№ 72
гр. Айтос, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200195 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление (НП) № 335А-25/27.10.2024 г., издадено от Началник РУ
-Руен при ОД МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от ЗОБВВПИ и
на основание чл.185, ал. 1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати в хода
на издаването му съществени процесуални нарушения. В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган – Началник на РУ-Руен, към ОД МВР-
Бургас, Н.Н. се представлява пред съда, като излага становище за неоснователност на
жалбата. Моли за оставянето й без уважение. Не представя доказателства извън събраните в
административно-наказателната преписка.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 16.09.2024 г. св.В. Н. Г. – мл. Полицейски инспектор - КОС към ОД МВР-
Бургас, РУ-Руен, при изпълнение на служебните си задължения съставил АУАН № 335а-24
на жалбоподателя М. Б. Б., за това, че на 18.06.2024г. около 03:40 часа във вилна ***
1
произвежда изстрел със законно притежаваната си ловна пушка „ТОЗ“, кал.22LR, с рег. №
9703419, като деянието е правно квалифицирано като нарушение по на чл.60, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗОБВВПИ.
Материалите по полицейската преписка, образувана именно по сигнал на М.Б.
за нападение на имота му от крадци на посочената дата – 18.06.2024г. около 00:55ч. били
изпратени в РП-Бургас, ТО-Айтос, като с постановление от 21.08.2024 г. наблюдаващият
прокурор преценил, че не са налице данни за образуване на производство за извършено
престъпление, както и за депозиране на искане на настаняване и лечение по реда на чл.155
от Закона за здравето спрямо сигнализатора Б., поради което и отказал да образува
досъдебно производство. На 16.09.2024 г. бил издаден АУАН, а въз основа на него и
атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите,
установени от проверката по случая и преценил, допълвайки отразеното в акта, че с
действията си М. Б. е използвал описаната ловна пушка с цел, различна от тази, за която е
придобита, т.е. е осъществил състава на нарушението по на чл.60, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 от ЗОБВВПИ му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е произвел изстрел със законно
притежаваната от него ловна пушка, но заявява, че не действал виновно, а при самозащита,
след многократни набези срещу имуществото ми и при сигнализиране на тел.112. Отделно
от изложеното жалбоподателят се позовава на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на адм.наказателното производство, поради което и моли за отмяна на
НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ЗА Началник
РУ - Руен към ОДМВР-гр. Бургас, РУ - Айтос, който към дата 27.10.2024 г. е бил
оправомощен да издава НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши полицейски инспектор - КОС, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗОБВВПИ и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
посочения закон. В случая обаче са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него. В хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. За
2
да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен
орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези
четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно
трайно възприетата съдебна практика, при установяване на административни нарушения,
АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е очевидец на
установяване на нарушението, посочено в акта. Според показанията на актотъставителя -
св.В. Г., актът е съставен при участие само на един свидетел – св.К.Д., който не е очевидец.
Това обстоятелство е надлежно отбелязано и в приложения към преписката АУАН.
Потвърждава се и от показанията на св. по акта Д., който пври пълно кореспондиране с
изложенот в подзаканията на актосъставителя, заявява, че никой от тях двамата не е бил
очевидец, а освен самия него, не е имало друг свидетел при съставяне на АУАН.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е препятстване
правото на защита на нарушителя, доколкото чрез неучастие в
административнонаказателното производство на очевидец или на други двама свидетели –
участвали при съставяне и подписване на АУАН, не е изяснена в цялост и фактическата
обстановка на конкретното деяние, което е съществено процесуално нарушение.
По изложените съображения и като съобрази наличието на горепосочените
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на
нарушение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 335а-25/27.10.2024 г., издадено от ЗА
Началник РУ -Руен при ОД МВР-Бургас, с което на М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ от ЗОБВВПИ и на основание чл.185, ал. 1 от
ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
3
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4