№ 106
гр. *****, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава „Четиридесет и девета” ГПК
Делото е образувано въз основа на молба подадена С. Р. АК. с ЕГН ********** срещу
община *****. В молбата се твърди, че молителя е роден на *****г. в гр.***** като е бил
записан с българските имена Е.Р.А.. При промяната на имената родителите на молителя
сменили своите имена и сменили и името на молителя на С. Р. АК., в съответствие с
имената на баща му. Въпреки това молителят продължавал да се идентифицира с
българските си имена Е.Р.А.. След като се родило детето на молителя той искал да го нарече
с български имена, но това било възможно само по отношение на собственото име на
детето. Приятелският кръг и хората, с които общува молителят носили предимно български
имена и познавали и наричали молителя с иманата Е.Р.А.. С тези имена молителят се
представял пред обществото. Разминаването в имената, с които молителят се представял с
тези, с които е записан официално му създавало неудобства и хората започвали да губят
доверие в него. Гореизложеното обосновавало наличие на важни обстоятелства по смисъла
на чл.19 ЗГР, поради което молителят иска да бъдат променени имената му от С. Р. АК. на
Е.Р.А..
В открито съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител поддържа
подадената молба и моли да бъде уважена, тъй като били налице важни обстоятелства по
смисъла на чл.19 ЗГР. Твърди, че молителят използва в общуването си имената Е.Р.А. и се
идентифицира с тях и това е единствената причина да иска промяна на имената си, а не за да
заблуди органите на държавна власт.
От Община *****, редовно уведомени, не е постъпило писмено становище. Не се явява
техен представител в съдебно заседание, за да изрази становище.
1
Представителят на ТО ***** при РП **** изразява становище за неоснователност на
молбата. Заявява, че молителя не използва имената Е.Р.А., а имената С. Р. АК. и прякора
***** и целта на неговата молба за смяната на имената му е да заблуди органите на властта
на чужда държава, тъй като бил осъждан в *****
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетите по делото доказателства: удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0132/11.03.***.; Справка съдимост с вх. № 2163/26.04.2022г. за лицето
С. Р. АК. ЕГН **********,; справка с вх. 2 № 2181/27.04.2022г. от Община *****, копие от
личен картон и заверено копие от Акт за раждане на С. Р. АК. ЕГН **********; справка с
вх. № 2180/27.04.2022г. от Община *****, копие от личен картон и заверено копие от Акт за
раждане на Р.А.А. ЕГН ********** и справка с вх. № 2387/09.05.2022г. от Министерство на
Външните работи, Дирекция „ Консулски отношения“ , във връзка информация за лицето С.
Р. АК. ЕГН ********** се установява, че молителят е роден на *****г. с имената Е.Р.А. от
родители Р.А.Р. и С.Н.Р.. Родителите на молителя са били родени с имената Р.А.А. и А.Н.А.,
но на основание чл.18, ал.2 от Наредба за гражданското състояние е допусната промяна на
имената им. Поради това на 21.06.1982г. бащата на молителя от Р.А.А. се е именувал Р.А.Р..
На основание молба от 27.12.1990г. бащата на молителя е върнал първоначалните си имена
Р.А.А., а молителя е взел имената С. Р. АК.. Братът и сестрата на молителя също са с
променени имена от А. на А. и от Е. на Е..
Молителят е многократно осъждан в Р.**** за кражби, престъпление по чл.343в, ал.2
НК, чл.215, ал.2, т.4 от НК.
В Министерството на Външните работи няма данни молителят да е осъждан в
чужбина.
От копие от преписка № 16531/21 на ТО *****, РП **** се установява, че на
31.12.2021г. е образувана прокуроска проверка по повод постъпил сигнал от А.А.С. – майка
на лицето, от което молителя има дете. В дадените обяснения от А.А.С. – брат на лицето, от
което молителя има дете, от А.С. молителят е наричан с името С. и прякор *****.
Преписката е приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 01.04.2022г.
Според показанията на св.А.ов, които съдът кредитира отчасти молителя използвал
името Е. сред приятели и семейния си кръг и бил наричан от тях с това име или с прякора
*****. Детето на молителя се казвало А.. Молителят и майката на сина му искали детето да
бъде с българско име, но се отказали собственото име на детето да бъде българско, тъй като
останалите имена на детето щели да бъдат турски. Молителят трайно се е установил да
живее в ****. Той бил осъждан в **** и в ***** За молителя било неудобно разминаването
между името Е., което използвал и официалното му име С.. Съдът не кредитира показанията
2
на св.А.ов в частта, в която заявява, че молителя използва името Е. сред приятели и
семейство, че близките му се обръщат към него с това име, тъй като това противоречи на
показанията на св.Д. и св.П., които са кредитирани от съда. Те от дълги години познават
молителя във връзка с работата си и знаят, че той не използва името Е., нито близките и
приятелите му се обръщат към него с това име. Съдът намира, че св.Д. и св.П. като
полицейски служители, които са напълно безпристрастни към настоящото дело щяха да
имат информация, в случай, че молителя използваше името Е.Р.А.. Напротив те са
категорични, че името, с което е известен молителя, което използва в общуването си и с
което се обръщат към него семейството и приятелите му е С. и прякора „****.
Според показанията на св.А. – майка на молителя, които съдът кредитира отчасти,
молителя е бил с имена Е.Р.А., които родителите му решили да променят на турски С. Р.
АК.. Това се случило, когато молителя бил на 6-7 години. Той искал да си върне името Е.,
защото приятелите му се шегували с него за името С.. Никой не го знаел с името С., а с
името Е. и прякор *****. Приятелите на молителя се обръщали към него с името Е..
Повечето му приятели били с български имена. Детето на молителят се казвало А., но той
искал да смени името му с българско. Молителят не се разбирал със семейството на майката
на сина си. Те го знаели с името С.. Молителят бил осъждан в *****на лишаване от свобода
и излежал там присъдата си. Съдът не кредитира показанията на св.А., в частта, в която
твърди, че молителя използвал в общуването си името Е., че никой не го знаел като С., че
приятелите му се обръщали към него с името Е., тъй като намира, че свидетелката като
майка на молителя е предубедена от изхода на делото в негов интерес и поради
противоречие между показанията й в тази част с тези на полицейските служители св.Д. и
св.П., за които съдът изложи мотиви по-горе.
От показанията на св.Д. и св.П., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че св.Д.
работи като младши полицейски инспектор, а св.П. като полицейски инспектор към РУ
*****. Те познават молителя във връзка с работата си. Св.Д. и св.П. знаят, че молителя
използва в общуването си името С. по прякор *****, така го нарича семейството му, в което
говорят на турски език. В случаите, когато молителя е бил търсен от полицейски служители,
майката и сестрата на молителя го викали с името „****. Полицейските служители познават
молителя с името С. и прякор „**** и знаят, че в квартала, където живее той е известен с
това име и хората се обръщат към него с тези имена. Полицейските служители не знаят
молителя да използва името Е., нито някой да се обръща към него с това име. Молителят
като малък е бил с български имена, но те са сменени със сегашните му. Детето на молителя
се казва А. и е кръстено на брат му. Роднините на майката на сина му в жалба срещу
молителя използват името С. и *****, но не Е..
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Молбата е с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР.
Основателността на поисканата промяна по чл.19, ал.1 от ЗГР е обусловена от
3
алтернативно наличие на поне един от фактическите състави на този текст - името да е
осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или важни обстоятелства да налагат това.
От друга страна, следва да се съобрази и функцията на имената, дадена им от закона в
чл. 12-14 от ЗГР, а именно: да удостоверят произхода на лицето, като могат да се образуват
само по посочените в тези текстове начини с изключенията предвидени в тях - когато
етническите и семейни традиции на родителите не налагат друго. Тези разпоредби са
императивни и не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. По този ред
имената не могат да бъдат променяни извън рамките на посочените от закона начини за
образуване на същите. Съобразно с това имената на молителката са формирани съобразно
законовите изисквания на чл.12-14 ЗГР.
Съдът намира, че не са налице основанията на чл.19 ЗГР. Имената на молителя С. Р.
АК. не са осмиващи, опозоряващи, обществено неудобни, нито са налице важни
обстоятелства, които да налагат смяната на имената на молителя. Имената, които носи
молителя отговарят не етническите традиции на етноса, към който принадлежи той.
Неговите родители, брат му, сестра му и сина му носят турски имена. Общуването на
молителя в семейството му става на турски език.
От показанията на св.Д. и св.П. и от копие от преписка № 16531/21 на ТО *****, РП
**** се доказа, че молителя е известен с името С. и прякора ***** и използва в общуването
си тези имена. С тези имена го наричат в семейство му, приятелите и близките му, както и
семейството на майката на сина му. Установи се, че молителя не използва българските
имена Е.Р.А., не се представя с тях и никой не го познава с тези имена.
Свидетелите А.ов и А. също заявяват, че молителя е познат с прякора „**** и те също
го назовават с него. Показанията на св.А.ов и А. относно това, че молителя използва в
общуването си името Е. и Е. не са кредитирани от съда, поради изложените по-горе
причини.
От свидетелството за съдимост на молителя се доказа, че той е многократно осъждан в
Р.****, а всички свидетели по делото са категорични че молителя е осъждан и във
Федерална Република ***** макар и официална информация затова да не се събра по
делото.
Обстоятелството, че след като се е родил молителя е бил записан с имената Е.Р.А.,
които са били променени по молба на родителите му още през 1990г. на С. Р. АК. не
представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР. Това е така, защото както
коментира по-горе съдът молителя не е използвал никога българските си имена, не се
идентифицира с тях, не е познат с тях пред обществото, семейството, близките и познатите
му. Имената, с които е известен молителя са С. Р. АК. с прякор „****. Те отговарят и на
етническите традиции в неговото семейство, които съдът намира, че са високо ценени,
предвид възстановяването още през 1990г. на турските им имена и факта, че молителя дава
на сина си турско име А..
В случай, че подбудите на молителя от настоящо производство е да се очисти от
4
съдебното си минало, то съдът намира, че те не могат да се счетат за важни обстоятелства по
смисъла на чл.19 от ЗГР и че този резултат молителя може да постигне само по установения
в НПК ред.
Предвид гореизложеното молбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Р. АК. с ЕГН **********, с правно
основание чл.19 ЗГР за промяна на имената му от С. Р. АК. на Е.Р.А..
Решението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните
пред ОС **** на основание чл. 538 ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5