О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 15.06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно
ч.гр.д.№283 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т.Р.С. против Определение №249 от 15.04.2020г. по
гр.д.№86/2020г. на НЗРС, с което е прекратено производството по делото, като
недопустимо.
Жалбоподателят
посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния и процесуалния закон. Посочва, че с Решението на
АС – Бургас по гр.д. №32/2002г.му е присъдено обезщетение за имуществени вреди
в резултат на трудова злополука, в размер на 70,17лв. месечно, изразяващо се в
разликата между получаваното БТВ към момента на злополуката и получаваната от
него инвалидна пенсия, считано от 01.04.1998г. до навършване на 60-годишна
възраст, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане. Обезщетението
е определено до навършване на 60-годишна възраст, а не до навършване на
пенсионна възраст. В резултат на законодателни промени право на пенсия при
мъжете вече не се придобива на 60-годишна възраст, а на 65-години /за него/.
Посочва, че е навършил 60 години на 19.11.2019г. и от този момент до
19.11.2024г., когато навършва 65 години търпи вреди, подлежащи на обезщетяване,
необхванати от посоченото решение. Въпреки, че има идентитет
между страните, спорът касае нов период от време и не е налице хипотезата на
чл.299, ал.1 от ГПК. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното прекратително определение и да разпореди на НЗРС
продължаване на съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на
частната жалба, подаден от ответника ДГС „Нова Загора”, ТП на „ЮДП” ДП чрез
пълномощника адв. П., която счита постановеното прекратително определение за правилно и законосъобразно и
моли същото да бъде потвърдено. Счита, че е налице пълен субективен и обективен
идентитет между спора, решен с решението на БАС и
настоящото производство. С решението на БАС са обхванати за обезщетяване всички
вреди, които са настъпили и които ще настъпят във връзка с трудовата злополука
и нов процес за същите, вече обезщетени вреди, е недопустим. .
От фактическа страна се установява следното:
Новозагорският районен съд е сезиран с искова молба, с
която е предявен от Т.Р.С. ***, ТП на „ЮДП” ДП иск за осъждане
на ответното ДГС да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от
трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваното БТВ към момента на
злополуката и получаваната от него инвалидна пенсия за периода от 01.12.2019г. до
19.11.2024г. в общ размер от 24000лв. /по 400лв./, ведно със законната лихва за
забава върху всяко закъсняло плащане.
Твърдението на ищеца, че
присъденото му обезщетение било до навършване на 60-годишна възраст, което
станало на 19.12019г., но с оглед законодателни промени той не е придобил право
на пенсия, което щяло да стане като навърши 65-год.възраст.
С Решение от 12.07.2002г. по
гр.д.№32/2002г. на БАС, оставено в сила с Решение №253/17.02.2005г. по
гр.д.№3558/2002г. на ВКС, „Държавно лесничейство” гр.Нова Загора /чийто
правоприемник е настоящия ответник/ е осъдено да заплаща на Т.Р.С. месечно сумата 70,71лв., представляваща
имуществени вреди в резултат на трудова злополука, изразяващи се в разликата между
получаваното от него БТВ към момента на злополуката и получаваната от него
инвалидна пенсия, считано от 01.04.1998г.
до навършване на 60-гошишна възраст, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане. В мотивите на решението е посочено, че крайния срок –
60-год. възраст е пенсионната възраст за ищеца С..
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за недопустимост на иска на основание чл.299
от ГПК и задължителната СПН, разпростираща се и върху настоящия спор.
С обжалваното Определение №249 от 15.04.2020г. по гр.д.№86/2020г. НЗРС е
приел, че е налице хипотезата на чл.299, ал.1 от ГПК, тъй като била налице
субективна и обективна идентичност между производството по гр.д.№32/2002г. на
БАС и настоящото производство и прекратил производството по делото, като недопустимо.
На 11.05.2020г. ищецът С. е получил препис от прекратителното определение.
Частната жалба против това определение е подадена по
пощата с пощенско клеймо от 18.05.2020г.
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане
и на същото основание.
Влязлото в сила решение е ползва със сила на пресъдено
нещо – правният
спор се преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно
приетото в решението на съда. Силата на пресъдено
нещо има своите обективни и субективни предели. По принцип нейният предмет съвпада с предмета на делото –
тя обхваща спорното право с неговите характеристики: юридически факт,
съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните
наследници и частни правоприемници.
Разпоредбата
на чл. 299, ал. 1 ГПК въвежда принципа за непререшаемост на спора,
решен с влязло в сила съдебно решение.
СПН е
абсолютна процесуална пречка за упражняване правото на иск. За да е налице
обаче е необходим пълен идентитет в страните и
предмета на делото.
Безспорно в случая се касае за съвпадане на страните, в т.ч.
правоприемника на ответната страна, квалификацията на иска и фактическите
обстоятелства на претенцията. Единствената разлика е в периода на претенцията,
която обаче е съществена и изключва настоящия спор от обективните предели на СПН
на Решението на БАС по гр.д.№32/2002г. Периодът, за който е произнасянето на
съда е от 01.04.1998г. до навършване 60-годишна възраст от Т.С., т.е. до 19.11.2019г. Настоящата искова претенция
е за периода от 01.12.2019г. до 19.11.2024г., т.е. до навършване на 65-годишна
възраст на С.. Следователно исковият период е различен. Тъй като силата на пресъдено нещо се установява само
относно предявената част от спорното
право, на която и съответства предмета на решението, то в случая ищецът е изложил нови
фактическите обстоятелства, от които според него възниква спорното материално
право, както и искането си към съда, поради което е налице нова
самостоятелна претенция за присъждане на този размер на претендираното
вземане, за което се търси защита.
По въпроса дали с решението си БАС е
обезщетил всички имуществени вреди на С., в т.ч. и тези, заявени с настоящата
искова претенция, следва да се отбележи следното:
Имуществената отговорност
на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от
разлика над получаваната инвалидна пенсия до придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО – чл. 200, ал. 3 от КТ. Крайният
срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е
до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време,
колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от
възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради
увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът
е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи
имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент,
до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото
осигуряване. Такова е задължителното указание за съдилищата, дадено с Постановление
№ 4/75 г. от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, т.6.
Съгласно Решение №227/21.11.2013г. по
гр.д.№1848/2013г., ІІІ г.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, когато
е уважен иск за причинени имуществени вреди изразяващи се в разликата между
средно получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по
инвалидност за периода от датата на увреждане до навършване на възраст за
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст и към последната дата увреденият не
отговаря на новите изисквания за придобиването на право на пенсия, то следва да
се приеме, че той не е получил пълно обезщетяване на причинените му вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако то не беше
настъпило, увреденият би продължил да работи до навършване на съответната
възраст и изпълнението на изискването за осигурителен стаж, а след изменението
на чл.328 т.10 КТ от 2012г., с което отпадна възможността на работодателя да
прекрати трудовия договор на работника при придобиване право на пенсия, той би
имал възможност да работи и повече. В съответствие с чл.46 ал.2 ЗНА следва да
се приеме,че срокът на дължимото обезщетение трябва да продължи съобразно
законодателните изменения към момента на изтичане на срока на първоначалното
обезщетение, свързан с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст преди увеличението им, до навършване на увеличената възраст и
осигурителен стаж за пенсиониране, предвидени в закона, към същия момент.
В случая, произнасянето на БАС е до 60-годишна възраст
на С., но с измененията в КСО, това не е възрастта при която той придобива
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е приел в решаващите си
мотиви БАС. Тя е се увеличила, като при разглеждане на спора по същество и
въпрос на основателност е установяването на точната възраст за възникване на
това право, т.е за настъпване на крайния срок за претендиране на процесното обезщетение, съгласно ППВС, посочено по-горе.
С оглед изложеното, съдът намира, че
в случая е налице нова
самостоятелна претенция, необхваната от СПН на Решението на БАС по
гр.д.№32/2002г., която следва да бъде разгледана от сезирания първоинстанционен съд.
Обжалваното определение, приемащо противното и
прекратяващо производство, се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени, като делото се върне на НЗРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№249 от 15.04.2020г., постановено по гр.д.№86/2020г. по описа на НЗРС, с което
е прекратено производството по делото, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр.д.№86/2020г. по описа на НЗРС на Новозагорски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.