Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 04.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 4 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № № 260036/
29.10.2020г. по Гр. д. № 962/2019г. по описа на PC Нова Загора, с което е осъдено застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.„Джеймс Баучер” № 87 да
заплати на И.Г.Г. сума в размер на 6000.00 лв.
/шест хиляди лева/, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на реализирало се пътно-транспортно
произшествие на 19.10.2017 г. в гр. Нова Загора, по вина на водача на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***, във връзка с който
била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно
със законната лихва върху
сумата, считано от 19.10.2017 г. претендиран като частичен до окончателното ѝ изплащане, като до пълния размер е отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан.
Против това решение е подадено въззивна жалба от ищеца, чрез
процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства по
делото. Съдът е предал особено голяма тежест на действията на въззивника към
момента на ПТП-то, акцентирайки върху съвината му за настъпването на
вредоностния резултат и измествайки фокуса от основната техническа причина за
настъпване на процесното ПТП. Основната причина за настъпването на ПТП е
технически неправилното поведение на водача на автомобила, който е навлязъл в
зоната на кръстовището при наличие на знак „Стоп" и без да пропусне
движещия се направо мотоциклет, управляван от въззивника. С тези си действия
водачът на автомобила е създал опасност, от техническа гледна точка, за водача
на мотоциклета. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като спре на стоп линията и пропусне мотоциклета. Определеното
от съда обезщетение в размер на 6 000лв. не е адекватно на множеството и
сериозни травматични увреждания на въззивника, получени при ПТП-то /черепно
-мозъчна травма с клинични данни за сътресение на мозъка, контузия в дясната
раменна става с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани и данни
за луксация, контузия в шийния сегмент на гръбначния стълб, разкъсно- контузна
рана в дясна аксиларна област, охлузвания по кожата, счупване на короната на
четвърти зъб от дясно/, на продължителността на възстановителния процес, на
интензивността на претърпените болки и страдания, на продължителната нужда от
помощ от трети лица при обслужване и продължителното отсъствие от училище.
Определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
несъобразено със съдебната практика и е несправедливо. Иска се да се постанови
решение, с което да се отмени решението в обжалваната му част, като
незаконосъобразно и неправилно, и да се постанови решение, с което да се уважи
предявения иск в пълния му размер като основателен и доказан. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. По делото безспорно
е установено, че въззивникът е допринесъл в степен от близо 50% за уврежданията
си. Съгласно приетата и неоспорена по делото автотехническа експертиза при
управление на мотоциклета със скорост 50 км/ч, ищецът би могъл да предотврати
ПТП чрез спиране. В тази връзка експертизата изрично посочва, че при правилно
боравене със системите на мотоциклета, и управлението му с максималната
позволена за участъка скорост, ударът е предотвратим за ищеца, като единствено неправилното
техническо боравене с това превозно средство би могло (но не сигурно) да доведе
до загуба на управление и падане. По отношение на болките и страданията не са
доказани продължителни такива, нито болки и страдания с особен интензитет или
тежки увреждания. Присъденото обезщетение изцяло съответства на изискванията на
чл. 52 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет. Противно на
твърденията на ищеца, съдът в пълна степен е отчел както тежестта на травмите,
така и възстановителния период. Към момента ищецът се е възстановил напълно.
Определеното му обезщетение правилно е намалено по реда на чл. 51 ЗЗД, с оглед
на приноса на пострадалия за настъпване на вредите, до присъдените на ищеца
6000 лева. Тази сума изцяло репарира претърпените от ищеца вреди. Иска се да
бъде оставена без уважение подадената ищеца въззивна жалба и да бъдат присъдени
съдебни разноски и адвокатски хонорар пред всички инстанции.
В с.з.,
страните, редовно призовани, не изпращат представители.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което
следва да бъде отменено в тази част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Няма спор по фактите. Оспорва се приетото от съда съпричиняване
в размер на 50%. За да го определи в този размер районният съд приел,че техническа причина, довела до възникването
на ПТП е и движението на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за
населено място. При движение на мотоциклета с максимално разрешена скорост и
предприето спиране със запазване на управлението, ПТП не би възникнало. Въпреки, че е
констатирал, че основната
техническа причина, довела до настъпването на ПТП е технически неправилното
поведение на водача на автомобила, който е навлязъл в зоната на кръстовището
при наличие на знак „Стоп” и без да пропусне движещия се направо мотоциклет.
Между двете превозни средства не е възникнал удар, но водачът на автомобила е
създал опасност от техническа гледна точка за водача на мотоциклета и че при скорост на движение на мотоциклета от 50 km/h и
неправилно боравене със спирачната система отново би могло да се достигне до
загуба на управление и падане с аналогични травматични увреждания, то съдът не ги е отчел в
достатъчна степен.
Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл.
52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но
с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките -
по-ниско.
В случая е безспорно, че на пострадалия са причинени
увреждания. От назначената и изпълнена съдебно медицинска експертиза се
установява, че въззивникът е получил черепно-мозъчна травма с анамнестични и
клинични данни за сътресение на мозъка, по повод на което ищецът е бил
хоспитализиран веднага след травмата, контузия в областта на дясната
раменна става с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани, клинични
и от образните изследвания (Рентгенолигични) данни за луксация (изкълчване,
пълно разместване на ставните
повърхности на една става една спрямо друга) на главата на
раменната кост, наложила имобилизацията ѝ за продължителен период от
време, контузия в тазовата
област с палпаторна (при натиск с
ръка) и функционална (при движение) болезненост в областта на дясната
тазобедрена става, по предната повърхност на тазовия пръстен (над симфизата) и дясната
половина на скротума, контузия в
шийния сегмент на гръбначния стълб, проявена с ограничени пасивни и активни
движения на главата, охлузвания на
кожата в областта на предмишницата на лявата ръка и счупване на част
от короната (режещия ръб) на
четвъртия зъб от дясната половина на зъбната редица на долната челюст (зъб 43) в границите на емайла. Касае за множество травматични
увреждания, които в началото,
непосредствено след травмата, са свързани със силни
болки в областта на дясната раменна става поради нейната луксация. След
репонирането и обездвижването й с времето тази болка постепенно е намалявала. При провеждане на рехабилитационни мероприятия след свалянето
на имобилизацията също е констатирана значителна болезненост, което постепенно
с времето намалява до пълното й изчезване. Същото се отнася и за останалите увреждания,
като при тях величината на търпените болки и тяхната продължителност са
значително по-малки.
Така са налице
значителни болки и страдания, които са търпени и за тяхното репариране
настоящият състав приема сумата от 30 000 лева. Така също приема, че
съпричиняването е в размер на 30 %, а не както е приел първоинстанционният съд
в размер на 50 %. Това е така, тъй като основната вина за настъпилото ПТП е технически неправилното поведение на
водача на автомобила, който е навлязъл в зоната на кръстовището при наличие на
знак „Стоп” и без да пропусне движещия се направо мотоциклет. Поради това движението на
мотоциклета със скорост, малко над разрешената, не е определяща, още повече, че
и при скорост на движение на мотоциклета от 50
km/h и неправилно боравене със спирачната система отново би могло да се
достигне до загуба на управление и падане с аналогични травматични увреждания.
При
прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към
размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването
му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към
претендирания. Претендираният размер има правното значение на горна граница с
оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката
на действителния размер на претърпяната вреда, който се определя от съда.
Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на
чл.51 ал.2 ЗЗД, но не повече от претендирания./решение № 63/08-07-2019г. по т.д.№ 2013/2018 год. на ВКС-ТК, І
т.о./
Предявеният иск е
частичен за сумата от 10 000 лева, като целият е в размер 20 000
лева. С оглед на приетото от настоящия състав, то и при процента на
съпричиняване искът е основателен, поради което и частичната претенция е
основателна в пълен размер.
Поради това решението
на районния съд следва да бъде отменено в неговата отхвърлителна част и
ответното дружество бъде осъдено да заплати и сумата от 4000 лева, ведно със
законните последици.
Въззивната страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 81,74 лева
представляваща заплатена държавна такса за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260036/
29.10.2020г. по Гр. д. № 962/2019г. по описа на PC Нова Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният
от И.Г. ***”
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер”
№ 87 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на реализирало се пътно-транспортно произшествие на
19.10.2017 г. в гр. Нова Загора, по вина на водача на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ ***, във връзка с който била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2017
г. над размера от присъдената сума от 6000 лева
до пълния претендиран от 10 000 лева, предявен като частичен от целия в
размер на 20 000 лева като вместо това постановява:
ОСЪЖДА застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Джеймс Баучер” № 87 да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** *** и
сумата в размер на 4000 /четири/ хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на реализирало се пътно-транспортно произшествие на
19.10.2017 г. в гр. Нова Загора, по вина на водача на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ ***, във връзка с който била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2017
г. претендиран като частичен, до
окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА застрахователно дружество
„БУЛ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Джеймс Баучер” № 87 да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** *** сумата от 81,74 лева
представляваща заплатена държавна такса за тази инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: