Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Варна, 06.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7054 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е за
делба на съсобствен недвижим имот във фазата на допускане на делбата.
Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС от
ищеца Т.М.Р. против И.М.Т., В.М.Т., Й.М.Т., Г.М.Т. и Р.М.Г. за допускане и
извършване на делба на съсобствен между страните недвижими имоти, а именно: Жилищна сгР., находяща се в гр. Б., ул.
„****” № **, състояща се от приземен избен етаж, жилищен етаж с външно стълбище
, коридор, три стаи, кухня и тераса в дворно място с площ от 386,12 кв.м.,
съставляващо имот пл. № V-1558 в кв. 99 по плана на гр. Б. при граници: улица,
парцели пл. №№ ІV-1557 и VІ-1559, при квоти: ½ ид. част за И.М.Т. и по
1/5 ид.част за всеки от останалите съделители.
Ищецът твърди, че съсобствеността с ответниците е
възникнала по силата на наследствено правоприемство от общите наследодатели М. Т.Р.,
починал през ****г. и Р.А.Р., починала през ****г., а те чрез построяване по
време на брака си на сгР.та в държавното дворното място в гр.Б., в следствие отстъпено
право на строеж през 1977г. Моли да бъде уважен предявеният иск за делба
предвид наличието на съсобственост между страните по отношение на процесната сгР..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.М.Т. не е
депозирал писмен отговор и не е изразил становище по предявения иск.
Ответниците В.М.Т., Й.М.Т., Г.М.Т. и Р.М.Г. са
депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК, с които изразяват
становище за допустимост, но неоснователност на иска за делба. Оспорват
твърденията на ищеца, че е налице съсобственост между страните по отношение на
процесния имот. Твърдят, че собственици на имота са само ответниците Й.М.Т. и Р.М.Г.,
като всеки от тях се легитимира като собственик на ½ ид.част от имота – Й.М.Т.
по силата на възлагане в дял в производство по делба по гр.д.2467/1987г. по
описа на ВРС, 7-ми състав, а Р.Г. – по силата на дарствено разпореждане на
½ ид.част от В.М.Т.. В условията на евентуалност се навеждат твърдения,
че В.М. Т.и Й.М.Т. са придобили имота по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода след поставянето на имота в техен дял на
23.12.1987г., за В. – до 06.03.1993г., когато се е разпоредила със собствената
си ½ ид.част в полза на Р.Г., а Й. – до предявяването на исковата молба
за делба.
В допълнително становище от 24.02.2009. ищецът е
оспорил твърденията в отговора на ответниците, че имотът е съсобствен само
между Й.Т. и Р.Г., като твърди, че с влязло в сила съдебно решение извършената
делба на имота по гр.д.2467/1987г. по описа на ВРС, 7-ми състав е била
прогласена за нищожна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложените по делото
удостоверения за наследници, след смъртта си на 08.12.1982г. М. Т.Р. е оставил
за свои наследници по закон съпругата си Р.А.Р., починала през 2000г., синове –
И.М.Т., Т.М.Р. и дъщери – Г.М.Т., Й.М.Т. и В.М.Т..
Със строително разрешение №
111/17.08.1977г. е дадено разрешение на М. Т.Р. да построи жилищна сгР. на един
етаж и изба върху 80 кв.м. от собственото си място в гр.Б., кв.104, парцел 3.
Видно от приложения по делото
протокол от съдебно заседание проведено на 23.12.1987г. по гр.д. №
2467/1987г. съделителите В.М.Т., Й.М.Т., Р.А.Р., Г.М.Т., И.М.Т. и Т. А. Т. са
постигнали спогодба по силата на която в дял на В.М.Т. и Й.М.Т. е възложена
жилищна сгР., състояща се от приземен етаж, недовършен жилищен етаж и външно
стълбище, коридор, три стаи кухня и тераса, построена върху държавно дворно
място представляващо парцел V-1558 в кв.99 по плана на гр.Б., ул.”****” №
**. Останалите съделители са заявили, че сметните им отношения за уравнение на
дяловете са уредени и нямат претенции към В. и Й. Тодорови.
С
нот.акт за дарение № 47, том 7, дело № 1691/1993г. В.М.Т. е дарила на
племенника си Р.М.Г. собствения си недвижим имот, представляващ ½
ид.част от жилищна сгР., състояща се от приземен етаж, жилищен етаж с външно
стълбище, коридор, три стаи, кухня и тераса, построена върху държавно дворно място
представляващо парцел V-1558 в кв.99 по плана на нгр.Б., ул.”****” №
**.
С
решение постановено по гр.д № 1592 по описа на ВРС за 1999г. влязло в законна
сила на 13.04.2001г. е прието за установено, че сключената и одобрена
спогодба по гр.д. № 2467/1987г. по описа
на ВРС за делба на процесния имот е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
като противоречаща на закона.
С
нот.акт за собственост на недвижим имот № 166, том 1, рег. № 5915, дело №
702/1999г. Й.М.Т. е призната за собственик на основание протокол от съдебна
спогодба по гр.д. № 2467/1987г. по описа на ВРС на ½ ид.част от от
жилищна сгР., състояща се от приземен етаж, жилищен етаж с външно стълбище,
коридор, три стаи, кухня и тераса, построена върху държавно дворно място представляващо парцел V-1558 в кв.99 по плана на гр.Б.,
ул.”****” № **.
В хода
на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
П. М. К. и Х. А. Х.. Свидетелката К. излага, че знае имота, който построили Р.
и М.. След смъртта на М. в имота останали да живеят баба Р. и дъщеря й Й.. Баба Р. приписала къщата на двете си дъщери-Й.
и В., но В. не е живяла в къщата. По-късно в имота се върнал да живее Т.,
заедно с жена си. Синът им И. щял да строи заедно с баща си, но той построил
къща на друго място. По-късно В. прехвърлила имота на Р. - нейн племенник и син
на сестра й Г.. Свидетелката посочва, че Р. не живее в имота, който му е дарен,
тъй като не го допускат чичовците му И. и Т..
Свидетелят
Х. Х. излага, че познава къщата на М. и Р., тъй като е участвал при
построяването й. Посочва, че когато стоили къщата М. починал и останала само
баба Р., тъй като синовете й не били там.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Имуществено
правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на
имота на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на
правото на собственост. В настоящият случай се твърди, че съсобствеността между страните по
отношение на делбения жилищен имот е възникнала на основание наследствено правоприемство
от общите наследодатели М. Т.Р., починал през 1982г. и Р.А.Р., починала през
2000г. Процесната жилищна сгР. е построена по време на брака на
наследодателите, за което свидетелства и издаденото в полза на М. Р. строително
разрешение № 111/17.08.1977г. В този смисъл са и показанията
на свидетелите К.и Х., според които къщата построили Р. и М., а свидетелят
Христов уточнява, че М. починал по време на строителството. Не се събраха
доказателства за това синът на Р. и М. – И.М.Т. да е участвал в строителството
на делбената сгР.. Горното не се променя от изложеното в приложеното на л.4 от
делото удостоверение, че М. Р. и И.М.Т. са признати за собственици на жилищна
сгР. с обща застроена площ от 24 кв.м., тъй като на първо място не се
установява идентичност между описаната в удостоверението сгР. и процесния
делбен имот, а също и поради това, че не удостоверяването на обстоятелството, а
фактът за застрояването на имота от съответните лица е релевантен за
формирането на извод за придобиване на собственост върху построеното. Самото
удостоверение не представлява документ, който удостоверява принадлежност на
права на собственост поради това и не обвързва съда да приеме, че посочените в
удостоверението лица се легитимират като собственици на процесния имот. Във
връзка с предприетото от ответниците В., Й., Г. Т. и Р.Г. оспорване на иска за
делба поради липса на съсобственост между участващите в процеса съделители
следва да бъдат обсъдени възраженията им за придобиване на собствеността на
½ ид.част имота от Р.Г. въз основа на дарение, а другата ½
ид.част от Й.М. въз основа на възлагането в дял на имота по силата на съдебната
спогодба обективирана в протокола, с който е одобрена същата по гр.д. №
2467/1987г. по описа на ВРС, респективно за придобиване на собствеността по
отношение на имота по давност от Й. и В. Тодорови. Одобрената по цитираното гражднско дело от
1987г. спогодба по силата на която процесният делбен имот е поставен в дял на В.
и Й. Тодорови е прогласена за нищожна с влязло в законна сила решение
постановено по гр.д.1592/1999г. по описа на ВРС, поради неучастие в делбата на
съделителя и настоящ ищец Т.М.Т.. Следователно отменя се с обратна сила
постигнатата между съделителите спогодба и отпада възгагането в дял на
«поделеният» имот, който се връща в патримониума на всички наследници на М. Т.Р.
починал през 1982г. По делото не са събрани доказателства от които да се установи, че Р.Г. и В.Т.
са упражнявали фактическа власт по отношение на процесния имот. За да формира
този извод съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Костова и Христов
като произходящи от безпристрастни свидетели с преки впечатления от страните по
делото и ползването от тях на делбения имот. Същите посочват, че В. и Р. не са
живели в имота, а същият е бил обитаван
от баба Р., дъщеря й Й. и синът Т., заедно със съпругата му. По делото не са
ангажирани доказателства, който да обусловят извод, че Й.Т. е владяла целия или
идеална част от имота като свой и да е противопоставяла владението си по
отношение на останалите съсобственици, както и да е демонстрирала промяна на
намерението си да владее собствената си ид.част и да държи идеалните части от
имота на останалите съсобственици. Въз основа на изложеното съдът намира за
недоказано и на това основание неоснователно възражението на ответниците В. и Й.
Тодорови за придобиване по давност на имота в периода от 1987г. до 1993г. от В.Т.,
а от 1987г. до датата на предявяване на настоящата искова молба за делба – от Й.Т..
При формиране на изводи относно квотите на страните в
съсобствеността съдът съобрази следното. Наследниците на М. Т.Р. и Р.А.Р. са
техните 5 деца – И., Т., Г., Й. и В.. Следователно след смъртта на М. Т.Р. през
1982г. е прекратена съпружеската имуществена общност между него и Р.А.Р., като
същата се е превърната в обикновена съсобственост при квоти по ½ ид.част.
При действие на разпоредбата на чл.5 от ЗН към датата на смъртта на
наследодателя – 1982г. всеки от петимата му наследници /без съпругата – арг.
чл. 14, ал.7, изр. 2 от СК /1968г./ е наследил по 1/10 ид.част от делбения
имот. По тази причина съдът приема, че с дарението обективирано в нот.акт № 47, том 7, дело № 1691/1993г. В.М.Т. е могла валидно да се
разпореди в полза на племенника си Р.М.Г. единствено притежавната от нея по
наследяване от баща й 1/10 ид.част от имота. За разликата до дарената ½
ид.част дарението не е породило правно действие, тъй като праводателката не се
легитимирала като собственик. След смъртта на Р.А.Р. през 2000г. на основание
чл.5 от ЗН петимата й наследника по закон са наследили при равни квоти
притежаваната от нея ½ ид.част от имота, в следствие на което И.Т., Т.Р.,
Г.Т. и Й.Т. се легитимират като собственици на по 2/10 ид.части от имота – по
наследяване от М. Р. и Р. Р.. В.Т. се легитимира като собственик на 1/10
ид.част по наследство от Р. Р., а Р.М.Г. – на 1/10 ид.част придобита по силата
на дарението от 1993г. Предвид
изложеното и при липса на доброволна воля за прекратяване на съществуващата
между страните съсобственост съдът намира, че предявеният иск за делба се явява
основателен и следва да бъде уважен. Жилищна сгР., находяща се в гр. Б., ул. „****” № ** следва
да бъде допусната до делба между съделителите при посочените по-горе квоти.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА БЪДЕ
ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ двуетажна Жилищна сгР., находяща се в гр. Б., ул.
„****” № **, състояща се от приземен избен етаж, жилищен етаж с външно
стълбище, коридор, три стаи, кухня и тераса в дворно място с площ от 386,12 кв.м.,
съставляващо имот пл. № V-1558 в кв. 99 по плана на гр. Б., при граници: улица,
парцели пл. №№ ІV-1557 и VІ-1559 между съсобствениците при квоти, както следва:
─ 1/5 ид.ч. за И.М.Т., ЕГН **********,***,
─ 1/5 ид.ч. за Т.М.Р., ЕГН **********,***,
─
1/5 ид.ч. за Й.М.Т., ЕГН **********,***,
─ 1/5 ид.ч. за Г.М.Т., ЕГН **********,***,
─ 1/10 ид.ч. за В.М.Т., ЕГН **********,*** и
─ 1/10 ид.ч. за Р.М.Г., ЕГН **********,***, като
съсобствеността е възникнала по наследяване от М. Т.Р. починал през ****г. и Р.А.Р.,
починала през ****г., а те чрез
построяване по време на брака си на сгР.та в държавното дворното място в гр.Б.,
в следствие отстъпено право на строеж през 1977г., а за Р.М.Р. – по дарение на 1/10
ид.част обективирано в нот.акт № 47, том 7, дело № 1691/1993г., на
основание чл.34, ал.1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: