РЕШЕНИЕ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
София, 01.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-„Г” въззивен
състав
в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. №13215/2020г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 от ГПК.
Подадена
е жалба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД-длъжник
по изп.дело №20207850400125 по описа на ЧСИ Л.М.срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в постановление от
21.10.2020год.. Посочва, че по изпълнителното дело е представил доказателства,
че претендираната от него сума по издаден изпълнителен лист въз основа на който
е образувано изп.дело е заплатена доброволно на взискателя по негова банкова
сметка ***.01.2010год. с изрично посочено основание за плащане „цедирани разноски
по гр.дело №1795/2017год., 143-ти състав от адв. В.Т.“, но независимо от това
след неоснователно оспорване от взискателя и ЧСИ не е приел, че има плащане на
процесната сума, без да изложи съображения за това и се иска отмяна на
обжалвания акт и присъждане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК след като
е връчен препис от жалбата на длъжника е
подадено възражение по нея от взискателя
„Р.К.М.“ЕООД, в което оспорва жалбата.
В срока и на основание чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага, че жалбата е
неоснователна, като са изложени само мотиви за това, че неизпълнявайки
доброволно задължението си длъжникът е станал причина за образуване на
изп.производство и следва да понесе разноските по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу
действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл.
435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК – отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело.
Изпълнително дело №20207850400125 по описа
на ЧСИ Л.М., рег. № 785 КЧСИ, с район на действие СГС е било образувано по
молба от 18.08.2020год. на „Р.К.М.“ ЕООД
-взискател срещу „А.з.с.н.в.“ ЕАД-длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2019г.
по гр. д. №71795/2017г. по описа на СРС, 143-ти състав, с който е осъдена „А.з.с.н.в.“
ЕАД да заплати на В.В.Т. сумата от 300лв.- възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и договор за цесия
от 13.01.2020год., с който В.В.Т. е прехвърлил вземането си на „Р.К.М.“ ЕООД,
представлявано от управителя Г.К.. Приложена е телеграма от съдържанието на
която и от отбелязване за връчването й се установява, че на 15.01.2020год. е
уведомен длъжникът от цесионера и цедента за наличието на договор за цесия и за
прехвърлянето само на вземане от
300лв.-присъдено адвокатско възнаграждение по посоченото гр.дело на СРС, 143-ти
състав и е поканен длъжникът да заплати сумата
на новия кредитор.
Приложени са пълномощно от взискателя „Р.К.М.“ ЕООД, с
което упълномощава адв. Л. да представлява дружеството за образуване на
изп.дело и за събиране на суми по изпълнителен лист от 28.11.2019год., издаден
от СРС по гр.дело №71795/2017год. по описа на СРС и споразумение за адвокатско
възнаграждение от 400лв. за тези действия и платежно нареждане за заплащането
им от взискателя.
С
молба от 20.08.2020год. от взискателя са оттеглени посочените в първоначалната
молба за образуване на изп.дело способи за събиране на вземането- от 300лв., по
изп.лист както и сума от 5,91лв.- платени за издаване на изп.лист, 3 лв.-такса
към ЧСИ и 400лв.-адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и е поискано
да се наложи запор на банковите сметки на длъжника.
На
25.08.2020год. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в която е посочено, че задълженията към взискателя са за 937,98лв. и от който 300лв.-присъдени
разноски, 400лв.- разноски по изп.дело, 5,91лв.-д.т. за издаване на
изпълнителен лист, 3лв.банков превод, 229,07лв.-такси по тарифа към ЗЧСИ и е
поканен длъжника в двуседмичен срок да изпълни задължението си и е уведомен за
наложен запор на банкова сметка.
***.09.2020год. е постъпила молба от
длъжника „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в която е посочил изрично, че посоченото задължение
за което е издаден изпълнителния лист е заплатено на 22.01.2020год., съгласно
приложено платежно нареждане, което представя за заплатена сума от 300лв. по
сметка на взискателя в ПИБ и в което е посочено изрично основанието-разноски по
гр.дело №71795/2017год., 143-ти състав на СРС. Направено е изрично искане за прекратяване на изп.дело на
основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК, както и възражение, че не дължи каквито й да е
разноски по същото.
След като е дадена възможност на
взискателя да се запознае с молбата на длъжника и искането му за прекратяване
на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК е постъпило становище от
взискателя от 21.10.2020год. в което посочва, че сметката по която е преведена
сумата е набирателна сметка за учредителен капитал и сметката не е собственост на юридческото
лице, тъй като не е съществувало към момента на откриването и по нея не могат
да се внасят суми, нито да се получават, поради което смята, че не е налице
изпълнение на задължението на длъжника.
С постановление от 21.10.2020год. ЧСИ М.
е отказал да прекрати изп. дело, поради възражението на взискателя и след като
е приел, че не е извършено валидно плащане на дължимата по изпълнителния лист
сума преди образуване на изп.дело.
Във връзка с доказателствени искания на
длъжника, направени в жалбата е изискано от въззивния съд отговор от ПИБ
относно посочената сметка по която е заплатена от длъжника сумата от 300лв. с преводно нареждане на
22.01.2020год. и такъв е постъпил на 11.01.2021год. и в който е посочено, че
към 22.01.2020год. „Ред К.М.“ ЕООД е притежавало сметка с посочен IВАN, с вид на
сметката набирателна сметка за учредяване на капитал, открита на 08.05.2019год.
и с посочения превод от 22.01.2020год. с наредител „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е заверена
сметката на дружеството клиент„Р. К.М.“ ЕООД. Посочено е, че изрично по молба
на Г.С.К.на 04.11.2020год. по нареждане на клиента сумата е върната на
първоначалния наредител и клиентът не притежава други сметки освен
горепосочената.
Видно от справка в ТР и която е достъпна,
се установява, че взискателят „Р.К.М.“ЕООД е регистриран на 27.05.2019год. с
внесен капитал от 2лв. и управител и едноличен собственик на капитала е Г.С.К..
При установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2
от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по
чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима
- подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт
и в законоустановения срок.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
От представените документи – платежно
нареждане от 22.01.2020год. до ПИБ АД от длъжника и писмо отговор от
11.01.2021год. от ПИБ АД, се установява, че на 22.01.2020г. длъжникът „А.з.с.н.в.“
ЕАД е наредил по плащане по сметката на взискателя кредитор и цесионер на сумата от 300лева,
за събиране на която е издаден представения към молбата от 18.08.2020г. за
образуване на изпълнителното дело изпълнителен лист, както сумата, посочена в
уведомление за извършена цесия на вземане от 300лв. и същата сума е постъпила
по банковата сметка в ПИБ с клиент взискателя с посоченото основание.
Неоснователни са доводите на взискателя,
че не е налице плащане на посочената сума с погасителен ефект след като
сметката по която е извършено плащането не била на дружеството взискател и
служебно е върната по сметката на длъжника. Видно от приложените платежни
нареждания и писмо отговор на ПИБ е, че независимо, че сметката е за набиране на учредителен капитал на
дружеството от 2лв., открита на
08.05.2019год., към момента, в който дружеството не е било регистрирано в ТР, а
е било в процес на регистрация, клиент по посочената сметка е дружеството
взискател „Р.К.М.“ЕООД, регистрирано на
27.05.2019год., с управител и едноличен собственик на капитала Г.С.К., като на 22.01.2020год. е заверена сметката на
клиента с посочената сума от 300лв., внесена от „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД и едва на 04.11.2020год. по нареждане на клиента, който е дружеството „Р.К.М.“ЕООД, чрез неговия
управител Г.К. е наредено връщане на сумата на първоначалния наредител и е
закрита сметката на дружеството в ПИБ. Разпореждането със сметката и
постъпилите суми по нея за закриването й е осъществено именно от титуляра й и клиент на банката дружеството взискател,
представлявано от управителя и едноличния собственик на капитала Г.К. и което е
станало след завеждане на молбата от 18.08.2020год. с искане за образуване на
изпълнително дело за събиране на сумата от 300лв. по изпълнителен лист по
гр.дело №1795/2017год. по описа на 143-ти състав на СРС. В конкретния случай съдът приема, че по
делото е установено, че длъжникът е провел добросъвестно поведение след като е
уведомен за извършената цесия на 16.01.2020год. и то само за сумата по
изпълнителния лист от 300лв./ без разноските по издаване на изпълнителния лист/
с посочване на цесионера с неговото име и ЕИК е положил дължимата грижа и
доброволно е изпълнил задължението си, като е заплатил сумата по сметка на
цесионера „Р.К.М.“ЕООД в ПИБ на 22.01.2010год., за която е имал единствено
данни от ТР, с оглед на внесения по нея учредителен капитал, след като
дружеството е вписано в ТР и което е станало преди подаване на молбата от
18.08.2020год. за образуване на изпълнителното дело, като е заверена сметката
на взискателя с посочената сума, при изрично вписано основание цедирани
разноски по гр.дело №1795/2017год. по описа на 143-ти състав от адв. В. Т. и
който в последствие се е разпоредил като титуляр на сметката като я е закрил на
04.11.2020год.
С
оглед на което следва да се приеме, че в случая длъжникът е погасил
задължението си по процесния изпълнителен лист на 22.01.2020год. с оглед на
чл.75, ал.3 ЗЗД със заверяване на сметката на кредитора и преди образуване на
изпълнителното дело с молба от 18.08.2020год. Въз основа на изложеното съдът
намира, че се установява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. трето от ГПК и изпълнителното производство подлежи на прекратяване, а разноските по
изп.дело в този случай са изцяло за сметка на взискателя.
По изложените съображения съдът намира,
че подадената жалба е основателна и обжалваното постановление на съдебния
изпълнител следва да бъде отменено и изпълнителното дело подлежи на
прекратяване, което следва да се извърши от ЧСИ с постановление за
прекратяването му.
С оглед на изхода на делото на
жалбоподателя се дължат разноски по делото от общо 75лв. и от които 25лв.-държавна такса и
50лв.-юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на жалбата и съобразно чл.78,
ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП и чл.25а от
НПП.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4,
изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ЧСИ
Л.М.да прекрати изпълнително дело
№20207850400125 по описа на ЧСИ М. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в постановление от 21.10.2020год.
ВРЪЩА
изпълнително
дело №20207850400125 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 КЧСИ, с район на действие
СГС за предприемане на процесуални действия съобразно мотивите на настоящото
решение и за издаване на постановление за прекратяване на изп.дело на основание
чл.433, ал.1,т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Р.К.М.“
ЕООД, с ЕИК ******** да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК******** сумата от 75лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.