РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Пловдив, 03 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА адм. дело № 3550 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 42 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ).
Образувано
е по жалба на Г.Г.С., ЕГН ********** *** против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-4451-0036 от
19.10.2019 год., изд. от зам. началник на Първо РУ – СДВР (оправомощен
със заповед № 225з-701/2018г. на началник Първо РУ – СДВР), с която на
жалбоподателя на основание чл.42 във връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ е наложена
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок
от две години.
Жалбоподателят
счита, заповедта за неправилна като сочи, че не е извършил вмененото му
нарушение. Твърди, че в действителност на 14.10.2019г. е бил на стадион Васил
Левски на футболната среща между България и Англия, но не е извършвал
противообществена проява /спортно хулиганство – показване на среден пръст/.
Сочи се, че заповедта почива на обстоятелства, твърдени в незаконосъобразно НП.
Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че е бил близо до група, която провокирала,
но той не е бил част от нея, както и че не намерил доказателства и не му е
показван снимков материал, че е направил неприлични жестове.
Ответникът
по жалбата – заместник-началник на Първо РУ-СДВР, в писмени бележки на
процесуалния си представител, гл. юриск. Н.Г.,
оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не взема участие.
Административен съд
- Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с
правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на Г.С. на 19.10.2019г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата
е подадена чрез органа, като не е поставен входящ номер и дата. На придружителното писмо до съда е посочено, че вх. номер на
жалбата е 225000-16152 от 22.10.2019 г., поради което следва да се приеме, че е
подадена в срок и е допустима за разглеждане.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че на 14.10.2019г. е проведена
футболна среша между националните отбори на България и Англия, проведена на
национален стадион „Васил Левски“ -
гр.София, с начален час 21.45 часа. Няма спор и доколкото в жалбата пред съда
самият Г.Г.С. твърди, че е присъствал на тази футболна среща.
В
справка на СДВР с дата 16.10.2019г., относно извършена проверка за лице в
Единен автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ-МВР по повод
преписка рег.№ 513р-83798/19г по описа на СДВР е посочено, че за лицето Г.С.
няма данни да е установяван като извършител на противообществена проява по
ЗООРПСМ.
С
постановление по преписка рег.№83798/17.10.2019г. на разузнавач при група „ХЕ“
сектор „Масови мероприятия“ е назначено извършването на експертна справка. В
изпълнение на постановлението, вещо лице, специалист в областта на
криминалистиката в ОЕКД – СДВР е изготвила експертна справка №31-Ф/2019г. за
извършено комплексно изследване. Видно
от съдържанието, обект на справката са били изрично посочени два броя
видеофайлове от проведената футболна среща между България и Англия на
14.10.2019г. и фотоснимка от АИС-БДС на лицето Г.Г.С.
с ЕГН **********. Вещото лице е използвало следните методи: изследване и анализ
на цифрови фото и видеозаписи с помощта на компютърна конфигурация и софтуер,
както и лицево-идентификационно изследване. В заключението на вещото лице е
посочено, че при извършеното изследване на предоствените
два файла са констатирани множество лица, отправящи неприлични жестове с ръце
(показващи среден пръст и/или нацистки поздрав с изпъната нагоре дясна ръка),
като едно от групата от лицата е със сходни общи черти с тези на лицето Г.Г.С.. Според вещото лице при извършеното сравнително изследване
на изображенията на лицето от записите със снимката от АИС БДС на лицето Г.Г.С. се установява, че е заснето едно и също лице - Г.Г.С. с ЕГН **********.
В
резултат на това е издадена и оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-4451-0036 от 19.10.2019 год., на зам. началник на Първо
РУ – СДВР (оправомощен със заповед № 225з-701/2018г.
на началник Първо РУ – СДВР), с която на Г.Г.С. с ЕГН
********** на основание чл.42 във връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ е наложена
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок
от две години.
По
делото са приложени: протокол по чл.29 ал.2 от ЗООРПСМ (за предаване на
видеозаписи и фотоснимки); протокол за писмено показание на свидетел по
ЗООРПСМ; Докладна записка на инспектор от СДВР до началника на сектор „Масови
мероприятия“ – СДВР с предложение да бъде извършена проверка с цел установяване
на самоличността на нарушителя и спрямо същия да бъде взето отношение по
ЗООРПСМ; два броя справки от 18.10.2019г., относно извършени проверки по
преписка с рег. № 513р-83798/17.10.2019г. по описа на Първо РУ-СДВР; Заповед за
задържане рег.№ 2372зз екз.№109
от 18.10.2019г.; заповед за конвоиране на лице №2372з-435/18.10.2018г.;
Сведение; заповед за задържане рег.№ 225зз-1805 от 18.10.2019г.; протокол за обиск
на лице от 18.10.2019г.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 19.10.2019г.; АУАН № 4451 от 19.10.2019г. и НП № 4451 от 19.10.2019г.
Спорът
между страните в настоящото производство се свежда до това дали по време на
проведената футболна среща на 14.10.2019г. между отборите на България и Англия
на национален стадион „Васил Левски“ – гр.София, жалбоподателят е показвал
неприлични жестове.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се
преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Оспорената
заповед е издадена от Б.Р.Р. - зам
.началник на Първо РУ – СДВР. Съгласно чл. 42 изр. първо от ЗООРПСМ,
принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него длъжностно
лице. В тази връзка по делото е представена заповед № 225з-701/2018г. на
началник Първо РУ – СДВР за оправомощаване на зам.-началник
на Първо РУ – СДВР да издава заповеди за налагане на принудителни административни
мерки по Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия. В случая местоизвършването на
нарушението попада в територията на Първо РУ на СДВР. По делото е представено и
удостоверение от СДВР – отдел „Човешки ресурси“ с дата 28.11.2019г., съгласно
което със заповед № 8121К-1941/05.06.2015г. на директора на СДВР, комисар Б.Р.Р. е назначен на длъжност заместник-началник на Първо РУ
при СДВР, която длъжност изпълнява и към настоящия момент. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган .
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да опорочават заповедта до степен, налагаща нейната отмяна.
Същата
е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимото
минимално съдържание, включително фактически и правни основания за издаването
й.
От
събраните по делото писмени доказателства се налага извод, че ответника
правилно е установил извършената от жалбоподателя противообществена проява.
Видно от приложената по делото експертна справка №31-Ф/2019г. за извършено
комплексно изследване, изготвена от вещо лице, специалист в областта на
криминалистиката в ОЕКД – СДВР и по-конкретно от извадените от видеофайловете
изображения на част от публиката на футболната среща, множество лица отправят
неприлични жестове с ръце (показват среден пръст и/или нацистки поздрав с
изпъната нагоре дясна ръка). От увеличеното изображение на едно лице от групата
ясно се вижда, че това е именно Г.Г.С.. Според вещото
лице при извършеното сравнително изследване на изображенията на лицето от
записите със снимката от АИС БДС на лицето Г.Г.С. се
установява, че е заснето едно и също лице - Г.Г.С. с
ЕГН **********. В този смисъл напълно неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че е бил близо до група, която провокирала, но той не е бил част
от нея и че не е показвал среден пръст.
Правило
органът е приложил материалния закон, като в заповедта точно е описано и правното
основание за издаване, а именно: чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2
във връзка с чл.21, т.8 от ЗООРПСМ.
Съгласно
чл.21, ал.1, т.8 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща
се във отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение,
които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на
расова, етническа или религиозна основа. Отправените от жалбоподателя
неприлични жестове по време на футболната среща, а именно показване на среден
пръст по посока на терена попадат в т.8 на чл.21 ал.1 от ЗООРПСМ, които жестове
са неприлични и особено вулгарни и чието отправяне законодателят е забранил по
време на спортно мероприятие.
Съгласно
чл.25 от ЗООРПСМ, за извършени
противообществени прояви по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв.
и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от
една до две години, а съгласно чл.41, т.1 от същия закон, забраната за
посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина е принудителни
административна мярка по този закон. Т.е налице е фактическото основание за
приложение на принудителната мярка по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ.
В
случая е съобразена и разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗООРПСМ, съгласно която в
срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на
районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението или оправомощено от него длъжностно лице
издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна
административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
в чужбина в случаите по чл.
21, т. 1
– 10. Като АУАН е издаден на 19.10.2019г., от която дата е и наложената ПАМ.
Съдът
намира, че ответникът е съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се
осигури безопасността при провеждане на спортни мероприятия и да се
преустановят или предотвратят на административните нарушения, извършвани от
посетители на такива мероприятия.
С
оглед изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния
закон, при съобразяване с целта на закона, поради което жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното, Административен съд Пловдив, Първо отделение, XIV състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Г.Г.С., ЕГН ********** *** против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 19-4451-0036 от 19.10.2019 год., изд. от
зам. началник на Първо РУ – СДВР.
ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: