Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на осми юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова в.гр. дело № 13480 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 135015 от
06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 69574/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78
с-в е осъден „М.Г.Б.” ЕООД, ЕИК ********адрес гр. София, бул. „**********ап. 3
да заплати на „Б.П.Т.” ЕООД, ***, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по
фактура № 1340/01.08.20** г., сумата от 25 000.00 лв. /частично от 33 300 лв./,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.07.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
С постановеното
решение на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника „М.Г.Б.” ЕООД да заплати на ищеца „Б.П.Т.”
ЕООД, сумата от 4 000.00 лв. деловодни разноски.
Срещу постановеното
решението е постъпила жалба от ответника „М.Г.Б.” ЕООД, в която са наведени
доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Излага становище, че
неправилно СРС е уважил предявените искове срещу ненадлежен ответник, тъй като
договорът за саниране на сграда в гр.Бургас, ж.к.**********след проведена
обществена поръчка е бил сключен от трето за спора лице- Национален център за
саниране сгради ЕООД, ЕИК**********, а не от ответника или ищеца. Поради това и
претенцията на „Б.П.Т.” ЕООД към „М.Г.Б.” ЕООД за заплащане на изработка и
доставка на ПВЦ дограма за този обект е недопустима. Освен това, според
жалбоподателя, за установяване извършената изработка и доставка и нейното
приемане за този обект в производството са представени приемо-предавателни
протоколи за приемане, акт обр.19 за друг обект – бл.**********Оспорва
наличието на облигационни отношения с ищеца във връзка с изпълнение на такава
договореност и прави възражение, че не дължи исковата сума. За формиране
изводите за основателност на претенцията съдът се основал единствено на приетата
в производството ССчЕ, а не на всички събрани в
производството доказателства. Това довело до необоснованост на постановеното
решение. За доказване изпълнение на договора за изработка и доставка на ПВЦ
дограма за обекта ищецът не ангажирал доказателства, поради което претенцията
му следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Б.П.Т.”
ЕООД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
В случая изложените
от ищеца факти и отправено до съда искане сочат, че са предявен иск по чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 25 000 лв., частичен иск от вземане за сумата 33300.00 лв.-непогасено
вземане по фактура № 1340/01.08.20** г. за извършена изработка и доставка на
ПВЦ дограма на обект – бл.**находящ се в гр.**********Настоящият
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269,
изр. 2 ГПК.
Чрез представената в
производството фактура № 1340/01.08.20** г. с доставчик „Б.П.Т.” ЕООД и
получател „М.Г.Б.” ЕООД и констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по
реда на чл.202 ГПК се установява, че за изработена и доставена дограма страните
се договорили да бъде заплатена сумата 55250 лв. без ДДС или 66300 лв. с ДДС.
Установено е, че от страна на ответника е била заплатена на ищеца по тази
фактура сумата 33000.00 лв. на **.08.20** г. Същата била осчетоводена от
страните и включена в дневниците им съответно за продажба и покупка, като
ответника е ползвал данъчен кредит в размер на 11050.00 лв. по тази доставка.
Установено е, че счетоводството на двете фирми е водено редовно.
Възраженията на
ответника, че не е надлежен ответник по спора, съдът намира за неоснователно.
Именно, чрез представената фактура и констатациите на експерта по ССчЕ се установява че страните са сключили договор за
изработка с правна регламентация в чл.258 и сл. ЗЗД, за който не е предвидена
от закона конкретна форма за действителност на сделката. Действително сделка
може да бъде сключена, както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат
извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия. Установяване съществуването на
сключения договор за изработка може да бъде доказвано с всички допустими доказателствени
средства по ГПК. Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че
фактурите могат да бъдат приети като доказателство за възникнало между страните
правоотношение; че тяхното осчетоводяване от ответното дружество, включването
им в дневника за покупките и ползването на данъчен кредит по тях представляват
недвусмислено признание на задължението по същите и доказва неговото
съществуване, както и че дори и неподписаната фактура от купувача или от
възложителя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена в счетоводните регистри на двете страни /в т.см. решение №
47/08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 45/28.03.2014
г. по т.д. № 1883/2013 г. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
др., които се възприемат от настоящия състав/. В този смисъл, настоящият състав
намира за правилни и законосъобразни фактическите констатации на СРС и
формираните въз основа на тях правни изводи, че в производството е доказано
наличие на облигационната връзка между
страните по делото - отразения в процесната фактура договор за изработка,
доставка и монтаж на ПВЦ дограма за бл.** в гр.Бургас, ж.к. И..
С оглед това в случая
е без значение дали и на кое трето лице след проведена процедура по обществена
поръчка е било възложено саниране на блок **находящ
се в гр.Бургас, ж.к. И., доколкото в проведеното производство е установено, че именно
ответника е възложил на ищеца изработка и доставка на ПВЦ дограма за този
обект, която както се установява чрез констатациите на приетата пред първата
инстанция СТЕ е била доставена и монтирана в обекта. Настоящият състав
кредитира изцяло СТЕ по реда на чл.202 ГПК като съобрази, че за доставката и
монтажа на изработената дограма са съставени надлежни протоколи с всеки от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, които са
представени в проведеното пред първата инстанция производство. Несъмнено пред
първата инстанция са представени и приемо-предавателни протоколи за приетите
СМР във връзка с монтираната дограма в обекта – бл.**. Възраженията на
ответника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни и недоказани. Изложените
изводи се потвърждават и от показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели М.А.И.и Й.Р.Р./л.131/, чрез показанията на
които се установява по несъмнен начин, че подмяната на дограмата на бл.** в
ж.к.И., гр.Бургас е било извършено от ищеца в присъствие на служител на
ответното дружество през лятото на 20** г. При подмяната на дограмата били
съставяни приемо-предавателни протоколи със
собствениците на обекти в сградата – ЕС, както сочи свидетеля М.И.. Съгласуване
на дейностите е било извършено с Г.Б.и едно момиче от ответното дружество –Д.,
както сочи свидетелят Й.Р..
За обосноваване на
тези изводи съдът съобрази, че по извършените дейности по доставка и монтаж на
ПВЦ дограма за бл.19, находящ се в ж.к.И., бл.19 са
били съставени фактура № 1**6/03.04.20** г. /л.74 по делото/, по която е било
извършено от ответника частично плащане на сума в размер на 10**0.91 лв. с ДДС
отчетено при издаване на следващата фактура № 1339/31.07.20** г. /л.75 по
делото/ въз основа на сключения между страните договор от 23.03.20** г./л.62 по
делото/ за сумата 49211.30 лв. Страните не спорят в производството, че
задълженията по така сключения договор за изработка от 23.03.20** г. са предмет
на разглеждане по друго гражданско производство – гр.д.№ 82610/20** г. по описа
на СРС.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00
лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък по
чл.80 ГПК, който размер е съответен на минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 135015 от 06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 69574/2018 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 78 с-в.
ОСЪЖДА „М.Г.Б.” ЕООД,
ЕИК ********адрес гр. София, бул. „**********ап. *да заплати на „Б.П.Т.” ЕООД, ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1300.00 лв.-разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.