Решение по дело №13215/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 01.02.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-„Г” въззивен състав в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ИРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. №13215/2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Подадена е жалба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД-длъжник по изп.дело №20207850400125 по описа на ЧСИ Л.М.срещу  отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в постановление от 21.10.2020год.. Посочва, че по изпълнителното дело е представил доказателства, че претендираната от него сума по издаден изпълнителен лист въз основа на който е образувано изп.дело е заплатена доброволно на взискателя по негова банкова сметка ***.01.2010год. с изрично посочено основание за плащане „цедирани разноски по гр.дело №1795/2017год., 143-ти състав от адв. В.Т.“, но независимо от това след неоснователно оспорване от взискателя и ЧСИ не е приел, че има плащане на процесната сума, без да изложи съображения за това и се иска отмяна на обжалвания акт  и присъждане на разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК след като е връчен препис от жалбата на длъжника  е подадено възражение  по нея от взискателя „Р.К.М.“ЕООД, в което оспорва жалбата.

В срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага, че жалбата е неоснователна, като са изложени само мотиви за това, че неизпълнявайки доброволно задължението си длъжникът е станал причина за образуване на изп.производство и следва да понесе разноските по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК – отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

Изпълнително дело №20207850400125 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 КЧСИ, с район на действие СГС е било образувано по молба от 18.08.2020год. на  „Р.К.М.“ ЕООД -взискател срещу „А.з.с.н.в.“ ЕАД-длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2019г. по гр. д. №71795/2017г. по описа на СРС, 143-ти състав, с който е осъдена „А.з.с.н.в.“ ЕАД да заплати на В.В.Т. сумата от 300лв.- възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и договор за цесия от 13.01.2020год., с който В.В.Т. е прехвърлил вземането си на „Р.К.М.“ ЕООД, представлявано от управителя Г.К.. Приложена е телеграма от съдържанието на която и от отбелязване за връчването й се установява, че на 15.01.2020год. е уведомен длъжникът от цесионера и цедента за наличието на договор за цесия и за прехвърлянето  само на вземане от 300лв.-присъдено адвокатско възнаграждение по посоченото гр.дело на СРС, 143-ти състав и е поканен длъжникът  да заплати сумата на новия кредитор.

Приложени са  пълномощно от взискателя „Р.К.М.“ ЕООД, с което упълномощава адв. Л. да представлява дружеството за образуване на изп.дело и за събиране на суми по изпълнителен лист от 28.11.2019год., издаден от СРС по гр.дело №71795/2017год. по описа на СРС и споразумение за адвокатско възнаграждение от 400лв. за тези действия и платежно нареждане за заплащането им от взискателя.

 С молба от 20.08.2020год. от взискателя са оттеглени посочените в първоначалната молба за образуване на изп.дело способи за събиране на вземането- от 300лв., по изп.лист както и сума от 5,91лв.- платени за издаване на изп.лист, 3 лв.-такса към ЧСИ и 400лв.-адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и е поискано да се наложи запор на банковите сметки на длъжника.

 На 25.08.2020год. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в която е посочено, че задълженията към взискателя са за 937,98лв. и от който 300лв.-присъдени разноски, 400лв.- разноски по изп.дело, 5,91лв.-д.т. за издаване на изпълнителен лист, 3лв.банков превод, 229,07лв.-такси по тарифа към ЗЧСИ и е поканен длъжника в двуседмичен срок да изпълни задължението си и е уведомен за наложен запор на банкова сметка.

***.09.2020год. е постъпила молба от длъжника „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в която е посочил изрично, че посоченото задължение за което е издаден изпълнителния лист е заплатено на 22.01.2020год., съгласно приложено платежно нареждане, което представя за заплатена сума от 300лв. по сметка на взискателя в ПИБ и в което е посочено изрично основанието-разноски по гр.дело №71795/2017год., 143-ти състав на СРС. Направено е  изрично искане за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК, както и възражение, че не дължи каквито й да е разноски по същото.

След като е дадена възможност на взискателя да се запознае с молбата на длъжника и искането му за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК е постъпило становище от взискателя от 21.10.2020год. в което посочва, че сметката по която е преведена сумата е набирателна сметка за учредителен капитал и  сметката не е собственост на юридческото лице, тъй като не е съществувало към момента на откриването и по нея не могат да се внасят суми, нито да се получават, поради което смята, че не е налице изпълнение на задължението на длъжника.

С постановление от 21.10.2020год. ЧСИ М. е отказал да прекрати изп. дело, поради възражението на взискателя и след като е приел, че не е извършено валидно плащане на дължимата по изпълнителния лист сума преди образуване на изп.дело.

Във връзка с доказателствени искания на длъжника, направени в жалбата е изискано от въззивния съд отговор от ПИБ относно посочената сметка по която е заплатена от длъжника  сумата от 300лв. с преводно нареждане на 22.01.2020год. и такъв е постъпил на 11.01.2021год. и в който е посочено, че към 22.01.2020год. „Ред К.М.“ ЕООД е притежавало сметка с посочен IВАN, с вид на сметката набирателна сметка за учредяване на капитал, открита на 08.05.2019год. и с посочения превод от 22.01.2020год. с наредител „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е заверена сметката на дружеството клиент„Р. К.М.“ ЕООД. Посочено е, че изрично по молба на Г.С.К.на 04.11.2020год. по нареждане на клиента сумата е върната на първоначалния наредител и клиентът не притежава други сметки освен горепосочената.

Видно от справка в ТР и която е достъпна, се установява, че взискателят „Р.К.М.“ЕООД е регистриран на 27.05.2019год. с внесен капитал от 2лв. и управител и едноличен собственик на капитала е Г.С.К..

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.

 Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

От представените документи – платежно нареждане от 22.01.2020год. до ПИБ АД от длъжника и писмо отговор от 11.01.2021год. от ПИБ АД, се установява, че на 22.01.2020г. длъжникът „А.з.с.н.в.“ ЕАД е наредил по плащане по сметката на  взискателя кредитор и цесионер на сумата от 300лева, за събиране на която е издаден представения към молбата от 18.08.2020г. за образуване на изпълнителното дело изпълнителен лист, както сумата, посочена в уведомление за извършена цесия на вземане от 300лв. и същата сума е постъпила по банковата сметка в ПИБ с клиент взискателя с посоченото основание.

Неоснователни са доводите на взискателя, че не е налице плащане на посочената сума с погасителен ефект след като сметката по която е извършено плащането не била на дружеството взискател и служебно е върната по сметката на длъжника. Видно от приложените платежни нареждания и писмо отговор на ПИБ е, че независимо, че сметката е  за набиране на учредителен капитал на дружеството от 2лв., открита  на 08.05.2019год., към момента, в който дружеството не е било регистрирано в ТР, а е било в процес на регистрация, клиент по посочената сметка е дружеството взискател  „Р.К.М.“ЕООД, регистрирано на 27.05.2019год., с управител и едноличен собственик на капитала  Г.С.К.,  като на 22.01.2020год. е заверена сметката на клиента с посочената сума от 300лв., внесена от „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД и едва на 04.11.2020год. по нареждане на клиента, който е  дружеството „Р.К.М.“ЕООД, чрез неговия управител Г.К. е наредено връщане на сумата на първоначалния наредител и е закрита сметката на дружеството в ПИБ. Разпореждането със сметката и постъпилите суми по нея за закриването й е осъществено именно от титуляра  й и клиент на банката дружеството взискател, представлявано от управителя и едноличния собственик на капитала Г.К. и което е станало след завеждане на молбата от 18.08.2020год. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на сумата от 300лв. по изпълнителен лист по гр.дело №1795/2017год. по описа на 143-ти състав на СРС.  В конкретния случай съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът е провел добросъвестно поведение след като е уведомен за извършената цесия на 16.01.2020год. и то само за сумата по изпълнителния лист от 300лв./ без разноските по издаване на изпълнителния лист/ с посочване на цесионера с неговото име и ЕИК е положил дължимата грижа и доброволно е изпълнил задължението си, като е заплатил сумата по сметка на цесионера „Р.К.М.“ЕООД в ПИБ на 22.01.2010год., за която е имал единствено данни от ТР, с оглед на внесения по нея учредителен капитал, след като дружеството е вписано в ТР и което е станало преди подаване на молбата от 18.08.2020год. за образуване на изпълнителното дело, като е заверена сметката на взискателя с посочената сума, при изрично вписано основание цедирани разноски по гр.дело №1795/2017год. по описа на 143-ти състав от адв. В. Т. и който в последствие се е разпоредил като титуляр на сметката като я е закрил на 04.11.2020год.

 С оглед на което следва да се приеме, че в случая длъжникът е погасил задължението си по процесния изпълнителен лист на 22.01.2020год. с оглед на чл.75, ал.3 ЗЗД със заверяване на сметката на кредитора и преди образуване на изпълнителното дело с молба от 18.08.2020год. Въз основа на изложеното съдът намира, че се установява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. трето от ГПК и изпълнителното производство подлежи на прекратяване, а разноските по изп.дело в този случай са изцяло за сметка на взискателя.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна и обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде отменено и изпълнителното дело подлежи на прекратяване, което следва да се извърши от ЧСИ с постановление за прекратяването му.

С оглед на изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски по делото от  общо 75лв. и от които 25лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на жалбата и съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП и чл.25а от  НПП.

Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ ОТКАЗА  на ЧСИ  Л.М.да прекрати  изпълнително дело №20207850400125 по описа на ЧСИ М.  на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в постановление от 21.10.2020год.

ВРЪЩА изпълнително дело №20207850400125 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 КЧСИ, с район на действие СГС за предприемане на процесуални действия съобразно мотивите на настоящото решение и за издаване на постановление за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Р.К.М.“ ЕООД, с ЕИК  ******** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК******** сумата от 75лв.-разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

 

 

                                                                     2.