№ 3894
гр. С., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110114241 по описа за 2024 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата 12 483,53 лева – от които главница в размер на 5 344,94 лева, 54,54 лева – лихва за
периода от 04.10.2023г. до 01.11.2023г., 5424,42 лева неолихвяеми вземания, 150 лева –
разноски по изпълнително дело, 1464,63 лева – такси по тарифа към ЗЧСИ, всички
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2008г., и издаден
изпълнителен лист от 26.02.2013г. по гр.д. № 5716/2013г. по описа на СРС, 66 състав, поради
погасяването им по давност.
Предявен е обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД за сумата от 1 186,30 лева, представляваща недължимо удържана от пенсиите на
ищеца сума в полза на ответника за периода от 01.01.2024г. до 29.02.2024г.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 26.02.2013г. по гр.д. № 5716/2013г. по
описа на СРС, 66 състав, е бил осъден да заплати на ФИРМА ЕАД сумите, описани в
изпълнителния лист. Вземането е цедирано на ФИРМА ЕАД, а в последствие – на
настоящия ответник. Образувано е изпълнително дело - № 992/2013 по описа на ЧСИ Б.Б.,
което е на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено.
Образувано е ново изпълнително дело - № 2640/2023г. по описа на ЧСИ С.Я. въз
основа на същия изпълнителен лист, вземанията по който са погасени по давност. В хода на
посоченото дело от ЧСИ са правени удръжки от пенсията на ищеца за периода от
01.01.2024г до 29.02.2024г. по 593,15 лева месечно или 1186,30 лева общо, за които ищецът
твърди, че са събрани на отпаднало основание.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като излага доводи, че давността е
прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия на
принудително изпълнение. Твърди, че сумите са били удържани от ЧСИ на валидно правно
основание.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По иска по чл.439, ал. 1 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните
вземания.
По делото е приобщено копие от изп. дело № 20138560400992 по описа на ЧСИ Б.Б.,
от което се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. №
19489/10.04.2013 г. на взискателя „ФИРМА“ ЕАД против длъжниците Н. Г. Н., Г.Н. Н. и Д.Н.
Н. въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5716/2013 г. по описа на СРС, 66 състав. По
издадения изпълнителен лист ищецът и длъжниците Г.Н. Н. и Д.Н. Н. са осъдени да заплатят
солидарно на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 3858,79 евро, ведно със законна лихва за периода от
12.2.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 856,19 евро за периода
от 09.6.2011 г. до 11.2.2013 г., мораторна лихва за забава в размер на 518,95 евро за периода
от 17.6.2011 г. до 11.2.2013 г. и 659,46 лева разноски по делото. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, а именно
налагане на запор върху трудово възнаграждение и вземания на длъжниците от трети лица,
налагане на възбрана върху открити секвестируеми недвижими имоти и изнасянето им на
публична продан, като са възложени и правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Установява се от приобщеното изп. дело № 20138560400992 по описа на ЧСИ Б.Б., че
със запорни съобщения от 11.04.2013 г. е наложен запор върху всички вземания по банкови
сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на името на длъжника Н. Г. Н., открити при
трети задължени лица „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД,
„ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ ЕАД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“
АД, „ФИРМА“ АД.
Установява се, че на 11.04.2013 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение,
връчена лично на длъжника на 07.05.2013 г., е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника „Ц.Г.М.“ ЕАД, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, в резултат на което на 15.05.2013 г., 13.06.2013 г., 15.08.2013 г.,
14.10.2013 г., 25.11.2013 г. третото задължено лице е направило удръжки от трудовото
възнаграждение и е превело по банкова сметка на съдебния изпълнител част от дължимите
суми.
С молба с вх. № 56357/18.09.2015 г., подадена от „ФИРМА“ ЕАД е отправено
изявление последният да бъде конституиран като взискател по делото на основание договор
за цесия от 02.07.2013 г.
Установява се, че с постановление от 27.03.2018 г. изпълнителното производство по
изп. дело № 20138560400992 по описа на ЧСИ Б.Б. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. С протокол от 28.03.2018 г. изпълнителният лист е върнат на представител на
взискателя.
С молба с вх. № 34471/03.12.2018 г., подадена от „ФИРМА“ ЕООД е отправено
изявление последният да бъде конституиран като взискател по делото на основание договор
за цесия от 28.09.2018 г., като със съобщение от 11.01.2019 г. съдебният изпълнител е отказал
2
да конституира „ФИРМА“ ЕООД като взискател по делото поради това, че изпълнителното
производство е прекратено.
По делото е приобщено копие от изп. дело № 20238440402640 по описа на ЧСИ С.Я.,
от което се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. №
56595/30.08.2023 г. на взискателя „ФИРМА“ ЕООД против длъжниците Н. Г. Н., Г.Н. Н. и
Д.Н. Н. въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5716/2013 г. по описа на СРС, 66 състав. С молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на запор върху
вземания по открити на името на длъжниците банкови сметки.
Установява се, че на 18.10.2023 г. до длъжника е изпратено съобщение за образувано
изпълнително дело, ведно с уведомление за извършено прехвърляне на вземания от цедента
„ФИРМА“ ЕАД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД, получено лично на 08.11.2023 г.
Със запорни съобщения от 18.10.2023 г. са наложени запори върху вземанията на
длъжника Н. Г. Н., произтичащи от договорни отношения с трети задължени лица „ФИРМА“
АД, „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ЕАД.
Със запорни съобщения от 18.10.2023 г. са наложени запори върху всички вземания
по банкови сметки, депозити, банкови сейфове и касетки на името на длъжника Н. Г. Н.,
открити при третите задължени лица „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ АД.
Със запорно съобщение от 18.10.2023 г. е наложен запор върху вземанията за пенсия
на длъжника Н. Г. Н. при ....
С разпореждане от 26.10.2023 г. е наложена обща възбрана върху идеални части от
имотите на длъжниците. С постановление от 31.10.2023 г. е наложена възбрана върху
собствените на Н. Г. Н. 4/6 ид.ч. от следния имот: апартамент № 149, находящ се в гр. С.,
ж.к. „.....“, бл. 18, вх. Е, ет. 8.
С разпореждане от 14.11.2023 г. е насрочена дата за опис на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се по постоянния му адрес.
Установява се, че в резултат на наложения запор върху пенсия на длъжника по
банкова сметка на съдебния изпълнител са постъпили следните суми за частично погасяване
на задължението: на 08.01.2024 г. – 593,15 лева; на 07.02.2024 г. - 593,15 лева; на 08.03.2024
г. – 593,15 лева; на 08.04.2024 г. – 593,15 лева; на 20.05.2024 г. – 593,15 лева. Междувременно
в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, открита при „ФИРМА“ АД
по банкова сметка на съдебния изпълнител на 22.01.2024 г. е постъпила сумата в размер на
2314,90 лева, а на 18.04.2024 г. е постъпила сумата в размер на 765,87 лева. От
горепосочените суми в полза на взискателя „ФИРМА“ ЕООД са разпределени следните
суми: на 11.01.2024 г. – 472,84 лева; на 23.01.2024 г. – 2112,07 лева; на 09.02.2024 г. – 540,19
лева; на 13.03.2024 г. – 540,26 лева; на 10.04.2024 г. – 540,32 лева; на 19.04.2024 г. – 698,58
лева; на 27.05.2024 г. – 540,24 лева.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
3
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността
е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да
тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите си ВКС
приема, че “Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноравен ефект на предприетите
изпълнителния действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителния действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.”. Прието е още, че ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение, като съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Съгласно задължителните разяснения на ВКС
“Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител.”.
В случая процесните вземания произтичат от договор за банков кредит и издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. Предвид това
приложим е 5-годишният давностен срок, който е започнал да тече от влизане на заповедта
за изпълнение в сила, в случая от 21.05.2013 г. Предвид разясненията на горепосочените
тълкувателни решения съдът приема, че за периода до 26.06.2015 г. давност за процесните
вземания не е текла, съответно считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече
приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който би изтекъл на
26.06.2020 г. Изпълнителното производство по първото по ред изпълнително дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право на 25.11.2015 г., който факт е
констатиран от съдебния изпълнител в нарочно постановление за прекратяване от 27.03.2018
г. Ново искане за образуване на изпълнително производство с посочен конкретен
изпълнителен способ е направено едва с молба с вх. № 56595/30.08.2023 г. на взискателя
4
„ФИРМА“ ЕООД. Следователно, в периода от 26.06.2015 г. до 30.08.2023 г. е налице
бездействие на кредитора продължило повече от 5 години, което води до погасяване на
процесните вземания по давност. Образуваното впоследствие второ по ред изпълнително
производство е ирелевантно по отношение изтеклата погасителна давност, съответно не
санира кредиторовото бездействие.
В случая дори и съобразяване на периода на обявеното извънредно положение в РБ
със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., през
времетраенето на който давност не е текла, не би довело до различен извод.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за сумите, предмет на издадения
в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист от 26.02.2013 г. по гр.д. №
5716/2013 г. по описа на СРС, 66 състав, както следва: 5 344,94 лева главница по договор за
кредит за текущо потребление от 25.04.2008 г., 54,54 лева – лихва за периода от 04.10.2023г.
до 01.11.2023г., 3349,09 лева неолихвяеми вземания (договорна и мораторна лихва и
разноски).
По отношение на сумите в размер над 3349,09 лева до пълния предявен размер от
5424,42 лева – неолихвяеми вземания, 150 лева – разноски по изпълнително дело и 1464,63
лева – такси по тарифа към ЗЧСИ предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предмет на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежни страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално
право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник. В случая оспорваните с исковата
молба като недължими неолихвяеми вземания в размер над 3349,09 лева, разноски в размер
на 150 лева и такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 1464,63 лева не са част от
изпълнителното основание, а последица от воденото изпълнително дело, нито се установява
ответникът да е носител на вземане срещу ищеца за посочените суми.
По иска по чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
че е заплатил сумата от общо 1 186,30 лева по изпълнителното дело, а ответникът следва да
докаже правното основание на което почива правото му да получи сумата.
При съвкупна преценка на приобщеното по делото изп. дело № 20238440402640 по
описа на ЧСИ С.Я., както и представените от ищеца и приети извлечения от банкова сметка
и удостоверения, издадени от ... безспорно се установява, че в резултат на проведеното
принудително изпълнение върху вземания на длъжника е събрана сума в общ размер на
6046,52 лева, от които 5444,50 лева разпределени в полза на взискателя „ФИРМА“ ЕООД.
Установява се, че като част от посочените суми са твърдените в исковата молба удръжки от
пенсията на длъжника за м.01.2024 г. и м.02.2024 г. в размер по 593,15 лева месечно или 1
186,30 лева общо.
На следващо място, с оглед извода на съда за основателност на предявения в
производството отрицателен установителен иск поради погасяване по давност на
процесните вземания, се следва извод, че принудително събраните и разпределени в полза
на „ФИРМА“ ЕООД суми след изтичане на погасителната давност в размер на 1 186,30 лева
по изп. дело № 20238440402640 по описа на ЧСИ С.Я. се явяват получени без правно
основание, поради което подлежат на връщане. Ето защо, предявеният иск следва да се
5
уважи изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 2297,54 лева, от които 547,54 лева –
държавна такса и 1750 лева – адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за
правна помощ и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лева,
платимо в брой (за което ще бъде издадена разписка за извършено плащане) или по банкова
сметка в срок до 01.03.2024 г. От ангажираните доказателства се установява, че на
13.02.2024 г. ищецът е заплатил по банкова сметка на адвокат П. сумата 600 лева с
основание „договор за правна защита и съдействие“, а на 20.02.2024 г. е извършил касово
плащане на сумата 600 лева с основание „договор за правна защита и съдействие Н. Н.“.
Предвид това и като съобрази задължителните разяснения на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че действително
заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1200 лева. Съдът намира за
неоснователно релевираното от ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния
представител на ищеца действия - подготовка и депозиране на искова молба с предявени два
иска, участие в открито съдебно заседание. С оглед на изложеното и съобразно уважената
част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
1274,26 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 27,08 лева, при първоначално определен от съда размер 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „.....“, бл. 18, вх. Е, ет. 8, ап. 149 срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „.....“, ул. „....“ № 6, сграда „....“, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „.....“, бл.
18, вх. Е, ет. 8, ап. 149 не дължи на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „.....“, ул. „....“ № 6, сграда „....“, сумата 5 344,94 лева – главница, 54,54
лева – лихва за периода от 04.10.2023г. до 01.11.2023г., 3349,09 лева неолихвяеми вземания,
всички произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2008г., и издаден
изпълнителен лист от 26.02.2013г. по гр.д. № 5716/2013г. по описа на СРС, 66 състав, поради
погасяването им по давност, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер над
3349,09 лева до пълния предявен размер от 5424,42 лева – неолихвяеми вземания, 150 лева –
разноски по изпълнително дело и 1464,63 лева – такси по тарифа към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
кв. „.....“, ул. „....“ № 6, сграда „....“ да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „.....“, бл. 18, вх. Е, ет. 8, ап. 149 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 1 186,30
лева, представляваща недължимо удържана от пенсиите на ищеца сума в полза на ответника
за периода от 01.01.2024г. до 29.02.2024г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
кв. „.....“, ул. „....“ № 6, сграда „....“ да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
6
ж.к. „.....“, бл. 18, вх. Е, ет. 8, ап. 149 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1274,26 лева –
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „.....“, бл. 18, вх. Е, ет. 8, ап.
149 да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.
„.....“, ул. „....“ № 6, сграда „....“ на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 27,08 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7