Р Е Ш Е Н И Е №
В името на
народа
гр.
Кърджали, 03.04.2023 г.
Административен съд - Кърджали, в публично
съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 80/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е.С.Н. от *** срещу Решение
за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство
№********** на главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Кърджали – М. К.,
изх. № **********/30.11.2022г., потвърдено с Решение № 2/ 04.01.2023 год. на
директора на ТД на НАП Пловдив. Претендира се незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 11, § 1 от
Регламент № 883/2000 за едно заето лице е приложимо законодателството само на
една държава-членка. При наети и самостоятелно наети лица разпоредбата на чл.
11, § 3, буква а) от Основния регламент въвежда правилото, че се прилага законодателството
на държавата членка, в която се осъществява дейността - ’’правило на
заетостта".
Изключението от това общо правило при командироване
на заети лица е посочено в разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент /ЕО/№
883/2004, според която лице, което осъществява дейност като заето лице в
държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си
в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да
осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е
подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че
предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца и че не е
изпратено да замества друго лице.
В разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/
№ 987/2009 е уточнено, че за целите на прилагането на чл. 12, § 1 от основния
регламент, "лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка
от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което
е командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице,
което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие,
че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател. В случая и съгласно българското законодателство към "категорията
заети лица" спадат всички осигурени лица по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО.
В жалбата се сочи, че основен въпрос в случая
е, дали е приложимо изключението на член 12, § 1 от основния регламент от
гледна точка наличието на обичайно осъществявана дейност от страна на
дружеството жалбоподател на територията на Република България при съобразяване
на това с дефиницията, съдържаща се в чл. 14, § 2 от регламента за прилагане и
респективно дали са налице предпоставките за издаване на искания формуляр-удостоверение
А1. Според съображение 5 към Решение № А2 от 12.06.2009 г. за тълкуване на член
12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно
законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети
работници, временно работещи извън компетентната държава (достъпно на ***)
"второто решаващо условие за прилагането на чл.12, § 2 от основния регламент
е наличието на връзка между работодателя и държавата членка, в който той е
установен. Поради това да командироват работници следва да имат възможност само
предприятия, които обичайно извършват дейността си на територията на държавата
членка, чието законодателство остава приложимо спрямо командирования работник,
като следователно се приеме, че посочените разпоредби се прилагат само за
предприятия, които обикновено извършват съществена част от дейността си на
територията на държавата членка, в която са установени.” Цитира се т. 1, пети
абзац от посоченото по-горе решение, съгласно, който "за да се определи,
при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва
обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата членка,
в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да
провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като
мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на
административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено,
както и в другата държава членка, мястото, където са наети командированите
работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с
клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени
между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с
клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от
съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани
към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана
от предприятието в държавата, в която е установено.”
Поради изложеното се твърди, по отношение на
съществената дейност, извършвана от дружеството „Интер групс
ЕООД следва да се съобразят следните факти и обстоятелства: регистрация и
седалище на предприятието, броят на административния персонал, работещ в
държавата-членка, мястото, където се назначават командировани работници, и
мястото, където се сключват по-голямата част от договори с клиенти, приложимото
право към трудовите договори, сключени от предприятието с неговите работници,
от една страна, и с неговите клиенти, от друга, и оборотът през подходящо типичен
период във всяка съответна държава-членка и броя на договорите, изпълнени в изпращащата
държава. Цитира се и Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 година по
дело С-784/19, постановено по идентичен казус.
В жалбата се посочва също, че икономическата
дейност на "Интер групс" ЕООД е
"предоставяне на работна сила за временна заетост". Обстоятелството, че
дружеството не е изпълнило второто условие за приложението на специалното
правило по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно значителна част
именно от тази дейност е извършена на територията на България не отговоря на
действителното фактическо положение и е неправилно констатирано в оспореното
решение.
Изразява се становище за допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаване на оспореното решение, без
да са посочени конкретни съображения. Искането е да се отмени оспореното
решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство, издадено от главен инспектор по приходите. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който претендира деловодни разноски
в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание, ответникът – Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали – гр. Кърджали – М.
