Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Берковица, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……... ……... втори
наказателен състав в публично заседание на четвърти февруари……………..………….
през две хиляди двадесет и първа година..... ….
…………………. …в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Т.Йорданова............. ……........….
……........………………и в присъствието на прокурора..……………......………. …....…..като
разгледа докладваното от съдията Георгиева...…...
……………………... ……... АН дело №360 по описа за 2020г…...........
………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №679/21.09.2020г. на Директора на Регионална дирекция на горите гр.Берковица
инж.Сашко Каменов на жалбоподателя Н.В.Л. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***
е наложено административно
наказание глоба в размер на
300/триста/лева на основание чл.275 ал.1 т.1 от Закона за горите за извършено от него нарушение на
чл.144 ал.4 т.1 от ЗГ. Посоченото наказателно постановление е обжалвано
от Л., която в законоустановения срок е подала жалба до Районен съд
-Берковица и моли съда да постанови
решение,с което да отмени наказателното постановление изцяло.В
жалбата са изложени съображения,че твърдяното нарушение не е извършено. В
подкрепа на становището си Л. е ангажирала гласни доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява ,а се представлява от адв.Веселинов от МАК.Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител
по изложените в нея съображения,които са подробно доразвити в пледоарията по съществото на спора.
За
ответника по жалбата Регионална дирекция на горите гр.Берковица, редовно
призовани, се явява гл.юрк.Атанасова.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Илиев и С.Борисов и от приложените към
делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На
жалбоподателя Н.В.Л. е съставен
АУАН №679 от 03.09.2020год. за това, че на 13.08.2020год. е установено,че
„Няма поставена обозначителна табела на
сечището в отд.346 б”.Прието е, че е налице нарушение по чл.144 ал.4,
т.1 от ЗГ. Актът е съставен на 03.09.2020г.
в присъствието на нарушителя и й е връчен екземпляр от него на същата дата.В
акта жалбоподателят е посочила, че има
табела в долния край на имота. Въз
основа на акта е издадено Наказателно
постановление № 679 от 03.09.2020г. на Директора на РДГ
гр.Берковица , с което на Н.В.Л. е
наложено административно наказание глоба
в размер на 300/триста/лева на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ
Жалбата е подадена
от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН
срок и е процесуално допустима Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните
съображения:
Въз основа на извършената служебна проверка и по
направените възражения от процесуалния
представител на жалбоподателя съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на императивни
разпоредби от ЗАНН, ограничили правото на защита на наказаното лице.
На първо място НП е издадено въз основа
на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. АУАН не отговаря
на изискванията относно неговото съдържание, установени в чл. 42 от ЗАНН. В него нарушението е описано като само е посочено – „Няма поставена обозначителна табела на сечището в отд.346 б. „ Не е посочено обаче какви
конкретни задължения или контролни правомощия, свързани с добива на дървесина
жалбоподателят не е изпълнила и в какво
качество. Съгласно императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, следва да бъдат описани в АУАН, с който
се поставя началото на административно-наказателното производство, а не в други
документи, независимо дали същите са съставени в присъствието на сочения в АУАН
нарушител. Това съдържание на АУАН следва да се приравни на пълна липса на
описание на нарушението, което е съществено, тъй като и по този начин
жалбоподателят е лишена от възможността да разбере за какво нарушение е
повдигнато административното обвинение срещу нея. Дори и Констативният протокол
,на основание който е посочено ,че е съставен АУАН да се приеме за неразделна
част от съставения АУАН, то и в него липсва описание на констатираното
нарушение ,поради което същият е несъотносим към АУАН , а освен това
съставителят на този констативен протокол е лице, което не е участвало в
съставянето на този АУАН. Поради това посоченият констативен протокол не може
да се цени нито като част от съдържанието на АУАН, нито като доказателствен
източник на извършването на вмененото нарушение.
Освен това
описанието на нарушението в процесното НП не отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН, тъй като в него не са посочени съставомерни признаци за нарушението,
за което жалбоподателят е наказана, а именно по чл. 257, ал. 1, т.1
от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която се твърди, че
е нарушена от жалбоподателя, се наказва с глоба от 300 до 5000 лв. ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Разпоредбата е бланкетна и
препраща към други законови разпоредби, установяващи конкретните задължения или
контролни правомощия на лицето. Разпоредбата санкционира бездействието на лице,
на което са възложени определени задължения или контролни функции, което бездействие е довело до допускане на
извършването на нарушения на изискванията, установени при добив на дървесина. С
други думи, за да е съставомерно деянието като нарушение по чл. 257, ал. 1, т.
1 от ЗГ, следва да е налице нарушение на конкретни изисквания, свързани с
добива на дървесина, за спазването на които лицето да е отговорно по силата на
вменени му контролни правомощия. Установените нарушения, за които се твърди, че
лицето по чл. 257, ал. 1 от ЗГ носи отговорност по силата на вменените му
контролни функции, следва да бъдат описани чрез посочване на разпоредбите, установяващи
конкретни законови изисквания относно добива на дървесина. В случая от така
описаните обстоятелства, обаче не може да се изведе еднозначен извод в какво
качество е наказано лицето, в качеството
му на такова, упражняващо лесовъдска практика или на длъжностно лице, каквато е
другата алтернатива .
На следващо място съдът установи,че не са посочени кои
разпоредби са нарушени с така описаните констатации. В разглеждания случай в
АУАН и в обжалваното НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.144, ал.4,
т.1 от ЗГ. Последната указва реда, по който се осъществява достъпа до горските
територии, в които се провежда добив на дървесина и едно от изискванията е
лицето да притежава разрешение за това, издадено съгласно Закона за горите,
т.е. тази разпоредба е описателна и не съдържа задължение, което да формира
състав на нарушение. Иначе казано, в съставения на жалбоподателя АУАН не е била
посочена нормата, която жалбоподателят е нарушила и която да съответства на
описаните в обстоятелствената част на акта факти. Така посочената от
актосъставителя разпоредба на чл.144, ал.4, т.1 от ЗГ може да бъде използвана
само като привръзка към норма, която съдържа състав на нарушение, в ролята й на
поясняваща и указваща елементи от този състав.
И на последно място свидетелите Илиев и Борисов,които
са работили през цялото време на сечището категорично твърдят ,че на сечището е
имало табела.
При тези
съображения жалбата се явява основателна
и доказана и НП следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а това е РДГ-Берковица .
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №679/21.09.2020г. на Директора на Регионална дирекция на горите гр.Берковица
инж.Сашко Каменов ,с което на Н.В.Л. с
ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** е наложено административно наказание глоба
в размер на 300/триста/лева на
основание чл.275 ал.1 т.1 от Закона за
горите за извършено от него нарушение на чл.144 ал.4 т.1 от ЗГ ,като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица да заплати на Н.В.Л. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Административен
съд-Монтана в четиринадесетдневен срок
от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: