№ 5
гр. Видин, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320101131 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 52 и чл. 45 от ЗЗД.
Твърди се от ищцата, че на 11.10.2021г. около обяд пред дома си на ул. ****** в с.
******, общ. ******н е била нахапана от куче, собственост на ответника, което прилича на
порода питбул, бяло на цвят с петна. Кучето я съборило на земята и я захапало за крака в
областта на десния глезен, опитвало се да я захапе и по главата и врата. Ищцата изпаднала в
шок от болката и уплахата. Посочва, че през това време по улицата минавало лицето И. Е.
заедно със съпругата си, който прогонил кучето. Последното влязло в двора на къщата на
ответника. Тогава ищцата видяла, че вратника на къщата бил отворен и кучето било без
надзор. Е. закарал ищцата в ЦСМП – Видин, където й била оказана медицинска помощ.
След това ищцата дълго време се възстановявала. Твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 5000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяна болка, страдание, уплаха, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта до окончателното плащане.
Ответникът е оспорил е исковата претенция като неоснователна. Оспорил е, че
описаното в исковата молба куче е именно неговото, както и че ответникът е собственик на
това куче. При условията на евентуалност е направил възражение, че ищцата с поведението
си е допринесла за вредоносния резултат.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложен е препис на пр.
преписка рег. № 02739/2021г. по описа на РП – Видин.
От данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
От представения препис на медицинско свидетелство амб. № 1776/20.10.2021г..,
издадено от д-р В. Ц. – Началник отделение ОТО при МБАЛ „Св. Петка“АД – Видин, е
видно, че при преглед на ищцата е установена разкъсно-контузна рана по външна страна на
дясна глезенна става с размери около 7-8 см. с неравни ръбове , обилно кървяща, затруднена
походка. От снетата анамнеза, се установява, че на 11.10.2021г. ищцата била ухапана от
куче, собственост на неин съсед. Заключението на лекаря е, че страданието отговаря по
време и начин на предизвикване, съобщени от ищцата и представлява временно
разстройство на здравето, без опасност за живота.
От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 11.10.2021г., се установява, че
ищцата е прегледана поради това, че е ухапана от куче.
От амбулаторен лист № 001722 от 12.10.2021г. и амбулаторен лист № 001776 от
20.10.2021г., се установява, че ищцата е посетила лекар заради ухапването, като са й правени
превръзки с антибиотик, посочено е че раната е зачервена секретира.
Разпитаните по делото свидетели С. К. и И. Е. установяват непосредствени
впечатления по време и веднага след инцидента.
Свидетелката К. посочва, че е била ухапана от кучето на ответника същия ден, но в
по-лека степен от ищцата. Описанието на кучето, което дава тази свидетелка напълно
съответства на даденото от ищцата описание – бяло на цвят с тъмни петна, средна височина.
Свидетелката заедно с ищцата били закарани от свидетеля Е. в Спешно отделение в гр.
******. Ищцата била ухапана в областта на десния глезен. Свидетелката видяла ищцата
непосредствено след инцидента, като последната била в шок, много уплашена, плачела от
болка, треперела, имало много кръв. Раната на ищцата била много дълбока Впоследствие
свидетелката разбрала, че ищцата имала 16 шева на крака, не можела да ходи, придвижвала
се с патерица около един месец, а след това около два месеца ходела с бастун. Според
свидетелката, раната на ищцата трудно зараснала.
Свидетелят И. Е., който закарал ищцата в Спешно отделение в гр. ****** , е бил
непосредствен очевидец на инцидента. Свидетелят посочва, че видял как кучето на
ответника излязло от двора му , насочило се към ищцата, която вървяла на отсрещния
тротоар, захапало я и я повалило на земята. Свидетелят се развикал по кучето, което се
върнало обратно към двора на ответника, но след това отново се насочило към ищцата и
скочило втори път на главата й. Свидетелят е категоричен, че кучето не е било
предизвикано от ищцата по никакъв начин. Той потвърждава показанията на св. К., че от
ухапването ищцата е получила дълбока рана на глезена, имало много кръв. Ищцата била
много уплашена, прежълтяла, плачела. В болницата я зашили. Около месец ищцата ходила
на превръзки в гр. ******, не можела да се движи сама, придвижвала се с бастун, била много
зле.
И двамата свидетели посочват, че по време на инцидента ответникът не е бил там,
портала на къщата бил отворен и кучето излизало от него само.
Свидетелите С. Ц. и П. Д., които познават ответника, и са ходили в дома му,
2
посочват, че същият има две кучета. Според техните показания, кучетата не били агресивни
и той ги гледал вътре в къщата.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на К. и Е. като обективни, логични,
непротиворечащи си помежду си и съответстващи на останалия доказателствен материал по
делото. Показанията на свидетелите Ц. и Д. съдът кредитира доколкото съответстват на
останалите доказателства.
От приложения препис на пр. преписка рег. № 02739/2021г. по описа на РП – Видин,
се установява, че на 14.10.2021г. на ответника е съставен Протокол за предупреждение по
чл. 65 от ЗМВР. В даденото сведение пред органите на МВР, ответникът е посочил, че в
имота си в с. ****** се грижи за две кучета, като едното куче по описание напълно съвпада
с посоченото от ищцата куче.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.11.2021г. ,
прокурор в РП- Видин е отказал да образува такова поради това, че се касае за лека телесна
повреда.
На 30.11.2021г. на ответника е съставен АУАН № 5504-014 от Община Видин, но
липсват данни същият да му е връчен.
От представените два броя констативни протоколи от 14.10.2021г. и от 26.11.2021г.,
е видно, че служители на ОДБХ – Видин при БАБХ, са посетили ответника във връзка с
отглеждане на кучетата и са дали съответните предписания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. Отговорността на
собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което не
се налага да се изследва наличието на вина у деликвента, тъй като същата има гаранционно-
обезпечителен характер. Безвиновната отговорност е вид гражданска отговорност, защото,
както и виновната отговорност, се предпоставя от наличието на деяние, противоправност,
вреди и причинна връзка. За ангажирането на тази отговорност трябва вредите да са
причинени от същата вещ. Отговорността на собственика на вещта се изключва само тогава,
когато той докаже, че за настъпването на вредите ищецът носи изключителна отговорност
или вредите се дължат на непреодолима сила или действия на трети лица (т. 10 от
Постановление № 7/59 г. на Пленум на ВС). По делото липсват данни за наличие на
непреодолима сила. Непреодолима сила е това събитие, настъпването на което да не може
да се вмени във вина на отговорното лице, трябва да е непредвидимо и непредотвратимо.
Такива са например природните бедствия.
По българското законодателство животните са движими вещи. Доказване на правото на
собственост върху тях, може да стане по реда на ЗС, със сделка, давност или по друг начин
3
установен със закон - в конкретния случай със свидетелски показания. От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установи, че ответникът е собственик на кучето,
което на 11.10.2021г. е нападнало и нахапало ищцата. Безспорно установено е, че кучето е
било пуснато без надзор от стопанина си, както и че същото не е било предизвикано по
никакъв начин от ищцата, за да я нападне.
За да бъде уважен искът за неимуществени вреди чл. 50 ЗЗД, в тежест на ищцата е да
докаже факта на нападението на кучето, че това куче е собственост на ответника,
причинените й вреди, както и причинната връзка между нападението и вредите. Съдът
намира, че от ангажираните по делото доказателства се установяват посочените
материалноправни предпоставки на иска. От свидетелските показания на С. К. и И. Е., се
установява, че кучето на ответника – бяло на цвят с тъмни петна, е нападнало ищцата, като
това обстоятелство се установява и от материалите по пр. преписка рег. № 02739/2021г. по
описа на РП – Видин. Именно заради това, на ответника е съставен и Протокол за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. С оглед на събраните в хода на делото доказателства,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно това, че няма
доказателства, че кучето, което е нападнало ищцата, е именно неговото.
По делото се установи, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, които са настъпили в резултат на нападението на кучето
на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на обезвреда подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като според чл. 52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Преки
и непосредствени вреди са тези вреди, които се намират в причинна връзка с
противоправното поведение, което е тяхно необходимо условие. Това са вреди, които са
типична и нормално настъпваща последица от противоправното деяние и се характеризират
с устойчивост и повторяемост при същите съпътстващи условия. Установи си, че ищцата е
претърпяла физически болки, страдания и неудобства. Засегната е била физическата й
цялост, тъй като кучето я е нахапало в областта на десния глезен, вследствие на което раната
й е причинила силни болки и страдания, които са продължили за известен период от време.
През този период ищцата се придвижвала с патерица, а впоследствие с бастун, което се
установи от показанията на свидетелите К. и Е..
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и след преценка на причинените вреди и
отражението им върху физическото състояние на ищцата, съдът приема, че е справедливо
ответникът да й заплати обезщетение в размер на 3500.00 лева, като до пълния претендиран
такъв – исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна. За да уважи този
размер, съдът отчита факта на получената от ищцата травма на десния глезен, което
наложило посещение на болнично заведение. Обработката на раната, периодът на
възстановяване на ищцата за около два – три месеца, нарушената й подвижност,
претърпените негативни емоционални преживявания, болки, стрес, уплаха. Тези вреди няма
как да бъдат компенсирани, освен в определения паричен еквивалент.
С исковата молба се претендира присъждането на законна лихва от деня на
4
увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено
увреждане, те се дължат от деня на увреждането, без да е необходима покана, следователно
законната лихва се дължи от 11.10.2021г. до окончателното изпълнение на задължението.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят
направените разноски съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 490.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени
доказателства договореното възнаграждение да е платено.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на съда в
размер на 140.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. с ЛНЧ **********, роден на **.**.****г., постоянно пребиваващ в
РБългария, гражданин на ******, живущ в с. ******, общ. *******, ул. ****** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Л. Ц. с ЕГН ********** от с. ******, общ. *******, ул. ****** сумата
3500.00 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на
11.10.2021г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили вследствие от
ухапване от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 11.10.2021г. до окончателното издължаване, като претенцията в останалата
част до пълния претендиран размер – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА П. Г. с ЛНЧ **********, роден на **.**.****г., постоянно пребиваващ в
РБългария, гражданин на ******, живущ в с. ******, общ. *******, ул. ****** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Л. Ц. с ЕГН ********** от с. ******, общ. *******, ул. ****** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 490.00 лева.
ОСЪЖДА П. Г. с ЛНЧ **********, роден на **.**.****г., постоянно пребиваващ в
РБългария, гражданин на ******, живущ в с. ******, общ. *******, ул. ****** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Видин държавна такса в размер на 140.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5