К. се явява лично и оспорва подадената жалба.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок от съобщаването на
решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
За да се произнесе по същността на жалбата
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство по издаване на
оспореното решение е започнало с искане, вх. № 9400-9927/ 31.10.2022 г., на Е.С.Н.
за издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство за заето лице за
периода: 02.06.2018 г.-31.10.2018 г. Към искането е приложено копие от: трудов
договор с „Интер Групс“ ЕООД; допълнително
споразумение; длъжностна характеристика; заповед за командироване във ***;
съгласие по чл.121, ал.2 от КТ; информация по чл.127, ал.5 от КТ и заповед за
прекратяване на трудов договор.
С Решение за отказ за издаване на
удостоверение относно приложимо законодателство, изх. № **********/30.11.2022
г. на главен инспектор по приходите, е постановен отказ за издаване на
поисканото удостоверение. Прието е, че не са налице условията, при които лицето
може да остане подчинено на българското осигурително законодателство. Посочено
е, че приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от
Регламент 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична
ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от
лица, попадащи в персоналния му обхват). Според принципа „Определяне на
приложимото законодателство”, лицата, за които се прилага регламента са
подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1)
от Регламент 883/2004). Основното правило при определяне на приложимото право
е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата – членка, на чиято
територия полагат труда си.
Лицата, осъществяващи дейност като заети или като
самостоятелно заети в една държава - членка са подчинени на законодателството
на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004.
За целите на прилагането на Дял II от
Регламент 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно
заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за
целите на осигурителното законодателство на държавата - членка, в която се
осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл.
1(a) и (б) от Регламент 883/2004).
В оспореното решение е посочено, че лицето,
за което е подадено искане попада в персоналния обхват на Регламент 883/2004:
граждани на държава — членка (България), заети лица на територията на Република
България, извършващи работа на територията на друга държава – членка (***).
След извършен анализ на декларираните данни
от дружеството в подадените искания, приложени документи и въз основа на
констатираните факти и обстоятелства при направена справка в информационната
система на Националната агенция за приходите е установено, че седалището на
„Интер групс“ ЕООД е на територията на Р. България – ***.
Дружеството е представлявано от С. С. А. и е с икономическа дейност
„предоставяне на работна сила за временна заетост“ (с код по НИД 7820).
Дружеството е регистрирано в Търговския регистър на 08.12.2017 г. и от 04.05.2018
г. има регистрация по ЗДДС, а от месец 05.2018 г. са подавани
справки-декларации по ЗДДС.
Трудовият договор с Е.С.Н. с ЕГН ********** е
сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до завършване на определената
работа, съответно съгласно чл. 107р от КТ, на длъжност „***“. Договорът се
сключва до завършване на определена работа и е придружен със заповед за
командировка на лицето за период от 02.06.2018 г. до завършване на определена
работа на длъжност „***“.
За да се приеме, че предприятието обичайно
осъществява дейността си в изпращащата държава-членка, то не следва да извършва
предимно административно-управленски дейности на територията на тази държава, което
от своя страна предполага, че предприятието реализира приходи от дейността си
във въпросната държава.
За да се счита, че предприятието осъществява
съществени дейности на територията на България, то трябва да реализира приблизително
25 % от общия си оборот в изпращащата държава-членка.
От програмните продукти на НАП (декларация по
чл.92 от. ЗКПО за 2017 година).Справка
за липсата на регистрирано фискално устройство се установи, че от месец януари
2018 година м.04.2018 г. вкл. дружеството работодател няма реализиран оборот на
територията на България. Доказателство, за неизвършването на дейност на
дружеството до м.04.2018 г., е и регистрирането на първите договори с наетите
лица от 23.04.2018 г.
След извършена проверка на подадените СД по
ЗДДС и дневниците за продажби към тях за периода от м. 05.2018г. до м.
12.2018г., е установено, че дружеството декларира доставки на територията на
България, клетка ** и доставки на услуги по чл. 21, ал.З от ЗДДС - клетка ** (доставки
на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава – членка).
Реализираният оборот на Територията на
България е 2,38% по време на командироването, спрямо реализирания оборот в
чужбина - 97,62%.
