Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
гр. Велико Търново, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.
разгледа докладваното от съдия Матева адм.
дело № 537/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 вр. чл. 214, т. 3,
последно предложение и чл. 225а от Закона за устройството на територията (ЗУТ)
Образувано е
на основание изпратена от Община Елена жалба от Т.Й.Г., действаща като ЕТ
„Звезда – Т.Г.“***, против Заповед № РД.02.05-539/30.07.2021 г. на кмета на
община Елена, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Пристройки към
павилион с търговска цел“, разположен в УПИ I „За кметство, поща, РПК и
земеделска кооперация“ по плана на с. Майско, извършен от жалбоподателката.
В жалбата се
излагат съображения, че заповедта е постановена в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че
пристройките към павилиона представляват незаконен строеж, като изтъква, че
както за поставянето на павилиона, така и за пристройките към него е получила
разрешение от Община Елена и не е правила нищо своеволно. Моли за отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно
заседание оспорващата, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа
жалбата по изложените в нея мотиви, които доразвива в представена по делото
писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като при условие
на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
ответника.
Ответникът
по жалбата - кметът на община Елена, чрез процесуалния си представител адв. Н.,
отрича основателността на жалбата. Намира, че заповедта е законосъобразен акт,
издаден от компетентен орган, предвид заявеното в съдебно заседание от вещото лице,
че незаконния строеж следва да се категоризира като такъв от VI-та категория.
Изтъква, че в случая са налице предпоставките, визирани в закона за премахване
на незаконния строеж, а и от СТЕ се установява, че става въпрос за строеж, при
това осъществен в несъответствие с предвижданията на ПУП и без одобрени проекти
и разрешения за строеж. В този смисъл посочва, че в заключението си вещото лице
категорично сочи, че макар и изпълнени с подръчни средства пристройките,
описани в заповедта за премахване, представляват строеж по смисъла на закона,
като в съдебно заседание потвърждава, че за тези пристройки не са издавани
каквито и да било строителни книжа и са в пълно несъответствие с плана на
селото, защото тяхната функция не съответства на отреждането за имота, със
съответния ПУП. Предвид изложените съображения, моли съда да потвърди
оспорената заповед. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително
тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че с Разрешение
за поставяне на преместваемо съоръжение № 1/08.05.2002 г. на кмета на община
Елена (л. 28 от делото) на ЕТ „Звезда – Т.Г.“ с ръководител Т.Й.Г. *** е
разрешено да ползва 32 кв.м. общински терен, за поставяне на временно
съоръжение (павилион) с търговска цел, намиращ се в парцел V – За училище,
квартал 6 по плана на с. Майско, като й е указано в 7-дневен срок от издаване
на същото да се яви в Общината за сключване на договор за наем за ползване на
общински терен.
В изпълнение
на горното, на 10.05.2002 г. между община Елена, представлявана от кмета и
главния счетоводител - в качеството на наемодател и Т.Й.Г. – представител на ЕТ
„Звезда – Т.Г.“ – в качеството на наемател, е сключен Договор за наем за
ползване на общинска земя № 1 от същата дата (л. 29 от делото), по силата на
който на последната е предоставен терен общинска собственост в размер на 32 кв.
м. за поставяне на временно съоръжение (павилион) с търговска цел на основание
чл. 56 от ЗУТ и схема за разполагане на преместваемите съоръжение срещу
заплащане на наем по Решение № 51/07.08.1998 г. на Общински съвет – Елена в
с.Майско, III зона.
Впоследствие,
между Община Елена, представлявана от кмета и главния счетоводител - в
качеството на наемодател и Т.Й.Г. – представител на ЕТ „Звезда – Т.Г.“ – в
качеството на наемател, е сключен Договор за наем за ползване на общински терен
№ РД.02.11-125/04.11.2010 г. (л. 41), с който на Г. отново е предоставен
описания по-горе общински терен за поставяне на временно съоръжение (павилион)
с търговска цел. Този договор е бил изменян и допълван с два броя Допълнителни
споразумения към него - № РД.02.11-125 (1)/12.02.2013 г. и №РД.02.11-125 (2)/22.01.2014
г. (л. 43 и л. 44 от делото).
Във връзка с
постъпила жалба от И.И.и С.Т.от с. Майко, от кмета на община Елена е издадена
Заповед № РД.02.05-102/09.02.2021 г. (л. 60 от делото), с която е сформирана
работна група, на която е възложено в срок до 19.02.2021 г. да извърши проверка
на място и по документи, като е указано за резултатите от проверката да се
състави протокол.
На
18.02.2021 г. от назначената работна група и в присъствието на кмета на с. Майско
е извършена проверка на място, за което е съставен Констативен протокол от
същата дата (л. 23 и сл. от делото). Със същия е констатирано, че през имот
общинска собственост, а именно УПИ I „За кметство, поща, РПК и земеделска
кооперация“, неправомерно е прокопана канавка, която отвежда повърхностните
води от тупикова улица „Първа“, водеща към ОУ „Отец Паисий“ в с.Майско, като са
разбити бордюри и са използвани тротоарни плочи за облицоване на канавката, без
разрешение на кмета на селото и общинската администрация. Констатирано е също,
че в непосредствена близост до изградената канавка се намира магазин за
хранителни стоки, пред който има изграден навес над тротоара, като опорите на
навеса стъпват върху уличното платно. След служебна проверка в документацията в
общинска администрация гр. Елена е установено, че Община Елена е предоставила
терен общинска собственост в размер на 32 кв. м. за поставяне на временно
съоръжение (павилион) с търговска цел на основание чл. 56 от ЗУТ срещу
заплащане на наем, за което е налице сключен Договор за наем за ползване на
общински терен № РД.02.11-125/04.11.2010 г., изменян и допълван с два броя
допълнителни споразумения. Констатирано е обаче, че този договор е прекратен и
след като наемателят не е предприел действия по сключване на нов договор за
ползване на общински терен, като междувременно е спрял да плаща и наем, е
длъжен да премахне временното съоръжение върху терена. В този смисъл е установено,
че освен че теренът не е освободен, но и реално използваната площ е разширена
значително до 146 кв. м., като са застроени постройки, за изграждането на които
са използвани зидария от тухли, PVC дограма,
дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, метална покривна
конструкция с покритие от профилирана ламарина, всичко пристроено към
павилиона, като за това застрояване на общинския терен няма необходимата
документация.
По повод на
така констатираното при извършената проверка, с писмо изх. №
РД.02.15-17-(1)/04.03.2021 г. на кмета на Община Елена (л. 59), от Т.Й.Г. –
представител на ЕТ „Звезда – Т.Г.“ са изискани допълнителни документи, като
такива са били представени от същата.
Предвид
резултатите от извършената проверка, с писмо изх. № РД.02.15.17 –(2)/19.03.2021
г. от кмета на община Елена (л. 21) на жалбоподателката е било предписано
незабавно да прекрати търговската дейност, извършвана от ЕТ „Звезда – Т.Г.“ и в
14-дневен срок от получаване на писмото доброволно да премахне незаконния
строеж, като е посочено, че при неизпълнение на предписанията ще последва
процедура по принудително премахване на строежа по реда на ЗУТ. Същото е
получено от Г. на 23.03.2021 г., видно от известие за доставяне (л. 19 от
делото). Недоволна от него, същата го е оспорила с жалба, адресирана до кмета
на Община Елена, с копие до Областен управител на Област Велико Търново, който
от своя страна я е намерил за неоснователна (л. 15 и 16 от делото).
На
21.07.2021 г. назначената със Заповед №РД.02.05-102/09.02.2021 г. на кмета на
Община Елена работна група е извършила нова проверка на строеж „Пристройки към
павилион с търговска цел“, разположен в УПИ I „За кметство, поща, РПК и
земеделска кооперация“ по плана на с. Майско. При същата е констатирано, че
строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа. Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен акт № 1/21.07.2021 г. (л. 11 (, връчен
на жалбоподателката на същата дата. По така съставения акт е постъпило
възражение с вх. № РД.02.15-17-(7)/28.07.2021 г.
Въз основа
на констатациите, обективирани в констативния акт и като е намерил възражението
за неоснователно, кметът на Община Елена е издал процесната Заповед №
РД.02.05-539/30.07.2021 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен
строеж „Пристройки към павилион с търговска цел“, разположен в УПИ I „За
кметство, поща, РПК и земеделска кооперация“ по плана на с. Майско, извършен от
жалбоподателката.
Заповедта е
връчена на жалбоподателката на 20.08.2021 г., видно от известието за доставяне (л.
6 от делото).
Недоволна от
нея, същата я е оспорила с жалба от 24.08.2021 г., въз основа на която е
образувано настоящето дело.
В хода на същото
към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване
на оспорения индивидуален административен акт.
По искане на
процесуалния представител на ответника е назначена СТЕ, заключението, по която
е прието без оспорване от страните. Вещото лице – архитект е констатирало, че
процесният обект представлява павилион с лека конструкция в размери
4.10/7.75м., поставен в УПИ V – За Читалище в кв.6 по действащия ПУП-ПР на с.
Майско, към който са изградени три пристройки в западна, южна и югоизточна
посока. Установило е, че павилиона съответства на нормативните изисквания и
наемните отношения към момента на поставянето му. Но по отношение на изградените
допълнителни постройки – предмет на оспорваната заповед и представляващи според
СТЕ зала за консумация (1) в западна посока, складови и спомагателни постройки
в южна (2) и югоизточна (3) посоки вещото лице е посочило, че същите
представляват строеж, не представляват преместваеми обекти, като не може да се
приеме, че чисто технически представляват и пристройки, само защото липсва
основен строеж към който да се пристроят, а и първоначалният обект –
преместваем павилион, не подлежи на пристрояване по самото си естество. Посочено
е, че описаните основен павилион и допълнителни постройки съответстват точно на
описаното в Констативния акт и приложената към него скица. Вещото лице е посочило,
че тези постройки безусловно представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, като не може да се установи точно времето на изграждането им, но според
твърденията на жалбоподателката са построени около 2020 г. Строителството им е
изпълнено без необходимите строителни книжа, като постройките са изпълнени и
върху чужда земя, без вещноправно основание. Посочено е, че по действащия
ПУП-ПР на с.Майско, постройките попадат в кв. 6, УПИ V „За Читалище“, с оглед
на което тяхната функция не съответства на отреждането на имота. В този смисъл
постройките не съответстват на предвижданията на действащия ПУП, дори директно
го нарушават. С оглед на това, процесните постройки не отговарят на условията
за търпимост, установени в § 127 и § 16 от ДР на ЗУТ. Разпитано в съдебно
заседание, вещото лице посочва, че строежът не е от I-ва до ІV-та категория и
ако може да бъде категоризиран по смисъла на ЗУТ, то той ще е нещо от VI-та
категория.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от
адресата на оспорения акт.
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите
обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено
приложимото според него право.
При издаване
на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от материалите по
делото е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, който е издаден от служители на
ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на
жалбоподателката. На лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите
на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която
възможност жалбоподателката се е възползвала.
По отношение
съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета
на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е
установено, че оспорената Заповед № РД.02.05-539/30.07.2021г. е издадена на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и с нея е наредено да се премахне незаконен
строеж, представляващ пристройки към павилион с търговска цел. Касае се за
допълнително изградените (трайно закрепени към земята) от зидария от тухли, PVC дограма, дървена покривна конструкция с покритие от
керемиди, метална покривна конструкция с покритие от профилирана ламарина постройки
към павилиона, за които няма строителни книжа. Тези постройки са били изпълнени
през 2020 г. по данни на жалбоподателката, именно от нея. За тези постройки
няма строителни книжа.
При тези
факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон. Нареденият за премахване обект – пристройки към павилион с
търговска цел, има характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ. Макар да не може да се определи като пристройка на допълващо застрояване
предвид липсата на основен строеж (първоначалния обект е преместваем павилион, който
не подлежи на пристрояване по естеството си), според вещото лице изграденото
категорично представлява строеж по смисъла на закона и същият е от шеста
категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ), поради което за неговото изграждане е
необходимо разрешение за строеж по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице като компетентно, а и неоспорено
от страните. В случая е на лице изпълнен от жалбоподотелката и съпругът й
строеж, с подръчни и примитивни средства, което обаче не променя характера на
изпълненото като строеж по смисъла на закона и за него строителни книжа няма,
поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като
изграден през 2020 г. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи
като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а,
ал. 1 ЗУТ и постановената в този смисъл заповед е законосъобразна.
Възраженията
на жалбоподателката, че описаните в заповедта пристройки представляват
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на
премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, тъй като имала издадено разрешение
за поставяне на преместваем обект, са неоснователни. Видно от приложеното по
делото Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № 1/08.05.2002 г. на
кмета на община Елена (л. 28 от делото) е, че на ЕТ „Звезда – Т.Г.“ с
ръководител Т.Й.Г. *** е разрешено да ползва 32 кв. м. общински терен, за
поставяне на временно съоръжение (павилион) с търговска цел, намиращ се в
парцел V – За училище, квартал 6 по плана на с. Майско, във връзка с което
впоследствие същата е сключила договор за наем за ползване на цитирания
общински терен. Това разрешение обаче се
отнася за поставянето на павилиона, но не и за допълнителните
постройки към него. Освен това, със същото е разрешено поставянето на временно
съоръжение (павилион), т.е. преместваем обект. Съгласно определението за
преместваем обект, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, едно от условията, за да е
налице такъв обект е възможността да бъде отделен от повърхността, мястото на
което е поставен и да бъде преместен в пространството, без да губи своята
индивидуализация. Константна е съдебната практика на ВАС, че за да е налице
преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие, е необходимо обекта
да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството
като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята индивидуализация. Видно
от доказателствата по делото и от показанията на вещото лице по СТЕ, изградените
постройки е невъзможно да бъдат отделени от повърхността, тъй като направената
конструкция (навес-шапрон) се държи на колони, които са трайно закрепени върху
пътното платно. Предвид така установения по делото начин на изпълнение на
обектите, предмет на оспорената заповед, се установява, че конструкцията на
постройките е захваната към бетоновата настилка чрез вбетониране, в нея няма
разглобяеми връзки. За да се демонтира е необходимо да бъде нарушена носещата
им конструкция като бъдат изрязани елементите, които са бетонирани в земята.
Предвид това, дори да се приеме, че е възможно демонтирането на постройките, то
не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи
своята индивидуализация и без нарушаване на конструктивната му цялост. В случая
обектът не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството без
да бъдат разрушени укрепващите елементи. Следователно, в случая не става въпрос
за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му
изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект.
Следователно нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ЗУТ, който безспорно е изпълнен без строителни книжа, поради което
същият е незаконен.
Административният
орган претендира и наличието на още едно правно основание – това по т.1 на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ, а именно строежът е несъответен на предвижданията на действащия
подробен устройствен план. В случая от заключението на вещото лице по СТЕ се
установява, че процесните постройки попадат кв. 6, УПИ I, който обаче е отреден
съгласно ПУП „За читалище“. Отреждането на имота е задължително условие за
реализирането на даден строеж в съответствие с това отреждане. В случая поземленият
имот, върху който е извършен строежът е отреден „За читалище“ и има
предназначение да задоволява други нужди, които са обществени и различни от
тези на извършителя на строежа. Действително, с издаденото разрешение от кмета
на община Елена, на жалбоподателката е разрешено да постави временно съоръжение
в този поземлени имот, но не и на допълнителни постройки към него. Освен това
разрешението сочи на разрешение за поставяне на лека конструкция, без трайно
закрепване за терена, каквато безспорно се установи, че не е изградената
такава. Това от своя страна обуславя извод на недопустимост на строежа по
действащия ПУП. Предвид изложеното е налице и второто визирано от ответния административен
орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен. Това
обстоятелство всъщност не се и оспорва от жалбоподателката.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е валиден, формално и
процесуално законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно
прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с целта на
закона. Същата не страда от твърдените от оспорващата пороци, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи внесен
депозит за СТЕ в размер на 350 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева, доказателство за плащането по банков път на което се съдържа в
приложеното на л. 73 от делото платежно нареждане. Сумата на адвокатското възнаграждение е в предвидения минимален размер от 900,00
лв., определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението
за прекомерност е неоснователно.
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.228 от ЗУТ,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.Г.,
действаща като ЕТ „Звезда – Т.Г.“*** против Заповед № РД.02.05-539/30.07.2021 г.
на кмета на община Елена.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., действаща
като ЕТ „Звезда – Т.Г.“***, с ЕИК ********* да плати на община Елена общо
сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: