Номер 116603.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203296 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Р. Ж. Ж. , ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 20-0769-001908/22.06..2020 г., издадено от началник група
към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, a на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.А., който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, a разгледана по същество е и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2020 г., около 10:50 часа, в гр. Бургас, по ул. С., в посока кръстовище Т.,
жалбоподателят Р.Ж. управлявал лек автомобил Рено Меган, с рама № *****************,
собственост на Е.Г.В. /лист 19 от делото/, който бил без поставени регистрационни табели.
На посочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския
служител – св. Хр.Хр. /л. 33-34/, който след като направил справка с ОДЧ установил и че
1
МПС не е регистрирано по надлежния ред и същото било със служебно прекратена
регистрация, считано от 26.03.2020 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Свидетелят Хр.Хр. съставил АУАН, като квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като две нарушения на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да прави възражения
/л. 7 от делото/.
На 12.06.2020 г. било издадено от БРП постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, предвид липсата на вина у дееца. Преписката е препратена обратно
на ОД МВР Бургас /л. 18/.
При тази фактическа обстановка на 22.06.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление /л. 6 т делото/, с което за извършени от жалбоподателя две
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца, а на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на св. Хр. и от
писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното
производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на група
към сектор ПП, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – младши автоконтрольор към сектор ПП - Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното
2
постановление, поради следните причини.
На първо място, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Нормите на чл. 42, т. 4 и 5
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и
наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като
деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на
какво нарушение му се вменява. В случая, нарушението описано в НП не е
индивидуализирано по достатъчно категоричен начин и съдържа съществени противоречия.
От една страна наказващият орган е описал една фактическа обстановка, приемайки, че
жалбоподателят е управлявал МПС без поставени регистрационни табели, както и че МПС
не е регистрирано по надлежния ред, като с това е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП. От друга страна АНО е приложил две санкционни разпоредби, тази на чл. 175, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като е наказал жалбоподателя за това, че е
управлявал МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места, и за това, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Описано
по този начин административно обвинение се явява неясно, като лишава самия нарушител
от възможността да разбере в какво е обвинен и в какво се изразяват противообществените
му действия, респ. за възможността да организира пълната си защита. Налице е
противоречие, изразяващо се в това да се установи дали МПС е имало регистрационни
табели, които не са поставени на определеното място или е нямало изобщо такива. От друга
страна, разпитаният по делото актосъставител веднъж посочва, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация, а с след това, че е регистриран, но е бил без поставени табели на
определените за това места. Очевидно противоречие съществува и в установеното от
актосъставителя и от наказващия орган, като това нарушение е съществено и е попречили на
жалбоподателя да разбере в какво се "обвинява" и да организира защитата си, и само на това
основание, по мнение на настоящия състав, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
На следващо място, съдът счита, че нарушенията по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл.
175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, не са доказани по безспорен начин.
По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл.
175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказва се водач, който управлява моторно превозно средство, на което
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Т.е. за
3
да е осъществен състава на нарушението по посочената разпоредба следва да има закрепени
табели на МПС, но същите да не са били поставена по посочения в закона начин (съгласно
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства). По делото обаче се установи, а и това не се
оспорва и от самите страни, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил без
поставени регистрационни табели. В случая е нямало въобще закрепени табели на МПС,
поради което и съдът намира, че не е изпълнен от обективна страна състава на соченото
административно нарушение.
Недоказано е и второто нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 3, предл. 1
ЗДвП. Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, наказва се водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване - в гр. Бургас.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, собственост на Е.Г.В., като регистрацията е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. За да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. От
доказателства се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 26.03.2020 г.
Но жалбоподателят не е собственик на управлявания автомобил, който при предаването за
ремонт е бил с регистрационни табели, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било
невъзможно при предприемане на управлението на автомобила жалбоподателят да разбере,
че регистрацията на автомобила служебно е била прекратена.
4
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вменените нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал.
3, предл. 1 ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване
на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл.
81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма
представен списък и искане за присъждане на разноски в производството от страна на
жалбоподателя, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001908/22.06..2020 г., издадено от
началник на група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Р. Ж. Ж. , ЕГН
**********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца, a на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5