РЕШЕНИЕ
№ 260089/27.08.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 219 по
описа на съда за 2019 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Е.Н.А. срещу
Наказателно постановление №441613-F479797/11.06.2019 г., издадено от Началник на
Отдел“Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП.
С
жалбата се иска отмяна на така издаденото наказателно
постановление, като се излагат аргументи в подкрепа на посоченото.
В съдебно
заседание жалбоподателят, поддържа жалбата си, но на различни от
посочените в същата основания.
Представител
на въззиваемата страна не се явява.
Призованата
на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 10.03.2019 г. в 14.40 часа служителите на Отдел“Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, - св.П.П. и св.Т.А., извършили
проверка в търговски обект-смесен
магазин, находящ се в с.***, общ. ***, обл.***, ул.“****** стопанисван от ЕТ„***.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от Е.Х.Е. При проверката св.П.
извършил контролна покупка на 1 бр. кока-кола 2 л на стойност 2.60 лв., която
заплатил в брой. В магазинът било лицето - Е.А., който обслужил св.П., като му
предал стоката, взел подадената му банкнота в брой и върнал ресто. За
закупената стока в брой Е.А. не издал фискална касова бележка от наличното в
обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. Поради смесване на лични и намиращи се в касата на обекта парични
средства контролните органи били препятствани за извършване на опис на касовата
наличност.
Предвид горното било прието за установено, че жалбоподателя, работейки и осъществявайки реално продажби в обекта и упълномощено
лице, във връзка с което представил и пълномощно
от дружеството, стопанисващо обектът на контрол, не е изпълнил задължението
си да издаде фискална касова бележка от въведеният в експлоатация в обекта един
брой ЕКАФП за сумата от 2, 60
лв., представляваща стойността на закупената 1 бр. Кока-кола от 2 л.
Като доказателство за резултатите от проверката е бил
съставен Протокол от датата на проверката, в който били отразени констатациите
на проверяващите и било вписано, че обекта
е зареден със стока и функционира като такъв, като в обекта не са налични касови
отчети, а касовият апарат не бил включен към мрежата. Намиращото се в същото
лице – по негови данни и след представено пълномощно заявил че е съпруг на
собственичката на дружеството, като твърдял, че обекта е в ремонт.
Във
връзка с резултатите от извършената проверка, на 10.03.2019
г. св. П. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който било описано нарушението,
констатирано по време на проверката, квалифицирано като такова по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на жалбоподателя А., който го подписал без да
впише възражения в същия. Въз основа
на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200.00 лв.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено обжалваното НП и в законоустановения срок, като разгледана по
същество, съдът намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на
чл.193, ал.2 от ЗДДС, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредбата, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за
всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът
на финансите издава наредба, с която се определя реда издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат.
Видно от
§. 11 от ПЗР на Наредба № Н. 18/13.12.2006 год. наредбата е издадена на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
От анализа
на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането,
продавачът следва да издаде фискален касов бон.
В
конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства бе установено, че на 10.03.2019
год. продавачът – жалбоподателят А. в посочения обект, стопанисван от ЕТ„***.“,е
извършил продажба на стойност 2. 60 лв. която сума е била заплатена в брой от
клиента (св. П.), но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е била
издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са
категоричните показания на свидетелите П. и А., както и приложените към АНП
доказателства. И след като е извършена продажба и е прието плащане без да е
издадена касова бележка, то безспорно нарушение на наредбата е налице и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
В ЗДДС е
предвидена отговорност както за самия търговец (чл. 185, ал. 1 от ЗДДС) така и за ФЛ което
е било длъжно да издаде касовата бележка (чл. 185, ал. 3 от ЗДДС).
В случая
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е
наложил санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС доколкото
именно тази разпоредба предвижда санкция за този който не издаде касова
бележка.
С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
накърняват правото на защита на нарушителя и да водят до отмяна на
наказателното постановление. Последното е постановено и в съответствие с
материалния закон, доколкото от събраните по делото писмени и гласни
доказателства вмененото на лицето нарушение се доказва по несъмнен начин. В
тази връзка съдът счита, че събраните по делото както гласни , така и писмени
доказателства сочат за това, че на посочената в НП дата, в описания работещ обект,
е бил именно жалбоподателя, обслужил проверяващите го органи. В тази връзка и
следва да се посочи, че съдът не кредитира дадените в хода на съдебното
следствие показания на св.Х., които намира за недостоверни, житейски нелогични
и неподкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства, като такива
намира и че се явяват и изложените в
с.з. от жалбоподателя твърдения досежно
това, че на посочения ден не е бил в процесния обект- в подкрепа на противното
за което са събрани безспорни доказателства
- както гласни така и писмени такива.
Безспорно жалбоподателят е
субект на административното нарушение, в което е обвинен арг. от чл. 118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Правилно административнонаказващия орган е издирил и приложил
санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Съдът
намира, че в случая приложение не следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото данни още
по-малко пък доказателства, които да водят на извод, че констатираното
нарушение се отличава от останалите от своя вид с по-ниска степен на обществена
опасност. Напротив нарушението е типично. Безспорно стойността на установената
по безспорен начин нерегистрирана продажба (продажба за която не е била
издадена касова бележка) не е голяма. Само този факт обаче сам по себе си не е
достатъчен да определи случая като маловажен. Извод за маловажност на
административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Тези
обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като смекчаващи вината
обстоятелства при индивидуализацията на санкцията. Не е налице незначителна
обществена опасност на деянието, тъй като неиздаването на фискален касов бон
предполага неотчитане от извършена търговска продажба. Бездействието по нейното
регистриране има за последица неотчитане на приходи, които от своя страна
подлежат на облагане с корпоративен данък. Спазването на данъчната дисциплина е
задължени на всеки търговец, без значение каква е неговата търговска дейност и
какъв е обема на търговския му стокооборот. Правилата относно регистриране и
отчитане на търговските продажби имат за адресати всички правни субекти,
осъществяващи търговска дейност.
Следователно настоящият
съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган е следвало да има предвид целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както
и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и
други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение.
Административното наказание
се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма
размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с
неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели
до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административно-наказващият орган е определил размера към минималния такъв на наказанието – а именно 200 лева , но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на
наказанието „Глоба“. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия
орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая макар в НП да е посочено, че са взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, то не са
посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно
ли е определен размерът на наказанието глоба. Съдът намира, че в случая доколкото както е посочено и в обжалваното НП
извършеното от конкретното ФЛ нарушение е за първи път, стойността на неотразената по предвидения ред сума, всички индивидуални
характеристики на конкретното нарушение, както и тези на извършителя му, следва да измени размера на наложената
глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно
– 100 лв., като това наказание е съответно на допуснатото нарушение.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №441613-F479797/11.06.2019 г.,
издадено от Началник на Отдел“Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП с което на Е.Н.А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба" в размер
на 200 /двеста/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 200.00/двеста/ лева на 100
/сто/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: