НЧХД № 2215/2018г. – Пловдивски
районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Г.Й.К. – роден
на ***г***, ********, български гражданин, разведен, неосъждан, ЕГН: **********
е повдигнато обвинение в това че на 09.10.2017г. в гр. Пловдив е причинил на
частния тъжител В.Б.К., с ЕГН: ********** разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128-129 от НК изразяващо се в контузия на главата и тялото,
контузия на гръдния кош, кръвонасядания по главата, корема и двата горни
крайника, като го , което е
престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес не е предявен граждански иск от частния тъжител В.К. срещу
подсъдимия Г.К..
Подсъдимият К. не се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като чрез защитника си – адв. Д. –
моли съда да го признае за невиновен и оправдае по повдигнатото му обвинение.
Частният тъжител К., чрез
повереника си – адв. Д. – счита , че подсъдимият К. е осъществил съставомерните
признаци на деянието по чл.130, ал. 1 от НК и предлага на съда да го признае за
виновен по това обвинение, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи наказание глоба в максималния предвиден
в текста на чл. 78а от НК размер.
След преценка на събраните устни
и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , Съдът намира и
приема за установено следното:
Частният тъжител К. и подс.К. от
около 2015г. били в близки отношения, като тъжителката често пребивавала в дома
му. Според депозираната тъжба на 09.10.2017 г., вечерта, около 21.00 часа, в дома на
подс. Г. К. ***, К. отново посетила подсъдимия, който от своя страна без видима
причина проявил неочаквана агресия. Нанесъл й множество удари с юмруци в
областта на главата и рамото, след което я хванал, дръпнал я силно, повалил я
на пода и я влачил по земята. След това я ударил по главата с две пластмасови
бутилки, пълни със студена вода. Вследствие на това тъжителката лежала
неподвижно на пода на стълбищната площадка, в безпомощно състояние, с
обездвижена напълно лява ръка, цялата мокра и трепереща от студ. Отново според
тъжбата , К. го помолих да й помогне, но К. влезнал в жилището си, без да
реагира, като дори заключил вратата след себе си, като я оставил в това
състояние на стълбищната площадка.
В тъжбата се сочи, че в резултат на тези удари на К. са били нанесе
контузия на главата, гръдния кош и ръцете - многостепенна лека телесна повреда
с временно разстройство на здравето, което наложило тя
да потърся лекарска помощ, тъй като изпитвала силни болки, имах множество
травми и кравонасядания. Въпреки , че липсват устни или писмени данни, в
тъжбата се твърди, че това наложило извънболнично лечение при щадящ централната
нервна система режим и прием на обезболяващи средства, аналгетици. Периода на
лечение продължил около три седмици като и след това в продължение на няколко
месеца К. изпитвала силни болки в лявото рамо и имала ограничение в движението
на лявата ръка. Необходимо било също така извършването на редица изследвания -
рентгенови и томографски. Към тъжбата са приложени съдебномедицинско
удостоверение № 1139/2017 г. от 12.10.2017 г.; издадено от отделението по
съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Г.“***, лист за преглед и допълнителен лист
за преглед на пациент в Спешно отделение № 81144 от 09.10.2017 г., 4 бр.
изследвания, назначени от Клиника по неврохирургия, хирургия и ортопедия и
травматология.
По делото е
изготвена и съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от която се
установява , че на база предоставената медицинска документация на частната
тъжителка са били причинени контузия на главата и тялото, контузия на гръдния
кош, кръвонасядания по главата, корема и двата горни крайника. Според СМЕ ,
контузиите на главата , тялото и гръдния кош поотделно и в съвкепност са довели
да разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а
кръвонасяданията по главата , корема и двата горни крайника поотделно и в
съвкупност са причинили на К. болка и страдание, без разстройство на здравето.
Съдебният медик, изготвил заключението потвърждава пред настоящия Съд , че
описаните травматични увреждания е възможно да си били причинени от действието
на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху такъв предмет и е
възможно да се получат по начина , опесан в тъжбата. В заключението също така
се сочи , че посочените по- горе увреждания е възможно да са вследствиенанасяна
на удари с юмруци по главата и
рамото, стискане на горните крайници и влачене по земята. В приетата експартиза
също така са обсъдени и други увреждания, сочени от частната тъжителка, като по
отношение на тях , съдебният медик е категоричен , че дисковата херния на ниво L4 – L5, както и наботиевите кисти в областта на шийката на
матката, множеството кисти на яйчниците, по никакъв начин не могат да имат
травматично естество.
За
изясняване на сочената в тъжбата фактическа обстановка, в хода на съдебното
следствие са снети показания от свидетелите И. Ц.. Н. и Г.П.К., а също така са дадени обяснения от
самия подсъдим К..
Св. И. Н. към ивкриминирания период
живеел срещу дома на „бившия приятел“ на тъжителката и по- конкретно - на ул„Брезовска“
40. С К. се познавали от доста отдавна, тъй като тя и дъщерята на свидетеля
били колежки. През месец октомври /без да може да конкретизира дата/ Н. забелязал, че тъжителката и подсъдимия се
прибират в дома на К. с неговия автомобил. За свидетеля това било нещо
обичайно, тъй като това се случвало от около 2-3 години. След полунощ му се обадила
по телефона тъжителката, като го помолила да отида до офиса на баща й, който се
намирал в близост до дома на подсъдимия, срещу църквата „Св. Г.“ в гр. Пловдивд,тъй
като нещо се било случило. Пред посочения офис от автомобил слизнали К. с още една жена /неустановена в хода на
съдебното следствие/. Н. изчакал и след
като непознатата жена си тръгнала тъжителката му звъннала да влезе в офиса на
баща й. Там свидетелят установил, че К. е цялата подута, насинена, боляла я
главата, оплакала се от болки в гърдите. Разбрал също така , че тъжителката е
ходила за медицинско освдетелстване в болнично заведение. Същата вечер кагато
му се обадила , а и по- късно когато се срещнали К. не дала обяснение на
свидетеля откъде и от кого са причинени тези видими подутини и синини. Н. постоял известно време при нея през същата
вечер, като впоследствие му обяснила , че подсъдимият я бил търсил многократно
след инцидента по телефона , но тя не му отговаряла.Следва да се отбележи , че
въпреки скоро претърпения от нея инцидент, тъжителката по никакъв начин не е
обяснила на св. Н. за видимите по нея
травматични увреждания.Недоумение будят твърдените от този свидетел близки
отношения с тъжителката /въпреки разликата от почти 40 години във възрастта им
/, с която според него често стояли в неговия
автомобил и слушали музика и това се случвало вечерно време между 7 и 9 часа, а
също и през деня , но по- рядко. Отново според Н. , евентуално раздразнен от
близките му отношения с К., подсъдимият неколкократно, при забелязване
автомобила на свидетеля , нанасял юмручни удари по купето и стъклата, без да
причинява конкретни щети .
Св. Г.К., който от 2016 година работи в сектор „Криминална полиция“ към ІІІ
РУ при ОДМВР - Пловдив като инспектор, познавал тъжителката във връзка с
работата му. Било му възложено да извърша проверка по сигнал на телефон 112 за
нарязани гуми на автомобил и като пострадало лице се явявала частната тъжителка.
Полицейски патрул посетил адреса на сигнала, а по подадения номер на джипа
установили собственика - бащата на К.. Поканена за обяснения, тя заявила, че
има проблем с бившия си приятел Г.К., и обяснила , че на конкретната дата
/когато бил подаден сигнала/, той я е следял, и е срязал едната гума на
автомобила. В хода на проведения разговор се установило също така, че преди
инцидента с автомобила, тя била ходила до дома на К. с още едно лице, спряла колата
до дома му, който пък от своя страна се ядосал, тъй като целият квартал, според
него, знаел, че тя е негова бивша приятелка. По време на същата тази проверка К.
споделила, че преди време е била бита от К., като му показала снимки от мобилен
телефон, от които си личали насинявания в областта на очите. Споделила също
така, че подсъдимият е ударил с ръка, но не е споменавала да е била удряна с някакъв
предмет. На въпрос от страна на св.К. дали има свидетели, когато е била вътре в
жилището, тъжителката отговорила отрицателно, но споделила,че след като я е
ударил се била обадила на брат му, който от своя страна дошъл на место и я бил
взел. За изясняване на това обстоятелство, по искане на частния тъжител е призован
в качеството на свидетел брата на подс.Г.К. – Й.Г.К., който обаче като кръвен
роднина на подсъдимия се възползва от привилегията на закона да не дава
показания, които биха уличили евентуално брат му в престъпление. Свидетелят К.
обаче не може да си даде обяснение като полицейски служител , защо след
претърпяването на такъв инцидент от страна на тъжителката, същата не си е
извадила медицинско удостоверение, нито е подала жалба или сигнал до полицията.Тъй
като следвало да се изготви и предупредителен протокол, пред св.К. подсъдимият
признал, че й е нанесъл удар, тъй като тя го била провокирала, преследвала го,
търсила го и саботирала други негови връзки. Обяснил също така , че на
инкриминираната с тъжбата дата /св. К. не пази точент спомен за нея/ , К. била
влязла уж за малко в неговия дом под претекст да си вземе нещо, а после не пожелала
да напусне жилището.
Следва да се обсъдят и обясненията на самия подсъдим, за по- пълното и
всестранно изясняване на фактическата обстановка. В тях той заявява , че
действително е имал близки отношения с тъжителката, но вследствие нейното
поведение и най- вече неконтролируемото звънене на мобилния телефон на
подсъдимия,както и постоянните посещения от нейна страна в дома му, не желаел да
има каквато и да била връзка с К.. Към процесната дата 09.10.2017г. според
подсъдимия двамата вече не живеели заедно. К. отново била дошла пред дома му,
като настоявала да влезе вътре, на което настояване той отговорил, че не желае тя
да влиза и не желае да има каквито и да били отношения с нея. Според К.
твърдяното в тъжбата стълкновение на стълбището изобщо не се е случвало, също
така и , че не я е удрял с пластмасова бутилка. Подсъдимият сочи, че бащата на
тъжителката е ходил при него с цел получаване на лични възприятия относно
ставащото между К. и неговата дъщеря, като пред него заявил, че иска да прекъсне
връзката си с нея. Пред баща й подсъдимият обещал повече да няма контакти с нея.
Според подсъдимия на въпросната дата 09.10.2017г. бил търсил съдействие от органите на Второ РУ – Пловдив, но оттам му
заявили, че трябва да подаде жалба до съда за домашно насилие, което К. не
сторил. Твърденията му в тази насока остават изцяло голословни и неподкрепени
както от устни , така и от писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция намира , че в конкретния
казус не се доказа по безспорен и категоричен начин подсъдимия Г.К. да е
причинил на тъжителката В.К. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК. На базата на събраните устни доказателства/а и писмени такива/ се установи
, че на инкриминираната дата , действително между тях е възникнал пререкание по
повод влошени междуличностни отношения. Без да се обсъждат причините за това и
най- вече наличието или липсата на виновно поведение както у К. , така и К.,
става ясно , че към онзи момент подсъдимият по никакъв начин не е желаел да
продължава контактите си с тъжителката, която от своя страна, пеориодично го е
посещавала в жилището му. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на
св. И. Н. , от чиито показания става
ясно , че както преди , така и към инкриминираната дата, К. е била забелязвана
от самия него, а и от почти всички живеещи около дома на К. съседи, да го
посещава.
Относно твърдяния в тъжбата механизъм на причиняване
на телесното увреждане не се събраха убедителни и непротиворечиви
доказателства. В тъжбата, активирала настоящото производство се сочи , че
тъжителката е получила множество удари с юмруци по главата и рамото, била е
съборена на стълбищната площадка, влачена, а след това отново удряна от
подсъдимия с пластмасови бутилки , пълни със студена вода. Заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза по писмени данни констатира , че отбелязаните
в съдебномедицинското удостоверение контузии и кръвонасядания най- вероятно са
причинени по начин , описан от пострадалата в тъжбата. Невъзможността за
изясняване на механизма на причиняване идва оттам, че на въпросния инцидент са
присъствали единствено и само подсъдимия и тъжителката, като очевидци на
станалото не се сочат от никоя от страните. Въпреки манифестираните от св. Н. много близки отношения с К. в показанията си
сочи , че К. единствено му е обяснила , че нещо се е случило между нея и
подсъдимия и въпреки че според свидетеля си личали подувания и кръвонасядания в
областта на лицето й, самата тя не дала
никакво обяснение по какъв начин са били получени и при какви конкретни
действия от страна на К.. Съдът не кредитира изцяло тези показания,относно това
обстоятелство, тъй като същите са в противоречие с показанията на св. Г.К.,
който от своя страна потвърждава , че след твърдения инцидент в качеството си
на полицейски служител е провел разговор както с подсъдимия , така и с
тъжителката , като последната е споменала, че действително е била ударена с
ръка от посъдимия, но не и с нвякакъв предмет /визират се пластмасови бутилки
пълни с вода/. Настоящият съд намира , че показанията на св. Н. следва да бъдат преценявани единствено в
светлината на манифестираните от него изключително близки отношения с
тъжителката.
Не кследва са пропуска и факта , че в тъжбата , като
дата на осъществяване на деянието се сочи 09.10.2017г., т.е. К. /както твърди в
тъжбата/ е получила сочените увреждания в понеделник, който е работен ден за
страната, а освидетелстването в отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Г.“***
е било извършено 4 дни по- късно – четвъртък. Единствено и само частната
тъжителка би могла да даде обяснение за тази изключително закъсняла от нейна
страна визита в здравното заведение.
От друга страна, в обясненията си пред настоящия Съд ,
подс. К. категорично отрича да е осъществил някакво физическо посегателство над
К. на инкриминираната дата, въпреки , че в показанията си св. К. потвърждава ,
че при проведен разговор с подсъдимия , във връзка с оплакването на
тъжителката, К. не е отрекъл , че по време на възникналия между тях скандал я е
ударил, но не е конкретизирал с какво и по какъв начин. В тази насока Съдът
дава вяра на показанията на св. К., като такива , дадени от лице ,
незаинтересовано от развоя на съдебния спор. Обясненията на подсъдимия пък
следва да се разглеждат единствено и само като защитна негова позиция.
Стъпвайки на сравнително бедния
откъм фактология доказателствен материал, Съдът намира , че не се доказа по
категоричен и безспорен начин подсъдимият Г. К. да е причинил леко телесно увлеждане /по
смисъла на чл. 130,ал.1 НК/, както при форма на вината „пряк или евентуален
умисъл”, така и по „непредпазливост“. Липсват доказателства относно конкретни
увредителни действия от негова страна по отношение на пострадалата, а що се
отнася до безспорно установените със съдебномедицинската експертиза телесни
увреждания, остава спорен момента както за механизма, така и за времето на
причиняването им
Предвид изложеното дотук и
съобразно изискванията залегвали в текста на чл. 304 НПК, Съдът намира , че подсъдимият Г.Й.К. следва да бъде признат за невиновен в
това на 09.10.2017г. в гр. Пловдив да е причинил на частния тъжител В.Б.К., с
ЕГН: ********** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128-129 от НК
изразяващо се в контузия на главата и тялото, контузия на гръдния кош,
кръвонасядания по главата, корема и двата горни крайника, като следва да бъде
оправдат по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление
по чл.130, ал. 1 от НК.
Предвид
постановения по отношения на подс. К. оправдателен съдебен акт, на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител В.К., следва да бъде осъдена да заплати
направените от него разноски по делото в размер на 800 лева /осемстотин лева/
по упълномощаване на защитник.
По тези
свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК