Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр.Добрич, 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Монев
ЧЛЕНОВЕ: Атанас Каменски
Милена Хараламбиева
при секретар
Елица Александрова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 369/2020г.
и за да се
произнесе взе предвид следното :
С присъда № 12/21.08.2020г. по
н.ч.х.д № 89/2019г. Районен съд-гр.Каварна е признал подсъдимия Н.Д.С. с ЕГН **********
за виновен в това, че на 18.03.2019г. в гр.К., причинил на Д.С.С. с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал.2 във вр. с
чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000лв. Осъдил е С. да заплати на С. сумата от 2000
лв, представляваща обезщетение за причинените с деянието по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до пълното изплащане на дължимата сума, както и го е осъдил да
заплати сторените от тъжителя съдебно-деловодни разноски в размер на 662 лв и сумата от 80 лв, представляваща държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от адв.М.К. ***, в качеството и на
служебен защитник на подсъдимия, с която се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и се настоява за цялостна отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание жалбата се
поддържа на посочените основания.
Частният тъжител не се явява. Повереникът
му изразява становище за неоснователност на предприетото от страна на подсъдимия
обжалване и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка
правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид изнесеното в
жалбите, както и становищата на страните, констатира:
Нчхд № 89/2019г. по описа на РС- гр.Каварна е било образувано
на 03.05.2019г. по постъпила от Д.С.С. тъжба, с която на Н.Д.С. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
С разпореждане на съдията-докладчик от 08.05.2019г.
делото е насрочено в открито съдено заседание на 03.06.2019г. За насроченото заседание
на подс.С. е била изпратена призовка ведно с препис от тъжбата на адреса, посочен
в частната тъжба. Призовката и преписа от тъжбата не са били връчени, тъй като
подс.С. не е бил открит на адреса. В проведеното на 03.06.2019г. съдебно
заседание съдът е разпоредил да се извърши справка относно постоянния и настоящ
адрес на С.. От изготвената справка се установило, че постоянният адрес на С. е
този, посочен в тъжбата, а настоящият му адрес от 07.06.2005г. е в САЩ. С
определение № 45 от 05.06.20219г. по делото РС-гр.Каварна е допуснал
предоставянето на правна помощ – процесуално представителство по отношение на
подсъдимия, респ. и с последващо определение № 47 от 10.06.2019г. за служебен
защитник е била назначена адв.М.К. ***. В проведеното на 01.07.2019г. съдебно
заседание съдът е разпоредил да изиска справка относно задграничните пътувания
на подсъдимия. Според съдържанието на изготвената справка, С. на 03.04.2019г бил
напуснал Р България през ГКПП Аерогара С..
В следващото съдебно заседание РС-гр.Каварна е дал ход на
делото, приемайки, че същото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия,
като се е позовал на разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, без да конкретизира
коя от трите хипотези, визирани съответно в букви „а“, „б“ и „в“ от тази точка прилага. По
нататък отново в отсъствие на подсъдимия РС – гр.Каварна е провел съдебно
следствие и обявил присъдата си в съдебно заседание в присъствието на служебния
защитник на подсъдимия.
Практически наказателният процес срещу подс.С. е протекъл
изцяло в негово отсъствие. С. нито е бил запознат с воденото срещу него наказателно
производство, нито му е било предявено лично обвинение, нито пък му е бил
връчен препис от тъжбата, както и не е бил уведомен, че делото може да бъде
разгледано и решено в негово отсъствие, каквото е изискването на чл. 252, ал.
4, изр. 2 от НПК. Доколкото подс. С. /видно от справката за задграничните
пътувания/ е напуснал страната на 03.04.2019г. и преди депозирането на частната
тъжба в РС-гр.Каварна, с която му е било повдигнато обвинение, то не може да се
твърди, че той е проявил недължимо процесуално поведение, нито пък, че сам се е
отказал от правото си на лично участие в производството, още по-малко пък е
демонстрирал опит да избегне правосъдие.
При това положение първоинстнационният съд е бил длъжен да стори всичко
нужно, произтичащо от закона за да установи местонахождението на подсъдимия,
респ. да го призове и да го уведоми за воденото срещу него наказателно дело. Напротив,
съдът, установявайки, че подсъдимият е напуснал Р България на посочената в
справката дата и назначавайки му служебен
защитник, не само че не е призовавал С. за последващите съдебни заседания на
посочения от тъжбата адрес, но дори и не направил опит да го призове на адреса на
съпругата му-Г. И. Ст. в гр.К.. Нещо повече, доколкото последната е била
разпитана в качеството на свидетел, то е следвало съдът да прояви активност и да
поиска св.С. да предостави данни относно местонахождението на подсъдимия, информация
за евентуалното му завръщане в страната, както и да предприеме действия по призоваването
на С. чрез съпругата му по реда на чл. 180, ал.2 от НПК, каквото искане е
отправено и от повереника на частния тъжител в съдебното заседание от
01.07.2019г.
Имайки предвид гореизложеното въззивният инстнация
намира, че първоинстанционния съд е подходил непрецизно при изпълнение на процедурата,
даваща му право да приключи производство в отсъствие на подсъдимия. Т.е.
нарушена е разпоредбата на чл. 269, ал. 3 във вр. с чл. 55, ал.1 от НПК, тъй
като е накърнено правото на участие на
подсъдимия в наказателното производство, защото не се използвани всички
законово регламентирани прийоми за установяване на местоживеенето на подсъдимия и призоваването му, с което да се гарантира неговото
неотменимо право на лично участие в процеса. Макар характера и вида на
повдигнатото срещу С. обвинение да не е
от категорията на тези, повеляващи задължителното присъствие на подсъдимия в съдебно заседание, то в случая на С. е
накърнено правото му да се яви лично пред съда, да се защити срещу обвинението,
както и да участва в съдопроизводствените действия. Очевидно е , че доколкото
се касае за наказателно дело то частен характер, въпрос на лична преценка на подсъдимия е дали
ще упражни или не тези свои законоустановени права, но такава преценка е възможна
само и единствено ако той е уведомен и знае за водения срещу него процес. От
наличните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че С. е бил
надлежно призован и е узнал за воденото срещу него наказателно производство.
Разглеждайки делото в отсъствието на подсъдимия, без да
са били налице законовите основания за това, районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като е лишил подсъдимия от правото му на лично участие
в наказателния процес, от възможността да даде обяснения по обвинението, да участва лично и непосредствено в събирането на
доказателствата по делото. Настоящият състав
намира, че нарушената процедура по разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия
и нуждата да му бъде гарантиран справедлив процес, при спазване и зачитане на всички
негови процесуални права, налага присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на подготвителните
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Съдът констатира, че
жалбоподателят по настоящото производство не е внесъл дължимата държавна такса от 6 лв по Тарифа №1 към ЗДТ –т.12 във вр. с т. 9, поради което с решението следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 6 лв по сметка на
ДОС.
Предвид изложено и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 12/21.08.2021г. по н.ч.х.д. № 89/2019г. по описа на РС-гр.Каварна и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на подготвителните действия
за разглеждане на делото в съдебно заседание.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Д.С. с ЕГН ********** да заплати държавна
такса по сметка на Добрички окръжен съд в размер на 6 лв.
Решението
не подлежи на жалба и протест.
Председател : Членове
: 1. 2.