Номер 143113.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502249 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 50345/27.07.2020 г., от К. Д. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
«Георги Живков», № 22, партер – вътр. двор срещу Решение № 3377/22.07.2020 г., по гр.д.
№ 17314/2019 г., на ВРС, XLI с., с което е осъден да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“,
срещу бл. 817, сумата 423.50 лв., представляваща неотчетена сума получена от него, в
качеството на пълномощник, по Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г.,
сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, на осн. чл. 284,
ал. 2 ЗЗД.
Въззивникът излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Счита, че неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че Тристранното
споразумение е недействително, поради договаряне във вреда на представлявания, тъй като
не е било доказано нА.чието на нито един от елементите на чл. 40 ЗЗД. Излага доводи в
подкрепа на твърдението си, че не е нА.це договаряне във вреда на представлявания. Счита
за неправилен извода на ВРС, че Тристранното споразумение няма достоверна дата, респ.
било антидатирано и създадено за целите на процеса. Неправилен бил и извода, че
процесната сума е получена от въззивника в качеството му на пълномощник на въззиваемия
по сключения Договор за цесия, тъй като изрично в него било обективирано получаването
на цената от самия цедент. Още счита, че от съдържанието на Тристранното споразумение
можело да се достигне до извода, че въззивникът е отчел процесната сума. Счита, че
неиндивидуА.зиран е останал твърдяния от въззиваемия договор за поръчка, сключен между
1
страните по делото. Излага оплакване относно допускането като доказателства на протокол
от съдебно заседание по друго производство и Решение по в.т.д. № 1020/2019 г. на ВОС. По
същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения
иск. В с.з., чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба, по изложените в нея
оплаквания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „КНМ Груп“ ЕООД, депозира
писмен отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излага доводи във връзка
с релевираните оплаквания, както по възприетото от ВРС в атакуваното решение. По
същество отправя искане за потвърждаване на постановеното решение като правилно и
законосъобразно. В с.з., чрез процесуален представител, поддържа изложените в отговора на
въззивната жалба доводи.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕООД иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждането на К. Д. Т. да заплати сумата 423.50 лв.,
представляваща сума получена в качеството на пълномощник по Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г. сключен между „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството на цедент
и „Интейк“ ЕООД, в качеството на цесионер, и неотчетена от ответника.
Ищецът твърди, че на 14.08.2014 г. между него и М.Ю.А., бил сключен Договор за
цесия, по силата на който ищецът е придобил вземане в размер на 473.50 лв., с произход -
платена без основание стойност на ел. енергия по фактура № **********/10.01.2012 г. По
силата на Договор от 23.10.2014 г., действайки чрез ответника като негов пълномощник,
прехвърлил същото вземане на „Интейк“ ЕООД, срещу задължение на последното да
заплати цена 423.50 лв. като в договора се съдържало изявление, че същият удостоверява
извършеното плащане на цената. Твърди, че през 2016 г. „Интейк“ ЕООД предявило иск
срещу „Енерго – Про Продажби“ АД за заплащане на сумата 473.50 лв., за което било
образувано гр.д. 7095/2016 г., по описа на ВРС. Сочи, че към датата на предявяване на
настоящият иск, въпреки изминА.те почти пет години от сключения на 23.10.2014 г.
договор, ответникът не е предал в касата на ищеца получената от него продажна цена от
423.50 лв. По същество отправя искане за уважаване на предявения иск и присъждане на
разноски. С писмена молба от 14.05.2020 г., допълва твърденията си с възражение за
нищожност на представеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г. като сключено в
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и възражение за недействителност на
споразумението като сключено във вреда на представлявания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва предявения
иск. Оспорва да е получил процесната сума от „Интейк“ ЕООД като сочи, че в договора е
било отбелязано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника му. Твърди още, че
по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014 г., е върнал обратно на „Интейк“
ЕООД сумата като видно от неговите клаузи е нА.це преуреждане на отношения възникнА.
2
по силата на сключения договор за цесия от същата дата. Твърди, че е разполагал с
представителна власт и да изменя договора за цесия. Сочи, че след като е върнал получената
по силата на сключения договор за цесия сума, то няма какво да бъде отчетено на ищеца.
Излага още, че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква
форма, какъв е срокът за връщане на сумата, както и се оспорва съществуването на
твърдяния договор за поръчка между страните.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното: По делото е представен заверен препис от
Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 14.08.2014 г., по силата на който ищецът
като цесионер е придобил вземане на неучастващото в делото лице – М.Ю.А., като цедент,
от длъжника “Енерго-Про продажби“ АД, с произход - платена без основание стойност, на
коригирана потребена електроенергия за периода 21.03.2011 г. – 02.09.2011 г., обективирана
във фактура № **********/1001.2012 г., на стойност 473.50 лв., срещу задължението си да
заплати цена в размер на 423.50 лв. лв., в шестмесечен срок от подписване на договора. При
сключването на Договора ответникът е действал като пълномощник и на двете страни.
Видно е от представения Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 23.10.2014
г., че ищецът, чрез пълномощника си ответника, е прехвърлил на трето, неучастващо в
делото лице - “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Диана Аджемова, вземането,
придобито по силата на цитирания Договор за прехвърляне на вземане от 14.08.2014 г.,
отново срещу цена в размер на 423.50 лв., която при подписването на Договора е заплатена
изцяло и в брой (чл. 3).
На същата дата – 23.10.2014 г., страните по Договор за прехвърляне не вземане от
23.10.2014 г. и физическото лице – М.Ю.А., сключили представеното по делото
Споразумение, към Договор за цесия от 23.10.2014 г., по силата на което констатирА., че
цената за прехвърляне на вземането, предмет на Договор за цесия от 14.08.2014 г., в размер
на 423.50 лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът ѝ., както и, че към датата на
Споразумението, ищецът е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да води
искове, против длъжника “Енерго-Про Продажби“ АД. Страните се съгласили “Интейк“
ЕООД да замени ищцовото дружество като длъжник към физическото лице и да му заплати
цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна ищецът се задължил да прехвърли
на “Интейк“ ЕООД, безвъзмездно, вземането, получено по Договора за цесия от 14.08.2014
г. Страните констатирА. още, че при сключването на Договора за прехвърляне лицето
Диана Аджемова, посочена като представляващ „Интейк“ ЕООД е действала без
представителна власт. Страните отразили, че ответникът, в качеството си на пълномощник
на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената сума от 423.50 лв. и
споразумението служи като разписка за извършеното плащане. При сключването на
споразумението ответникът по настоящото дело действал като пълномощник на
физическото лице А. и на ищеца по настоящото дело.
3
По делото е представено пълномощно, без дата, изходящо от М.А. по силата на което
ответникът, в качеството му на адвокат, е бил упълномощен да осъществява процесуално
представителство по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да подписва
документи от името на А. и да го представлява пред доставчици и продавачи на ел. енергия.
По делото е представено и пълномощно от 04.07.2014 г., изходящо от ищцовото
дружество, по силата на което ответникът, в качеството му на адвокат, е бил упълномощен
да осъществява процесуално представителство по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2
ГПК, да преставлява дружеството пред всички енергоснабдителни и водоснабдителни
дружества, опериращи на територията на РБ, както и да се разпорежда с вземанията на
ищцовото дружество, при условия каквито намери за добре.
Към настоящото производство е приобщено и производството по гр.д. № 7095/2016
г., на ВРС, VII с., което е образувано по иск на цесионера “Интейк“ ЕООД е предявен за
установяване съществуването на процесното вземане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД. В процеса ищецът е установил качеството си на кредитор като
се е легитимирал със сключения Договор за цесия от 23.10.2014 г. Производството е
приключило с влязло в сила решение, с което искът е уважен.
Пред първоинстанционния съд са представени преписи от нотариално заверени
покани и уведомления, изходящи от ищцовото дружество, по силата на които ответникът и
“Интейк“ ЕООД, са били поканени да върнат всички договори за прехвърляне на вземания
сключени на 23.10.2014 г. и подписани от ответника като пълномощник на ищеца,
съответно за извършване на плащане по тях. Представени са и протоколи от съдебни
заседания.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му
правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Произнасянето
на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция – осъдителна с правно основание
чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради което обжалваното решение е вА.дно и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Спорът между страните се концентрира върху отговорите на въпросите нА.це ли е
между страните сключен договор за поръчка и дА. задължението на ответника за
извършване на отчет пред ищеца е вА.дно отпаднало, предвид сключеното Споразумение
към Договор за цесия от 23.10.2014 г., по силата на което получената цена за цедираното
вземане е била върната на цесионера „Интейк“ ЕООД и последния е заместил ищеца в
4
задължението му да заплати на физическото лице А., цената по сключения Договор за цесия
от 14.08.2014 г.
По първия от основните спорни въпроси, въззивния състав достигна до извода, че
между страните е бил нА.це вА.дно сключен договор за поръчка, основните елементи, от
който договор са обективирани в представеното пълномощно от 04.07.2014 г. С него са
делегирани правомощия на довереника – въззивник да извършва описаните в него действия
от името и за сметка на доверителя – въззиваем. След като това е така, то правата и
задълженията последица от действията на довереника, възникват директно в имуществената
сфера на доверителя като съобразно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е
длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката. В конкретния случай, възприетото по фактите между страните, подведено под
нормата на цитираната разпоредба води до безпротиворечивия извод, че след като на
23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез довереника си Адв. Красимир Тодоров, е
прехвърлило на „Интейк“ ЕООД, придобитото от М.А. вземане в размер на 473.50 лв. и след
като Тодоров е получил в същото качество и цената по цесията, то е възникнало и
задължението му за отчет на полученото.
Безпротиворечиво се установи по делото и, че на същата дата – 23.10.2014 г, е
сключено, представеното от Споразумение към Договор за цесия като видно от неговото
съдържание то преурежда отношенията между страните и по двата процесни договора за
цесия – този от 14.08.2014 г. и този от 23.10.2014 г. като във връзка с това въззивникът е
върнал на цесионера „Интейк“ ЕООД получената цена за цедираното вземане – сумата
423.50 лв. От съдържането на споразумението се установява и, че „Интейк“ ЕООД е
заместило „КНМ Груп“ ЕООД в задължението му да заплати цената по сключения Договор
за цесия от 14.08.2014 г., при настъпването на падежа на това задължение като това
заместване е станало със съгласието на кредитора – физическото лице А..
Следва да бъдат обсъдени релевираните възражения за нищожност на сключеното
споразумение от 23.10.2014 г., релевирани от въззиваемия пред ВРС и обосновани с
твърдения за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави (чл. 26 ЗЗД), както и
недействитеност на Споразумението поради договаряне във вреда на представлявания (чл.
40 ЗЗД). Въззивният състав достигна до извода за неоснователност на релевираните
възражения. На първо място не се установява противоречие на сключеното Споразумение с
императивна правна норма, забрана за сключване на Споразумения с подобно съдържание
не се съдържа в нито един Закон. Не се установява и твърдяното противоречие с добрите
нрави и договаряне във вреда на представлявания. Както бе посочено в предходни абзаци от
настоящото решение, установено е, че получената цена по цесията от 23.10.2014 г. е била
върната на цесионера „Интейк“ ЕООД и по този начин цената на цедираното вземане на
практика е сведена до нула лева. Тази уговорка между страните следва обаче да бъде
възприемана не самостоятелно и изолирано от останА.те уговорки между страните, а в
цялостния контекст и дух на сключеното Споразумение. Така връщането на цената на
5
„Интейк“ ЕООД пряко кореспондира с постигнатата уговорка цесионера „Интейк“ ЕООД да
замести „КНМ Груп“ ЕООД в задължението му да заплати цената по сключения договор за
цесия от 14.08.2014 г., падежа на което задължение е предстоял да настъпи. При това
положение имущественото състояние на ищеца е останало непроменено. Безспорно, ищецът
е нямало да получи цена по договора за цесия от 23.10.2014 г., но и за него е отпаднало
задължението той, от своя страна, да заплаща уговорената цена по сключения договор от
14.08.2014 г. Следователно, в неговия патримониум не са настъпили вреди.
Изложеното води до извода, че със сключването на Споразумението от 23.10.2014 г.,
вА.дно е отпаднало задължението на въззивника да предаде на довереника – въззиваемото
дружество, полученото по процесния Договор за цесия от 23.10.2014 г., във връзка със
сключения между страните по делото, договор за поръчка, обективиран в представеното
пълномощно от 04.07.2014 г.
Поради което, предявения иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Достигайки до различен краен извод, първостепенния съд е постановил съдебно решение,
което като неправилно и незаконосъобразно, ще следва да бъде отменено.
По разноските.
Предвид изхода от спора и на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника – ответник се
следват направените разноски за двуинстанционното разглеждане на делото. Така за първа
инстанция на въззивника разноски не се следват, предвид липсата на доказателства за
направени такива. На адв. Петър Гетев се следва сумата 300.00 лв., за осъществяването на
процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА. За въззивна инстанция
на въззивника се следват разноски в размер на 25.00 лв., държавна такса. На адв. Ивелин
Ганчев, се следва сумата 300.00 лв., за осъществяването на процесуално представителство
при условията на чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3377/22.07.2020 г., по гр.д. № 17314/2019 г., на ВРС, XLI с. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, за
осъждането на К. Д. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. «Георги Живков», № 22,
партер – вътр. двор, да заплати сумата 423.50 лв. (четиристотин двадесет и три лева и 50
ст.), представляваща неотчетена сума, получена в качеството на пълномощник, по Договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и
„Интейк“ ЕООД – цесионер, на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
6
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да заплати К. Д. Т. , ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. «Георги Живков», № 22, партер – вътр. двор, сумата
25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да заплати на адвокат Петър
Чавдаров Гетев, със служебен адрес гр. Варна, ул. «Георги Живков», № 22, партер – вътр.
двор, сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, на осн. Чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да заплати на адвокат Ивелин
Петров Ганчев, със служебен адрес гр. Варна, ул. «Георги Живков», № 22, партер – вътр.
двор, сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция, на осн. Чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. Чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7