Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет и пети януари 2023
г.,
в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Веселка Крумова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 23 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 – 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0819-001793/16.12.2022 г.,
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
Отправено
е искане за отмяна на заповедта. Оспорено е обстоятелството вписано в оспорения
акт, че лицето е неправоспособен водач.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът
– младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, не се
явява, представлява се от юрисконсулт Г.Г.. Чрез процесуалният си представител
оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената
форма, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За
да издаде оспорения акт, административният орган е констатирал, че на 16.12.2022г.,
около 13ч., в гр. Варна по бул. Сливница на кръстовището с ул. Иван Драсов
управлява собственият си л.а. Мерцедес Ц 320 с рег.№ В**ТА, като след извършена
справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна
дейност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР е констатирано, че
проверяваното лице е неправоспособен водач, управлява със СУМПС издадена във
Великобритания.
При
тези констатации младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна е издал обжалваната ЗППАМ № 22-0819-001387/01.10.2022 г., с която, на
основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, на 22-0819-001793/16.12.2022 г. е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, и са
отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели № В**ТА.
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на
предвидената в чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП форма и в противоречие с
материалноправните разпоредби – основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК.
Императивната
норма на чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП повелява, че ПАМ от вида на
процесната /по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП/ се прилагат с мотивирана
заповед. Мотивите представляват фактическите и правните основания за издаване
на административния акт. Това са конкретните съображения на органа, обосновали
издаването на акта. В случая в обжалваната ЗППАМ, която представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, не се
съдържа пълно описание на нарушението, довело до налагане на ПАМ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство. В обстоятелствената част на
заповедта е посочено единствено, че водачът на процесния автомобил е
неправоспособен, управлява с издадено СУМПС от Великобритания, без да са
изложени никакви допълнителни съображения в тази насока.
Фактически
данни относно деянието на г-н И. не се съдържат и в друг акт, съставен в хода
на производството по налагане на ПАМ, а единствено в приложения акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 863364/16.12.2022 г., в
който е посочено, че водачът управлява МПС с чуждестранно СУМПС, издадено от
Великобритания, без да е подменено след пребиваване в Република България повече
от три месеца, с което виновно е нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН е
посочено, че СУМПС не е издадено в държава членка на ЕС или друга държава –
страна по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария в срок да 3 месеца
от дата на издаване на документа за пребиваване.
Посоченият
АУАН не е част от административното производство и не е основание за издаване
на обжалваната ЗППАМ. Същият поставя началото на друго производство –
административнонаказателно, поради което не може да послужи за мотивиране на
оспорената заповед. Освен това в него липсват данни за влизането на лицето в
страната с оглед извършване на преценка кога е изтекъл тримесечният срок, след
който момент е трябвало свидетелството за управление да бъде подменено. Не е
посочена и дата на издаване на документа за пребиваване, от който следва да се
изчисли тримесечния срок за подмяната на СУМПС. Липсата на мотиви препятства
ефективното осъществяване на съдебната проверка и представлява самостоятелно
основание за отмяна на административния акт – аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.
Обжалваната
ЗППАМ е издадена и в нарушение на материалния закон.
Съгласно
нормата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
От
анализа на цитираната разпоредба може да се направи извод, че обективираната в
нея ПАМ се налага при констатирана нередовност във връзка с правоспособността
на водача да управлява МПС.
В
разглеждания случай от анализа на събраните по делото доказателства, и в
частност АУАН № 863364/16.12.2022 г., се установява, че фактическите
установявания на органа се подвеждат под правната норма на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз,
или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. По аргумент за противното и по силата на чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава – членка
на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151.
Цитираната
нормативна уредба налага изследването на факта – притежаваното от г-н И. СУМПС,
доколкото не е спорно, че е валидно, издадено ли е от държава – членка на Европейския
съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария. Не е спорно, че СУМПС не е
издадено от Конфедерация Швейцария. От данните по делото е установено, че същото
е издадено от Великобритания, като след неговото издаване по отношение на
държавата – издател настъпва ново обстоятелство – същата напуска Европейския
съюз на 31 януари 2020
г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (2019/C 384 I/01)[1]. Но с напускането на Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия не са напуснали и Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Те са
негови членове съгласно текста на Споразумението за Европейското икономическо
пространство – Заключителен акт – Съвместни декларации – Декларации на
правителствата на държавите-членки на Общността и държавите от ЕАСТ –
Договорености – Съгласувани протоколи – Декларации на една или няколко от
договарящите се страни на Споразумението за европейско икономическо
пространство (официален вестник L 001, 3/01/1994 г. стр. 0003 – 0036)[2].
Както
беше посочено, с напускането на ЕС, Обединеното кралство не напуска
едновременно и ЕИП, доколкото членството ѝ в двете международни структури
е на самостоятелни основания, по силата на подписани различни по същността си
международни договори. Налага се извод, че СУМПС е издадено от държава – членка
на Споразумението за ЕИП, и от това следва, че г-н И. притежава валидно СУМПС,
което му дава правоспособност да управлява МПС от съответната категория на
територията на Република България.
Приемайки
че след напускането на ЕС от страна на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, издаденото от компетентните органи на тези държави СУМПС не
важи на територията на Република България след изтичане на три месеца от датата
на влизането на неговия притежател в страната, без да отчете факта, че Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия продължава да бъде страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство на отделно
самостоятелно основание, ответният административен орган е издал обжалваната
ЗППАМ в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 151а и чл. 161, т. 5,
предложение второ от ЗДВП.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че е налице порок и при
определяне размера на ПАМ, доколкото липсват мотиви за налагане на ПАМ именно в
посочения в заповедта срок от 6 месеца, което препятства извършването на
съдебен контрол относно законосъобразното осъществяване на оперативната
самостоятелност на органа /вж. чл. 169 от АПК/, с каквато той разполага при
определяне на срока, за който се налага ПАМ.
Освен
горното от представената към жалбата справка за придобити категории за
управление на ППС се констатира, че г-н И. към датата на издаване на оспорената
заповед не е имал качеството „неправоспособен водач“. Това обстоятелство
посочено в заповедта не отговаря на действителните факти.
На
горните съображения жалбата се явява основателна и следва Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0819-001793/16.12.2022 г., издадена
от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, да бъде
отменена.
Не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.
Така мотивиран, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на А.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0819-001793/16.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: