№ 3062
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100102069 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Т. И., с която са предявени
осъдителни искове срещу З.А .Д. "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.10.2022 г.. в с. Казичене е
настъпил пътен инцидент, в който е пострадал Д. Т. И.. Пътният инцидент предизвикал л. а.
„Киа Сеед“ с peг. № *******, управляван от Т. И. М., движещ се по ул. „Васил Левски“ от
ул. „Околовръстен път“ към с. Кривина, който нарушил правилата за движение по пътищата
и при извършване на маневра ляв завой отнема предимството на насрещно движещия се в
права посока мотоциклет „Кавазаки ЗХ 600“ с peг. № *******, управляван от Д. И. с посока
на движение от ул. „Хаджи Димитьр“ към ул. „Цар Борис III“. Поради противоправното
поведение водачът на л. а. „Киа Сеед“ става причина за настъпване на пътен инцидент с
телесни увреждания за ищеца. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП
за пострадали лица с № К-525 от 09.10.2022 г. Ищецът бил откаран в УМБАЛ Св. Анна-
София АД със следните увреждания: - диафизарна фрактура на лява бедрена кост; фрактура
на носни кости; разкъсно-контузна рана на горната част на медиалната повърхност на дясно
бедро; разкьсно-контузна рана на палеца на лява ръка; разкъсно-контузна рана на
брадичката. Ищецът бил опериран - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур, като са му поставени остеосинтеза и два винта. За консумативите представя фактура
№ *********/14.10.2022 г., издадена от УМБАЛ „Света Анна - София“ АД, ведно с
фискален бон за заплащане на сумата от 2490.00 лв. за скъпоструващи консумативи, които
не се покривали от НЗОК. Ищецът се наложило да направи разходи и за медикаменти, за
което представя фактура № **********/26.10.2022 г., фактура № **********/26.10.2022 г.,
фрактура № **********/26.10.2022 г., фрактура № **********/02.11.2022 г., фактура №
**********/07.11.2022 г., фактура № **********/04.11.2022 г., фактура №
**********/04.11.2022 г. Престоят на ищеца в болницата продължил седмица. Ищецът
търпял неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, инцидентът се отразил и на
психиката му. Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка ГО, сключена
с ответника. Претенцията за имуществени и неимуществени вреди била заведена при
ответника, но липсвало плащане. Моли за осъждането на ответника да му заплати
1
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,
ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата
на завеждане на доброволната претенция на пострадалия пред ответника - 17.11.2022 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 2725,78 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на завеждане на доброволната претенция на пострадалия
пред ответника - 17.11.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАд.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът
има изключителна вина за ПТП, а при евентуалност прави възражение за съпричиняване.
Липсвала причинно-следствена връзка между ПТП и претърпените болки и страдания.
Ищецът управлявал МПС, което не е негово, без да е правоспособен, без защитна каска и
екипировка с несъобразена скорост. Липсвали данни ПТП да се е отразило негативно на
психиката на ищеца. Претендираната сума за неимуществени вреди била прекомерна.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Относно лихвата твърди, че към молбата за
заведена претенция липсвала посочена банкова сметка, поради което липсвало основание за
присъждане на законна лихва. Моли за отхвърляне на претенциите, евентуално за
намаляване на размера им. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
С определение от 22.10.2023 г. са отделено като безспорно и признато между
страните, че на 09.10.2022 г.. в с. Казичене е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал
Д. Т. И., както и, че на 17.11.2022 г. е заведена от ищеца претенция за обезщетения пред
ответника.
В съдебно заседание на 18.01.2024 г. е отделено като безспорно и признато между
страните обстоятелството, че към датата на инцидента е било налице застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на лек автомобил „Кия Сеед“, с рег. №
*******.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-525 от 09.10.2022
г., в който е посочен следният механизъм на ПТП – на 09.10.2022 г. в с. Казичене около
14:40 ч. л. а. Киа Сеед с рег. № ******* с водач Т. И. М. се е движил по ул. „Васил Левски“ с
посока на движение от ул. :Околовръстен път“ към с. Кривина и при извършване на маневра
завИ.е наляво участва в ПТП с насрещно движещия се в права посока мотоциклет Кавазаки
3Х 600 с рег. № ******* с водач Д. Т. И. с посока на движение от ул. „Хаджи Димитър“ към
Цар Борис III. Kато пострадалo лицe e посочен Д. Т. И..
Представена е Епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна” АД-София, Клиника по
ортопедия и травматология на Д. Т. И., постъпил на 09.10.2022 г. и изписана на 15.10.2022 г.
с диагноза: фрактура фемурис синистри, вулнос лацеро контузио регио фемурис декстри.
Вулнос лацеро контузио полицис синистри. Фрактура осиум нази. Счупване на тялото
/диафазата/ на бедрената кост, закрито.
Представени са доказателства за направени имуществени разходи от Д. Т. И. –
фактура /издадена от МБАЛ Св. Анна София АД и фискален бон от 14.10.2022г. за
заплатена сума в размер на 2490 лв. за медицинско изделие, както и фактури, издадени от
„Н.Б.Ф.“ ООД с номера- № 2131 от 26.10.2022 г., № 2129/26.10.2022 г., № 2130/26.10.2022 г.,
№ 2140/02.11.2022 г., № 2150/07.11.2022 г., № 2144/04.11.2022 г., № 2143/04.11.2022 г. и
фискални бонове към тях за заплащане на сума в общ размер на 235.78 лв. за покупка на
2
медикаменти и лекарства – Цикатридина спрей, Пик Пластир Софт Фикс, РИ.ол, Стеримед
софт, Клексан, Аналгин, Пик Пластир SOFFIX MED,Флуанксол и Еголанза.
Представена е и писмена застрахователна претенция от ищеца до З.А .Д. „ОЗК
Застраховане“ АД, във връзка с процесното ПТП. Претенцията е заведена при ответника с
вх. № 99-6677 от 17.11.2022 г.
По делото е изслушано и прието заключението по автотехническа експертиза. По
отношение на механизма на процесното ПТП вещото лице посочва, че мястото на удара
между л. а. Киа и мотоциклет Кавазаки по широчина на платното за движение на ул. „Васил
Левски“, е на около 2-2.5 м. вдясно от мисленото продължение на левия бордюр по посока
на движението на автомобила и по дължината на платното за движение е на около 4 м. след
линията на ориентира по посока на движението на същия автомобил. Ударът е настъпил в
кръстовището и върху пътната лента за насрещното движение на л. а. Киа, по която се е
движил мотоциклет Кавазаки. Скоростта на движение на мотоциклет Кавазаки
непосредствено преди настъпването на удара е била около 44 км/ч. Скоростта на движение
на л. а. Киа непосредствено преди настъпването на удара е била около 23 км/ч. Процесното
ПТП е настъпило в с. Казичене на ул. „Васил Левски“ при кръстовището с ул. „Цар Борис
III”. Ул. „Васил Левски“ се състои от едно платно, като за всяка посока на движение има по
една пътна лента, ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при добра видимост.
Мотоциклетът Кавазаки се е движил в дясна пътна лента на ул. „Васил Левски“ с посока на
движение към Околовръстен път на гр. София. Приближавайки се към кръстовището с ул.
„Цар Борис III” в същото време л. а. Киа се е движил върху пътна лента за насрещно
движение. Преди да премине мотоциклета през кръстовището, водачът на л. а. Киа е
предприел изпълнение на маневра ляв завой, за да се включи в движението на ул. „Цар
Борис III” с посока към с. Кривина. Л. а. Киа е навлязъл в опасната зона за спиране на
мотоциклета. Мотоциклетистът не е имал техническата възможност да задейства спирачната
система, поради което е продължил движението си с първоначалната скорост. Автомобилът
с предна лява част е ударил мотоциклета в предната му част челно. Мотоциклетът е бил
отхвърлен назад от автомобила, а автомобилът е спрял аварийно в близост до мястото на
удара. От техническа гледна точка причина за ПТП са субективните действия на водача на л.
а. Киа, който е предприел изпълнение на маневра ляв завой в момент, в който срещу него се
е движил мотоциклет Кавазаки, навлизайки в опасната му зона на спиране. Водачът на л. а.
Киа от момента на отклоняването му в ляво до момента на удара е изминал около 4 м., което
разстояние е изминал за 0.63 сек. Изчисленото време е по-малко от времето за реакция на
водача на мотоциклета, той не е имал възможност да реагира с аварийно спиране. В
конкретния случай нямало значение дали водачът на мотоциклета е бил правоспособен. За
времето на възникване на опасността до момента на удара водачът на мотоциклета не е имал
техническа възможност да задейства спирачна система с авариен режим, за да предотврати
настъпването на ПТП.
В съдебно заседание на 25.04.2024 г. в. л. И. Т. конкретизира, че това дали водачът е
правоспособен или не, не би се отразило по никакъв начин на самата ситуация. Времето, за
което автомобилът навлиза върху пътната лента на мотоциклета е по-малко от една секунда,
което означава, че това време е по-малко от времето за реакция на водача, независимо дали
има правоспособност или не. И да е правоспособен в това време той не е бил могъл да
реагира и да задейства спирачната система на мотоциклета. В конкретния случай не е от
значение дали има правоспособност или не. В тази секунда всички водачи няма да могат да
спрат и ще се ударят. Автомобилът е бил в движение в момента на удара, той не е бил
спрял. Възприемането на някакъв автомобил в другото платно не означава, че има опасност.
Опасността е непосредствено преди удара.
По делото е изслушано и прието заключение по извършена СМЕ. От СМЕ се
установява, че получените увреждания на ищеца при ПТП са: счупване на лява бедрена кост
3
/диафаза/ закрито, лекувано оперативно и причинило му трайно затруднение движението на
долен ляв крайни за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на костите на носа, с препоръка за
оперативно лечение /има изкривяване на носната преграда/, разкъсно-контузна рана в
областта дясно бедро – горна трета от вътрешната страна, разкъсно-контузна рана на палеца
на лявата ръка без сухожилна увреда, разкъсо-контузна рана на брадичката.
Възстановителния период без усложнения е 5-6 месеца. Пострадалият бил хоспитализиран в
КОТ на УМБАЛ Св. Анна София. Фрактурата на лява бедрена кост била оперирана –
открито наместване с вътрешна фиксация – фемур с интрамедуларен бедрен пирон с по 2
застопоряващи винта. За счупването на ностни кости е препоръчано оперативно лечение, не
проведено от пострадалия. Останалите рано са обработени хирургически. При изписването
вертикализиран с 2 патерици да натоварва ляв долен крайник за 60 дни, конци свалени на 14
ден след операцията. Няма данни за остатъчни явления. Оплаква се от болки и дискомфорт в
мястото на счупването на ляво бедро при натоварване и промени във времето. Проходима е
само лява ноздра, не е проведено оперативно лечение. Извършените разходи са били
необходими за лечението и възстановяването на ищеца. Медицинското изделие –
интрамедуларен бедрен пирон със застопоряващи винтове не се изплаща от НЗОК и при
здравно осигурени лица, без значение от здравното заведение. Ако мотористът е носил каска
и екипировка е възможно получените увреждания да са в по-ниска степен.
В открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. вещото лице Р. Д. изяснява, че каската
принципно е оборудвана с маска и предпазва лицето. В случая имаме лицево-челюстна
травма, има счупване на носните кости. Раната на брадата също е могла да се спести, ако е
бил с каска. В случая лицево-челюстната травма при наличие на каска може да намали тези
увреждания. По отношение на бедрената фрактура ситуацията е високоенергийна травма,
там зависи и от скоростта, с която се движи пострадалия и от силата на удара. Фактът, че
има счупване на тялото на бедрената кост, говори за много сериозна високоенергийна
травма. В случая има изкривяване на носната преграда, в следствие счупването на носните
кости. Когато има изкривяване е на преградата на носа и подлежи на оперативно лечение,
тогава вече отиваме на средна телесна повреда. Ако има миграция на винтове може да се
отстрани остеосинтезният материал. Това е или по медицински показания, миграция на
метал, или по желание на пациента. При напречна фрактура, която заздравява малко по-
бавно се препоръчва първите 60 дни да не стъпва на този крак, т. е. да носи помощни
средства. Още в болницата, след операцията на следващия ден се вертикализира лицето с
помощта на кинезитерапевти, вертикализира се с две помощни средства и се приучва да
ходи с тях, без натоварване на увредения крайник. Принципно такава фрактура, обичайният
начин без усложнения се възстановява в рамките на 5-6 месеца. Когато лицето се страхува,
има болки и не натоварва, ще има по-забавена консолидация. Ако има начеваща
консолидация, постепенно му се казва, че започва полека да натоварва крака съвсем
внимателно без цялата тежест. Когато премине третият месец, започва с една патерица, а
след това маха и тази патерица.
Предницата на каската би следвало да го предпази от лицевата травма. Следвало да
се намали силата на удара при носене на каска и маска. Счупването на бедрената кост е
високоенергийна, тя е при първия удар и съприкосновението на моториста, а главата е
последващия удар при падане на терен. Наличието на каска и маска при вторичния удар,
контакта на тялото на моториста с терена би довело до намаляване на лицево-челюстните
травмите и е възможно да има само пукване, а може и въобще да няма счупване. Средствата,
които е разходвал ищецът в периода на възстановяване, са във връзка с получените
увреждания в следствие на пътния инцидент. Всичко при болничния престой, медикаменти,
превръзки, болничен престой се поемат от болницата. Металът се плаща и от
здравноосигурени лица, плаща се на касата на болницата. Представените фактури са във
връзка с инцидента, но след изписване от болницата, когато се закупуват от пострадалия.
От разпита на свидетеля Т. И. М. /водач на л. а. Киа при настъпване на ПТП/ се
4
установява, че ПТП се е случило на 09.10.2022 г. при движение от Околовръстен път към с.
Кривина. Според свидетеля при направата на маневра ляв завой към път с предимство бил
връхлетян от моторист с бавна скорост около 20 км/ч. Мотористът не е използвал никакви
предпазни средства и излетял на около 2-3 метра след удара. Според свидетеля, той тъкмо
понечвал да тръгва, когато мотористът го ударил челно. Свидетелят не може да каже дали
автомобилът му към момента на ПТП е бил навлязъл в лентата за насрещно движение. Не е
сигурен и дали автомобилът му бил направо или леко завил на ляво.
Свидетелят М.Д. И. /син на ищеца/ разбрал за ПТП е деня на настъпването му. Видял
баща си на следващия ден, когато го изкарали от реанимация. След операцията баща му не
бил добре, имал силни болки. В болницата стоял една седмица, след което го изписали,
около девет месеца не можел да ходи. Три месеца не ставал от леглото. След това ходил с
патерици, които използвал около 7 месеца. Чувствал се зле психически, бил уплашен и се
притеснявал за близките си, защото трябвало да се грижат за него. И в момента бил зле,
около 500 метра като ходи и трябвало да спре, започвал да го боли крака, не можел да
работи.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от
ответника на 17.11.2022 г., поради което и към дата на подаване на исковата молба
тримесечният срок е изтекъл.
По делото се установяват всички елементи от фактическия състав на претенцията.
Налице е противоправно деяние от страна на водача на л. а. Киа, който е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 37, ал. 1 ЗДвП – виж отговор на задача № 2 и 3 от
САТЕ. Противоправността на действията на водача се изразява в установената от
доказателствата по делото негова възможност да предотврати произшествието, поглеждайки
наляво и изчаквайки преминаването на мотоциклета, която обаче последният не е
реализирал. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗДвП при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Налице е противоправно и виновно поведение.
Действията на водача са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалата
увреждания. Показанията на свидетеля Т. И. М. в частта, с която твърди, че колата му не се е
движила към момента на удара, не се кредитират от съда, същите противоречат както на
приложените по делото писмени документи /вкл. тези от ДП/, така и на кредитираната
изцяло САТЕ. В с. з. на 25.04.2024 г. в. л. обяснява подробно защо автомобилът е бил в
5
движение към момента на удара – „за да бъде отхвърлен при удара мотоциклета назад на
това разстояние, то автомобилът трябва да се е движил“ – л. 136 гръб/. При съвкупната
оценка на всички доказателства по делото, съдът намира, че се установява при условията на
пълно и главно доказване противоправността на водача на л. а. Вината се предполага и не се
оборва при насрещно доказване по производството. Предвид изложеното, възражението в
отговора на исковата молба за изключителна вина на ищеца съдът намира за неоснователно.
По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лекия
автомобил, към датата 09.10.2022 г., което обстоятелство е и отделено като безспорно между
страните. След като З.А .Д. "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ е доказан по основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са
конкретни.
С отговора на исковата молба са направени следните самостоятелни възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат – ищецът управлявал моторът, който не бил негова
собственост, без пълномощно и без да е правоспособен за това, пострадалият управлявал
превозното средство без каска и без екипировка.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно
установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от
23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
Без значение е чия собственост е мотоциклета и има или не ищецът пълномощно за
ползването му, но по производството е безспорно установено, че същият не е бил
правоспособен да управлява МПС към датата на инцидента. Това обстоятелство е отразено в
констативния протокол, който в частта относно отразените данни от полицейските
служители, които данни са установени при съставянето му, има характер на официален
6
удостоверителен документ. Съдържанието на документа не е оборено, поради което съдът е
обвързан от официалната удостоверителна сила.
Съпричиняването на вредоносния резултат може да има единствено при доказана
причинната връзка между нарушението и настъпването на ПТП. Единствено липсата на
свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория не обуславя
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако поведението му не е в
причинна връзка с вредоносния резултат – т. 7 на ППВС № 17/63 г. В случая
обстоятелството, че пострадалото лице е управлявало мотоциклета без свидетелство за
управление сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови наличието на принос по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като не се установява това да способства за настъпване на произшествието
при обективно осъщественото от ищеца управление на МПС при конкретната пътна
обстановка – в този смисъл относно липса на правоспособност за управление на мотоциклед
виж решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І т. о. на ВКС, определение №
592 от 14.07.2016 г. по т. д. № 2154/2015 г., II т. о. на ВКС, определение № 576 от
23.06.2016 г. по т. д. № 3214/2015 г., I т. о. на ВКС, определение № 262 от 30.03.2016 г. по
т. д. № 1331/2015 г., II т. о. на ВКС. При конкретните условия по делото се установява, че е
без значение правоспособността на водача, доколкото от САТЕ се установява, че времето за
реакция е било толкова малко, че и правоспособен водач не би имал възможността да
реагира в конкретната ситуация, поради което възражението е неоснователно.
Установява се по делото и, че ищецът е управлявал МПС без каска и без екипировка
– в тази насока както показанията на свидетеля Т. М., така и обясненията на ищеца по ДП,
които съдът цени като извънсъдебно признание за неблагоприятно обстоятелство по реда на
чл. 175 ГПК /виж решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на IV г. о. на ВКС/ в
частта относно заявеното, че е бил единствено „с шапка на главата“ – л. 94 от делото.
Съгласно чл. 137е ЗДвП водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват
защитни каски. В случая нарушението на правилата на ЗДвП е безспорно доказано, а от
разпита на в. л. Д. в съдебно заседание на 25.04.2024 г. е посочила, че в случая травмите на
лицето са вследствие на вторичния удар, който не е толкова високоенергиен като първичния
удар, който е настъпил в бедрото на лицето. При вторичен и следващ удар би следвало
намаляване на лицево-челюстните травми или дори липсата на такива – л. 139 от делото.
Следователно налице е конкретен принос, като е налице причинна връзка между действията
на пострадалия и вредоносния резултат.
Относно ползването на предпазна екипировка, липсва подобно законово задължение
в ЗДвП и ППЗДвП. Освен това от разясненията на вещото лице се установява, че счупването
на бедрената кост е високо енергийна травма, поради което само по себе си носенето на
екипировка не е сигурно, че би довело до предотвратяване на травмата. Според вещото лице
в случая от значение е и скоростта, и силата на удара. Съпричиняването не може да се
обоснове с предположение, а тежестта за доказването му е у ответника, поради което и
съдът намира, че ответникът не доказва, че при носенето на предпазна екипировка /извън
ползването на каса и травмите на лицето/, то екипировката на лицето би довело до
настъпването на увреждания на крайниците в по-малка степен.
За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за
причиненото увреждане – решение № 32 от 15.03.2021 г. по т. д. № 30/2020 г. на II т. о. на
ВКС. В случая неползването на каска има отношение единствено към лицевите травми на
ищеца – фрактура на носни кости и разкъсно-контузна рана на брадичката, поради което
макар и поведението на ищеца да е допринесло до голяма /основна/ степен за тези
травми, то поради липсата на отношение на нарушението към останалите травми и особено
към основната фрактурата на лява бедрена кост, то поведението на водача на л. а. е със
значителен превес в причинно-следствения процес. При съобразяване поведението и на
7
двете страни, съдът намира, че приносът на пострадалия следва да се определи в размер на
10 %.
Относно неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищецът е на 39 г., в резултат на ПТП е получил множество травматични увреждания -
счупване на лява бедрена кост /диафаза/ закрито, лекувано оперативно и причинило му
трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване
на костите на носа, с препоръка за оперативно лечение /има изкривяване на носната
преграда/, разкъсно-контузна рана в областта дясно бедро – горна трета от вътрешната
страна, разкъсно-контузна рана на палеца на лявата ръка без сухожилна увреда, разкъсо-
контузна рана на брадичката. Търпяна е оперативна интервенция. Относно
възстановителния период съдът кредитира СМЕ и приема, че възстановителният период е
бил около 6 месеца. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. И. в частта, с която се
твърди, че ищецът не можел да ходи около 9 месеца, както и, че не ставал от леглото 3
месеца. От една страна, твърденията на свидетеля не съвпадат с останалите доказателства по
делото, включително и с медицинската документация. С Епикризата са дадени препоръки на
ищеца да ходи с две помощни средства без да натоварва оперирания крайник, няма
ангажирани доказателства, които да водят до извод, че състоянието на ищеца е налагало
постелен режим и то в рамките на 3 месеца. От друга страна, вещото лице в с. з. на
25.04.2024 г. е изяснило, че в случая липсват каквито и да са данни за усложнения, поради
което е възможно забавянето на възстановителния процес единствено при ненатоварване на
крайника. Вещото лице конкретизира и, че ищецът е бил вертикализиран още при престоя си
в лечебното заведение. Относно неотстраняването на проблема с носната преграда, то
дългият период на неотстраняване на увредата и изцяло зависим от поведението на ищеца,
който не е предприел препоръчаното оперативно лечение, поради което и причинно-
следствената връзка с инцидента относно дългия период на лечение на тази травма следва да
се счита за прекъсната.
Все пак към настоящия момент са останали белези и болки при натоварване и
определени метеорологични условия. Съдът отчете и, че за пълното възстановяване на
8
травмите ще е необходима най-малко още една оперативна интервенция – тази относно
носната преграда. От свидетелските показания на М. И. се установява, че инцидентът се е
отразил тежко на ищеца. Същият е изпитвал силни болки и се е чувствал зле психически.
Пострадалият се е чувствал непълноценен.
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 10.2022 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2021 г. – 2023 г. относно
увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и
тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на
покупателната стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като
израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 37 000 лева. /без отчитане на
приетия процент на съпричиняване/. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е
съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ на стойност общо от 2725.78 лв. за закупуване на медицински
консумативи – остеосинтезен материал в размер на 2490 лв., както и за закупуване на
медикаменти и лекарства на обща стойност 235.78 лв. /Цикатридина спрей, Пик Пластир
Софт Фикс, РИ.ол, Стеримед софт, Клексан, Аналгин, Пик Пластир SOFFIX MED,
Флуанксол и Еголанза / по фактури, издадени от Н.Б.Ф. ООД в периода 26.10.2022 г. –
04.11.2022 г., за което са представени разходно-оправдателни документи, които установяват
заплащането на сумите. Относно обстоятелството, че имуществените вреди са във връзка с
инцидента съдът съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ, както и разясненията на
в. л. Д. в с. з. Медицинското изделие – интрамедуларен бедрен пирон със застопоряващи
винта не се изплаща от НЗОК и при здравно осигурени лица, без значение от здравното
заведение. Ползваните медикаменти, представени по делото, цикатридина спрей, рИ.ол,
пластир, стеримед, клексан, аналгин, флуанксол таблетки, са направени след болничния
престой, във връзка с инцидента са и се заплащат от лицето. Възраженията в отговора на
исковата молба относно направените разходи са неоснователни. Оттук и съдът намира за
доказани по размер претендираните имуществени вреди на стойност 2725.78 лв. Следва да
се посочи и, че поведението на пострадалия е допринесло за лицево-челюстните травми и
няма отношение към бедрената травма, съобразно изложеното по-горе, поради което и не
следва да се прилага процентът за съпричиняване спрямо закупения остеосинтезен материал.
Доколкото се установява при условията на пълно и главно доказване, че между
имуществения разход в размер на 2490 лв. и действията на пострадалия липсва причинно-
следствена връзка, то относно този разход приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е изключено.
Процентът ще се приложи само спрямо закупените лекарства и медикаменти, не се доказва
същите да са относими само към основната травма, а и за ищеца е налице разкъсно-контузна
9
на брадичката и фрактура на ностни кости, поради което съдът приема, че медикаментите са
ползвани и за облекчаване на лицево-челюстните увреждания. Оттук и приетият процент на
съпричиняване ще се приложи само относно сумата от 235.78 лв.
Относно лихвата за забава:
Ищецът претендира лихва за забава върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди от 17.11.2022 г.
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента,
които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2
т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от
законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете
възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя.
Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната
лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от
датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с
изтеклата законна лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от
15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. №
587/2022 г. на I т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о.,
решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно
събитие, като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление.
Застрахователят е уведомен на 17.11.2022 г., поради което следва да му присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от 17.11.2022 г. до
окончателното изплащане.
Предвид всичко изложено, искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в
размер на 33 300 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 10 % спрямо общия размер
на неимуществените вреди 37 000 лв./, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до
окончателното изплащане, а искът за имуществените вреди ще се уважи за сумата в размер
на 2 702.20 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 10 % само спрямо имуществените
вреди в размер на 235.78 лв. съобразно мотивите по-горе/, ведно със законната лихва от
17.11.2022 г. до окончателното изплащане. Исковете за разликата над уважените размери до
60 000 лв. за претенцията за неимуществени вреди и до 2725.78 лв. за претенцията за
имуществени вреди, ще се отхвърлят, като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат по съразмерност на страните:
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на ДТ с определение от 22.05.2023 г. и с протоколно определение от 18.01.2024 г.
от внасянето на разноски/, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 1440.09 лв. за
10
заплащането на дължимата държавна такса по делото съобразно уважената част от иска,
както и по съразмерност относно депозитите от бюджета на съда за СМЕ и за САТЕ сума в
размер на 252.54 лв. или общо дължимата сума в полза на СГС е 1692.63 лв.
По делото е представен от ищеца сключен между него и адв. К. Д. договор за правна
защита и съдействие – л. 133, уговорено е възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Представен е списък с разноски, в който е включен – адвокатски хонорар за
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съобразно размера на претенциите възнаграждението следва да се определи в общ размер на
5 668.06 лв. По съразмерност от тази сума на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. К. Д. следва
да се присъди сумата от 3 253.25 лв. Ищецът не е заплащал депозит за СМЕ, депозитът е
внесен от бюджета на съда, поради което и същият няма право на разноски за внесен
депозит.
Ответникът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на разноски в общ размер на 7260 лв. Претендирано е адвокатско възнаграждение
в размер на 6840 лв. с ДДС, както разноски за депозит за свидетел 60 лв., депозит по СМЕ –
140 лв. и депозит по САТЕ – 220 лв. От сумата в общ размер на 7260 лв. по съразмерност на
ответника се следва 3 093.04 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А .Д. ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. С******* да заплати на Д. Т. И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. „*******, който е претърпял
пътнотранспортно произшествие на 09.10.2022 г. в с. Казичене, предизвикаno от л. а. „Киа“
с peг. № *******, управляван от Т. И. М., движещ се по ул. „Васил Левски“ от ул.
„Околовръстен път“ към с. Кривина, който нарушил правилата за движение по пътищата и
при извършване на маневра ляв завой отнел предимството на насрещно движещия се в
права посока мотоциклет „Кавазаки ЗХ 600“ с peг. № С ******* К, управляван от Д. Т. И.,
като инцидентът е предизвикан от противоправно поведение на водача на лекия автомобил -
Т. И. М., за който имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност със „З.А .Д. ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД към датата на ПТП,
следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 33 300 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните
увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие - счупване на лява бедрена
кост /диафаза/ закрито, счупване на костите на носа, разкъсно-контузна рана в областта
дясно бедро – горна трета от вътрешната страна, разкъсно-контузна рана на палеца на лявата
ръка, разкъсо-контузна рана на брадичката, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 33
300 лв. до пълния предявения размер от 60 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 2 702.20 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за закупени
медицински консумативи, медикаменти и лекарства: по фактура /издадена от МБАЛ Св.
Анна София АД/ и фискален бон от 14.10.2022 г. за закупено медицинско изделие
/интрамедуларен бедрен пирон със застопоряващи винтове/, както и фактури, издадени от
„Н.Б.Ф.“ ООД в периода от м.10.2022 г. - м.11.2022 г. и фискални бонове към тях за
закупуване на: Цикатридина спрей, Пик Пластир Софт Фикс, РИ.ол, Стеримед софт,
11
Клексан, Аналгин, Пик Пластир SOFFIX MED, Флуанксол и Еголанза, ведно със законната
лихва, считано от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 2 702.20 лв. до пълния предявения размер от 2725.78 лв.;
ОСЪЖДА „З.А .Д. ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. С******* да заплати на адвокат К.
М. Д. от АК - София, личен номер ******* със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 3 253.25 лв. - адвокатско възнаграждение по
съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Д. Т. И..
ОСЪЖДА Д. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. „*******, да
заплати на „З.А .Д. ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
управление: гр. София, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. С******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 3 093.04 лв. – разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „З.А .Д. ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. С******* да заплати по сметка за
държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо
1692.63 лв. за дължима държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по
производството.
Ищецът е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN *******0 /л. 68/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12