основание стойност на електрическа енергия ,в резултат на корекция корекция на сметка за минал период от 20.10.2017г. до 18.01.2018г.,по фактура №********** от 23.02.2018г.ведно със законната лихва върху тази сума.

 

    В жалбата на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.  Навеждат се доводи, че извода на съда,че не може дружеството-доставчик на ел.енергия едностранно да коригира неотчетено потребление на ел.енергия за минал период е неправилен.Счита,че в тази насока съдът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която липсва законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите на ел. енергия за изминал период.Твърди,че тази  практика не следва да се приема като обвързваща, тъй като не отчита последващо нормативно изменение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, влязло в сила от 17.07.2012 г. и допускащо извършване на такава корекция. Сочи, че нормата на  чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката препраща към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, който урежда законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството ел. енергия, като в чл. 45 от същите правила се предписва, че при установяване на грешка над допустимата по спецификацията на средството за търговско измерване, отчетеното количество енергия да се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел. енергия, като за такъв договор следва да се приемат ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ – 013 от 10.05.2008 г. и решение № ОУ – 014 от 10.05.2008 г. Въззивникът излага доводи, че предприетите действия по коригирането на сметките на доставена електрическа енергия за отминали периоди била единствената възможност да се защити обществения интерес, неразривно свързан с доставянето на ел.енергия, като за това не било необходимо изричното установяване на конкретно лице, отклонило енергия. В тази насока счита, че разликата в доставената и отчетена ел. енергия следвало да се поеме от потребителя без да има същност на санкция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства и от изготвената експертиза безспорно се установява, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана външна намеса, в следствие на която енергията се е отчитала частично и ищецът е консумирал ел. енергия, която не е отчетена и заплатена от него. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Свиленград и вместо него да  постанови ново, с което да отхвърли предявения  иск като неоснователен и недоказан. Претендира и заплащането на разноски за двете инстанции.

           В срока по чл.268 от ГПК  е постъпил отговор от въззиваемата страна,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

           Хасковският окръжен съд като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено от фактическа страна.

           Районен съд Хасково е сезиран  от Я.Д.П. *** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* гр.Пловдив с иск с правно основание чл.55 ал. предл. 1 от ЗЗД за сумата от 629,30лв. платена без правно основание на ответника.

           В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е оспорил иска като неоснователен с аргументи,че исковата сума е начислена съобразно действащата разпоредба,уреждаща отношенията свързани с доставянето на ел. енергия. 

           При извършена проверка на 18.01.2018г. и въз основа на съставен констативен протокол за техническа проверка  и подмяна на средство за търговско измерване  СТИ №401870 от същата дата е установена манипулация на електромера и погрешно измерване 77,88%. Метрологичната експертиза е потвърдила външното въздействие върху измервателното средство.Това е дало основание на доставчика да коригира и допълнително да начисли на абоната  стойността на ел. енергия на стойност 629,30лв. за минал период от 01.12.21015г. до 05.01.2016г.,като посочената сума е заплатена от ищеца.

             Безспорно установено е,че ищецът П. въззиваем в настоящето производство е потребител на електроенергия с клиентски №**********, ИТН *** на обект находящ се в гр. Свиленград ул.***.Не се спори,че при извършената проверка е установено отклонение в отчитане на кол. ел. енергия,поради което доставчикът е коригирал сметката начислил е допълнително цена за минал период съобразно чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕ,която е заплатена.

              Спорният по делото момент е основанието за плащане на така установеното коригирано количество ел. енергия.Според жалбоподателя отговорността на потребителя е безвиновна,но в решението си решаващият съд е изложил съображения в обратна посока защо не споделя идеята за обективна отговорност.Правните доводи на съда за доказване на виновно поведение на потребителя са правилни и законосъобразни. Установената и  извършена процедура от представителите на електроснабдителното предприятие по отношение на техническото средство за измерване, възложена им по силата на нормите на  ПИКЕЕ едностранно поставя доставчика в привилегировано положение спрямо потребителя и не изключва тежестта от установяването на действително потребеното количество енергия.Обратният извод би довел до поставяне в неравноправно положение потребителите на ел. енергия спрямо доставчика.- При така установената фактическа обстановка,възприета правилно от районния съд и която фактическа обстановка въззивната инстанция изцяло  възприема,поради което не се налага обосноваването на кои факти се приемат за доказани и кои не,районният съд е достигнал до законосъобразен правен извод за допустимост и основателност на предявения иск против ответника. Мотивите на районния съд са обосновани и почиват на правните норми регламентиращи материята относно облигационното отношение  възникнало между страните за продажба на ел.енергия в процесния обект. От решаващо значение е факта, че СТИ на ел. енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа  технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на потребителя на ел. енергия Подробното мотивиране на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

                            С оглед изхода на спора въззивникът „ЕВН   БЪЛГАРИЯ   ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"АД, следва да заплати на въззиваемата страна    направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300лв.за въззивна инстанция.                       

           Мотивиран така,съдът

 

                                          Р    Е    Ш    И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 188/18.09.2018 год. по гр. д. № 189/2018 год. на Районен съд – Свиленград. 

        ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* гр.Пловдив да заплати на да заплати на Я.Д.П. *** разноски по делото в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

          Решението  не подлежи на  обжалване.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                  

                                                                                                                       2.