Реализирания от работодателя оборот на територията
на изпращащата държава спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца
съгласно приложена-справка за приходите в страната и в чужбина от дружеството
за периода от м.01.2018 г. до месец 10.2018 г; в т.ч. в Българи е -2,62% и от
чужбина-97,38%.
Направен е извод, че дружеството няма реализирани
обороти на територията на България в размер на 25% от общия си оборот преди и
по време на командироване на лицето, което е достатъчен индикатор че дружеството
осъществява преобладаващо значителна част от дейността си на територията на
друга държава - членка (в конкретния случай ***) и не осъществява значителна
част от дейността си на територията на изпращащата държава-членка - България.
При оспорване по административен ред с
Решение № № 2/ 04.01.2023 год. на директора на ТД на НАП Пловдив е потвърдено
решението, издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, офис
Кърджали.
При така установената фактическа обстановка
жалбата се явява неоснователна.
Оспореният акт – Решение за отказ за издаване
на удостоверение относно приложимо законодателство, изх. № изх. № **********/30.11.2022
г. на главен инспектор по приходите, е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в
съответствие с релевантните разпоредби на ДОПК, а именно главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена
форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. При издаване на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването
му.
Настоящият състав намира, че обжалваното
решение е материално законосъобразно, поради следните съображения:
Нормата на чл. 45 от ДФЕС регламентира
свободното движение на работници в рамките на Съюза, предвиждайки премахването
на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от
държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на
труд.
Правилата за координация на системите за
социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация
на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална
сигурност. Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони. Целта на горните е синхронизирането на системите за социална сигурност
на държавите членки, чрез елиминиране на противоречия, възникващи от
прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.
Основното правило при определяне на
приложимото право, съдържащо се в чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
883/2004 е, че лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.
Тоест, лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в
една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава. С цел
избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците,
работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното
правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл.
12, § 1 от Регламент № 883/2004. Съгласно цитираната норма: „Лице, което
осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“.
Съгласно постоянната практика на Съда на
Европейските общности, разпоредбите на дел II
от Регламент № 883/2004, част от който е и чл. 12, § 1 от регламента, представляват пълна и единна
система от стълкновителни норми. Целта на посочените
норми е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални
законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и
недопускането, лицата, които попадат в приложното поле на посочения регламент,
да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на
приложимо по отношение на тях законодателство.
По силата на чл. 14, § 1 от Регламент /ЕО/ №
987/2009, за целите на прилагането на чл. 12, § 1 от основния регламент, лице,
което осъществява дейност като заето лице в държава - членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава - членка включва лице, което
е наето с цел да бъде командировано в друга държава - членка, при условие, че
непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата - членка, в която е установен неговият
работодател.
Параграф 2 на чл. 14 от Регламент /ЕО/ №
987/2009, въвежда регламентацията, че за целите на прилагането на член 12, § 1
от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“
се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват
дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на
държавата - членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички
критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на
всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
С оглед мотивите за постановяване на
оспореното решение за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство, спорът в настоящето производство е, дали в конкретния случай приложимо
изключението на чл. 12, § 1 от основния регламент, предвид наличието на
обичайно осъществявана дейност от страна на дружеството – „Интер Групс“ ЕООД, с което жалбоподателят е сключил трудов
договор на територията на Р България, в съответствие с дефиницията, съдържаща
се в чл. 14, § 2 от регламента за прилагане, респ. дали са налице
предпоставките за издаване на искания документ - удостоверение А1.
Приложението на чл. 12 от Регламент /Е0/ №
883/2004 е обусловено от няколко положителни предпоставки: лицето да
осъществява дейност като наето лице в държавата-членка; да осъществява дейност
от името на работодателя, установен в тази
държава-членка, който работодател е предприятие, което е регистрирано и
обичайно извършва дейността си в тази държава-членка в случая в Република
България/; наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той
наема на работа; наличието на връзки между работодателя и държавата-членка, в
която той е установен; лицето да не е изпратено да замества друго лице, както и
времетраенето на тази работа да не надвишава 24 месеца.
Поради това да командироват работници следва
да имат възможност само предприятия, които обичайно извършват дейността си на
територията на държавата-членка, чието законодателство остава приложимо спрямо
командирования работник, като следователно се приеме, че посочените разпоредби
се прилагат само за предприятия, които обикновено извършват съществена част от
дейността си на територията на държавата членка, в която са установени. При
необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено
съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е
установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери
всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото,
на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на
административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено,
както и в другата държава членка, мястото, където са наети командированите
работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с
клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени
между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с
клиенти - от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от
съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата
държава.
Наличието на пряка връзка предполага
запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия
работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
Съгласно Решение на Съда (голям състав) от 3
юни 2021 г./преюдициално запитване, отправено на
основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд — Варна/ по Дело C-784/19, член
14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се
тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка
предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността
си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка,
това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по
предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели,
които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената
държава членка.
Анализът на относимите
доказателства и нормативна уредба, включително
горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на
оспореното Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство с изх. № **********/30.11.2022 г.
Преценката на „обичайно осъществяваната
дейност“ на дружеството жалбоподател, извършена с оглед наличните данни за
регистрация и седалище на предприятието, брой на административния персонал,
мястото, където се назначават командировани работници, и мястото, където се
сключват по-голямата част от договори с клиенти, приложимото право към
трудовите договори, сключени от предприятието с неговите работници, оборотът
през подходящо типичен период във всяка съответна държава-членка и броя на
договорите, изпълнени в изпращащата държава, аргументират обоснованост на
изводите на органите по приходите, респ., че в конкретния случай не е
установено, че работодателят „Интер Групс“ ЕООД
обичайно осъществява дейността си на територията на страната – Р България,
чието законодателство претендира да е приложимо.
От доказателствата по делото се установи, че
работодателят „Интер Групс“ ЕООД е дружество,
регистрирано в ТР на 07.12.2017 г., със седалище в Р България, като
осъществяваната от дружеството икономическа дейност е такава по предоставяне на
работна сила за временна заетост, с код по КИД 7820. Дружеството има
регистрация по ЗДДС от 04.05.2018 г., като от м.05.2018 г. е подавало
справки – декларации по ЗДДС. Към датата на регистрацията по ЗДДС
дружеството няма реализиран оборот, видно от подадената декларацията по чл.92
от ЗКПО и събраните данни за липса на регистрирано фискално устройство. Не са
оборени констатациите в оспореното решение, че реализираният от дружеството
оборот на територията на Р България, за периода от месец март до месец декември
2018 година е 2.38 %, а този, реализиран в чужбина – 97,62 %. Не са налице и договори или предварителни
оферти за сключване на договори с евентуални доставчици и/или клиенти на
територията на страната. Представен е единствено договор за наем на недвижим
имот, сключен на 23.04.2018 г., който е предвидено да се ползва за офис на
дружеството.
Предвид данните, че основната икономическа
дейност на дружеството е наемане и предоставяне на работна сила за временна
заетост, както и разпоредбата на чл. 14 § 2, изр.2 от регламента за прилагане, относимо към случая е
Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 г. по Дело C-784/19, според
което член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се тълкува в
смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което
осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" по
смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в тази държава
членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по
предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели,
които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената
държава членка. Установено е по делото, че първите трудови договори с наети
лица, са сключени на 23.04.2018 г., като липсват доказателства някои от наетите
работници да са предоставени в полза на предприятия ползватели, упражняващи
дейността си на територията на РБългария. Респ., не
се установява значителна част от дейността на дружеството-работодател по
предоставяне на работници за временна работа е извършвана на територията на
България, поради което не е налице изключението по чл. 12, § 1 от Регламент
(ЕО) № 883/2004.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е
отговарял на условията за издаване на удостоверение за приложимо осигурително законодателство,
за периода от 02.06.2018 г. – 31.10.2018 г., поради което оспореният отказ,
както и потвърдителното решение на директора на ТД на
НАП – Пловдив, са законосъобразни. Подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл.5-то от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на Е.С.Н. от
*** срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство №********** на главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.
Кърджали, с изх. № **********/30.11.2022г., потвърдено с Решение № 2/
04.01.2023 г. на директора на ТД на НАП Пловдив.
Решението
е окончателно – чл.97 от ДОПК.
СЪДИЯ: