№ 16876
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110135080 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Предявена е молба за домашно насилие с вх. № 210349 от 16.06.2025 г. по чл. 8 т. 1 от ЗЗДН
от Т. С. лично, с която се иска издаване на заповед за защита в нейна полза срещу С. С., за
когото се твърди, че е съпруг на молителката. В молбата се твърди, че ответникът е
извършил актове на домашно насилие, както следва: на 07.06.2025 г. около 19.30 ч.
ответникът дошъл в къщата, в която живеели, находяща се в с. Казичене, ул. „Хан Крум“ №
25, бил във видимо агресивно състояние и „направил скандал“, който прераснал във
физическо насилие – хванал я за ръцете, блъскал я в стената, след което започнал да я души.
Ответникът оспорва изложената фактическа обстановка. Сочи, че не е бил в агресивно
състояние, а напротив – ищцата го е посрещнала агресивно, обиждала го е, викала е, гонила
го е от къщата, бутала го е и т.н. Твърди, че нейната агресия ескалирала и отивайки в
кухнята, ищцата взела голям кухненски нож и го насочила към областта на корема му.
Ответникът бил шокиран и ужасен, и след като видял ножа, хванал здраво ръцете й,
започнал да я бута далеч от себе си, за да може да избяга от стаята. След като ищцата
изпуснала ножа, ответникът я бутнал в областта на гърдите или шията, за да се освободи.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били
в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства (удостоверение за сключен
граждански брак), се установява, че страните са съпрузи, поради което ответникът
безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предл.
първо ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо и психическо
насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023
г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява
допустима.
В проведеното съдебно заседание съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните правнорелевантни факти: 1) че на 07.06.2025 г., около 19:30 часа
ответника е посетил адреса, на който живее молителката, тъй като когато е връщал внука си
в дома, на който живее детето, е видял, че там се извършва ремонт; 2) на процесната дата
ответникът е хванал молителката за ръцете и я е блъснал. Страните, чрез своите
процесуални представители са заявили изрично, че нямат възражения по доклада.
При това положение, съдът намира молбата за основателна. Ответникът не оспорва
извършения акт на физическо насилие, а единствено мотивите, поради които го е сторил. В
случая обаче, не може да се приеме, че доводите на ответника са основателни. Последният
не проведе при условията на пълно и главно доказване успешно установяване на сочените от
него възражения. Недоказани се явяват обстоятелствата, че молителката била извадила нож,
поради което той бил ужасен и заради който всъщност е осъществил акта на насилие. Не е
спорно между страните, че в процесния ден и час се е извършвал ремонт и е имало
майстори, както и че ответникът е водил внука в дома на молителката. С други думи,
потенциално е възможно да е имало свидетели, но нито една от страните не твърди такива, а
и не е направила доказателствено искане в тази посока. Следователно, ответникът следва да
понесе последиците от собственото си процесуално бездействие, изразяващи се в
неустановяването на релевираното възражение. Като не е провел доказване на факта, че
молителката е извадила кухненски нож и го е насочила към областта на корема му, за съда
възниква задължение да приеме това обстоятелство за ненастъпило.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
основателността на депозираната молба се обуславя единствено от признанието на
ответника. Останалите писмени доказателства, приложени към молбата, не доказват
авторството на извършения акт на насилие. Отделно от това, в молбата е посочено, че е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но такава липсва. Следователно, неприложима
2
е и нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
С оглед изложените съображения съдът намира, че молбата се явява основателна и следва да
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на
актовете на домашно насилие, настъпилите за пострадалото лице вредни последици и
интензитета на засягане на личността.
Разноски по делото:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС) .
При този изход на делото, право на разноски има молителката. Съгласно практиката на ВКС
условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение
№ 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай такива са налице –
депозирано е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, поради което претенцията в размер на 800
лв. е основателна.
Действие на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу С. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с.
********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Т. М. С.,
ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, че неизпълнението на
3
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на
заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00
лева.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. ********, да заплати на Т. М. С., ЕГН
**********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 800,00 лева,
представляващи разноски по делото – адвокатски възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок считано
от 16.09.2025г. (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните –
за сведение и изпълнение /чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4