№ 178
гр. Р--- , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р---, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100817 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие.
Пострадалата твърди, че през 2003 год. се родила общата им с ответника Р.С. Р* дъщеря
Р** Р.а Р.а. През 2020 год. молителката била назначена за настойник на детето. През 2008 год. тя
напуснала апартамента, в който живеела с ответника на семейни начала на ул. Б* № ***, но след
10- месечна фактическа раздяла била принудена да се върне заради нуждата от помощ при
отглеждане на детето, и така от юни 2009 год. те съжителстват заедно на посочения адрес. През
2020 год. ответникът се разболял и в продължение на няколко месеца пролежал в различни
отделения и лечебни заведения в Р--- и С----. От началото на влошаване на здравословното му
състояние той отслабнал много, бил трудно подвижен, също така станал много агресивен и
раздразнителен. През август 2020 год. той гонил пострадалата из апартамента с насочени срещу
нея отвертка и нож, поради което се принудила да сложи райбер на вратата на стаята, където спи.
Процесните актове на домашно насилие са от 13 и 14 януари 2021 год., които не са първи,
не са и единствени в периода на съвместно съжителство между страните. Тогава, след скандали по
повод това, че ответникът отказвал да помага в грижите за общото им дете, на два пъти хванал
молителя за гърлото и се опитал да я души- първия път в кухнята при спуснати щори, а втория път
в неговата спалня, отново при спуснати щори. Ответникът умишлено не упражнил силен натиск с
пръстите си, за да не остави следи, но притискал с палци трахеята й. На 15.01.2021 год. след
поредния скандал ответникът заплашил да изгони пострадалата и да я заключи извън жилището,
докато пуши на терасата, която е извън апартамента, тъй като е част от етажната собственост. На
21.01.2021 год. тя си легнала рано, тъй като била много изморена и се опитала да заспи, а към 23
часа чула писъците на детето и след като отишла в неговата стая, видяла баща й да мачка дупето й.
Развикала му се, а той обяснил, че прави масаж. На 30.01.2021 год. отново подала сигнал на тел.
1
112 за съдействие по повод на домашно насилие. Отново адресът бил посетен от полицаи от Първо
РУП при ОД НА МВР- Р---. Ищецът не уточнява какви действия е упражнил по отношение на нея
ответникът този ден.
В своя отговор ответникът отрича изложените факти в исковата молба. Според него
действително отношенията между страните са се усложнили, след като през последната година се
разболял. Здравословното му състояние било толкова усложнено, че имало период от време, през
който не е можел да върви. Съответно този факт е препятствал възможността му да работи и да
реализира доходи. Многократно ответникът е увещавал молителя, че следва да промени
поведението си, което се състояло в системни скандали поради липсата на доходи у ответника.
Неверни са твърденията, че ответникът не е помагал за отглеждането на общото им дете.
Затрудненията му във физическото гледане на детето произтичат и започват от момента, в който
той се е разболял. Той самият изпаднал в състояние някой да се грижи за него. В момента, в който
укрепнал, той започнал да работи, въпреки че е в пенсионна възраст. Неверни са твърденията, че е
упражнявал физическо насилие, че е душил молителя, както и че е проявявал агресия спрямо
детето. Налице били редица случаи, в които ищецът е проявявала физическа агресия, изразяваща
се в това да го дере и насинява. В един от тях по такъв начин е захапала ръката му, поради което Р.
дълго време ходел с рани по ръката. На въпросните дати- 13, 14 и 15 януари 2021 год. молителят
изпаднала в психически кризи и започнала скандали. По тази причина са били сигнализирани
органите на МВР и именно тогава е съставен цитираният от пострадалата предупредителен
протокол да се въздържа от насилие спрямо ответника. Налице са и писмени доказателства от
ОДПЗ, че молителят е била на лечение в дневния стационар за определен период от време. Тъй
като ответникът трудно живеел в обстановка на постоянни скандали, водещи до влошаване на
здравето му, понякога се налагало да спи на паркинга в камиона си. Заявява, че на 13, 14, 15, 21 и
30 януари 2021 год. не е упражнявал както физическо, така и психическо насилие нито спрямо
молителя, нито спрямо детето. Тя била тази, която е вдигала по дребни поводи скандали и
непрекъснало го обиждала. Умишлено с поведението си предпоставяла такива ситуации. След
преминаване на тези състояния, започвала да се държи нормално. Моли молбата да бъде
отхвърлена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че имат общо дете- Р** Р.а Р.а. Понастоящем те не са във фактическо
съпружеско съжителство, което се сочи от самата молителка, а обитават общо жилище, тъй като
детето е със 100 % инвалидност и майката има нужда от помощ при отглеждането му.
В декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е посочено, че на 13 и 14.01.2021 год. ответникът на
два пъти душил пострадалата при спуснати щори- първия път в кухнята (на 13- ти) и на 14- ти в
неговата спалня. На 15.01.2021 год. Радиново заплашил пострадалата, че ще я заключи и изгони от
жилището, докато пуши на междуетажната площадка, където има балкон, който е елемент от
етажната собственост. Не са посочени актове на домашно насилие спрямо детето в декларацията,
нито се твърди, че процесните са извършени в негово присъствие.
2
Детето Р** е с ************. Страда от С-м (СТТ), М*** (К***) С***С, С***Т***. В
приложеното Експертно решение № 2632 от 155 заседание на 30.09.2019 год. е записано, че от
около година е налице силно затруднен контрол над Т*Р*И*, с чести епизоди на Е***а.
От приетата по делото докладна записка от 15.01.2021 год. е видно, че между страните по
делото същия ден е избухнал скандал, тъй като ответникът отказал да измие детето, което се
изпуснало по голяма нужда. В обясненията на В*А, дадени в писмен вид по повод скандала, тя е
посочила, че предната вечер ответникът също отказал да й помага, при което тя дръпнала щепсела
на телевизора му в неговата стая. Тогава той я хванал за гърлото, но не я е стискал и няма следи.
Полицейският орган е съставил и връчил протоколи за предупреждение и на В*А, и на Р..
Свидетелят Р*В* заяви, че на 16.01.2021 год., когато били заедно с молителя и детето й,
първата получила паник атака вледствие на преживяното предходните дни. Споделила, че се
чувства изтощена и че от 13 януари не е спала нормално. Свидетелят описа отношенията между
страните като студени и безразлични, без някаква семейна близост като двойка. Съдът дава вяра
на показанията на този свидетел и намира, че межди страните по делото никога не е имало близост.
Те са били принудени да съжителстват заради обстоятелствата и нуждата на В*А от помощ при
отглеждане на детето. Такава по нейни твърдения никога не е получавала. Ответникът с нежелание
е допуснал майката на детето и детето си в жилището си, като не бяха ангажирани доказателства
той някога да е проявявал нужната грижа. За дете в състоянието на Р** очевидно тя е много по-
голяма от нормалната и изисква пълна отдаденост. В този смисъл буди недоумение фактът, че и
двамата родители спят в самостоятелни спални, а детето в своя, при положение, че има нужда от
100 % чужда помощ и денонощно наблюдение. Липсата на съпричастност е отключвала у майката
прояви на агресия, които пък от своя страна са активирали тази на ответника. Отношенията между
страните се изострили, след като през 2020 год. Р. се разболял и не можел да се движи, което
попречило и да работи, съответно да участва в издръжката на домакинството. Очевидно е налице
непоносимост между страните по делото, но вместо да вземат разумно решение и да се разделят,
те продължават да живеят под общ покрив, агонизирайки отношенията си с непрестанни обиди,
скандали и демонстрации на взаимно неуважение и незачитане. Така се стига до ескалация на
напрежението и образуване на настоящото дело.
Свидетелите Н*Т* и В*М* заявиха, че Р. е кротък и неконфликтен човек. Имало случаи
той да спи в камиона на паркинга, напоследък често. Колегите му давали храна, тъй като се
оплаквал, че Т* не му дава да се храни. Двамата свидетели са виждали наранявания по ръцете на
ответника, които по негови думи са били получени от пострадалата. Виждали са включително и
следи от ухапвания. Очевидно прагът му на дразнимост спрямо молителя е много нисък и
отключва реакции и поведение, които са нетипични за него.
Не бяха ангажирани доказателства за извършвани в миналото актове на домашно насилие.
Горните обстоятелства се установяват от приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
както и от свидетелските показания. Ответникът не е ангажирал доказателства, с които да обори
презумптивната доказателствена стойност на декларацията за извършени актове на домашно
насилие на 13, 14 и 15.01.2021 год., съгласно разпределената доказателствена тежест.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да му се налага мярка
3
„отстраняване от съвместно обитаваното жилище“, тъй като същото било сънаследствено между
него и брат му, а молителят разполагала със собствено жилище. Действително редът за решаване
на имуществени и облигационни спорове е друг и този въпрос не може да бъде обсъждан в
производство по ЗЗДН. Приложимият в случая закон изобщо не разглежда въпроса за
собствеността, нито държи сметка за правното основание, на което страните обитават общото
жилище. Ответникът трябва да бъде отстранен от жилището, за да не бъде предизвикван да
осъществява актове на домашно насилие и за да се осигури спокойствие за пострадалото лице.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да наложи тази мярка за минималния предвиден в
закона срок- три месеца, считано от постановяване на съдебното решение, през които
пострадалото лице ще има възможност да организира преместването си в собственото жилище или
да наеме друго, което би било по- пригодно за отглеждане на детето. Дали ответникът ще предяви
иск за заплащане на обезщетение по ЗЗД, е въпрос на негова последваща преценка.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че по отношение на Т. В. К. е осъществен акт
на домашно насилие. По отношение на детето Р** Р.а Р.а няма данни за такова, поради което и
предвид заболяването на детето, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДСН е неприложима. Спрямо
ответника следва да бъдат приложени мерки по ЗЗДН за срок от три месеца на основание чл. 5, ал.
1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН и на същия да бъде наложена глоба в минималния, предвиден от закона
размер, както и да заплати дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева.
Разноски не са направени от пострадалата, поради което не се дължат. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК молителят дължи разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от
претенциите. Ответникът е представил доказателство за платен адвокатски хонорар в размер на
500.00 лева. Съобразно изхода от делото, му се дължи сумата 250.00 лева, тъй като е посочена
обща сума за защита по всички претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Т. В. К., ЕГН ********** е упражнено
психическо и физическо насилие от ответника Р. С. Р., ЕГН ********** на 13, 14 и 15.01.2021
год., което представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от Закона за защита срещу
домашното насилие и уважава молбата за определяне на мерки за защита.
ЗАДЪЛЖАВА Р. С. Р., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо Т. В. К., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ молбата по отношение на детето Р**
Р.а Р.а, ЕГН ******.
ОТСТРАНЯВА Р. С. Р., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище в гр. Р---, ул.
Б* № ***, вх. 1, ет. 4, ап. 11 за срок от три месеца, считано от постановяване на настоящото
решение.
ЗАБРАНЯВА на Р. С. Р., ЕГН ********** да приближава до Т. В. К., ЕГН **********, до
4
жилището, в което живее, местоработата й на ул. Л*П* № 2, ет. 3, както и до местата за социални
контакти и отдих на пострадалата за срок от една година, считано от три месеца, считано от
постановяване на настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ молбата по отношение на детето Р** Р.а
Р.а, ЕГН ******.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р** Р.а Р.а, ЕГН ****** при майка му за срок от
три месеца, считано от постановяване на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. В. К., ЕГН ********** детето Р** Р.а Р.а, ЕГН ****** да бъде
включено в програми за възстановяване.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. С. Р., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за защита от
домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Р. С. Р., ЕГН ********** наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на Р---нски
районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН ********** да заплати на Р. С. Р., ЕГН ********** разноски в
размер на 250.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Преписи от решението да се връчат на страните и на Първо РУ на МВР- Р---.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд Р---.
Съдия при Районен съд – Р---: _______________________
5