Решение по дело №172/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация.

Постъпила е жалба от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград против Решение № 450 от 01.09.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе в частта му, в която е отказан достъп до поискана обществена информация. В жалбата се твърди, че в оспорената част решението е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че е отказан достъп до информация за околната среда, като не са налице основанията за ограничаването й по чл. 20, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и за предоставянето й не е било необходимо да се иска съгласието на трети лица. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в оспорената част и ответникът да бъде задължен в определен срок да предостави информацията, достъпът до която е отказан.

Ответникът директор на РИОСВ – Русе оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Заинтересованото лице „АДМ Разград“ ЕАД – Разград счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно с оглед изразеното писмено несъгласие за предоставяне на част от исканата информация и обстоятелството, че част от нея представлява търговска тайна.

Заинтересованото лице „Пилко“ ЕООД – Разград изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че информацията е свързана с търговската му дейност и засяга интересите му.

Заинтересованото лице „Биовет“ АД – клон Разград оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че исканата информация е предоставена от ответника в посочените в решението и налични на сайта на РИОСВ доклади и годишни отчети, а непредоставените документи не представляват нито обществена информация по смисъла на ЗДОИ, нито такава за околната среда по смисъла на ЗООС.

Заинтересованото лице „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД – Разград счита, че неправилно е конституирано като заинтересована страна и жалбата срещу него е недопустима. Алтернативно сочи, че жалбата е допустима, но не излага доводи за нейната неоснователност.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № АО-3982 от 28.07.2023 г., конкретизирано с Уточнение към заявление вх. № АО-3982-(2) от 11.08.2023 г., Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград е поискало от РИОСВ – Русе информация за осъществената контролна дейност на територията на област Разград през периода 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и до момента на подаване на заявлението по компоненти атмосферен въздух по отношение на „АДМ Разград“ АД, „Пилко“ ЕООД, „Биовет“ АД и Градска пречиствателна станция за отпадъчни води – Разград, както следва:

1. Брой извършени проверки;
2. Констативни протоколи и доклади от извършени проверки по т. 1;
3. Издадени предписания по т. 2;
4. Съставени актове за установени административни нарушения (АУАН);
5. Издадени наказателни постановления във връзка с т. 4;
6. Наложени имуществени санкции и глоби;
7. Събрани суми по т. 6; и
8. Заповеди за намаляване на текущи санкции.

Заявителят е изразил желание да получи копия на документите, съдържащи информацията по т. 2, 3, 4, 5 и 8. Посочил е, че желае исканата обществена информация да бъде получена по електронен път, на посочен електронен адрес.

На основание чл. 31, ал. 2 ЗДОИ ответникът е уведомил управителите на „АДМ Разград“ ЕАД - Разград, „Пилко“ ЕООД - Разград, „Биовет – клон Разград“ АД и „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД – Разград за постъпилото заявление и е изискал изричното им писмено съгласие/несъгласие за предоставяне на достъп до документите, свързани с контролната дейност спрямо представляваните от тях дружества.

Управителят на „Пилко“ ЕООД е изразил писмено несъгласие информацията да бъде предоставена на заявителя.

„АДМ Разград“ ЕАД – Разград не е възразило да се предостави информация по т. 1, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, тъй като тя се съдържа в Доклада за дейността на РИОСВ – Русе с вх. № 311/01.08.2023 г. на Община Разград. Изразило е несъгласие да бъде предоставена информация относно съдържанието на констативните протоколи и докладите от извършените проверки, издадените предписания, както и да бъдат предоставени копия от документите по т. 2, 3, 4, 5 и 8 от заявлението, която не допълва или променя публично оповестената информация и представлява търговска тайна.

Управителят на „Биовет“ АД – клон Разград е заявил несъгласие за предоставяне на информация, отнасяща се до дружеството.

От „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД е дадено съгласие да се предоставят изисканите копия на документи по контролната и административнонаказателната дейност на РИОСВ – Русе спрямо Градската пречиствателна станция за отпадъчни води – Разград само за приключилите административнонаказателни преписки.

При горните факти е постановено оспореното Решение № 450 от 01.09.2023 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на жалбоподателя е предоставен частичен достъп до поисканата обществена информация, както следва: по т. 1, 2, 3, 4 и 5 – осъществена контролна дейност на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, експлоатиращо Градска пречиствателна станция за отпадъчни води – Разград, както и справка за публикуваните на интернет страницата на РИОСВ – Русе доклади от извършени проверки; и по т. 6 и 7 – за всички дружества. На основание чл. 37, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗДОИ е ограничен достъпът до информацията за дружествата „АДМ Разград“ ЕАД, „Пилко“ ЕООД и „Биовет“ АД поради изразеното изрично писмено несъгласие за предоставянето й.

По делото е представен Доклад на директора на РИОСВ – Русе с изх. № С-352 (15) от 01.08.2023 г., съдържащ информация за контролната и санкционна дейност на РИОСВ – Русе на територията на гр. Разград за периода 2017-2023 г. по компоненти атмосферен въздух и води, включително за извършените проверки на „АДМ Разград“ ЕАД, „Пилко“ ЕООД, „Биовет“ АД и Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД и резултатите от тях. Твърди се, че докладът е публично достъпен на интернет страницата на РИОСВ – Русе и в Община Разград, където е представен и заведен под вх. № 311/01.08.2023 г. на Община Разград.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При дължимата по чл. 168 АПК проверка съдът констатира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 21, ал. 1 ЗООС, който събира и разполага с информация за околната среда.

Решението е в изискуемата писмена форма, но е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Съгласно чл. 19, т. 1 и т. 2 ЗООС информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях, и относно дейностите и/или мерките, включително административните мерки, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда. Атмосферният въздух и водите са компоненти на околната среда по смисъла на чл. 4 ЗООС.

Поисканата от жалбоподателя информация е относно осъществена от ответника контролна дейност по компоненти атмосферен въздух и води, което я определя като информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 1 и т. 2 ЗООС.

Съгласно чл. 17 ЗООС всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

В чл. 26, ал. 1 ЗООС е указано, че за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация. Но компетентните органи, техните правомощия, материалноправните основания и ограниченията за предоставяне на информация за околната среда са регламентирани в ЗООС, който е специален спрямо общия ЗДОИ. Съответно, специалната разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗООС урежда основанията, на които може да бъде отказан достъп до информация за околната среда. Административният орган не ги е обсъждал и не е изложил мотиви, обосноваващи наличието им. Неправилно се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, което е основание за отмяната на решението му в оспорената част.

В разглеждания случай са относими следните основания по чл. 20, ал. 1 ЗООС, когато се иска: т. 2 информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон и т. 5. информация, разкриването на която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията. В хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС административният орган е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, които представляват производствена или търговска тайна и в съответствие с чл. 20, ал. 5 ЗООС да отдели и да предостави останалата незащитена информация. Съответно, ако са налице предпоставките по чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗООС, те също следва да бъдат обсъдени и оценени.

В подкрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 1483 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2015 г., V о., Решение № 2994 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2016 г., V о., Решение № 14006 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2018 г., V о. и др.

Жалбоподателят е поискал достъп до конкретни носители на информация за околната среда и ответникът е длъжен да му ги предостави, ако не са налице основанията по чл. 20, ал. 1 ЗООС. Препращането към други документи, съдържащи част от исканата информация, е неоснователно.

Частичният отказ е постановен при неспазване на процесуалния ред и при несъобразяване с материалните норми на ЗООС, което налага отмяната му на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 450 от 01.09.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе, в частта му, в която е отказан достъп до обществена информация по Заявление вх. № АО-3982 от 28.07.2023 г., конкретизирано с Уточнение вх. № АО-3982-(2) от 11.08.2023 г., подадено от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград.

ИЗПРАЩА преписката на директора на РИОСВ – Русе за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/