Р Е Ш
Е Н И
Е №…...
Гр.
София, 25.08.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Чл. Съдия :
Десислава Чернева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3836 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20271347 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 20050/2020 г. на СРС, 126 с - в
е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, т.
2 КЗ, че Агенция „П.И.“, ЕИК ******дължи „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******сумата 351, 67 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек
автомобил марка Ягуар, с peг. № ******, причинени от ПТП, настъпило на 25.09.2019
г., на републикански път 11-82, с посока от гр. София към гр. Самоков, заедно със законната лихва от 27.12.2019 г.,
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до погасяване на
задължението, и ответникът е осъден за разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя му, в
която излага множество доводи, че е незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуален закон и събраните пред СРС
доказателства. Сочи, че към исковата молба не са приложени ОУ на застрахователя
по „каско“, не е издаден протокол за ПТП съгласно изискванията на чл. 125 ЗДвП.
Поддържа, че само такъв протокол има обвързваща съда доказателствена сила, относно
обстоятелствата, които са осъществени в присъствието на длъжностното лице. Неправилно
съдът е кредитирал частни свидетелстващи документи, които не се подкрепят от
свидетелските показания. Излага съображения, че не е установено, че
произшествието е настъпило по описания от ищеца начин, нито е установена скоростта,
с която се е движило МПС и дали тя е съобразена с пътните условия. Сочи, че механизмът
на произшествието и причинната връзка на вредите с него не могат да се приемат
за доказани и от заключението на САТЕ, която се основава само на твърденията на
ищеца относно настъпване на ПТП. Неправилен е изводи на СРС за наличие на
покрит риск по ОУ на застраховка „каско“, като се поддържа, че застрахователната
полица не установява основанието за заплащане на обезщетение. Съдът не обсъжда
множеството възражения на ответника относно застрахователния договор и неговото
изпълнение, доколкото той не е страна по това правоотношение. В обобщение
ответникът поддържа, че неоснователно СРС е приел, че са налице предпоставките
за ангажиране на регресната му отговорност, като не е осъществен фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД. Не е установено
дали процесните вреди са във връзка с изпълнението на това задължение, като
съдът не е съобразил възраженията на ответника да съпричиняване на вредите от
водача на МПС поради допуснати нарушения на ЗДвП. По тези и множество други
съображения, моли да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло. Претендира
разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Въззиваемата
страна - ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД,
чрез представителят си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно, мотивирано и законосъобразно.
Основателно и след обсъждане на всички събрани доказателства по делото е
прието, че са реализирани предпоставките на чл. 410, ал. 1 и чл. 411 КЗ, вр. с
чл. 49 и 45 от ЗЗД, налице е валидно застрахователно правоотношение, като в
срока на действието му е настъпило ПТП, което съставлява покрит риск по
застраховката. Не е спорно, че следва да се ангажира отговорността на АПИ, тъй
като ПТП е осъществено на път от републиканската пътна мрежа, който се поддържа
от агенцията. Неоснователни са доводите за неустановен механизъм на
произшествието. Поддържа, че от писмените и гласни доказателства, включително
от заключението на САТЕ, се установява механизмът на произшествието, както и че
вредите са настъпили от внезапно попадане в дупка на пътното платно. От
свидетелските показания се установява, че скоростта на МПС е била в допустимите
граници за конкретния пътен участък. Сочи, че по делото не са ангажирани
никакви доказателства за несъобразяване на движението на МПС с пътната
обстановка, атмосферните условия, релефа на пътя и интензивността на движението,
нито за допуснати нарушения на водача по чл. 20 ЗдвП. Оспорват се твърденията
на ответника за съпричиняване на резултата от водача на МПС, като излага
доводи, че не може да става въпрос за предвидимо препятствие на пътя, за което
следва да се постави знак „Г1“. В случая АПИ не е спазило това задължение и
водачът не е можел да предвиди препятствието. Не са ангажирали доказателства за
връзка между поведението на водача и вредоносния резултат от ПТП. Сочи се, че в
жалбата дзъ първи път във въззивното производство се правят възражения, които
са преклудирани по смисъла на чл. 266, ал.
1 ГПК. Неоснователно е и възражението, че в случая не е налице покрит
риск по ОУ на застраховка „каско“, тъй като е налице пълно „каско“, при което
се покриват всички щети, настъпили както от ПТП, така и от природни бедствия и пожар,
в което са включени и повреди на гуми и джанти в резултат от попадане в дупка
на платното. Поддържа, че в съответствие със събраните доказателства СРС е
приел, че процесните вреди са в пряка причинна връзка с ПТП. Моли да се остави
жалбата без уважение, като се потвърди решението. Претендира разноски по делото
съгласно списък.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното:
В рамките на
проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка на
валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По
законосъобразността му е обвързан с доводите изложени във въззивната жалба,
като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.
Въззивният
състав приема, че оспореното решение е валидно постановено и допустимо, постановено
при обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа
обстановка от СРС, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
При
постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По съществото
на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната жалба, настоящият
състав намира следното :
СРС е бил
сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., приложим към датата на настъпване на процесното ПТП
на 25.09.2019 г.
Обосновано СРС
е приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
възложителя на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ
отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на възложена работа.
Уважаването на
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено
от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице
кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена
застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на
застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
На следващо място на доказване подлежат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно
поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице
- изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното
поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо,
понеже отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна.
С
определението от 09.07.2020 г. по доклада по чл. 140 - 146 ГПК за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата,
че на 25.09.2019 г., на посоченото в исковата молба място –по пътя между гр.
София и гр. Самоков, републикански път ІІ - 82, л. а. марка „Ягуар“, модел „XF“, с рег. № ******, е
участвал в ПТП, както и че ищецът е изплатил за отстраняване на вредите по
увреденото МПС, настъпили от процесното ПТП, застрахователно обезщетение в
размер на 351, 67 лв. Прието е за безспорно и обстоятелството, че пътят, на
който е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника и е част от републиканската
пътна мрежа.
Установява се
също, че между ищеца и увреденото лице е сключен валиден договор за застраховка
„Каско“, по силата на който и в срока на действие на договора, след настъпване
на застрахователното събитие (повредата на застрахованото МПС), застрахователят
(ищец) е изплатил на застрахования обезщетение за действително причинените
вреди в претендирания по делото размера, което е прието за безспорно. От този
момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ
при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия
му състав : деяние, вреда и
причинна връзка с вредите. Както се посочи по - горе, отговорността на АПИ по
чл. 49 ЗЗД е
обективна.
Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на
СРС, че в случая са доказани условията за ангажиране отговорността на ответника
АПИ за възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на
увреденото МПС.
Относно
възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на застрахователното
дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения
по застраховка „каско“ настоящият състав намира че ответникът не може да се
позовава на неизпълнение на конкретни договорни
задължения от страните по застрахователното правоотношение, понеже той
не е страна по договора за застраховка „каско“. Право на такива възражения имат само застрахователя и застрахованото
лице. АПИ не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения
основани на застрахователния договор. Следва да се посочи, че в случая застраховката
на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „пълно каско“, при
която покрит риск са всички вреди, причинени в резултат от ПТП, каквото е
налице в настоящия случай. Увреждането на гумите на ППС безспорно е покрит риск
според клаузите на ОУ на договора за застраховка „пълно каско“.
Неоснователни
са и възраженията на ответника, че застраховката не покрива щетите, защото са
причинени умишлено или при груба небрежност и грубо нарушение на техническите
правила и норми, доколкото такова поведение на водача не е установено в
производството. Както е посочил и СРС ответникът носи тежестта да установи,
че поведението на водача на МПС е било в нарушение на конкретната пътна
обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена скорост.
Такова доказване не е проведено.
Настоящият
състав намира за неоснователни
и възраженията на ответника АПИ за неустановен механизъм на произшествието.
Действително,
в случая не е съставен официален протокол от КАТ за процесното ПТП. Съдът намира, че не е налице
нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които е предвидено посещаване на ПТП от органите на МВР, респективно съставянето на протокол за ПТП за удостоверяване както
на настъпването му,
така и на настъпването на
материални щети по застрахования автомобил, представляващи покрит застрахователен риск.
Липсата на протокол за ПТП, може да бъде преодоляна чрез
доказване на производящите спорното право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички
допустими от закона доказателства, в това число - свидетелски показания. Във всички случаи за страната съществува правна възможност в рамките на
спорното съдебно производство да установи или обори факта на настъпване на ПТП,
както и механизма му и участниците в него с всички доказателствени средства. Въззивният
съд намира, че такова доказване е проведено от ищеца в производството пред СРС.
Настъпването на ПТП и
неговия механизъм, описан в писмените документи по щетата се подкрепят от показанията
на свидетеля Г.П.В., водач на увреденото МПС. От тях се установява, че на
25.9.2019 г., следобяд, процесният лек автомобил, управляван от свидетеля, се движи
по републикански път 11-82, с посока от гр. София към гр. Самоков, като в
района на ресторант „Златна рибка" попада в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Според свидетеля, по направено от него
до застрахователя - ищец уведомление е образувана щета. Вследствие на ПТП е
била увредена предната дясна гума. Този механизъм на произшествието се потвърждава
и от неоспореното заключение на САТЕ, прието без възражения пред СРС. Според
вещото лице, описаните от застрахователя вреди по автомобила, причинени в
резултат от ПТП на 25.09.2019 г., а именно : увредена предна лява гума, са в
пряка причинна връзка с попадане в дупка върху платното за движение.
Възраженията на ответника, че водачът е имал възможност
да избегне (заобиколи) препятствието също са неоснователни и недоказани в
производството. Действително, водачите са длъжни съгласно чл. 20 ЗДвП да се
съобразяват с пътните условия при избиране скоростта на движение. По делото не
се установява водачът на увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните
условия скорост. От показанията на свидетеля се установява, че автомобилът
се е движил с позволена скорост, като дупката не е могла да бъде избегната, тъй
като не е била видима, а движението по пътя е било натоварено. Съдът възприема
показанията на свидетеля като непосредствени, доколкото не противоречат на
останалите писмени доказателства по спора и не намира основание да не ги
кретидира. Възраженията на ответника в обратния смисъл за неоснователни.
Следва
да се сподели довода на СРС, че несигнализираните неравности на пътя не
представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да
може да спре. Освен това, спирането на натоварен участък от пътя не винаги е
възможно и би довело до по – сериозно произшествие. Предвид изложеното
въззивният съд също като СРС приема, че процесното ПТП е настъпило единствено
поради наличието на неравности на пътя.
В заключение въззивният
състав споделя мотивите на СРС, че съвкупният анализ на доказателствата е достатъчен да се приеме, че
механизмът на произшествието е установен, както и че описаните повреди,
съгласно заключението на САТЕ, се намират в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП. От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства, от
които да се опровергава наличието на необезопасено препятствие (дупка) на
пътното платно в посочения участък от републиканската пътна мрежа.
Тъй като произшествието е настъпило на участък от пътя,
който е част от републиканската пътна мрежа, стопанисването и управлението му е
възложено на ответника АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП към МРРБ, която
осъществява своята дейност чрез специализираните си звена - областните пътни
управления. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗП, «Агенцията осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите
по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона.».
В резултат на бездействието на ответника по изпълнение на
законовите му задължения, съгласно чл. 19 ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, за управление, поддържане и ремонт на
републиканските пътища и осигуряване на безопасното движение по тях, са
настъпили процесните вреди от ПТП. Въззивният състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че са установени всички елементите
от фактическия състав на претенцията, поради което ответникът дължи репариране
на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Размерът на дължимото регресно
обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност
към момента на настъпването им, което обстоятелство е доказано с неоспореното от страните заключение по САТЕ. Съгласно
заключението пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на
427, 94 лв. Тъй като е предявено за установявате регресно вземане в по – малък
размер на извършеното плащане - 351, 67 лв., законосъобразно искът е изцяло
уважен.
Понеже
мотивите на въззивният състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението следва
да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния и процесуален
закон. Доколкото изходът от спора няма да се промени, не е налице основание за
промяна на решението и в частта по разноските.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна - ищец. Като съобрази доказателствата за реално направени
разноски, съдът присъжда в полза на ищеца 300 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производсвто, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Понеже възнаграждението е в минимален размер по
НМРАВ, не е налице основание за намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така
мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 20271347 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 20050/2020 г. на СРС, 126 с – в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал.
8 ГПК и ЗПП, Агенция П.И., ЕИК ******, с адрес : гр. София, бул. „******да
заплати „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
******, с адрес по делото : гр. София, ж. к. ****** А, офис – партер, чрез адв.
М., 300 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивното производсвто, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.