Р Е Ш Е Н И Е №
05.04.2021 г., гр.
Средец
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд, ІІІ-ти
граждански състав
на пети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав Председател: Венета Иванова
при секретаря Костадинка Лапова,
като разгледа докладваното от съдията Иванова гражданско дело № 173 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България, с която се претендира
на основание чл. 422 от ГПК съдът да приеме за установено, че ответникът Т.И.П.
дължи на ищеца сумите, за които по ч. гр. дело
№ 650/2019 г. по описа на РС – Средец
е издадена Заповед № 1444/01.10.2019 г. за изпълнение на задължения по отпуснат му револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-16157327, а именно: използвана
главница в размер на 218,84
лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, договорна лихва върху
използваната сума в размер на 36,75 лева, начислена за периода 01.09.2018 г. –
07.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 13,18 лева, начислено за
периода 07.02.2019 г. - 11.09.2019 г.
Сочи се,
че при сключването на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-16157301 на 22.06.2018г. ответникът е дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат процесния револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на
700 лева. Пояснено е, че револвиращ
е кредитът, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции –
теглене в брой на банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др.,
осъществени чрез издадената кредитна карта, като върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент и съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.09.2018 г., довело до блокирането й. Сочи се, че вземането на
кредитора е предсрочно изискуемо за посочените непогасени суми. Иска се, ако
съдът не уважи установителните претенции поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост, да осъди ответника да плати сумите, като му се обяви предсрочната
изискуемост на кредита с връчване на препис от исковата молба. Заявена е
претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока за отговор особеният
представител на ответника, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Исковете се оспорват и по размер.
Възражението срещу установителните искове се основава на липса на уведомление
до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по
револвиращия кредит. Възражението срещу евентуалните осъдителни претенции е
аргументирано със задочността на производството срещу ответника, като е
счетено, че връчването на особения представител на обективираното в исковата
молба изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, не представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. Възразено е ответникът да е получил кредитна карта и чрез
нея да се е разпореждал със средства. Особеният представител развива
съображения, изключващи валидността на кредитния договор по смисъла на чл. 22,
във връзка с изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК за съдържание на годишния
процент на разходите по кредита и на общата сума, дължима от потребителя.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозирана е
писмена молба, с която се поддържа
исковата молба, претендират се разноски.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител,
който поддържа отговора на исковата молба.
До приключване на съдебното дирене, по делото не са представени
доказателства за изплащане на претендираните от ищеца суми.
Средецкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1444/01.10.2019г., по ч. гр. д. № 650/2019 г. по описа на СрРС, за заплащане на следните суми: 218,84 лева-
представляваща незаплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard –
CARD -16157327, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението, 36,75лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.09.2018г. до 07.02.2019г. , 13.18 лв. – мораторна лихва
за периода от 07.02.2019г. до 11.09.2019г.
Заповедта е връчена лично на
ответника, който в законоустановения срок е
подал възражение, че не дължи изпълнение на задължението, поради което
на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си в срока по чл. 415 ГПК.
Разпореждането е съобщено на заявителя на
20.02.2020 г., който с
искова молба от 17.03.2020 г., предявява претенцията си за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед по ч. гр. д. № 650/2019 г. по описа
на СрРС, като при условията на евентуалност предявява
и осъдителни искове за същите суми.
По делото е представен сключен между страните Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16157327 от 22.06.2018 г., с
който същите се договорили да се извърши усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит, с размер на кредита 197,50лв.,
включващи 189,00 лв. – цената на стоката смартфон Алкател, модел U5HD, и 8,50 лв. –
застраховка по договора за закупуване на стоки или услуги CREX-16157327.
Посочен е броят на погасителните вноски – 3 бр., размер на месечната вноска –
68,59 лв., общата стойност на плащанията – 205,77 лв., годишен процент на
разходите -23,93 % и лихвен процент – 21,65 %. Договорът е подписан от двете
страни. Представен е и застрахователен сертификат № CREX-16157301 от 22.06.2018
г., подписан от ответника и застрахователя "Кардиф Животозастраховане,
клон България", с ползващо лице "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България“, за застраховка "Закрила на плащанията Плюс" на
кредитополучателя по договора за закупуване на стоки или услуги CREX-16157327,
като срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.
На същата дата – 22.06.2018 г., между страните по делото е
подписан и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-16157327, с който на ответника е отпуснат
револвиращ кредит в размер на 700лв., като чрез издадена кредитна карта
Мастъркард кредитополучателят осъществява отдалечен достъп до отпуснатия му
револвиращ кредит и ще може да извършва трансакции чрез кредитната карта до
размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни
лимити. В договора е посочен ЛП от 19 % и ГПР от 25,79 %; уговорено е, че
месечните погасителни вноски в минимален размер се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечение за осъществените трансакции; годишната
лихва се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му; кредиторът може да блокира ползването на картата при неплащане
на една или повече погасителни вноски, като при забава на плащанията
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка забавена погасителна вноска.
По делото не се спори за наличието на облигационно
правоотношение между страните. От страна на ответника не е оспорено и реалното
предаване на закупената стока и заплащането на цената й на търговеца, като в
тази връзка са представени доказателства от ищеца-касов бон, издаден от
"Технополис България" ЕАД/л.26/ от който е видно, че на 22.06.2018 г.
ответникът е закупил стока на стойност 189,00 лева, а именно телефон, марка
"Алкател", модел U5HD, като плащането на стоката е извършено чрез
кредитната карта, издадена от дружеството- ищец.
Ответникът е оспорил надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост, получаването на кредитната карта и ползването й, както и
действителността на процесните договори .
По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, извършена след справка в счетоводството на ищеца
и месечните извлечения по кредитната карта. От заключението се установява, че въз основа
договор за кредит от 22.06.2018 г., "БНП Париба Пърсънал Файненс" С.А., клон България, отпуска на кредитополучателя Т.И.П. револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD-16157327 с максимален кредитен лимит 700
лева. Чрез издадената кредитна карта кредитополучателят усвоява суми чрез
теглене от банкомат, плащане чрез терминално устройство и други услиги,
посочени в приложението. След усвояване на суми от кредитната карта, за
кредитополучателят възниква задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Сумата от 189,00 лева е усвоена от кредитната карта
на 22.06.2018г. чрез стоков кредит за покупка на смартфон Алкател , модел US HD от „Технополис България“ ЕАД . Към сумата за покупка в
размер на 189,00 лева е прибавена и
застраховка в размер на 8,50 лева , с която усвоената сума става общо в размер
на 197,50лв. Погасителният план на кредита е както следва: на 01.08.2018г.
дължима главница 63,95 лв. лихва 4,64 лв или общо 68,59лв.; на 01.09.2018г.
дължима главница в размер на 66,18 лв., лихва 2,41лв. или общо 68,59лв., на
01.10.2018г. дължима главница 67,37 лв. и лихва 1,22лв. или общо 68,59лв. Общото
задължение по кредита е 205,77 лв. или главница 197,50 лв. и лихва 8,27 лв. По
кредита няма получени плащания. Към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК задължението е било 219,59лв., включващо главница и лихва в размер на
205,77лв. и плюс 1,58% начислена лихва за забава в размер
на 13.82лв. за периода 16.08.2018г. – 15.01.2019г. Към тази дата на ответника
са начислени и 36 лв. месечни такси за ползване на кредитната карта за период
14.07.2018г. до 15.01.2019г. Начислена е и мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД -13,18лв.
за периода от 07.02.2019г. до
11.09.2019г. Към датата на изготвяне на експертизата се е променила само величината на
мораторната лихва, която е в размер на 45,41лв. за периода от 07.02.2019г. до
22.02.2021г.
При
така установената фактология се налагат следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност осъдителни искове за същите вземания на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 , вр. чл.86 от ЗЗД.
За да се счита, че валидно е настъпила предсрочната изискуемост в настоящия случай, следва кредиторът изрично да е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето
защо предвид гореизложените съображения горепосочената клауза от чл.17, изр.
второ от договора за револвиращ
потребителски кредит за автоматична предсрочна изискуемост без обявяването й на
длъжника, не може да произведе правно действие.
По делото няма данни кредиторът да е изпращал уведомления до длъжника
преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, респ. такива да са редовно получени от длъжника. Такова изявление,
изхождащо от ищеца съдът констатира, че се съдържа в обстоятелствената част на
исковата молба. Това означава, че в този случай следва да се приеме, че
кредиторът редовно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост
на 11.11.2020 г. с връчването на разпореждането по чл.
131 от ГПК на
особения представител, ведно с препис от
исковата молба и приложенията й. /в т. см. решение № 198/18.01.2019 г. по т. д.
№ 193/2018 г. на I-во т. отд. на ВКС/.Приема се, че при
назначен на ответника особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с
връчването на препис от исковата молба и на уведомление за предсрочна
изискуемост на особения представител, се счита, че е налице надлежно
уведомяване на длъжника ответник.
Тъй като по делото липсват доказателства кредиторът да е
уведомил ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на
заявлението по чл.
410 ГПК , следва да се приеме, че ответникът дължи само задълженията с
настъпил съгласно договора падеж.
Такова разрешение е прието съгласно задължителните указания в Тълкувателно
решение № 8/2017 г. на ОСГТК, като е постановено, че е допустимо предявеният по
реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ, като предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая крайният падеж на
дължимите по договора вноски е 01.10.2018 г., видно
от приложения погасителен план към договора за стоков кредит, поради което
предявеният установителен иск за сумата от 189,00лева, като основателен и
доказан, следва да бъде уважен.
Възражението
на особения представител на ответника, че липсват доказателства последният да е
получил процесната кредитна карта, според настоящия съд е неоснователно,
предвид представените доказателства за заплащане на търговеца с кредитната
карта на сумата от 189,00лв. за процесната стока, предмет на стоковия кредит.
В същото време съдът намира, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
След извършена служебна проверка за спазване на задължителните условия
за валидност на договора съгласно изискванията на ЗПК, съдът намира следното:
За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане
по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца
вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.
Предвид твърденията на ищеца настоящият съд намира, че
сключените на 22.06.2018г между страните на Договор за стоков кредит
CREX16157327 и Договор за револвиращ кредит и кредитна карта CARD-16157327,
макар и писмено оформени като два отделни договора, всъщност обективират едно
облигационно правоотношение между страните, доколкото в самия договор за стоков
кредит страните са се договорили да се извърши усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит, т. е. с револвиращия кредит се
финансира закупуваната от ответника стока. При това положение, следва да се
приеме, че сумата по първия договор от 197,50 лв. е включена в сумата по
револвиращия кредит от 700лв., което е видно и от представените от ищеца
извлечения от кредитната карта , както и от заключението на приетата по делото
ССчЕ. В тази връзка, настоящият състав намира, че обективирането на едно
облигационно правоотношение в два отделни договора, в които са посочени
различни параметри на задължението на кредитополучателя – отпусната сума,
лихвени проценти, ГПР, общо дължима сума и т. н., създава неяснота и
неразбираемост за длъжника коя точно сума е задължен да погаси и при какви
условия. Ето защо, СрРС намира, че в случая не е спазено изискването за яснота
и разбираемост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Горните съображения обосновават извод и за нарушение на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не става ясно при условията на кой от двата
договора ще бъде издължаван кредита и при приложението на кой от уговорения
процент на ГПР. В тази връзка, следва да се посочи, че застрахователната премия
е разход пряко свързан с кредита и следва да бъде включен в ГПР. Видно от
договора за кредит, застраховката "Сигурност на плащанията" е
включена във финансираните стоки и услуги, а премията от 8,50 лв. в стойността
на кредита. При това положение и при липсата на други данни, съдът намира, че
същата съставлява пряк разход по кредита, поради което следва да бъде включена
в ГПР. По този начин, се постига заобикаляне на изискването за максималния
размер на ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на договора на
основание чл.
22 ЗПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че договорът
за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и ответникът дължи само чистата стойност на кредита,
съгласно чл.
23 ЗПК, но не дължи лихва и други разходи
по кредита. В тази връзка е безпредметно обсъждането на претендираната
договорна лихва, доколкото в хипотезата на чл. 23 ЗПК такава не се дължи от кредитополучателя.
Предвид обстоятелството, че по делото липсват данни
застрахователната премия от 8,50 лв. да е заплатена на застрахователя, съдът
намира, че тази сума е недължима към кредитора-ищец, поради което същата следва
да се приспадне от усвоения размер на кредита от 197,50 лв., като остава
задължение в размер на 189,00 лв. Ето защо, предявеният иск за главницата
следва да бъде уважен в този размер, доколкото няма доказателства за извършени
плащания от страна на ответника.
Върху дължимия размер на главницата от 189,00 лв. следва да се уважи и
искането за начисляване на законна лихва за забавеното й плащане, считано от
подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК -30.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Въпреки частичното отхвърляне на иска за главницата и изцяло на
останалите искове за договорна и мораторна лихви, съдът намира че не се е
сбъднало основанието същите да се разглеждат като евентуални осъдителни искове,
по следните съображения:
Съобразявайки даденото разрешение в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на
ОСГТК в производството по исковете по чл.
422 от ГПК съдът вече е изследвал, както е посочено по-горе дължимостта на
падежиралите по кредита вземания и е приел за недължими част от тях поради
констатирана недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК и след приложение на чл.
23 от ЗПК, а не поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Тъй като ищецът е
поставил като условие за разглеждане на евентуалните си осъдителни искове
обстоятелството съдът да отхвърли установителната му претенция за същите
вземания, но поради нанестъпила предсрочна изискуемост, а в
случая това не е причината за отхвърляне на исковете, следва извода, че не се е
сбъднало условието за разглеждане на евентуалните осъдителни искове.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото
производство, в общ размер на 507,50лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът
следва да се произнесе по разноските в заповедното производство, като
съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи и сторените от ищеца
разноски в заповедното производство в общ размер на 52,50 лева.
Ответникът също има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
иска, но доколкото същият се представлява от особен представител, такива не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, че Т.И.П. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п. к. 1766,
ж.к.Младост, Бизнес Парк София,
сгр.14, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1444 от 01.10.2019г., по ч.
гр. д. № 650/2019 г. по описа
на СрРС, а именно: 189,00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за стоков кредит CREX16157327 и Договор за
револвиращ кредит и кредитна карта CARD-16157327, сключен с БНП Париба Пърсънал
Файненс С.А., клон България, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница, за разликата над 189,00 лева до
пълния претендиран размер от 218,84 лева, ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и изцяло исковете за дължимост на сумата от 36,75лв. представляваща договорна възнаградителна
лихва, дължима за периода от
01.09.2018г. до 07.02.2019г. и сумата от 13,18лв., представляваща законна лихва
за забавено плащане на главницата за периода от 07.02.2019г. до 11.09.2019г., поради нарушение по чл.
22 вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА Т.И.П. ЕГН **********,
да заплати
на на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п. к. 1766,
ж.к.Младост, Бизнес Парк София,
сгр.14, сторените
разноски по делото в размер на 507,50 лева и
разноските по ч. гр. д. № 650/2019 г. по описа на СрРС, в размер на 52,50 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: