РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Благоевград, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно
наказателно дело № 20231210200616 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. И. от гр.Благоевград, против НП№22-18-
99-000085/22г., издадено от Началника на 01 РУ на МВР-Благоевград , с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50.00 лв., във връзка с нарушение по чл.178е от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП не е връчено на жалбоподателя.
В съдебно заседание, чрез защитник на жалбоподателя, се допълват
възраженията срещу обжалваното постановление и се застъпва, че то е
незаконосъобразно, тъй като не е и доказано извършването на твърдяното
нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган- Началника на 01 РУ на МВР-
Благоевград, надлежно призован, не се явява и не ангажира процесуален
представител по делото. В придружително писмо до съда, с което се
изпраща преписката по делото, се застъпва становище за неоснователност на
жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-01 РЕ на МВР-
Благоевград при ОДМВР-Благоевград, редовно и своевременно призована, не
ангажира свой процесуален и законен представител и становище по
делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете
ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и
въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която,
страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е
възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в
каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и
право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са
:Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г.,
Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г.,
Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината
на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
2
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
Районна прокуратура- Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират процесуален представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./Разписката
за връчване на НП, която е неразделна част от неговото съдържание по
образец, не е попълнена , в удостоверение на връчването му. От друга страна
по делото не е представено доказателство за връчване на обжалваното НП по
реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, с отбелязване върху НП на конкретната дата на
ненамиране на жалбоподателя на известния за него адрес, от която дата то да
се счита връчено. В казуса на практика въобще не е посочена дата на търсене
на жалбоподателя на такъв известен за него адрес, на която не е намерен, като
включително такава информация липсва и в приложената по делото Докладна
записка от дата 15.12.2022г. на инспектор Л М . Ето защо, съдът приема, че
депозираната по делото жалба на 03.04.2023г. срещу обжалваното НП е в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН/
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
Между страните не е спорно, че жалбоподателят е с адрес и местоживеене
в Б , бул.“С “№ .
Не е спорно обстоятелство и, че жалбоподателят е студент, записан на
25.09.2019г. в 4-годишен курс, редовно обучение в специалност
„Национална сигурност“ на Югозападен университет „Неофит Рилски“-
3
Благоевград, в удостоверение на което, е представено и копие от студентска
книжка на В. И. .
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 07.09.2022г., длъжностно лице при 01
РУ на МВР-Благоевград-Благоевград /св.Р. Б./, в присъствието на колегата си
–св. К. Н., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение №079701 за това, че на 15.06.2022г., около
18.20 часа, в Б , на бул.“С “, пред дом № , паркира собствения си мотоциклет
с марка“Я “ и рег.№ , върху тротоара и на място, което не е определено за
паркиране от собствениците на пътя или от администрацията на място. Това
описано деяние за жалбоподателя е квалифицирано с акта като
административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на
жалбоподателя лично и срещу подпис на 09.09.2022г.
Въз основа на АУАН, на 15.09.2022г., Началникът на 01 на РУ на МВР-
Благоевград, е издал обжалваното НП №22-1899-000085, с което за
описаното в акта нарушение, на основание чл. 178Е от ЗДвП, е наложил на В.
И. административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв.
При разпита на свидетелите по акта Б. и Н. се установи, че са получили
сигнал на телефон 112 за неправилно спрели мотоциклети на бул.“С “ в Б. ,
срещу 03 ОУ“Д “. При отиване на място за проверка на сигнала, свидетелите
възприели два паркирани мотоциклета, които установили, че са на един и
същи собственик, а именно жалбоподателя. Според тях, мотоциклетите били
спрени на тротоара в нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, както и без
разрешение на съответната общинска администрация. За това били съставени
фишове на жалбоподателя, а в последствие поради депозирано то негова
страна възражение, му били съставени и АУАН. Актовете били връчени
лично на дееца. Според св.Н., на мястото на спиране имало и велоалея и
тротоарна част, но тъй като не било оградено като частен имот, мястото на
паркираните мотоциклети на жалбоподателя също приели за тротоарна площ
.
По делото е представена Заповед на МВР№8121з-
1632/02.12.2021г.,Заповед №415/14.02.2022г. на Директора на ОДМВР-
Благоевград и такава на същият орган с №1039/17.05.2023г. , с които са
делегирани правомощия на Началника на 01 РУ на МВР-Благоевград да
4
издава НП по ЗДвП за нарушения на територията на управлението, а на
полицейските служители в това управление е делегирано правомощия за
съставяне на АУАН в същия териториален обхват. Такова изрично
правомощие е делегирано с третата заповед и на актосъставителя Р. Б.. На
място направили свидетелите по акта и снимки, в които е заснето
местоположението на тези мотоциклети, които снимки са представени към
преписката и по делото.
Видно от Справката за нарушител/водач, изготвена за жалбоподателя,
същият е санкциониран за нарушения по ЗДвП и преди датата на процесното
нарушение.
По делото са приложени 2 бр. нотариални катове за дарение на недвижим
имот и за покупно-продажба на недвижим имот, между лица, които не са
участници в процеса и за имот, който не се установи да е идентичен с
процесното място на извършване на нарушение. Ето защо, съдът не
кредитира тези документи като относими такива към процесният казус .
Приложен по делото е и снимков материал , който се установи, че е
направен от полицейските служители Б. и Н. при отиването им на място и
съставянето на процесният АУАН , като същият онагледява именно
местоположението на мотоциклета на жалбоподателя към момента на
констатиране на твърдяното нарушение. От него се вижда, че описаният в
АУАН мотоциклет е паркиран в непосредствена близост до сграда и входа на
сграда, а тротоарната част до уличното платно е отделена от мястото на
паркиране, включително и с пространство за тревни площи или други
растения. Това място е изрично обособено и в нарочни скици на Община-
Благоевград и службата по кадастър в нея , като такова разположено
непосредствено до входа на жилищни сгради и частни имоти, разположени
на бул.“С “/л.45/.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
административно нарушение по чл.178е от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се
представи изрична Заповед на министъра на вътрешните работи и съответно
на Директора на ОДМВР-Благоевград, за делегирани правомощия на
процесният издател на НП, изготвени преди датата на твърдяното
5
нарушение. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От
тях акта за нарушение е връчен лично и надлежно на дееца, но НП не се
доказа, че е връчено съгласно императивната норма на чл.58 от ЗАНН. В
тази връзка по делото не се представиха доказателства за спазване и на
процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, тъй като с тази норма законодателят
изисква да е потърсен нарушителя на посочен от него адрес, да не е намерен
на въпросния адрес на конкретна дата /респ. дати/ , да не е известен друг или
нов негов адрес и именно за това, върху самото НП следва да се отбележи, че
то се счита връчено, считано то датата на ненамиране на нарушителя. В
казуса се установи, че не е фиксирана дата на търсене на жалбоподателя И.
на посочен то него адрес , не е отбелязана върху НП и дата на ненамирането
му, поради което и не може да се приеме, че обжалваното НП е връчено
надлежно съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Още повече, че в процеса се
представи и доказателство /студентска книжка/, че жалбоподателят е и
студент, редовна форма на обучение в Университет по местоживеенето си в
Б , което е допълнителна индиция, че не е напускал адреса включително и
след датата на деянието. Невръчването на НП е съществено процесуално
нарушение, тъй като е нарушило в значима степен правото на защита на
жалбоподателя и го е лишило на практика и от правната възможност за
приключване на спора по чл. 58г от ЗАНН.
Отделно от горното, съдът констатира и друго съществено процесуално
нарушение, което е допуснато при издаване на обжалваното НП и то е
въведената фактическа неяснота относно описанието на твърдяното
нарушение, конкретното нарушено правило, обстоятелствата при които е
извършено нарушението, както и несъответствие между обстоятелствена
част на НП и диспозитива на този документ. Така на пратката в
обжалваният акт въобще липсва фактическо описание на нарушената
материална норма и правило за поведение по ЗДвП, като вместо последното е
отразена като нарушена норма, санкционна разпоредба, явяваща се
последваща на нарушеното правило, а именно санкционната норма по чл.
178е от ЗДвП. /С нормата на чл. 178е от ЗДвП, законодателят е посочил, че
се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно
средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места. /
6
Видно от съдържанието на обжалваното НП, в него се твърди, че
жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 178е от ЗДвП, а деянието му се
изразява в паркиране на мотоциклет на процесната дата и място върху
тротоар и на място , което не е определено за паркиране от собствениците на
пътя или от администрацията на място. Последното обаче е фактическо
описание, обстоятелства и изпълнително деяние на нарушение по чл. 94, ал.3
от ЗДвП, каквото именно е посочено като неспазено правило на този закон в
АУАН, като изложеното в НП напрактика не кореспондира със
съдържанието на санкционната норма, която е цитирана в него като
неспазено правило на поведение по ЗДвП. /Съгласно нормата на чл. 94, ал.3
от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места, пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя и се допуска престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци./
При това положение е налице неяснота относно основен задължителен
реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН до степен на неговата липса, а
това винаги е съществено процесуално нарушение, защото не може да се
очертае ясна фактическа и правна рамка на нарушението, с което несъмнено
се накърнява в значима степен правото на защита. Този порок на НП
обуславя неговата процесуална незаконосъобразност и винаги е
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Не на последно място, съдът констатира, че с ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства не се доказа, че жалбоподателят е
извършил нарушение по ЗДвП на процесната дата, свързано с
паркиране на негов мотоциклет на процесната дата и място върху
тротоар или място, не е определено за паркиране от собствениците на
пътя или администрацията на място. В тази връзка съдът отчете
представените скици за пътна регулация на процесното място и
местоположение на мястото на твърдяното деяние, надлежно заверени от
Кмета на Община- Б и Служба по геодезия и картография и Кадастър–Б. , а
именно бул.С “, дом № , което е и адреса по местоживеене на жалбоподателя
И.. От материализираната в тези скици регулация на процесното място е
7
видно, че след уличното платно на булеварда е позициониран тротоар, но той
не е разположен до самият вход на имотите и жилищните сгради, а мястото
разположено непосредствено до входа на тези имоти и сгради, е извън
тротоарната площ. Същевременно в казуса е безспорно, че мотоциклета
описан в НП , който е собственост на жалбоподателя, е бил паркиран на
процесната дата и място, но именно до входа и в непосредствена близост до
входа на дом № на бул.“С “, така е заснет и в снимките , направени от
полицейските служители и свидетели по акта към момента на проверката,
което обаче опровергава твърдението на санкционният орган, че това
ППС е било паркирано на тротоар в хода на проверката. Остана
недоказано и второто твърдение по НП, че това паркиране на мотоциклета на
жалбоподателя е било на място, необозначено за това от администрацията на
общината, а доказателствена тежест за установяване на тези обстоятелства в
процеса бе именно на санкционният орган. След като не е съобразил, че не е
доказано твърдяното незаконосъобразно паркиране на мотоциклет,
собственост на жалбоподателя/ такова в нарушение на ЗДвП/, на процесната
дата и място и въпреки това е издал обжалваното НП, с което е ангажирал
неговата административно-наказателна отговорност за такова неизвършено от
обективна страна нарушение, санкционният орган е издал и материално
незаконосъобразен акт, който и на това основание подлежи на цялостна
отмяна.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на сключване на
договора за правна защита и адвокатско съдействие по делото/, съдът счита,
че искането за присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателя
в съдебното производство пред РС- Благоевград за давокатско
възнаграждение на адв.Н., се явява доказано по основание.
В казуса е представен договор за правна защита и съдействие от
12.06.2023г, сключен между жалбоподателя и адв.Б. Н. , съгласно който, на
този адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 350.00лв. за участие и
процесуално представителство по настоящото дело. В същото време съдът
отчете, че адв.Н. е участвал като процесуален представител на
жалбоподателя в рамките на едно съдебно заседание по делото. От друга
страна, съгласно 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
8
09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие , за
хипотеза като процесната – при интерес до 1000.00лв. / в казуса санкцията е
«Глоба» в размер на 50.00лв./, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и еднократното участие в
съдебно заседание на адвоката за жалбоподателя по делото, съдът приема, че
заплатеното за него възнаграждение за адвокатска защита в размер на
350.00лв, с оглед и на неголямата фактическа и правна сложност на делото,
не се явява прекомерно такова, а е към минимума по цитираната Наредба ,
във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата. В този смисъл
направеното възражение на санкционният орган за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
материализирано в с придружително писмо по делото, се явява
неоснователно и не следва да се уважи. Ето защо това заплатено адвокатско
възнаграждение, представляващо сторени съдебни разноски на
жалбоподателя , следва да му бъдат репарирани след отмяната на НП в пълен
размер, чрез тяхното заплащане от заинтересованата страна в процеса, която
именно е бюджетен разпоредител със средства.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 , ал.3, вр. с ал.2, т.1 вр. с ал.1
и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№22-1899-000085/15.09.2022г., издадено от Началника на 01 РУ на МВР-
Благоевград , с което на В. К. И. с ЕГН ********** и с адрес:Б , бул.“С “№,
ет. , ап. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв.,
във връзка с нарушение по чл. 178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА 01 РУ на МВР-Благоевград при ОДМВР-Благоевград , да
заплати на В. К. И. с ЕГН ********** и с адрес:Б , бул.“С “№ , ет., ап. ,
сумата от 350.00лв./триста и петдесет лева/, представляваща направени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Б. Н. в рамките на
нахд №616/2023г. по описа на Районен съд –Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок , считано от съобщаването за изготвянето му на всяка от
9
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10