Р Е Ш Е Н И Е
С.,
13.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ
в открито съдебно заседание
на първи март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Д.Ш. като разгледа
докладваното от съдия Комитова
т. д. № 598 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 АЛ.1 ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД
И ЧЛ.86 АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът „З.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
(с ново наименование на търговеца –„П.С.“ ЕООД, считано от 27.05.2016 г.), със
седалище и адрес на управление:***-17, представлявано от управителя П.А.М., с
искова молба от 28.01.2016 г. твърди, че ответникът
по исковете - „Ч.Р.Б." АД, в качеството си на носител на Лицензия за
дейността "Разпределение на електрическа енергия" №
/1-135-07/13.08.2004 година, осигурява Р.и пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа на дружеството (ЕРМ) и други за териториите, за
които е издадена лицензията. „З.С." ЕООД има качеството на Производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), съгласно законовото
определение в пар.1 т.46 от Закона за енергетиката. „П.С.“ ЕООД, ЕИК *******, е собственик на следния енергиен обект - ФОТОВОЛТАИЧНА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА, находяща се
върху покрива на съществуваща сграда на Логистичен център 1, УПИ XII - 1447,
кв.5, м. „НПЗ В.Р. - З.", район „Н.", град С., изградена на два
етапа: Етап I - 239 kWp инсталирана
мощност, въведена в експлоатация на 27.12.2011 г. Етап II - 620 kWp инсталирана мощност, въведена в експлоатация на
26.01.2012 г. Фотоволтаичната електроцентрала е въведена надлежно в
експлоатация с Разрешения за ползване в съответствие с установената процедура
по Закона за устройство на територията. За
изграждането на Фотоволтаична електроцентрала ищецът е сключил с „Ч.Р.Б." АД Договор за
присъединяване на обект на независим производител към електрическата мрежа. В качеството
си на Производител на електрическа енергия от ВЕИ за обекта си ищецът е сключил
с Крайния снабдител за лицензионната територия "ЧЕЗ Е.Б." АД, ЕИК *******,
Договор за изкупуване на електрическа енергия. Произвежданата
енергия от ФЕЦ се изкупува съгласно Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР по
отношение на Етап I и съгласно Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на КЕВР по
отношение на Етап II от Фотоволтаичната електроцентрала. Комисията за енергийно
и водно регулиране (сега КЕВР, с промяната в Закона за енергетиката от
06.03.2015, ДВ, бр.17) с Решение №
Ц-33 от 14.09.2012 год. (за краткост „Решението") е определила,
считано от 18.09.2012 временни цени за достъп
до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния
системен оператор" ЕАД, на „ЕВН Б.Е." ЕАД, на „Е.П.М." АД и на „Ч.Р.Б.
АД", които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването
към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за количествата продадена
електрическа енергия. Съгласно раздел III, т.5 и раздел III, т.6 от Решението, а именно за фотоволтаични
електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-
018/20.06.2011 г., имат инсталирана мощност над 200 kWp до 1000 kWp и са въведени
в експлоатация в периода 01.07.2011 г. - 31.12.2011 г. (по отношение на Етап I
- раздел III, точка 5 от диспозитива от Решението) и
съответно в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. (по отношение на Етап II -
раздел III, точка 6 от диспозитива от Решението),
ищецът е дължал ежемесечно заплащане на цена за достъп на „Ч.Р.Б." АД, в качеството
му на разпределително предприятие, към което е присъединена ФЕЦ. Цената за
достъп е определена в размер на 116,75 лева / 1 МВтч - по отношение на Етап I
от Фотоволтаичната електроцентрала и в размер на 227,67 лева / 1 МВтч - по
отношение на Етап II от Фотоволтаичната електроцентрала и е била дължима
предвид допуснатото предварително изпълнение на Решението, считано от
18.09.2012 година. Ищецът е обжалвал Решението, защото същото пряко и
непосредствено е засягало законните му интереси, тъй като установява специални
цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на
електрическа енергия от ВЕИ, които ползват преференциални цени, за
количествата продадена електрическа енергия. Съгласно пap. 1 т. 8 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници,
електрическата енергия, добивана от слънчевата радиация чрез фотоволтаични
модули е енергия от ВЕИ. Решението е оспорено, освен от Ищеца и от други Производители,
които имат правен интерес от обжалване пред Върховния административен съд
(ВАС), с твърдения за нищожност (искане за отмяна на Решението в цялост) и
твърдения за незаконосъобразност (искане за отмяна на Решението в частта му по
раздел III, т. 5 и в частта му по раздел III, т.6 от диспозитива на Решението). Независимо от
оспорването на Решението, цената за достъп е била дължима ежемесечно от Ищеца,
поради допуснатото по силата на Закона за енергетиката (чл.13 ал.7)
предварително изпълнение на Решението. С Решение № 13745 / 22.10.2013 год. по
административно дело № 8054/2013 г. на петчленен състав на Върховния
административен съд, с което е потвърдено Решение № 5382/17.04.2013 г.
постановено по административно дело № 1239/2013 г. на тричленен състав на ВАС,
четвърто отделение, окончателно е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на
Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне на цена за достъп до
преносна и разпределителни мрежи за производители на електрическа енергия от
фотоволтаични централи - в частта му по раздел III, т. 5 и в частта му по раздел III, т.5. Решенията на петчленния състав на ВАС
са окончателни и влизат в сила незабавно. Посочените по-горе решения отменили с
обратна сила Решение № Ц-33/14.09.2012 г., в частите му,
засягащи Ищеца. Отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012
г. в частта му по раздел III, т. 5 и в частта му по раздел III, т.6, с обратна сила
означава, че всички правни последици, породени от Решение № Ц-33/14.09.2012 г., в това число и вземанията на „Ч.Р.Б." АД към Ищеца,
отпадат с ОБРАТНА СИЛА, т.е. считано
от 14.09.2012 г. - датата на
постановяване на Решение № Ц-33 /
14.09.2012 г. на КЕВР. За отпадането с обратна сила на правните последици,
породени от Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на КЕВР, не е необходимо
постановяване на друг акт или произнасяне на друг съдебен или административен
орган, в това число и КЕВР. Предвид факта, че въпросът за законосъобразността
на Раздел III, точка 5 и Раздел III, т.6 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР вече е
окончателно разрешен с влезли в сила съдебни решения, съгласно разпоредбата на
чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако
оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички лица. По силата на
цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на
административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените
с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по
делото, а важи за всички (включително други производители, които не са били
страна по подобни дела). Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България За периода от датата на влизане в сила
на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР (18.09.2012
год.) до датата на окончателната отмяна на Раздел III, точка 5 и Раздел III, т.6 от него
Ищецът е платил по силата на отмененото Решение цена за достъп в полза на „Ч.Р.Б."
АД, суми, както следва:
|
Колона
1 |
Колона
2 |
Колона
3 |
Колона 4 |
Колона 5 Колона 6 |
|
|
№ |
Фактура
№ |
Фактура
Дата |
Главница
(лева с ДДС) |
Претендирана главница
съгласно искова молба от 24.01.2014 г. (в лева с ДДС) |
Остатък от главница за
претендиране
(в лева с ДДС) |
|
1. |
3300307 |
30.09.2012 |
12 129,40 |
4 548,53 |
7 580,88 |
|
2. |
3300505 |
31.10.2012 |
22 510,46 |
8 441,42 |
14 069,04 |
|
3. |
3301044 |
30.11.2012 |
10 195,40 |
3 823,28 |
6 372,13 |
|
4. |
3301455 |
31.12.2012 |
6 851,26 |
2 569,22 |
4 282,04 |
|
5. |
3301801 |
31.01.2013 |
6 808,81 |
2 553,30 |
4 255,51 |
|
6. |
3302308 |
28.02.2013 |
10 607,81 |
3 977,93 |
6 629,88 |
|
7. |
3302540 |
31.03.2013 |
18 965,45 |
7 112,04 |
11 853,41 |
|
8. |
3303012 |
30.04.2013 |
24 010,26 |
9 003,85 |
15 006,41 |
|
9. |
3303406 |
31.05.2013 |
28 863,29 |
10 823,73 |
18 039,56 |
|
10. |
3303963 |
30.06.2013 |
27 420,68 |
10 282,76 |
17 137,93 |
|
11. |
3304197 |
31.07.2013 |
33 697,49 |
12 636,56 |
21 060,93 |
|
12. |
3304481 |
31.08.2013 |
31 398,30 |
11 768,60 |
19 629,70 |
|
13. |
3304665 |
30.09.2013 |
25 223,41 |
9 458,78 |
15 764,63 |
|
ОБЩО |
|
|
258
682,02 |
97 000,00 |
161
682,02 |
За разликата между Колона 4 и Колона 5 от Таблица 1 по-горе, на
24.01.2014 г. ищецът е предявил пред СГС частичен иск за осъждане на „Ч.Р.Б."
АД да заплати на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД сума в размер
на 97 000 лева,, ведно с дължимата лихва за забава върху претендираната сума до
датата на завеждане на исковата молба (искова молба с вх. № 8088 / 24.01.2014
г.). Към датата на иницииране на настоящото производство спорът е отнесен към САС,
по който е образувано т.д. № 5413 /2015 г., 6 състав.
Плащанията, които са извършвани от ищеца
са на основание допуснатото по закон предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2013г.
на КЕВР, преди същото да е влязло в сила. Решение № Ц - 33 / 14.09.2012г. в
частта Раздел III, точка 5 и Раздел III, т.6 (които касаят Ищеца) е отменено с влязло в
сила решение на ВАС. Решение № Ц - 33 / 14.09.2012г. на КЕВР не е влизало никога
в законна сила, за да породи правните последици за обезщетяване от
административния орган, съгл. чл.205 от АПК. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, ако
оспореният административен акт бъде отменен, решението има действие по
отношение на всички, поради това произвежда действие както за ищеца, така и за
ответника. Съгласно чл.302 от ГПК отменителното решение на ВАС е задължително за
гражданския съд, в частност и относно постановената отмяна на решението на КЕВР,
въз основа на което са платени посочените по - горе суми. Влязлото в сила
отменително решение на ВАС има конститутивно действие, изразяващо се в
отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни
последици - аргумент от чл.301 от АПК, т.е. утвърдената от КЕВР цена за достъп
по Раздел III, точка 5 и Раздел III, т.6 на Решение № Ц - 33 /
14.09.2012г. е отменена и платените от Ищеца суми се явяват недължимо платени. От
друга страна, предвид влизане в сила на съдебното решение на петчленен състав
на Върховния административен съд, Комисията за енергийно и водно регулиране,
със свое Решение № КМ - 1/13.03.2014 г. за определяне на компенсаторни мерки по
чл. 32, ал. 4 от Закона за енергетиката е определила компенсаторен механизъм
само за производители, за които няма влезли в сила отменителни решения към
13.03.2014 г., т.е. компенсаторните мерки от решение № КМ-1/13.03.2014 г. не се
отнасят до производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,
които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни
цени (13.03.2014 год.) са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена
временната цена, какъвто е и ищецът. Макар и невлязло в сила Решение № КМ -
1/13.03.2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране има допуснато
предварително изпълнение и съгласно същото „Отмяната на Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. от Върховния административен съд има обратно действие,
поради което за обвързаните от съдебните решения страни, временните цени следва
да се приемат като изначално несъществуващи. Според ЗЕ и Наредба № 1 от
18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия компенсаторният
механизъм се отнася за разликата между временни и окончателни цени, а в
настоящата хипотеза временни цени няма. В този случай, може да се прибегне до
компенсиране на неоснователно обогатяване, което е фигура на гражданското, а не
на административното право. Поради това, компенсаторните мерки не следва да се
отнасят до производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,
които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни
цени са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена. За
тези производители съществува правна възможност да предявят искове срещу
оператори на съответните мрежи съгласно действащото гражданско законодателство.
С получените от Ответника суми същият неоснователно се е обогатил, т.к.
основанието за получаването им е индивидуален административен акт, отменен от
Съда с влязло в сила решение и на осн. чл.55 от ЗЗД дължи връщането им.
Задължението за заплащане на цена за достъп върху произведената електрическа
енергия е въведено с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. на КЕВР, а не
следва от разпоредба на Закона, нито от Договорни разпоредби. Дори да се е
дължало заплащане на цена за достъп на договорно основание, то в тежест на
ответника е да докаже предоставяне на услугата и размерът на договореното
плащане, съответно неплащането му. Ищецът оспорва, че е дължал цена за достъп
върху произведената електрическа енергия, като моли да се има предвид, че дори
и да се приеме, че цена за достъп се дължи, то тя се определя единствено от
КЕВР, в рамките на нейната компетентност съгласно Закона за енергетиката
(чл.36), доколкото ответното дружество е лицензиант и всякакви доводи в обратен
смисъл противоречат на регулаторната рамка. В сектор Електроенергетика
функционира регулиран пазар с лицензионен режим на дейност. С оглед на това ЗЕ
постановява пълно ценово регулиране от страна на КЕВР на дейността на
дружествата, които осъществяват дейност на регулирания пазар на електрическа
енергия. Утвърждаването и/или определянето на прилаганите от такива дружества
цени, посочени в глава III, раздел IV „Ценово
регулиране" (чл.31, ал.1 и 2, чл.36, чл.З6а) и чл.21, ал.1, т.8 от ЗЕ, е
изцяло в правомощията на КЕВР и дружествата - оператори не могат да определят
сами цените. Ответникът не
е изисквал плащане на цена за достъп върху произвежданата от фотоволтаичната
електроцентрала електрическа енергия до началната дата на прилагане на Решение
№ Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, както и след неговата отмяна. Горното
потвърждава факта, че единственото основание за заплащане на цена за достъп е
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР. Ищецът
основава иска си на влезли в сила решения на ВАС, с които Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е отменено
окончателно, поради което дължимостта на цената за достъп отпада с обратна сила
и същата следва да бъде върната в пълен размер. С разпоредбата на член 30, ал.1
от ЗЕВИ е регламентирано задължение на ищеца, в качеството му на Производител
на електрическа енергия от ВЕИ, за сключване на договор за достъп, но само въз
основа на общи условия, които са одобрени от КЕВР и след обявяването на тези
общи условия на интернет страницата на Ответника. Разпоредбата на член 30, ал.1
от ЗЕВИ в сила от 3-ти май 2011г. на основание параграф 25 от ПЗР на ЗЕВИ. Общи
условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници до електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б." АД са одобрени от
КЕВР с Решение № ОУ- 7/20.05.2013 г. От текста на Решение №ОУ - 7 от
20.05.2013г. на ДКЕВР, който е публично достъпен се установява, че проектът на
общи условия е внесен от Ответника за одобряване на 05.10.2012г. (със заявление
с вх. No Е-13-62- 58/05.10.2012 г. „Ч.Р.Б."
АД е представило за одобряване Общи условия за достъп на производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната
мрежа (ОУ), на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 966, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката (НЛДЕ, отм., ДВ бр. 38 от 23.04.2013 г.). От тези
факти се установява, че задължението на Ответника да изготви и внесе общи
условия за достъп е възникнало на 3-ти май 2011г. /с влизане в сила на
чл.30,ал.1 от ЗЕВИ/, а е изпълнено от него на 5-ти Октомври 2012г/ с внасяне на
заявлението в ДКЕВР/. Основанието за плащане на оспорваната цена за достъп не
би могло да бъде Чл.104, 84 ал.2 и ал.З, Пар.197 ПЗР на ЗЕ, тъй като за тази
цел е необходимо да няма сключен договор за достъп по чл.30 ал.1 от ЗЕВИ и това
да е по вина на производителя на електрическа енергия от ВЕИ. В случая това не
е така, т.к. Ответникът, в качеството си на разпределително предприятие не е
предоставил договор за достъп по реда на чл.30 ал.1 от ЗЕВИ, при Общи условия,
т.к. не е имало одобрени такива до 20.05.2013 год. Предвид всичко гореизложено,
единственото основание, на което ищецът е заплащал цена за достъп е допуснатото
предварително изпълнение на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР -
впоследствие отменено с влезли в сила решения на Върховния административен съд.
Чл.55, ал.1 от ЗЗД е приложим и когато с влязло в сила решение е отменен
административен акт, изпълнението, на който е допуснато предварително по силата
на закона. Предвид гореизложеното, единственият начин за защита на законните
права и интереси е водене на съдебно производство за възстановяване на
недължимо събраната цена за достъп.
За доброволно връщане на платените на отпаднало основание суми от
ищеца на ответника - административен акт отменен с окончателно решение от Съда
като незаконосъобразен, е изпратена нотариална покана, получена редовно от
ответника (нотариална покана с per. № 13600, том IV-П, акт № 199 от 30.10.2013 г. на Нотариус В.
Ивчева), представляваща Приложение 9, със срок за изпълнение: две
седмици, считано от датата на получаването - 19.11.2013 г. Доброволно
изпълнение към датата на исковата молба не е последвало. Към датата на настоящата искова молба за ищеца е налице
правен интерес от предявяване
на иск за осъждане на ответника да възстанови следните недължимо платени суми:
|
Колона 1 |
Колона
2 |
Колона 3 |
Колона 4 |
Колона 5 |
|
№ |
Фактура
№ |
Фактура Дата |
Главница
(лева с ДДС) |
Остатък от главница за претендиране (в
лева с ДДС) |
|
1. |
3300307 |
30.9.2012 |
12129.40 |
7580.88 |
|
2. |
3300505 |
31.10.2012 |
22510.46 |
14069.04 |
|
3. |
3301044 |
30.11.2012 |
10195.40 |
6372.13 |
|
4. |
3301455 |
31.12.2012 |
6851.26 |
4282.04 |
|
5. |
3301801 |
31.1.2013 |
6808.81 |
4255.51 |
|
6. |
3302308 |
28.2.2013 |
10607.81 |
6629.88 |
|
7. |
3302540 |
31.3.2013 |
18965.45 |
11853.41 |
|
|
|
|
88 068.59 лева |
55 042.87 лева |
Тъй като „Ч.Р.Б." АД е в забава на изпълнение на задължението
си за възстановяване на недължимо платените суми от Ищеца, то дължи и съответно
обезщетение върху невъзстановените суми, в размер на законната лихва за забава
(чл.86 от ЗЗД). Периодът, за който се дължи обезщетението на Ищеца е от датата,
следваща датата на изтичане на предоставения срок за плащане съгласно връчената
покана за доброволно изпълнение до ответника (20.11.2013 г.). Дължимите лихви
върху претендираната главница с настоящата искова молба са изчислени за период
от датата, следваща датата на изтичане на предоставения срок за доброволно
плащане от ответника - 20.11.2013 г. до датата на завеждане на настоящата
искова молба и са в размер, както следва:
|
Колона 1 |
Колона 2 |
Колона 3 |
Колона 4 |
Колона 5 (= Колона 3 + Колона 4) |
|
Фактура № / Дата |
Сума - в
лева с ДДС |
Претендирана главница с настоящата искова
молба |
Претендирана лихва върху претендираната
главница с настоящата искова молба |
Общо претендирана главница и лихва с
настоящата искова молба |
|
3300307/30.09.2012
г. |
12129.40 |
7580.88 лева |
1688.01 лева |
9268.89 лева |
|
3300505/31.10.2012
г. |
22510.46 |
14069.04 лева |
3 132.72 лева |
17201.76 лева |
|
3301044/30.11.2012
г. |
10195.40 |
6372.13 лева |
1 418.87 лева |
7791 лева |
|
3301455/31.12.2012
г. |
6851.26 |
4282.04 лева |
953.48 лева |
5235.52 лева |
|
3301801/31.01.2013
г. |
6808.81 |
4255.51 лева |
947.57 лева |
5203.08 лева |
|
3302308/28.02.2013
г. |
10607.81 |
6629.88 лева |
1 476.26 лева |
8106.14 лева |
|
3302540/31.03.2013
г. |
18965.45 |
11853.41 лева |
2 639.38 лева |
14492.79 лева |
|
ОБЩО |
88 068.59 лева |
55 042.89 лева |
12 256.29 лева |
67 299.18 лева |
Моли
съда, след като се убеди в истинността на твърдените факти и обстоятелства и след
като се запознае с приложените доказателства, да постанови съдебно решение, с
което: да ОСЪДИ „Ч.Р.Б." АД да върне на „З.С." ЕООД
получените на отпаднало основание суми за цена за достъп, платени въз основа на
отменен административен акт - Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. на КЕВР, в частта му по раздел III, т.
5 и в частта му по раздел III, т.6, възлизащи на сума в
размер на 55
042.87 лева (петдесет и пет хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки) с ДДС, която се явява частично
плащане от сума в общ размер на 88 068.59 лева (осемдесет и осем
хиляди шестдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) с ДДС, и представлява сбор от
дължима за възстановяване цена за достъп, платена
за периода от м. Септември 2012 г. до м. Март 2016 г., включително; да ОСЪДИ „Ч.Р.Б." АД да заплати на „З.С." ЕООД законната лихва за забава в размер на
12
256.29 лева (дванадесет хиляди двеста петдесет и шест лева и двадесет и девет
стотинки), начислена върху сумата от 55 042.87 лева (петдесет и
пет хиляди четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС, считано
от 20.11.2013 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба; да ОСЪДИ ответника да заплати
законната лихва за забава върху сумата от 55 042.87 лева (петдесет и пет хиляди
четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС от датата на предявяване
на настоящата искова молба до датата на окончателно плащане на дължимите суми;
да ОСЪДИ ответника да заплати
направените по делото разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства по опис.
Ответникът „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
Бенч Марк Бизнес Център, с отговор на
искова молба от 23.02.2016г., оспорва претенцията. Прави искане за
прекратяване, поради недопустимост, обоснована с изявление, че процесния иск не
е предявен като втори частичен иск на вече предявената обща претенция от
18.09.2012г. до 30.09.2013г. Твърди още,
че с исковата молба /ИМ/ е предявен за разглеждане иск за връщане на суми,
които в действителност са заплатени въз основа на Договор за използване на
разпределителната мрежа от производител **********/05.01.2012 г. Т.е. източник
на правоотношението и основанието за плащане на процесните суми е именно този
договор. Основанието не е и не би могло да е решение на ДКЕВР, доколкото само с
индивидуален административен акт не могат първично да се уредят задължения като
това за заплащане на определена услуга от определена група лица, ако то не е
предвидено в закон. Налице е кумулативно и нормативно задължение за заплащане
на услугата достъп до разпределителната мрежа, регламентирано в чл.84, ал.2 и
чл.104 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, както и в Правилата за търговия с
електрическа енергия, действащи към процесния период /ДВ, бр. 64 от 2010 г.,
отм./, аналогично и в сега действащите Правила за търговия с електрическа
енергия /ДВ., бр. 66 от 26.07.2013 г., изм./, което нормативно основание също не
е отпаднало. Твърди, че Договорът от 2012 г. за използване на разпределителната
мрежа не е развален /прекратен. Когато страните са обвързани от договор,
посоченото основание по ЗЗД счита, че не е приложимо. Заявява, че спорът по
действителен и неразвален договор не е такъв по чл. 55, ал. 1, т.З от ЗЗД. Твърди, че искът е недопустим и на основание
по чл.8, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, според който имуществените правоотношенията по отменен административен
акт „се развиват по този закон“, а не по общия исков ред. ЧЕЗРБ не е пасивно
легитимиран по ЗОДОВ субект. Дори и за ищеца да са настъпили неблагоприятни
последни, според чл.1, т.З, чл.203 и следващи от АПК, неблагоприятните
последици от прилагането на адм. акт се претендират по реда на АПК от
засегнатото лице /което не е ответното дружество/ и срещу органа, издал акта. Отделно
от това, твърди, че Възложителят на ФЕЦ е сключил Договор за присъединяване на
обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната
мрежа на основание Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия /обн. ДВ, бр.74 от 2004 г., сега отм./, като напълно
доброволно е подал и заявление за сключване на договор за използване на мрежата
и е сключил цитирания в договор за предоставяне на услугите достъп и пренос.
Ищецът има и Договор за изкупуване на произведената от ФЕЦ електрическа енергия
с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, като от това на дружеството за процесния период му е заплащана
единична преференциална цена също върху произведената и продадена на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД ел. енергия, върху които количества е начислявана и цената достъп, която е в
пъти по-висока от възнаграждението за достъп. Индивидуалният договор за достъп
по чл.84, ал.2 от ЗЕ е подписан двустранно от лицата, надлежно представляващи
дружествата, поради което същият е действащ и е обвързвал страните през целия
спорен период. Основанията и начините за прекратяване на договор не се твърдят
в ИМ. Няма и пороци, водещи до пълна или частична недействителност. В
приложените към ИМ фактури, ясно е посочено основанието на доставката - в графа
„Вид стока/услуга“ е записано „достъп до електроразпределителната мрежа ВЕИ“. Оспорва
твърдението на ищеца, че ФЕЦ попадала под квалификацията на Раздел III, т.5 и 6 от Решение №Ц-33/2012г. на
ДЕКВР, както и че тези части от Решението са били отменени. Заявява, че цената
е договорена от страните, като е поето задължение за плащане на получените
услуги, т.е и тази за достъп. Дори и само липсата на изрична уговорка за
безвъзмездност на услугата доказва, че съдържанието на действителната воля
между страните е тя да е възмездна. Общо правило в отношенията между търговци
по смисъла на ТЗ е, че в търговското право няма безвъзмездни сделки. Като
изключение от общото правило е възможно дадена търговска сделка да загуби
възмездния си характер, но само с изрична писмена уговорка между двете страни
по сделката, каквато в случая няма. През целия период, за който се отнасят
фактурите, ищцовото дружество е получавало услугата достъп, като между страните
не е имало никакъв спор. Количествата отчетена електрическа енергия /измерена и
продадена от ищеца ел. енергия, за процесния период са тези, посочени в
процесните фактури. Срещу платената цена за достъп ищецът е получавал насрещна
услуга от ЧЕЗРБ. Самият факт, че ФЕЦ е въведена в експлоатация, че произвежда
ел. енергия и осъществява продажба на произведената ел. енергия доказва, че е
получавана услугата достъп. Цената за достъп до електропреносната и разпределителната
мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на
мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.
„Достъпът е услуга, която служи за присъединяване на съответния клиент към
мрежата и се осъществява чрез специфични съоръжения, като се извършва и
измерването на електрическата енергия получавана и /или отдавана към мрежата.
Основна негова характеристика е заявеният капацитет /мощност/, измерена в КВт,
която е договорена още в договора за присъединяване към ЕРМ. От него зависи
пропускателната възможност между клиента и ЕРМ. Тъй като през целия процесен
период е предоставял на ищеца услугата достъп до ЕРМ, ответникът е извършил
значителни разходи за това /за персонал, за поддръжка на СТИ, за администриране
и управление на мрежата, за техника, диспечиране, обходи, измерване /отчети и
т.н./. Тези разходи в размер от милиони левове се заявяват пред ДКЕВР. При
определяне на размера на цените ДКЕВР е заложила срещу тези разходи приходите,
които операторите ще получат от плащаните от производителите цени достъп, т.е.
вкл. процесните суми, тези приходи не са компенсирани по никакъв друг начин,
поради което не може и да върне получените суми. В случай че ги върне, това ще
е чиста загуба за ЧЕЗРБ и неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като, освен
че е получил услугата, той иска да получи и цената й. Основанието за заплащане на цената за достъп
не е решението на регулаторния орган, а възникналите между страните договорни
взаимоотношения. Налице са насрещни престации, при което няма как операторът на
ЕРМ да се е обогатил, при това с цялата претендирана като заплатена сума. Основанието
е и нормативно. Освен в ЗЕ - чл.84 и чл.104 от ЗЕ, плащането на такава услуга е
предвидено и в Правилата за търговия с електрическа енергия и няма промяна на
нормативната уредба, предвиждаща заплащането на услугата достъп от
производителите. Размерът е възприет между страните като 189,14 лв. на 1 МВЧ и
всеки месец, при приемане на услугата, той е заплащан. След като между страните
очевидно е било известно точно каква сума дължат, вземането е било установено
по размер, освен това е начислено/ фактурирано и декларирано. Ежемесечните
плащания представляват признание, че ищецът е имал яснота по размера. Искът не
е за плащане на сума, дължима при липса на определена цена, а за това дали е
отпаднало основанието, на което е платена и дали се дължи връщането й, след
като вече е платена. ЧЕЗРБ е изправна страна и е предоставяло престацията
/услугата достъп/, няма вина, няма и правна основа за твърдението за наличие на
неоснователно обогатяване. Не е налице никоя от хипотезите, при които, намира
приложение третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато се иска
връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение, основание по
чл.55, ал.1 от ЗЗД би имало, ако договорът е развален по вина на кредитора, но
това не е така в случая. След като договорката между страните за предоставяне
на услугата не е развалена, създадената облигационна връзка продължава да
обвързва страните и няма НО. Исковете
противоречат и на разпоредбите на чл.81 и чл.82 от ЗЗД, според които дори и при
неизпълнение на договорно задължение, имуществена отговорност може да възникне
само при виновно поведение и в посочените от същата разпоредба предели. За
неотносима към казуса намира цитираната от ищеца практика на ВКС. Оспорва на
самостоятелно основание иска и в частта на начисления ДДС. Данъкът върху
добавената стойност /ДДС се начислява на регистрирани по ЗДДС лица, какъвто е
ищецът, като Законът за ДДС определя и кръга на субектите, имащи право да
ползват възстановяване на ДДС и условията за това. Тъй като ищецът продава
същите тези количества, за които е фактурирана и цената достъп на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
при преференциална цена, в какъвто смисъл е и приложения договор за изкупуване
на ел. енергия, то ясно е, че е получил в пъти по-висок приход, съответно
сумата за ДДС е приспадната от тази, която би следвало да внесе. Ищецът е
използвал правото си на приспадане на данъчен кредит за размера на начисления
по процесните фактури ДДС за ФЕЦ, в общ размер от 20 %, или 9 173,81 лева,
поради което той е получил тази сума обратно срещу платените по процесните
фактури суми. Разходът на ищеца за достъп за процесния период е по-малък с
посочената сума от претенцията. Върнат е от фиска, съответно, ако го заплати,
би се получило двойно плащане, което е самостоятелно основание за отхвърляне на
иска в тази част. Оспорва изцяло и иска
за обезщетение за забавено плащане по главницата, считано от 20.11.2013г. до
датата на подаване на ИМ. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, моли съда да
присъди в полза на ЧЕЗРБ направените в хода на производството разноски,
включително и полагаемото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение за
процесуално представителство в размер.
Съдът, като се запозна и прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 27.09.2011 г. е сключен
Договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД ДПЕРМ № ********** SAP №IB-31-11-30308 между Ч.Р.Б.
АД, в качеството му на ЕРД и „З.С.“
ЕООД (с ново наименование на
търговеца –„П.С.“ ЕООД, считано от
27.05.2016г.), в качеството му на
производител. Съгласно чл. 1 от Договора, същият се сключва на основание чл.
116 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 57, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електричеки мрежи, чл.13, чл.14 и чл.15 от
Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата /Дв,
бр.49/07г./ пар.6, ал.2 във вр. с чл.29 от Закона за енергията от възобновяеми
изгочници (ДВ бр.35/2011г) /ЗЕВИ/ и писмено искане от производителя с вх. № **********/10.08.2011г.
С договора страните определят правата и задълженията си, както и необходимите
условия за присъединяване на обект: Фотоволтаична централа върху покрива на
съществуваща сграда за Логистичен център 1, УПИ ХІІ-1447, кв.5, м. НПЗ В.Р.-З.,
район Н., гр. С., към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД.
Присъединяването на обекта е съгласно Предварителен договор № **********/19.04.2011г.
и Допълнително споразумение към него № **********/10.08.2011г. на „Ч.Р.Б.“ АД.
Срокът за въвеждане в експлоатация на енергийния обект е: 1.) за І-ви етап – до
3(три) месеца от подписване на конкретния договор; 2.) за ІІ-ри етап – до 24
месеца след получаване на разрешение за ползване за І етап (чл. 13,).
Производителят е длъжен да заплати цена за присъединяване, посочена в чл. 42, в
сроковете посочени там (чл. 24 от Договора). Раздел VI от Договора урежда
финансовите взаимоотношения между страните. Съгласно чл.29, ал.4 от ЗЕВИ цената
за присъединяване на обекта е равностойна на разходите за изграждане на
съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително
реконструкция, модернизация и управление на елекрическите мрежи, във връзка с
присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на ел.енергия от
възобновяеми източници (чл. 42, ал. 1 от Договора).
С Договор за използване на разпределителната мрежа от производител № **********,
сключен на 05.01.2012 г. между „Ч.Р.Б.” АД, в качеството му на разпределително предприятие и „З.С.“ ЕООД (с ново
наименование на търговеца –„П.С.“ ЕООД,
считано от 27.05.2016г.), в качеството му на производител, се осигурява от страна на
разпределителното предприятие достъп до електроразпределителната мрежа,
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне на
данните за измереното количество произведена/потребена електрическа енергия на
ползвателите на мрежата, на крайния снабдител и на ЕСО, както и пренос през
разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от
съоръженията на производителя, включително в случаите, когато същият е сключил
сделка по реда на чл. 102 от ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите по
чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Съгласно чл. 24 от Договора производителят заплаща
на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа
на произведената/потребена електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.
На 06.01.2012г. г. е бил сключен Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 170 между „Ч.Е.Б.“
АД, в качеството му на купувач и „З.С.“ ЕООД (с ново наименование на търговеца –„П.С.“
ЕООД, считано от 27.05.2016г.), в качеството му на продавач, по силата на който
продавачът доставя на купувача в местата на продажба, а купувачът купува произведента
от продавача електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в
съответствие с действащите нормативни актове.
С Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на Д.К. за Е. и В.Р. са били определени, считано от 18.09.2012 г. временни
цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на
„Е.С.А.“ ЕАД, „ЕВН Б.Е.“ АД, „Е.М.“ АД, „Ч.Р.Б.“ АД, без ДДС, които да бъдат
заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа,
от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници,
ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия.
За
частично предявената претенция, като главнца в размер на 55 042,87лв. с ДДС, по
делото са представени следните 7 (седем) броя фактури, издадени
от „Ч.Р.Б.“ АД, с получател „З.С.“ ЕООД, във връзка с
достъп до електроразпределителна мрежа, а именно:
·
Фактура № **********/31.03.2013г. за сумата от 18
965,45лв. с ДДС;
·
Фактура №**********/28.02.2013г. за сумата от 10
607,81лв. с ДДС;
·
Фактура №**********/31.01.2013г. за сумата от 6
808,81лв. с ДДС;
·
Фактура №**********/31.12. 2012г. за сумата от 6851,26
лв. с ДДС;
·
Фактура №**********/30.11.2012г. за сумата от 10
195,40 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.10.2012г. за сумата от 22 510,
46 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/30.09.2012г. за сумата от 12
129,40 лв. с ДДС;
или общо сумата в размер на 88
068,59 лв.;
Към
доказателствения материал по делото са приобщени: 1./ нотариална покана за
доброволно изпълнение, връчена на ответното дружество на 05.11.2013г.; 2./
Разрешение за ползване № ДК-07-С-21/26.01.2012г.; 3./ Разрешение за ползване №
ДК-07-С-22/26.01.2012г. 4./ Разрешение за ползване № ДК-07-С-276/16.12.2011г. 5./
Разрешение за ползване № ДК-07-С-288/27.12.2011г. 6./ преводно нареждане от 12.04.2013г. за сумата от 18 965,45лв. 7./
преводно нареждане от 15.03.2013г. за
сумата от 10 607,81лв. 8./ преводно нареждане
от 08.02.2013г. за сумата от 6 808,81лв. 9./ преводно нареждане от 18.01.2013г. за сумата от 6851,26 лв. 10./
преводно нареждане от 10.12.2012г. за
сумата от 10 195,40 лв. 11./ преводно нареждане
от 12.11.2012г. за сумата от 22 510, 46 лв. 12./ преводно нареждане от 16.10.2012г. за сумата от 12 129,40 лв. 13./
искова молба вх.№ на СГС № 8088/ 24.01.2014г. и Решение № 1196 /15.07.2015г. на
СГС, VI-11св. по
т.д № 333/2014г. – между същите страни по иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявен са сумата в размер на 97 000, 00 лв.,
представляваща частична претенция по 13 бр. Фактури в общ размер, възлизащ на
258 682,02 лв. 14./ въззивно Решение №
1083 / 30.05.2016г. на САС, 6 св. По т.д.№ 5413/2015г. , по смисъла на което е
отменен първоинстанционния съдебен акт и исковата претенция е уважена. 15. / Решение
№ 5382/17.04.2013 г. на ВАС, IV отд., по адм. д. № 1239/2013 г., по силата на
което е отменено Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, с което са били
определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до преносната и
разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа
енергия, в частта по раздел ІІ, т.2 и раздел III, т.5 и 6 / съобразно допусната поправка на ЯФГ
по правилата на чл.175 от АПК/; 16./Решение № 13745/10.22.2013г. на ВАС,
петчлен състав, I колегия
по адм. Дело № 8054/2013г. по смисъла на което е оставено в сила Решение №
5382/17.04.2013 г. на ВАС, IV отд., по адм. д. № 1239/2013 г. ;
В ОСЗ от 02.11.2016г. за безспорното
и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено обстоятелството, че ищецът е
платил редовно и периодично задължението си по фактурите, предмет на настоящото
производство, описани на стр.13 от ИМ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Правната
квалификация на предявения иск е чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД. Съгласно
текста на цитираната разпоредба - който
е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата визира
три отделни, самостоятелни фактически състава, като при последния от тях - основанието съществува при получаването на
престацията, но след това е отпаднало с обратна сила.
От събраните
по делото доказателства се установи, че ищецът е производител на електрическа
енергия и собственик на фотоволтаична централа въведена в експлоатация,
присъединена с договор към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД. Не се спори между страните, че е сключен
договор за изкупуване на произведената електрическа енергия от 06.01.2012 г.,
който обвързва страните и към настоящия момент.
Безспорно е,
че ответникът е получил сумата от 88
068,59 лв.., представляваща цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на дружеството, за периода от 30.09.2012
г. до 31.03.2013 г., която е била цената по описаните по-горе фактури.
В случая и за разлика от предходно развилото
се съдебно производство между същите страни и на същото основание, предендираният
с настоящата иковата молба размер възлиза в размер на 55 042,87 лв. (петдесет и
пет хиляди и четиридесет и два лева и 0,87ст.) с ДДС. Същият е заявен като частичен иск от сумата 88 068,59 лв.
и по отделните фактури, същият е формиран
по следния начин: по Фактура № 00033002540/31.03.2013г. – като остатък в размер на 11853,41 лв. с
ДДС; по по Фактура №**********/28.02.2013г. – като остатък в размер на 6629,88 лв. с ДДС; по
Фактура №**********/31.01.2013г. – като остатък в размер на 4255,51 лв. с ДДС;
по Фактура №**********/31.12. 2012г. – като остатък в размер на 4282,04 лв. с
ДДС; по Фактура №**********/30.11.2012г. – като остатък в размер на 6372,13 лв.
с ДДС; по Фактура № **********/31.10.2012г. – като остатък в размер на 14069,04
лв. с ДДС; по Фактура № **********/30.09.2012г. – като остатък в размер на
7580,88 лв. с ДДС;
Съгласно чл.
104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти,
уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и
за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или
потребени от нея. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по
ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия
с електрическа енергия, които са подзаконов нормативен акт, издаден по законова
делегация на чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, обн, ДВ, бр, 64 от 17.08.2010 г.
Временната
цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”АД е определена с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Д.К. за
Е. и В.Р. /ДКЕВР/, което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Ищецът
счита, че с отмяната на решението на ДКЕВР целените с него правни последици по
отношение на въвеждане на такса „достъп” са заличени с обратна сила, като
отмяната има действие по отношение на всички.
Съгласно
чл.13, ал. 2 от ЗЕ ДКЕВР се произнася с мотивирани решения, които са
индивидуални или общи административни актове. В конкретния случай с решението
на ДКЕВР са определени временни цени на оператори на електропреносна и
електроразпределителни мрежи, поради което, на основание чл.36а, ал.2 от ЗЕ, решението представлява индивидуален
административен акт. Той урежда отношенията между страните по доставка
на електроенергия и размера на цената за достъп до електропреносната мрежа,
като при това е с предварително изпълнение, допуснато от закона съгласно чл.
13, ал. 7 от ЗЕ. Правомощие на ДКЕВР е да замести волята на страните и да
издаде административен акт, с който да уреди съществен елемент от отношенията
им, а именно цената. ДКЕВР е административен орган, който има задължение на основание
чл. 32, ал. 4, чл, 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ,
да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните
мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба по изрична законова
делегация.
Ищецът
е бил страна в производството по оспорването на решението на ДКЕВР, но дори и
да не е бил такава страна, съгласно чл.177 ал.1 от АПК, ако оспореният
административен акт бъде отменен или изменен, решението има конститутивно
действие, състоящо се в отпадането с
обратна сила на разпоредените с него правни последици, като това действие се
простира по отношение на всички.
За
действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален
административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена
компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на
електрическата мрежа е предмет на уеднаквената съдебна практика, с оглед
постановените към момента по реда на чл.290 ГПК актове, сред които: решение № 212 от 23.12.2015г. по
т.д.2956/14г. на ВКС, І т.о., решение №157 от 11.01.2016г. по т.д. 3018/14г. на
ВКС, ІІ т.о., решение №155 от 11.01.2016г. по т.д. 2611/14г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение №28 от 28.04.2016г. по т.д. 353/15г. на ВКС, ІІ т.о.;
От друга
страна разпоредбата на чл.302 ГПК указва задължителна сила на решението на
Върховният административен съд и следва да бъде зачетено от гражданския съд,
разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразният съдебен акт. В
продължение на горното и относно дължимостта на процесната цена за достъп,
Съдът като съобрази наличието на формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК
задължителна практика на касационната инстанция (обективирана в Решение №. 157/
11.01.2016г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.д. № 3018/2014г.), приема следното: разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197
от ЗИДЗЕ от 2012 г. предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от
електроснабдителното дружество услуги подлежат
на административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ.
Определената от регулаторния орган цена за достъп несъмнено става част от
същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо
на договорно основание. Този елемент
/клауза/ от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните
по договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния
енергиен регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя
и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на
всеки конкретен договор от подобен вид. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на
цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен
фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп
/такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил
фактически присъединен към мрежата на оператора/ и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за
достъп, временна или окончателна. При
тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса
на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез
административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната
клауза за цената, дължима на ответника. От друга страна за процесната
"цена за достъп" не могат да се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която ответникът осъществява дейността си,
липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната
цена за тази услуга. С оглед на изложеното, задължението за ищеца за плащане на
цена за достъп, възникнало с издаването на цитираното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012
г. на ДКЕВР (съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ) е отпаднало с влизане в сила от на
решение на ВАС, с което решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за
достъп по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е отменено. С
отмяната на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена за достъп, тъй
като за процесния период то не е определено по размер; В този смисъл
ежемесечно заплащаните “временни цени” са извършени на отпаднало основание, поради липсата на валидно определен
размер на задължението.
При претенция с цитираното правно основание по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да установи плащането на исковата сума и
отпадането на основанието за това плащане, което в случая е сторено Доводите на
ответника за липса на негово виновно поведение по чл. 81-82 ЗЗД са неоснователни,
тъй като в случая не се касае до договорна отговорност.
Доколкото
предмет на производството е получената на отпаднало основание цена за достъп,
то дължимостта на начисления с процесните фактури, респективно – получен, при
плащането от самото ответно дружеството ДДС, също е загубил своето основание. В
тази връзка и като част от общият сбор сформираната цена - данъкът подлежи на
възстановяване в съответствие с
разпоредбата на чл. 55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД, като основанието, реда, и
условия, при които е бил ползаван впоследствие данъчен кредит, остават извън
предмета на конкретното производство.
По гореизложените съображения съдът намира
искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето за доказан
по своето основание и размер.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.86, АЛ.1 ЗЗД.
Претенцията за законна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД е
вземане, което възниква в резултат на едно парично задължение. При неизпълнение
на едно парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а
служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презюмира
се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време
на забавата, и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар
сума, равна по размер на тази, невърната му в срок, като заплати лихви по
кредита. Именно техния размер ще получи ищецът като обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата
алинея). Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да
е договорено между страните, затова се нарича още законна лихва, макар и
неточно, при наличие на забавено изпълнение. Тя е акцесорно вземане и
предполага наличието на главно задължение – главница.
Предвид
горното и с оглед конкретния изход на спора в настоящото производство, съдът
намира за основателна и доказана претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
поради което същата следва да бъде уважена.
В този смисъл, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата, (в
случая и с оглед разпиредбата на чл. 84 от ЗЗД – това е датата, на която е
изтекъл срока за доброволно изпълнение, определен съгласно нотариална покана, получено от „Ч.Р.Б.“
ЕАД на 05.11.2013г..) до
окончателното плащане, като за периода - 20.11.2013г. до дата на завеждане на
исковата молба, същата е в размер на 12 256,29 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на
чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски,
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Във
връзка горното, съдът като съобрази претендираните от страните разноски,
съгласно представените списъци по реда на чл. 80 от ГПК и доказателства, намира,
че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 5 750,73 лв., от които - 2 691,97 лв. – заплатена държавна такса и 3 058,76 лв. с ДДС
– възнаграждение за процесуално представителство, за плащането на което са
представени доказателства.
При
този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК –
на ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, да заплати на „П.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със
седалище и адрес на управление:***-17, представлявано от управителя П.А.М.., на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, сумата 55 042,87 лв. (петдесет и пет
хиляди и четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС, заявена като частичен иск от
общата сумата в размер на 88 068,59 лв.,
представляваща получена на отпаднало основание временна цена за достъп за
периода от 30.09.2012 г. до 31.03.2013 г., , от която по фактури с №№ 00033002540/31.03.2013 г. –
11 853.41 лв.; **********/28.02.2013 г. – 6 629.98 лв.; **********/31.01.2013
г. – 4 255.51 лв.; **********/31.12.2012 г. – 4 282.04 лв; **********/30.11.2012
г. – 6 372.13 лв.; **********/31.10.2012 г. – 14 069.04 лв.; **********/30.09.2012
г. – 7 580.88 лв.; ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 55 042,87 лв.
(петдесет и пет хиляди и четиридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки), от датата на
предявяване на настоящия иск - 28.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, да заплати на „П.С.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***-17, представлявано от управителя П.А.М.., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 12 256,29 лв. (дванадесет хиляди двеста петдесет и шест лева, двадесет
и девет стотинки), представляваща законната лихва върху
главницата от 55 042,87 лв. за периода 20.11.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба –
28.01.2016 г., от която 1 688.01
лева върху претендираната с настоящата искова молба по
Фактура № 3300307/30.09.2012 г. главница от 7
580.88 лева.; 3 132.72 лева върху претендираната
с настоящата искова молба по Фактура №
3300505/31.10.2012 г. главница от 14 069.04 лева; 1 418.87 лева върху претендираната с настоящата искова молба по
Фактура № 3301044/30.11.2012 г. главница от 6
372.13 лева.; 953.48 лева върху претендираната с настоящата искова молба по
Фактура № 3301455/31.12.2012 г.главница от 4
282.04 лева; 947.57 лева върху претендираната с настоящата искова молба по
Фактура № 3301801/31.01.2013 г. главница от 6
808.81 лева;
1 476.26 лева върху претендираната с настоящата искова молба по
Фактура № 3302308/28.02.2013 г. главница от 6
629.88 лева; 2 639.38 лева върху претендираната с настоящата искова молба по
Фактура 3302540/31.03.2013 г. главница от 11
853.41 лева;
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, да заплати на „П.С.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***-17, представлявано от управителя П.А.М., на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 5 750,73 лв. (пет хиляди седемстотин и петдесет лева и 0,73ст. ), представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: