О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 27.09.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 27 септември 2018
година, в състав:
Районен съдия: Адриана
Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1421
по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.262 ГПК за проверка от
първоинстанционния съд на въззивна жалба срещу решение.
Ответника в спора Д.Г.К. чрез пълномощник –
съпруга си Д.Е.К. е подала с Вх. № 4333 от 14.08.2018г. възражение имащо
характер на въззивна жалба срещу решение № 259 от 10.07.2018г. по гр.д. №
1421/2015г. При проверка за редовност на въззивната жалба съда е намерил, че тя
не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 ГПК, тъй като няма приложен документ
за платена по сметка на въззивния съд държавна такса. Предвид на това съда е
оставил без движение производството по въззивната жалба и е указал на жалбоподателя
в законовия едноседмичен срок да внесе по сметка на ОС-Враца дължимата държавна
такса в размер на 241.23 лева /половината от държавната такса дължима на
първата инстанция представяща 4% от стойността на дела на ищеца в делбеното
производсво/. Указал е и да представи квитанция на съда, както му е указал и
последиците от неизпълнение на указанията. Това определение е връчено лично на пълномощвика
на ищеца, което е удостоверено с подпис на съобщение по образец на 11.09.2018г.
В тази връзка съда не споделя изложеното от
пълномощника на жалоподателя, че той не дължи държавна такса в настоящото
производство при хипотезата на чл.83, ал.1 т.4 от ГПК. Тази хипотеза урежда
случая, когато страната ищец е освободена по силата на закона от заплащане на
такси и разноски по дело, но само когато претенцията е за вреди от непозволено
увреждане от престъпление, когато има влязла в сила присъда. На първо място
страната подала въззивна жалба е ответника, не ищеца и в делбен процесс, а не в
производство за присъждане на вреди от непозволено увреждане. Не на последно
място и няма влязъл в сила акт – присъда за деяния, от което ищеца да претендира
вреди. Така не е налице хипотезата на чл.83, ал.1 т.4 ГПК и ответника в спора,
жалбоподател не е освободен от заплащане на такса, поради което съдът не е
признал това му право и го е изчакал допълнително /още една седмица/ да внесе
определената държавна такса за въззивно обжалване.
Към 27.09.2018г., което е двуседмичен срок след
връчване на съобщението, жалбоподателя подал въззивната жалба не е отстранил
нередовностите на нея, като не е внесъл дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, поради което съда следва съгласно чл.262, ал.2 т.2 ГПК да прекрати
производството по въззивната жалба и да я върне като нередовна на жалбоподателя.
Водим от изложените правни съображения и на основание чл.262, ал.2 т.2 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА поради нередовност въззивната
жалба именована възражение с Вх. №
4333 от 14.08.2018г. на ответника
Д.Г.К. чрез пълномощник – съпруга си
Д.Е.К. срещу решение № 259 от 10.07.2018г. по гр.д. № 1421/2015г. на Районен
съд – Козлодуй.
Определението може да се обжалва от жалбоподателя с частна жалба пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен срок от връчване на препис, като дължи държавна такса в размер на 15.00 лева, която следва да внесе по сметка на Окръжен съд - Враца.
Районен съдия: