Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98/25.02.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 612
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 9б,
във връзка с чл. 4, ал.1
от ЗМДТ, във връзка с глава XIX от
ДОПК.
Образувано е по повод подадена жалба от „Т***
2000“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.Т*** март
№ * , представлявано от управителя М.Т.П. против Акт за установяване на
публично общинско вземане /АУПОВ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0524-145/23.08.2016
г. на мл.експерт „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране”/КРДПС/
в дирекция „Местни приходи, общинска собственост, управление на общински
дружества и предприятия“/МПОСУОДП/ при Община Лом, потвърден в оспорената част с
решение № 8/16.12.2016г. на директора на дирекция МПОСУОДП, с която са
определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци /ТБО/ за
2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. В жалбата се твърди, че обжалвания
акт е незаконосъобразен и неправилен, издаден при наличие на съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и в противоречие с материалните
разпоредби на ЗМДТ, при което се поддържа наличие на основания за отмяна на
акта по чл.160, ал.2 от ДОПК. Излагат се доводи относно липсата на мотиви, как е изчисляван данък
недвижими имоти, съгласно изискванията на чл.21 и сл. от ЗМДТ, как е определяна
ТБО. Твърди се недължимост на ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., поради не предоставяне на услугата от Община
- Лом, както и неправилно определяне на ТБО за 2014 г. и 2015 г. поради
подадена от дружеството декларация за ползване на един контейнер. Молят съда да
отмени акта като незаконосъобразен. Претендират разноски в производството.
Във връзка с Решение №14864 от 03.12.2018год на
Върховният административен съд на Република България - 07 отделение с, което е
отменено Решение № 257/22.06.2017 г. постановено по административно дело № 20/2017
г. на Административен съд - Монтана, като е върнато делото за ново разглеждане
от друг състав на Административен съд - Монтана. Дадени са задължителни
указания от ВАС, а именно при новото разглеждане на делото настоящия състав назначи
нова съдебно – счетоводна експертиза, за установяване на данъка и ТБО по
размер, а именно: размерът на дължимата такса за битови отпадъци по
отделно за всяка услуга – за поддържане на териториите за обществено ползване и
за поддържане на депо за съответните години, както и за сметосъбиране и
сметоизвозване за 2011 год., 2012 год. и 2013 год. , ведно с лихвите за
просрочие към тях. За 2014 год. и за 2015 год. да изчисли таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване според заявения с оглед подадените декларации от
дружеството и предоставен контейнер и честотата на обслужването му, предвидена
в заповедите по чл. 65 от ЗМДТ, ведно с лихвата за просрочие към тях; да посочи
каква основа е приета в справките по акта като цифра – отчетната стойност или
данъчната оценка на имота и съответства ли тази стойност на отразената в акта и
да посочи какъв е размерът на дължимия за процесния период от жалбоподателя
данък недвижими имоти, по години и общо за периода, изчислен върху данъчната
оценка, определена съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ и лихвата за просрочие към
тях.
В съдебно заседание
жалбоподателя „Т***
2000“ ЕООД с ЕИК * , редовно призован се представлява от управителя М.Т.П.,
които поддържа жалбата, като в писмена защита развива доводи за
незаконосъобразност на обжалвания АУПОВ в потвърдената с решение №
8/16.12.2016г. на директора на дирекция МПОСУОДП част, с която са определени
задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2011 г., 2012
г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
Ответникът -
Директор на Дирекция МПОСУОДП при община - Лом, чрез процесуалния си
представител адвокат В*** Я. от САК, намира жалбата за неоснователна и като
такава моли съда да я отхвърли, като излага подробни доводи в представена
писмена защита в указания от съда срок.
Настоящия
състав след като обсъди всички възражения и доводи, направени от страните в
съдебното производство, провери законосъобразността на обжалвания акт на всички
основания по чл.146 АПК,
за да изясни въпросите относно дължимостта на данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за процесния
имот за съответните периоди установи кои от услугите по чл.62 от ЗМДТ
са предоставяни от Община Лом за процесния имот и периоди след преценка на
доказателствата по отделно и в съвкупност достигна до следните фактически и
правни изводи.
Жалбата е
против Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-145/23.08.2016
г. на мл.експерт КРДПС в дирекция „Местни приходи, общинска собственост,
управление на общински дружества и предприятия“/МПОСУОДП/ при Община Лом, в
потвърдената част с решение № 8/16.12.2016г. на директора на дирекция МПОСУОД.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че „Т*** – 2000“
ЕООД е собственик поземлен имот с идентификатор 44238.503.322, разположен в
гр.Лом, кв.М*** брод – урбанизирана територия. Имота представлява земя с площ
43500.00 кв.м. и застроена площ 1898.00 кв.м., с осем обекта, както следва
обект №1 – административна сграда с РЗП – 220.00кв.м.; обект 2 – навес с РЗП
-56.00кв.м.; обект 3 – производствена сграда с РЗП – 466.00кв.м.; обект 4 –
производствена сграда с РЗП – 466.00кв.м.; обект 5 – хале с РЗП – 250.00кв.м.;
обект 6 – работилница с РЗП – 504 кв.м.; обект 7 – трафопост с РЗП – 24.00кв.м.
и обект 8 – помпена станция с РЗП – 12.00кв.м. посочени в АУПОВ. Първоначалната
регистрация на имота е извършена на 22.03.2005год. с декларация по чл.17, ал.1
от ЗМДТ с вх. № М000042. Имотът е предеклариран в отдел „Местни данъци и такси”
към Община – Лом на 30.06.2010год. с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№
05244001079, като е открита партида № 111500673001. Собственик на имота с
партиден № 111500673001 е жалбоподателя „Т*** – 2000“ ЕООД.
Въз основа
на тази декларация мл.експерт КРДПС в дирекция МПОСУОДП при Община Лом - П***
Р*** , е издала Акт за установяване на публично общинско вземане по чл.107,
ал.3 от ДОПК с № 0524-145/23.08.2016 г. за дължими суми начислени към
23.08.2016г., ведно с лихвите – в размер на общо 27414.79лева, задължения за
данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/. Тези задължения,
видно и от съдържанието на акта, са за периода от 2009г. до 2015г. вкл., като
впоследствие с решение № 8/16.12.2016 г. на директора на дирекция МПОСУОДП,
актът е отменен в частта за 2009 г. и 2010 г./л.45-47 от делото/. Този акт е
обжалван от „Т*** – 2000“ ЕООД с жалба вх. № 92-00-839/5/08.09.2016 г. /л.20
-21 от делото/ до кмета на Община – Лом, като с решение № 66/13.09.2016 г. на
кмета на община Лом, АУПОВ е отменен в едната част, а в другата е потвърден.
Решение №66/13.09.2016год. издадено от кмета на Община – Лом е обжалвано пред
АС – Монтана, като е образувано адм. дело № 492/2016 г. по описа на АС Монтана,
което е прекратено, поради недопустимост на жалбата и делото като преписка е
изпратено на ръководители на звеното по местни приходи в Община – Лом,
компетентно да се произнесе по депозираната жалба срещу АУПОВ.
В резултат
на което е постановено решение № 8/16.12.2016г. издадено от ВрИД директора на
дирекция МПОСУОДП, в качеството на ръководител на звеното за местни приходи по
чл.4, ал.5 от ЗМДТ по административен ред, като е отменен АУПОВ в частта за задълженията
за данък недвижими имоти и ТБО, ведно със съответните лихви за забава за 2009
г. и 2010 г. и АУПОВ е потвърден в останалата част.
Съгласно чл.107, ал.4
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приложима на
основание чл.4, ал.1 от ЗМДТ, АУПОВ, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред директора на териториалната дирекция. Нормата на чл.156, ал.2
от ДОПК вр. с чл.144, ал.1
от ДОПК регламентира, че актът не може да се обжалва по съдебен ред
ако не е обжалван по административен ред. Видно от данните по делото в
настоящия случай АУПОВ е редовно връчен на „Т*** – 2000“ ЕООД на 25.08.2016 г.
на л.19 от делото и е обжалван пред горестоящия административен орган с жалба
рег. №92-00-839/5/ с посочена дата 07.09.2016год. Регламентираният в чл.107, ал.4
от ДОПК 14-дневен преклузивен срок за обжалването на АУПОВ е спазен.
След изпращане на преписката на ръководителя на звеното по местни приходи в
Община – Лом с Определение №537/20.10.2016год. постановено по Адм. дело
№492/2016год. по описа на АС – Монтана е постановено настоящето Решение
№8/16.12.2016год., което в потвърдителната си част по обжалване на АУПОВ е
получено на 30.12.2016год., а жалбата е депозирана в деловодството на Община –
Лом с вх.№92-00-839/2/ от 11.01.2017год. т.е. същата е допустима поради
спазване на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
По същество настоящия
съдебен състав, я счита за неоснователна.
Актът е издаден от местно и предметно
компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 във връзка
с чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ – съответния общински служител на длъжност мл. експерт
КРДПС в дирекция МПОСУОДП при Община Лом, съгласно приложената на л.72 от
делото заповед № 49/06.02.2014 г. на кмета на Община Лом. Административният
контрол е упражнен от компетентен орган –
директор на дирекция МПОСУОДП при Община Лом, видно и приложената към
делото заповед № 903-1/07.01.2016 г. на л.49.
По отношение
задълженията за данъка върху недвижимите имоти, видно
от мотивите на акта, органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл.14
от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на община Лом –
приложена по делото за съответните години, „размерът на данъка върху недвижими
имоти се определя в размер на 1,6 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот за физически лица и 2 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот за юридическите лица, като данъчната основа е по-високата между
отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти за юридическите
лица, съгласно приложение 2 на ЗМДТ“, което по съдържание относно предприятията
се покрива от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, относно приложимата данъчна
основа и размера на изискуемия данък.
От
изложеният в табличен вид начин на изчисляване на данъка за недвижими имоти по
отделно за всеки от обектите декларираните от „Т*** –
2000“ ЕООД за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и
2015г. е видно
посочване в редове „ДНИ (2%о) в лева по години“ и колони за съответната година,
изчисленият данък от 2%о е върху по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка. Като под таблицата в забележка е вписано, че справката
показва начина на изчисляване на данъка, а не общия размер на задължението.
Поради изложеното настоящия състав намира за неоснователни възраженията на
оспорващото дружество, за непосочване на начина на изчисляване на ДНИ.
Съгласно
заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза от вещото лице Д., след връщане на делото от ВАС за ново разглеждане,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, без индиция от заинтересованост
и след проверка на място, се установява, че основата върху която е изчислено
задължението за всеки от обектите е върху данъчната оценка, която е по – висока
от отчетната стойност, единствено за обект „хале” изчисленията са били на база
от отчетна стойност. Като общия размер на данъка върху
недвижимите имоти е в размер на 6459,91лева, а лихвите за забава са в размер на
1794,66лева или общо задълженията за ДНИ са в размер на 8254,58лева. Вещото
лице е установило разлика от 1,59лева за периода в изчисленията на лихвата за
просрочие, което се дължи на изчислителните закръгляния. В подкрепа на това в
о.с.з вещото лице посочва, че в Общината се ползва програма, докато същата е
изчислявала по формула. Тази разлика съдът счита, че не е основание за изменение
на акта, поради факта, че се дължат на закръгляния, а не на неправилно
определяне на ДНИ по основание и размер.
В тази
връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно
установения размер на ДНИ, за процесния период.
Съгласно чл.10, ал.1
от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1
от същия закон, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и
се съобщава на лицата до 1 март на същата година. По отношение на данъчната
оценка в случая е приложим и чл.21 от ЗМДТ,
доколкото става въпрос за нежилищни имоти на предприятие. За възникване на
задължението за данък върху недвижимите имоти не е предвидено изискване за
издаване на нарочен акт от орган на администрацията. За посочения имот не се
твърди наличие на някоя от предпоставките на чл.24 ЗМДТ,
явяваща се основание за освобождаването им от задължение за плащане на данък за
спорния данъчен период, нито се сочи за подобно обстоятелство да е била
подадена декларация. Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗМДТ
лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на
данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 ЗМДТ. Такива декларации за процесните периоди липсват по делото,
поради което дължимият данък върху недвижим имот се явява доказан по основание.
Правилно е определен и размера на дължимия данък, съгласно изготвената съдебно
– счетоводна експертиза приета без възражения от страните, по правилата на чл.14 от Наредбата за определяне на местните данъци на
територията на община Лом и чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Следователно безспорно
е, че дружеството е задължено по см. на чл.11 от ЗМДТ
лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1,
от ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот.
По отношение на Такса „Битови отпадъци” /ТБО/.
Разпоредбата на чл. 62 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ предвижда, че таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата
се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Съгласно чл. 64, ал. 1
от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Оспорващото търговско дружество предвид изложеното е задължено
лице за такса битови отпадъци за притежаваният от него недвижим имот, като до
датата на издаване на АУПОВ няма платени вноски за погасяване на дължимата
такса битови отпадъци за притежаваният недвижим имот с партиден № 111500673001,
находящ се в гр.Лом, кв.М*** брод – урбанизирана територия. В оспорения АУПОВ
органът се е мотивирал, че размерът на таксата е определен с Решение на
Общински съвет Лом за всяка услуга по отделно – компонент 1 /к.1/ -
сметосъбиране и сметоизвозване, компонент 2 /к.2/ - обезвреждане на битови
отпадъци в депа и компонент 3 /к.3/ - поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, които е отразен в Наредбата за определяне и администриране
на местни такси и цени на услуги на територията на Община – Лом, допълвана и
изменяна през годините. Посочено е, че услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци от 2010год. се извършва от ОП ”Чистота” Лом.
Имота е разположен в жилищен квартал на гр.Лом, кв.М*** брод.
По делото са приложени заповеди №513/25.10.2010год.
за периода от 01.01.2011год. до 31.12.2011год.; заповеди №517/20.10.2011год. за
периода от 01.01.2012год. до 31.12.2012год.; заповеди №670/29.10.2012год. за
периода от 01.01.2013год. до 31.12.2013год.; заповеди №643/28.10.2013год. за
периода от 01.01.2014год. до 31.12.2014год.; заповеди №534/29.10.2014год. за
периода от 01.01.2015год. до 31.12.2015год. и заповеди №733/28.10.2015год. за
периода от 01.01.2016год. до 31.12.2016год. издадени от на Кмета на Община –
Лом с които на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени видът на
предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, честотата на сметоизвозване и границите
на районите, като конкретно кв.М*** е в района на гр.Лом. В тези заповеди е
определен и вида на услугата компонент 1 /к.1/ - сметосъбиране и
сметоизвозване, компонент 2 /к.2/ - обезвреждане на битови отпадъци в депа и
компонент 3 /к.3/ - поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Честотата на сметоизвозване е определена за 2011, 2012год. за кофите
тип „Бобър”, с вместимост от 1,1 куб.м. – 122 пъти годишно, а за 2013, 2014 и
2015год. – за контейнерите тип „Бобър”, с вместимост от 1,1 куб.м. интензивно –
един път седмично. Във връзка с издадените заповеди от Вр.ИД Директор на
Общинско предприятие „Чистота” гр.Лом за периода 2011-2015год. със заповеди са
утвърдени графици за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистота на
обществени територии, като конкретно в табличен вид по години същия е посочен
от вещото лице П*** Х*** по назначената и изготвена съдебно – счетоводна
експертиза л.87-95 от делото при първоначалното му разглеждане на л.3 от нея,
която съдът също кредитира като компетентно и обективно изготвена, без индиция
от заинтересованост, приета без оспорване от страните.
За процесния период Общински съвет Лом с
решение е приел годишния размер на ТБО на база одобрена план сметка за
разходите за всяка от дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и
поддържане на обществени терени, съобразно изготвени приложения, което се
потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на делото.
Установено от вещото лице съобразно
приложените писмени доказателства, а именно горецитираните заповеди и Наредба
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община – Лом приета с Решение на ОбС Лом №457 от протокол
№44/20.01.2010год. допълвана и изменяна през годините, че за 2011год. и 2012год.,
съгл. чл.16, ал.1,т.1 от тази Наредба, размерът на таксата за нежилищни имоти
на юридически лица се определя в левове, върху отчетната стойност по баланс,
съобразно честота на извозване на битови отпадъци, като за имота на оспорващото
дружество е определено за полуинтензивна услуга по компонент к.1 – 3,73 промила
и по компонент к3 – 0,27промила или общо таксата за услугата по сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане е 4,00промила за двете години.
За 2013год. с решение на ОбС – Лом №271 от
протокол №26/21.12.2012год. за изм. и доп. на раздел І „Такси за битови
отпадъци”, глава ІІ „Местни такси” от Наредбата в чл.16, ал.1,т.1 е прието, че
размерът на таксата за нежилищни имоти на юридически лица се определя в левове,
върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съобразно
честота на извозване на битови отпадъци, като за имота на оспорващото дружество
е определено за интензивна услуга по компонент к.1 – 2,12 промила, компонент
к.2 – 1,03 промила и по компонент к3 – 1,35промила или общо таксата за услугата
по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане
е 4,50промила.
За 2014год. и 2015год. с решение на ОбС – Лом
№455 от протокол №54/18.12.2013год. за изм. и доп. на раздел І „Такси за битови
отпадъци”, глава ІІ „Местни такси” от Наредбата в чл.16, ал.1,т.1 е прието, че
размерът на таксата за битови отпадъци се определя в левове, според количеството на битови отпадъци, а
когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът се
определя в левове върху основа, определена от общинския съвет, за 2014год. по
компонент к.1 – 1,62 промила, компонент к.2 – 1,03 промила и по компонент к3 –
0,85 промила или общо таксата за услугата по сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане е 3,50промила, за 2015год. по
компонент к.1 – 1,17 промила, компонент к.2 – 1,19 промила и по компонент к3 –
1,14 промила или общо таксата за услугата по сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане е 3,50промила.
Съгласно заключението на вещото лице Д. по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, след връщане на делото за ново
разглеждане от ВАС, в табличен вид за 2011год., 2012год., 2013год., 2014год. и
2015год. по обекти и съобразно Наредбата са определени общо задължения за ТБО в
размер на 12599,15лева, и лихва за забава в размер на 3590,21лева или общо
главница и лихва в размер на 16189,36лева. Като в изчисленията по ТБО е
установена разлика от 0,02лева между изчисленията на вещото лице и установеното
по акта, както и разлика от 2,00лева за лихвите, което се дължи на закръгляния
по изчисляването. В подкрепа на това в о.с.з вещото лице посочва, че в Общината
се ползва програма, докато същата е изчислявала по формула. Тази разлика съдът
счита, че не е основание за изменение на акта, поради факта, че се дължи на
закръгляния, а не на неправилно определяне на ТБО по основание и размер. При
изчисленията извършени за ТБО за 2014, 2015год. в Община – Лом не е предвидено
в Наредбата и заповедите количество битови отпадъци за имота да се определя от
вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и
честотата за тяхното транспортиране, поради което е същата е изчислена, съгл.
Чл.16, ал.2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община – Лом.
Посочено е, а и не се спори по делото, че
дружеството не е подавало декларация за освобождаване от задължението на такса
битови отпадъци в частта „сметосъбиране и сметоизвозване”, нито е сред
субектите ползващи се от основанието по чл.8, ал.6 от ЗМДТ посочени в Наредбата
на Община - Лом.
Неоснователни
са възраженията на оспорващия, че от АУПОВ не става ясно как и изчислена ТБО,
тъй като в таблицата за таксата за битови отпадъци за 2011, 2012, 2013, 2014 и
2015 г. по обекти е посочена данъчната оценка по години в лева и отчетната
стойност. Като са посочени общо и промилите за съответната година, както общо
за трите вида услуги, по които се изчислява таксата битови отпадъци: 4,0 %о,
4,0 %о,4,5 %о,3,5 %о,3, 5 %о, така и поотделно промилите и за трите вида
услуги. Като за 2011 г. и 2012 г. е записано, че промилите са изчислени върху
отчетната стойност, за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е посочено "по- високото
между ОС и ДО".
В
справката е посочено, че за 2011г., 2012г., 2014г. и 2015г, таксата е начислена
за полуинтензивно обслужване, а за 2013 г. за интензивно обслужване.
Независимо, че е записано, че за 2013 г. таксата е за интензивно обслужване, за
разлика от другите години, са посочени промили 4,5 които са полуинтензивно
обслужване. При интензивно обслужване на юридически лица, съгласно заповедта се
начисляват 6 %о. Т.е. ТБО за всички години е изчислен за полуинтензивно
обслужване. Като в заповедта по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ интензивно обслужване се
извършва на физически и юридически лица в гр. Лом, а полуинтензивно обслужване
- на физически и юридически лица от селата на територията на Община Лом.
С оглед на горното по отношение на имота на
ответника общинският съвет и кметът на общината са създали изискуемите от
закона нормативни предпоставки за дължимост на таксата за услугите обезвреждане
и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползван – заповед по чл.
63, ал. 2 ЗМДТ и решение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, определени са границите на
районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район и
Общинският съвет е приел решения, с които е определил размера на таксата.
С
оглед възраженията на оспорващия, че услугата не е била предоставена от Община
– Лом, с оглед приложение на разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, за недължимост на
таксата, а именно фактически да е престирана услугата, то по делото е приложено
удостоверението на ОП "Чистота - Лом", че в съседство с имота на „Т***
2000“ ЕООД е разположен един контейнер "Бобър", чрез който
предприятието обслужва „Т*** 2000“ ЕООД съгласно утвърдения график - всяка
сряда от месеца или един път седмично. В допълнителното заключение на вещото
лице П*** Х*** , което настоящия състав също кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, прието без възражения от страните, при
първоначалното разглеждане на делото е посочено, че
от предоставените схеми се констатира, че за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в
близост до имота на „Т*** 2000“ ЕООД на ул."Л*** " е разположен 1
брой контейнер, а за 2014 г. и 2015 г. след подаване на декларация от
собственика на дружеството контейнера е поставен в границите на имота.
По делото е приложено и представена
от дружеството - жалбоподател декларация вх.№ 92-00-1530/02.12.2013г. до кмета
на Община Лом на л.64 от делото, с която са заявили, желание да им бъде
предоставен един брой контейнер тип "Бобър", какъвто е поставен.
Неоснователно е възражението на оспорващото търговско дружество, че таксата
следва да бъде изчислена за ползване на един контейнер тип "Бобър",
който е извозван един път месечно, тъй като както вещото лице Д., посочи в
заключението си, след връщане на делото, в Община – Лом не е предвидено в Наредбата и
заповедите количеството битови отпадъци за имота да се определя от вместимостта
на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното
транспортиране.
По отношение на предоставянето на услугата по
сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и обезвреждане на битови отпадъци в депо
или други съоръжения, за които се твърди, че не са предоставени, с оглед
прилагане на разпоредбата на чл.71, т.1, т.2, и т.3 от ЗМДТ, настоящия състав
намира тези възражения за неоснователни. Липсва нормативно изискване във всеки
един имот да бъде поставен самостоятелен контейнер за битови отпадъци.
Достатъчно е контейнерът да бъде поставен така, че задължените лица да могат да
го ползват без затруднения. Видно от приложеното удостоверение
изх.№54/20.02.2017год. издадено от ОП ”Чистота”, в съседство с имота на
оспорващото търговско дружество е поставен един контейнер тип „Бобър”, чрез
който се обслужва имота на жалбоподателя. Оспорващия не е изложил твърдения, че
ползването на контейнера му е невъзможно. Предоставянето на услугата се
установява и от приложените пътни листи на автомобилите с които се извършват
услугите, които пътни листи документират маршрута и разхода на гориво на
автомобилите, по утвърден график от ОП ”Чистота”. Услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не се дължи,
когато услугата не се предоставя. Изискването обаче не е услугата да се
предоставя по отношение на конкретния имот на задълженото лице. Нейният
характер не е такъв – тя се предоставя за поддържане на териториите за
обществено ползване не около имота на задълженото лице, а в населеното място, в
районите, определени от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Като от
приложените по делото доказателства схеми, калкулации, графици, пътни листа и
фактури на ОП” Чистота” - Лом, безспорно се доказва престирането на услугата от
общината. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо или
други съоръжения, същата не се дължи, когато общината няма депо или друго
съоръжение за обезвреждане. По делото е безспорно /видно от компонентите на
услугите/, че общината 2013год., 2014год. и 2015год. е ползвала депо в
гр.Монтана. За да е налице престиране на тази услуга от общината не е
необходимо да е извършвано обезвреждане на отпадъци генерирани от конкретния
имот. От представените писмени доказателства – фактури и пътни листа се
установява предоставянето и на тази услуга.
В случая представените по делото писмени
доказателства ползващи се с формална доказателствена сила – чл. 180 ГПК във вр.
с §2 ДОПК, ценени в контекста на останалите доказателства по делото – нормативните
предпоставки за предоставяне на услугата от общината, дават основание да се
приеме за доказан факта на предоставяне на услугата по сметосъбиране,
сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения.
По спазването на процесуалните правила:
Както акта за установяване на публично
общинско вземане /АУПОВ/ № 0524-145/23.08.2016 г. на мл.експерт
„Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране” оправомощен със заповед
№ 49/06.02.2014 г. на кмета на община Лом, така и решение № 8/16.12.2016г. на
директора на дирекция МПОСУОДП съдържат фактически и правни основания, съгласно
чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК относно имота, неговия собственик, услугите, за които
се дължат такси, начина на изчисляването им и техния размер за съответния
период. Преди издаване на АУПОВ е изготвен протокол от извършена проверка по
декларирани данни №0524-122/22.07.2016год. на л.12-15 от делото, които е
изпратен на жалбоподателя. По него са постъпили възражения и е изготвено
становище от мл.експерт „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране”,
които са обсъдени в Решението. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган в
установената от закона форма и съдържа мотиви, според изискването на чл. 59, ал. 1
от АПК.
Видно от посочените по-горе заповеди издадени
от кмета на Община – Лом, протоколи от заседания на Общински съвет – Лом,
план-сметките и правните норми посочени в акта за установяване на публично
общинско вземане и на решението в частта която го потвърждава, изискването по чл.21
от ЗМДТ и чл. 67, ал. 2
от ЗМДТ са били спазени за целия период, като размерът на таксата за
битови отпадъци за задълженото лице е сумата от размера на таксата за всяка
услуга по чл. 62 от ЗМДТ, която е определена, като разходите за сметка на таксата за
битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал.
13 от ЗМДТ за всяка услуга по чл. 62 от
същия закон, са разпределени, като е приложен съответният начин за
изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Не се установиха съществени нарушения на
административно-производствените правила по издаването на акта за установяване
на публично общинско вземане.
Жалбата на „Т*** 2000“ ЕООД с ЕИК * , със
седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.Т*** март № * , представлявано
от управителя М.Т.П. срещу акт за установяване на публично общинско вземане №
0524-145/23.08.2016 г. на мл.експерт КРДПС в дирекция МПОСУОДП при Община Лом,
в потвърдената част с решение № 8/16.12.2016г. на директора на дирекция
МПОСУОДП е НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да бъде отхвърлена. Оспорения
АУПОВ е валиден административен акт, издаден от компетентно длъжностно лице в
кръга на правомощията му, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, в
съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.
Съгласно чл.161 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част
на жалбата, по делото такива са направени от него, за изготвяне на две съдебно –
счетоводни експертизи в размер на общо 650.00лева, за които следва да бъде
осъден жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 161, ал.
1 изр. 3 от ДОПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т*** 2000“
ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.Т*** март № *
, представлявано от управителя М.Т.П. против Акт за установяване на публично
общинско вземане /АУПОВ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0524-145/23.08.2016 г. на
мл.експерт „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране”/КРДПС/ в дирекция
„Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и
предприятия“/МПОСУОДП/ при Община Лом, потвърден в оспорената част с решение №
8/16.12.2016г. на директора на дирекция МПОСУОДП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Т*** 2000“ ЕООД с ЕИК * , със
седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.Т*** март № * , представлявано
от управителя М.Т.П.,***.Лом сторените по делото разноски в размер на общо
650.00лева /шестстотин и петдесет/, за изготвяне на съдебно – счетоводни
експертизи, както и 5.00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: