МОТИВИ
към Присъда № 178 от 22.03.2018 г. по
НОХД № 1616/2017 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник е
повдигнато обвинение на Д.М.Т.
– роден на ***
г. в гр. ****, с постоянен и настоящ адрес:*** махала ****,
българин, с българско гражданство, със средно
образование,
женен, неосъждан, работещ като “главен готвач” в ресторант “Весело село”, с ЕГН **********, за това, че на
12.02.2017 г., в гр. Перник, пл. Кракра, в дискотека “Скрийм”, чрез удар с
юмрук в областта на лявото око, е причинил средна телесна повреда на И.И.С.,
изразяваща се в травматично отлепване на ретината на лявото око, причинило
трайно отслабване на зрението на лявото око, като средната телесна повреда е
извършена по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия е
предявен граждански иск от пострадалия И.И.С. за осъждането на подсъдимия Д.М.Т.
да му заплати сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, нарушено зрение и
неудобствата, свързани с това, причинени му в резултат на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Искът е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство и пострадалият И.И.С. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Производството
се е развило по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
Подсъдимият и неговият защитник, както и гражданският
ищец и повереникът му са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите,
които са били разпитани в хода на досъдебното производство и при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи.
В съдебните прения:
- представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение. Излага съображения за доказаност на посочените в
обвинителния акт обстоятелства. Счита, че е налице установяване на фактическата
обстановка, с оглед на което предлага подсъдимият да бъдат признат за виновен в
извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че
по отношение на същия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства -чистото
съдебно минало и добросъвестно процесуално поведение. Счита, че като отегчаващи
отговорността обстоятелства, следва да се вземат предвид тежката форма на
причинената средна телесна повреда, както и обстоятелството, че деянието е
извършено на публично място, сред множество хора /в т.ч. и охранители на
заведението/ и същото е проява на откровена демонстрация на незачитане на
установените правни и етични норми на поведение. С оглед на това, прокурорът
предлага наказанието да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, доколкото до момента подсъдимият не е имал укоримо
поведение, но и от друга страна без никаква причина е причинилна пострадалия С.
увреждане, което последният трябва да търпи до края на живота си.
- гражданският ищец и частен обвинител, чрез
повереника си адв. С.Д., поддържа становището на прокуратурата и счита, че от
събрания по делото доказателствен материал може да се направи извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Поддържа гражданския иск в предявения размер и моли, при съблюдаване принципа
за справедливост, да се отчете факта, че С. е на 27 години и в резултат на
деянието е с нарушено зрение, което няма да може да се подобри до края на
живота му, т.е. налице са вреди, които освен с изключителната си тежест – физическо осакатяване, се характеризират и с
дълготрайност, равняваща се на остатъка от живота му.
- защитникът на подсъдимия - адв. В.Б., пледира за
оправдателна присъда, тъй като намира обвинението за недоказано по категоричен
и несъмнен начин. Счита, че от заключенията на изслушаните по делото вещи лица
не може да се направи извод за степента на нанесената вреда, тъй като той не е
представил документи за здрвословното си състояние отпреди процесния инцидент,
за да може да се направи сравнение и да се прецени каква е степента на
увредата. Сочи, че за да са квалифицира телесната повреда като такава по
чл.131, ал.1, т.12 от НК е необходимо деянието да представлява израз за
непристойни действия, нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение
към обществото, както и че причиняването на телесна повреда по хулигански
подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения, вражда, завист или други,
липса на мотив за извършване на деянието и повод, даден от пострадалия. Тъй
като при това престъпление основният мотив на дееца е не да засегне определено
лице, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности, чрез посегателство
към него, изводът, който трябва да се направи е, че хулиганските подбуди включват всякакви други подбуди, в това число
и лични. По тези съображения защитникът счита, че в настоящия случай от
събраните доказателства и от разпита на свидетелите, в т.ч. и на пострадалия,
се установило, че се касае за евентуален конфликт, провокиран от връзката със
свидетелката Мариана, която е разпитана в хода на досъдебното производство, и в
този смисъл действията на подсъдимия не били насочени да демонстрират явно неуважение
към обществото като цяло, а били насочени към свидетеля С. поради преждесъздали
се лични отношения, вражда и неприязън към последния. С оглед натова, че
хулиганският мотив е въздигнат в признак от състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 от НК адв. Б. счита, че е нужно този елемент да е налице, за
да се приеме че е осъществен състава на престъплението, а в конкретния случай
това не било така, поради което пледира подзащитният му да бъде признат за
невинен по повдигнатото обвинение, а в противния случай – т.е. ако подсъдимият
бъде признат за виновен, моли, наказанието му да бъде определено под
предвидения в закона минимум с оглед на чистото съдебно минало, процесуалното
му поведение, факта, че е семеен и полага грижи за семейство и деца, както и
същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Относно предявения граждански иск защитникът изразява
становище, че същият е неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде
отхвърлен.
Подсъдимият Т. заявява, че не е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, но изразява съжаление за уврежданията,
които са настъпили за пострадалия С.. Твърди, че момичето, с което С. е
разговарял в заведението се познавало с брат му, но той лично не я познавал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и 18 от НПК прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.М.Т. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. ****.
Постоянният му и настоящ адрес *** махала ****. Той е българин, с българско
гражданство. Има средно образование. Женен.
Неосъждан. Работи като главен готвач в
ресторант “Весело село”.
На 12.02.2017 г., около 03:30 ч, свидетелят И.И.С. се
намирал в дискотека “Скрийм”, находяща се в гр. Перник, площад Кракра. С него
били приятелите му – свидетелите А.А.А. и Й.К.Д., както и свидетелят М.В.М., с
когото също се познавали. С. провел разговор със своя позната, която седяла на
бара в дискотеката, след което станал и се насочил към масата, на която седяли
приятелите му, но в този момент бил дръпнат за ръката от намиращия се в
непосредствена близост Д.М.Т. – подсъдим по настоящото дело. До този момент
двамата не се познавали, не имали каквито и да е взаимоотношения помежду си, в
т.ч. неуредени лични или финансови такива. Двамата застанали един срещу друг и
тогава подсъдимият Т. попитал пострадалия С. дали вече няма да си ходи. С.
отговорил, че не е той човекът, който ще му каже кога ще си ходи и тогава
подсъдимият Т., демонстрирайки несъобразяване с установения обществен ред и
норми на поведение в обществото и на публично място, нанесъл силен удар с
дясната си ръка, стисната в юмрук, в областта на лявото око на свидетеля С.,
който носел контактни лещи на двете си очи. В резултат на удара С. залитнал
назад и почувствал силна болка.
Постъпката на подсъдимия Т. била възприета от
свидетелите А.А.А., Й.К.Д.и М.В.М..
Впоследствие /в хода на досъдебното производство/, за
установяване здравословното състояние на пострадалия С., била назначена
съдебномедицинска експертиза, според чието заключение той бил получил
травматично отлепване на ретината на лявото око, причинило трайно /за период от
време повече от един месец/ отслабване на зрението на лявото око.
В хода на съдебното следствие е допусната допълнителна
съдебномедицинска експертиза, според заключението на която: към извършен на
15.01.2018 г. преглед на пострадалия - зрението на лявото му око е отслабено и
не се констатира подобрение на същото в сравнение с прегледа, извършен на
28.03.3017 г., т.е. положението е непроменено; контролните прегледи и лечението
продължават, а оздравителният процес не е завършил; зрението на лявото око не е
възстановено и перспективите относно това са неясни – има отпадане на външната
част на зрителното поле и този тип увреждане, което е причинено при процесния
инцидент; няма на разположение данни за очни заболявания на освидетелствания,
предхождащи датата на инцидента.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид, както доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство – свидетелски показания, експертни заключения и др., така и
събраните такива в хода на съдебното следствие – допълнителна съдебномедицинска
експертиза и разпит на свидетеля И.С..
Събраните в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и
допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото
обстоятелства. Същите съдът приема за достоверни и цени като годно
доказателствено средство наред с останалите по НПК.
От правна страна:
Събраните доказателства /гласни и писмени/, както се
посочи и по-горе, са убедителни, взаимно непротиворечиви, безспорни и
достатъчни, за да се установи фактическата обстановка и обективната истина. Въз
основа на цялостния им анализ, съдът
приема за доказани по несъмнен начин авторството на деянието, както и всички
останали признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение
на подсъдимия.
С оглед на всичко изложено по-горе и на установеното
от фактическа страна, съдът прие, че с деянието си подсъдимият Д.М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, тъй като на 12.02.2017 г., в
гр. Перник, пл. Кракра, в дискотека “Скрийм”, чрез удар с юмрук в областта на
лявото око, е причинил средна телесна повреда на И.И.С., изразяваща се в
травматично отлепване на ретината на лявото око, причинило трайно отслабване на
зрението на лявото око, като средната телесна повреда е извършена по хулигански
подбуди.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие –
такова, което е насочено към телесния интегритет на свидетеля С., тъй като подсъдимият,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото око, му е причинил телесни
увреждания, изразяващи се в травматично отлепване на ретината на лявото око, причинило
трайно отслабване на зрението на лявото око.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата
за липса на квалифициращият признак “хулигански подбуди”, тъй като
предприемането на действия, насочени към здравето на лице, което е непознато на
извършителя, на обществено място, пред погледа на множество други хора, при
липса на какъвто и да е личен мотив и предходни лични взаимоотношения,
основаващи се на вражда, неприязън, конфликт или т.н. не може да бъде оценено
по друг начин освен като проявено незачитане на личната неприкосновеност, на
морала, добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото.
Ето защо, съдебният състав прие, че това агресивно поведение се дължи на
проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради което и същият
правилно е привлечен към отговорност по този по-тежко наказуем състав на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е. че това, което
върши е неприемливо от гледна точка и на закона и на общочовешките ценности и
правила за поведение, предвиждал е, искал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици.
Като причини за извършване на престъплението съдът
намери недостатъчното правосъзнание на подсъдимия, изразяващо се в незачитане
правото на лична неприкосновеност, незачитането на установения в страната ред,
неуважение към обществото, проявената липса на контрол и задръжки.
Съдът прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало на дееца, липсата на предходни осъждания
и добросъвестното му процесуално поведение, критичното оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина и критичното отношение към стореното.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не намери.
Разглеждайки становището на прокуратурата, като такова да се отчете
обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, сред множество хора
/в т.ч. и охранители на заведението/ и същото е проява на откровена
демонстрация на незачитане на установените правни и етични норми на поведение,
съдът счита, че тези обстоятелства обуславят наличието на квалифициращия
признак “хулигански подбуди”. Те са отчетени от законодателя и са елемент от
състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия и не
следва да мотивират допълнително и повторно утежняване на положението му.
По вида и размера на наказанието на подсъдимия:
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.2, вр. с ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години. С оглед на това и след
като призна подсъдимия Т. за виновен в извършването на това престъпление и взе
предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, съдът прие, че наказанието му следва да
бъде определено при превес на посочените по-горе многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства /чистото
съдебно минало на дееца, липсата на предходни осъждания и добросъвестното му
процесуално поведение, критичното оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина и критичното отношение към стореното/ като бъде приложена разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
В хипотезата на приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК
съдът счете, че наказанието лишаване от свобода, което законът предвижда за
извършеното от подсъдимия престъпление, следва да бъде определено под най-ниския
предел за същото – т.е. под две години, и му определи наказание лишаване от
свобода за срок от 10 /десет/ месеца.
Предвид наложеното наказание и обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, и след като прие, че за постигане целите на наказателната репресия и
преди всичко за поправянето му, не е наложително да изтърпи наложеното му
наказание ефективно, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По предявения граждански иск:
Пострадалият И.И.С. е предявил срещу подсъдимия Д.М.Т.
граждански иск, приет за разглеждане в настоящото наказателно производство, а
именно:
- да бъде осъден Д.М.Т. да му заплати сумата от 100 000
лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, нарушено зрение и неудобствата, свързани с това, причинени
му в резултат на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до
окончателното изплащане на същата.
С оглед обстоятелствата, на които се основават
исковата претенция и изложените факти, от които произтича претендираното право,
съдът счита, че предявеният главен иск следва да се квалифицира като такъв с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. По силата на тази правна норма всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За ангажиране на
деликтната отговорност е необходимо кумулативното наличие на четирите елемента
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно:
- противоправно деяние;
- вреда, причинена от това деяние;
- причинна връзка между посоченото деяние и вредата;
- вина на деликвента.
В конкретния случай, основавайки се на формираните
правни изводи, съдът намира този иск за доказан по основание, тъй като
вследствие деянието на подсъдимия, гражданският ищец С. е претърпял
неимуществени вреди от непозволено увреждане, подлежащи на обезщетяване.
По отношение размера на предявения граждански иск
съдът следва да изходи от разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според
която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В конкретния случай, твърденията на С., че в резултат
на извършеното спрямо него посегателство на 12.02.2017 г. е претърпял болки и
страдания, както и че то е довело до нарушаване на зрението и изключителен
дискомфорт, свързан с това, се потвърждава от становището на вещите лица,
изготвили съдебномедицинските експертизи, според които той ще следва да търпи
този здравословен проблем през целия си живот.
Вредите, претърпени от ищеца са от категорията на
неимуществените такива и техният размер се определя в съответствие с принципа
на справедливостта, заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се вземат
предвид характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат и др. Съобразявайки
вида и характера на причинените неимуществени вреди, съдът намира че сумата от
18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ справедливо ще обезщети гражданския ищец И.И.С.
за претърпените от него неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен
размер от 100 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед
решението по този главен иск, следва да бъде разгледана и акцесорната претенция
на гражданския ищец за осъждането на подсъдимия да заплати обезщетение за забава
върху претендираната главница от 100 000 лв., считано от датата на увреждането /12.02.2017 г./ до
окончателното изплащане на задължението. Предвид частичното уважаване на
главния иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 18 000 лева, то и предявения евентуален иск за заплащане на
обезщетение за забава следва да се уважи в размер на законната лихва върху
главница от 18 000 лева, считано от датата на увреждането /12.02.2017 г./
до окончателното изплащане на задължението, а за разликата, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неуважената част от
главницата до 100 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.М.Т. да заплати по
сметка на ОДМВР – Перник сумата от 275,08 лв. /двеста седемдесет и пет лева и
осем ст./, представляваща направени по досъдебното производство разноски за
медицинска експертиза, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 60,00 лв.
/шестдесет лева/ - направени в хода на съдебното разглеждане на делото разноски
за допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Предвид разгледания гражданския
иск и преценката на съда за основателност на същия в размер на 18 000 лева
Т. следва да заплати по сметка на ПРС 720,00 лв. /седемстотин и двадесет лева/
- дължима държавна такса в размер на 4 % /четири процента/ върху него.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.