Р Е Ш
Е Н И Е
№ 52
гр. Пловдив, 13.01.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6119/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 1158 от 14.08.2019г. издадено от Заместник кмет „Обществен
ред” в Община Пловдив, с което на В.С.Г., ЕГН **********, на основание чл. 43,
ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни
средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение
на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.
Жалбоподателят
желае да бъде отменено обжалваното НП по изложени съображения в жалбата.
Въззиваемата
страна – община Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като
такава се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 17.07.2019
г. на В.С.Г. бил съставен фиш за неправилно паркиране на лек автомобил „Опел“ с
рег.№ … в гр. Пловдив, бул. „България“ № 33, върху тротоар, без разрешение на собственика
на пътя или администрацията, с което нарушил чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП. Вместо
да заплати глобата Г. оспорил фиша депозирайки жалба. В резултат на оспорването
административно-наказващия орган на 22.07.2019г. съставил АУАН № КТ 040090 в
присъствието на нарушителя. В съставения АУАН на жалбоподателя било вменено
извършване на нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП – а именно това че В.С.Г.
паркирал
моторно превозно средство /МПС/, марка "Опел" с ДК № …, в гр. Пловдив, в
13,45 часа, на бул. "България" № 33,
върху
тротоара на посочения адрес, без разрешение от собственика на пътя или
администрацията. Акта бил предявен на нарушителя на 22.07.2019г., същия го подписал като в
графа „Възражения“ записал, че възраженията ще внесе в съда, без да
конкретизира.
С
възражение, с изх .№ 19 ГР-1340/25.07.2019 г., жалбоподателя
възразил срещу съставения акт. Възражението било прието за неоснователно
и било издадено процесното НП в което твърдяното за извършено от Д. Г. нарушение е описано
по сходен начин и отново е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 2 от
НРСППППСНТГП.
В АУАН
№ 040090/22.07.2019 г. била допусната техническа грешка при изписване
датата на глобата с фиш в описателната част на акта, с който е извършено нарушението,
като било записано "глоба с фиш №
**********/14.07.2019 г.", вместо "глоба с фиш №**********/17.07.2019
г.". Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление било издадено
въпреки допуснатата нередовност в акта,
която била коригирана, като било отразено че нарушението е извършено на 17.07.2019г., като
е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
По делото
като свидетел е разпитан актосъставителя П.Х.Х.. Същият потвърждава, че той е
съставил фиш против жалбоподателя и в последствие и АУАН. Заявява, че автомобилът
на жалбоподателя бил паркиран върху тротоар, перпендикулярно на оста на пътя,
като освен него имало и много други нарушители. Заявява че целия тротоар бил
зает от коли и не можело да се мине. Целия тротоар бил широк около 1,5м.
свидетелят заявява че жалбоподателя не е правил възражения че друг е паркирал
автомобила. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя който го подписал
и получил екземпляр от него.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като обективни, логични
и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства - АУАН,
разписки, кореспонденция, заповеди, докладна записка, фиш.
На база така
установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът счита,
че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност, се установяват достатъчно данни, че В.С.Г. е извършил нарушение на
чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, тъй като на посочените в акта и постановлението дата
е паркирал лек автомобил „Опел“ с рег.№ … в гр. Пловдив, на бул. „България“ № 33,
върху тротоар без разрешение на собственика на пътя или администрацията. В тази
насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на
актосъставителя, лишени от каквато и да било субективна оценка и подкрепени
напълно от писмените доказателства по делото, а именно съставения АУАН. Не на последно място самият жалбоподател,
въпреки предоставената му за това възможност, не ангажира каквито и да било
доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации. Твърдяното в
жалбата че автомобила не е бил паркиран на бул. „България“ № 33, а на ул.
„Чавдар Войвода“ № 33, остана неподкрепено от доказателства, като за това свое
твърдение, същият не ангажира каквито и да било доказателства. В крайна сметка
жалбоподателя изобщо не твърди че някой друг е паркирал автомобила. Същия не се
е възползвал и от законовата възможност да посочи друго лице което е паркирало
неговия автомобил, в случай че е била налице такава хипотеза. С оглед на всичко
гореизложено следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено
се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил
изискването на територията на Община Пловдив да не се осъществява паркиране на
МПС на тротоар без съответно разрешително.
Административнонаказващия
орган правилно е определил и съответната на извършеното нарушение санкционна
норма, която предвижда наказание глоба в твърд размер, който не може да бъде
ревизиран.
Въпреки гореизложеното, обаче настоящият състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат.
Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели
на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие
се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези
четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на чл.51,
ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в
отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни
правила за съставянето на АУАН в
зависимост от това дали, последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта
се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна,
ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящия случай от
приетите по делото доказателства и разпита на актосъставителя се установи,
че посочения в АУАН свидетел се явява свидетел при съставянето на
акта, като това негово процесуално качество дори не е посочено в съставения
АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят да състави АУАН в
присъствието на още едно лице. Доколкото
това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на един свидетел, определя и заключението на съда, че това
представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Предвид
всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата, като
основателна, следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1158 от 14.08.2019г. издадено от Заместник кмет „Обществен ред”
в Община Пловдив, с което на В.С.Г., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства
на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСНТГП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.