Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 20.06.2019
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Д.Г.
Прокурор : АННА БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНОХД № 368 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на подсъдимия М.В.З. срещу Присъда № 26 / 06.11.2018г г. на Районен съд гр. Никопол, постановена по
НОХД № 132 по описа за 2018 на Никополския районен съд.
С обжалваната присъда Никополският
районен съд е признал подсъдимия М.В.З., българин, български гражданин, с
основно образование, не женен, работи, осъждан
с ЕГН **********, за виновен в това, че на ***г. в село Б.
обл.П., при условията на продължавано престъпление извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, както следва:
- за времето от 18,30
часа до 19,30 часа, на ул.“***“№**,
счупил два броя стъклени бутилки от бира и на
висок глас отправил неприлични думи и псувни –„мършо“
спрямо М.В. Д. и „боклуци „ и „помияр“ ,“вашата майка“ спрямо П. В.Д., и
- около 23,00 часа в кафе-аперитив “Алиби“, находящо се на ул.“***“№**, счупил един стъклена
бутилка от бира, поради което и на основание чл. 325, ал. 1,
вр. чл. 26, ал.1 вр. с
чл.36 и чл.54 от НК , го ОСЪЖДА на, ПРОБАЦИЯ за
срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки:
1/.Задължителна регистрация по настоящ адрес, от
която произтича задължението на осъдения за явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.;
2/.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител – планирани или извънредни - за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.;
3/. Безвъзмезден труд в полза на обществото 200
/ДВЕСТА/ часа годишно за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Със
същият съдебен акт признал
подсъдимия М.В.З., българин, български гражданин, с основно
образование, не женен, работи, осъждан с
ЕГН **********, невиновен в това, да е извършил
горното продължавано престъпление, като деянието да е съпроводено със отправяне на
висок глас неприлични думи „мърша“ и „боклук“, спрямо Иво Георгиев Трифонов, поради което и основание
чл. 304 НПК, го оправдал в тази част на така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 325 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С Решение по ВНОХД 1173/2018 година на Плевенския
окръжен съд първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е напълно
оправдан по повдигнатото му обвинение с обвинителния акт. С Решение по
к.д.176/2019 на ВКС е отменена новата присъда постановена по ВНОХД 1173/2018
година на Плевенския окръжен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от
стадия на съдебното заседание.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на постановената от районния съд осъдителна
присъда, тъй като от доказателствата по делото не се установявало по
категоричен начин, че подсъдимият е действал с намерение и цел на наруши
обществените порядки и ред.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, тъй като действията на
подсъдимият нямат личен мотив и напълно изпълват със съдържание от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.325 от НК.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено
от фактическа страна следното:
На 21.04.2018г., към вечерните часове
подсъдимият посетил ресторант „***“ в с.Б. в компанията на свои приятели –св.К.Г.К.,
св. Н.Г. К., св. И.Г.Й.. Подсъдимият и съпровождащите го лице се разположили на
маса, която се намирала на открито - в лятната градина на ресторанта. Автомобила, с който се придвижил
един от компанията оставели в непосредствена близост до масата им и при
отворени вратите пуснали да звучи високо музика. На св.А.С., която работила в
заведението, поръчали да им сервира бирите, за всеки от тях по една. Около
19.00ч. същата вечер им оставали да изпият още около 11 бири от общо
поръчаните, когато в ресторанта, дошла собственичката св.М.Д.. Подсъдимия чул,
че последната казала на св.А.С., че заведението трябва да затвори, т.к., нямало
вода и тоалетната била в безобразно състояние. Подсъдимият се възпротивил, че
заведението ще затваря, започнал да вика на висок глас и да обижда св.М.Д. с
думите“Мършо, ние имаме да пием 11бири, имаме платени 11 бири“. Св.М.Д., без да
му отговори нищо си тръгнала.Обадила се на
св.В.М., който е служител на РУ Г., като го уведомила, че в ресторанта
им възникнал скандал, между подсъдимия, компанията му и барманката.Той и отговорил, че се намира на
територията на с.Л. и ще дойде в ресторанта и по –късно. След този разговор
св.М.Д. се обадила и на съпруга си – св.П.Д., който малко след това, пристигнал
в заведението.Последният свидетел обяснил на подсъдимия, че в заведението няма вода и поради тази причина е необходимо
да преустановят работа, след което свидетелят върнал парите за предплатените бирите.
З. се ядосал и явно демонстрирал, че иска да продължи да пие поръчаната от
неговата компания бира, след което започнал да
вика, псува и обижда св..П.Д., като на висок глас го наричал-„мошеник“, “помияр“, „вашата
майка“, „бегай, ще ти еба путката майна“, “какво се ебавате“…. После, взел
бутилка бира от масата, на която седял и я хвърлил на земята, където биреното шише се счупило. Станал рязко от стола на който седял и така
бутнал масата с бирените бутилки, част от които се разлели, а други паднали и
се счупили.Подсъдимият, ритнал стола на който бил седнал, след което си тръгнал
заедно с компанията си, от която никой от присъстващите не взел участие в
чупенето и псуването, нито пък някой от тях изразили несъгласие, със
затварянето на ресторанта. Около 23.00ч., същата вечер, след като напуснал ресторант „**“,
подсъдимият се разделил с компанията си и отишъл в друго заведение, което се
намирало в непосредствена близост до първото, в
с.с., - кафе –е аператив „***“ /известен като ***/, за да си допие.
Заведението се стопанисвало от св.М.Т. и
св.И.Т., които също се намира по това време в него и попитал съпругата на
св.И.Т., - св.М.Т., дали ще му сервира една бира. Последната му отказала с
мотива, че в това заведение подсъдимият е нежелани и няма да бъде обслужен,
т.к. участвал преди време в побой, в същото заведение, при което бил пострадал
съпруга и – св.И.Т.. Помолила го да си ходи. Подсъдимият, се обърнал към св.И.Т.
и му казал, че няма вина за нанесеният му побой, за който споменава съпругата
на последният. От своя страна Т. също го помолил да напусне заведението. Тогава подсъдимият З. се ядосал взел една
празна стъклена бутилка от бира и я хвърлил по св.И.Т.. Бутилката паднала и се
счупила до краката на св.И.Т., без да го
нарани. Без да го обиди, подсъдимият си тръгнал, със съдействието на други
клиенти от заведението.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите
изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез
подробен разпит на свидетелите и приобщаване на писмените доказателства по реда
на чл.283 от НПК. Районният съд е изложил подробни мотиви във връзка с
доказателствената маса, които напълно се споделят от въззивната инстанция
поради което отпада необходимостта да бъдат преповтаряни. Тук следва да се
отбележи, че по същество събраните доказателства са непротиворечиви относно
обстоятелствата, които са изложени в обвинителния акт и във връзка с
установяване на елементите от субективната и обективна страна на деянието, за
което е повдигнато обвинение. Относно показанията на свидетелите, които са били
част от компанията на подсъдимия в първото заведение, то техните показания
правилно частично не са кредитирани от съда, тъй като са в пълно противоречие
със целия събран доказателствен материал, а и тези лица имат явно близки
отношения с подсъдимия, което е достатъчен мотив да се поставят под съмнение
твърденията им.
По тези съображения въззивният
съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти
районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което
се провежда наказателното производство – М.В.З. е осъществило престъпния състав
по чл. 325 ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК от НК. Съдът
правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието.Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на деянието и
извършителя, са правилни и последователни. Основното възражение на защитата е
във връзка с липсата на доказателства установяващи по един безспорен начин, че
подсъдимият е действал с умисъл изпълващ със съдържание изискването на чл.325
от НК, а именно да наруши обществения ред. От съвкупния анализ на
доказателствата по делото може да се направи един категоричен извод относно
целта, с която е действал З. при реализацията на двете деяния, включени в
продължаваното престъпление. Както подчертава в решението си ВКС установените
факти по делото не следва да се анализират изолирано един от друг, а предмет и
начин за установяване на мотива за действията на подсъдимия следва да се
извлече от цялостното му поведение още от момента на пристигането му в първото
заведение, пускането на висока музика, пиянска компания използването на обидни
думи към сервитьорката и собственичката на заведението без да е провокиран по
никакъв начин от тях. Както отбелязва и ВКС тези действия на подсъдимия не са
изолирана проява в живота му. Установява се, че е бил нежелан гост в питейните
заведения именно поради честите му агресивни прояви. Поради тези съображения
настоящата въззивна инстанция приема, че действията на З. са целели именно да
нарушат създадените обществени правила и норми на поведение и са проява на явно
неуважение към обществото.
При определяне на вида и
размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил
обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане,
конкретната фактическа обстановка при извършване на деянието, и е определил
наказание ПРОБАЦИЯ, като продължителността на пробационните мерки е правилно и
справедливо уразмерена.
Настоящата съдебна инстанция
не установи по никакъв начин в досъдебното производство и в производството пред
районния съд да са били нарушени правата на подсъдимия З.. Въззивният съд не
установи при изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са
допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно
изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е
въз основа на какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата
и правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд),
приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива
присъда. Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и житейската
логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично установеното
авторство на деянието от подсъдимия и на неговата вина, е настъпила и
единствено възможната последица за противообщественото поведение на М.З.-
осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са съобразени с
доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване
на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на
доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен
закон и е определено наказание, съответстващо на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието,
установени в чл.36 от НК.
В оправдателната част на
първоинстанционната присъда не е предмет на настоящата въззивна проверка, тъй
като не е подаван протест от прокурор.
При извършената на основание чл.314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 /
06.11.2018г г. на Районен съд гр.
Никопол, постановена по НОХД № 132 по
описа за 2018 на Никополския районен
съд.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.