Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 30.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На втори март,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: ВИОЛЕТА
МОНОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 709
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със
страни:
Ищец: „ Топлофикация“-София-ЕАД,
Ответници:Д. П.Й.
и В.Л.Й.,***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът Излага се от ищеца в Исковата молба,че на 24.04.2019година, е депозирано заявление срещу ответниците за заплащане на посочена сума , при условията на солидарна отговорност,като с разпореждане по делото, и след издаване на заповедта , на заявителя е указано,че може да предяви за установяване на вземането , в едномесечен срок, във връзка с възражението на ответниците по заповедното производство, с оглед на което, и в срока по чл.415 се предявява иска, предмет на настоящето производство.Излага се в исковата молба, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са тези , а именно ответниците в качеството си на собственици на топлоснабден имот са клиенти на ищеца по смисъла на ЗЕ.Посочени са текстове от ЗЕ уреждащи и публично известни общите условия за продажба на електро енергия от ищеца на клиенти за битови нужди в София област, и взаимоотношенията, обстойно коментирани в исковата молба, за това, че ответниците са ползвали от дружеството ищец през процесния времеви период в исковата молба топлинна енергия, и не са заплатили изцяло задълженията си.
Искането на ищеца е да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че дължат на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“- ЕАД, при условията на солидарна отговорност, сума в размер на 3142.52 лева,, от която главница в размер на 2759.66 лева,представляваща не заплатена топлинна енергия за периода месец октомври 2015година до месец април 2018година, отразена в цитирани фактури,ведно със законна лихва върху сумата от 24.04.2019година, до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 334.29лв., за периода 14.09.2016-18.04.2019година, както и суми за дялото разпределение 41.26лв.-главница за периода от м.03.2016г.до м.04.2018г.,ведно със законната лихва начиная от 24.04.2019година, до окончателното изплащане на вземането и 7.31лв.-лихви за периода от 30.04.2016г. до 18.04.2019г., като претендират и направените по делото съдебни разноски разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Д.П.Й.,в който същият излага следното: на първо место прави се възражение за изтекла погасителна давност.Счита се, че иска е изцяло погасен по давност за периода 01.05.2015година-30.04.2016година, и частично погасен за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., съответно акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД, тълкувателно решение №3/11 на ОСГТК.Излага се, че представените в Исковата молба три боря иск съдържащи компютърна разпечатка, с посочена информация не са доказателство, от което ищецът може да черпи права. Не става ясно кой е съставител на същите, липсва подпис, печат на учреждението, служител съставител, не става ясно начина на формирането, сборът е различен, не става ясно дали същите са достигнали до знанието на ответниците, и се оспорват същите.Оспорват се предявените искове по основание и размер, считат се същите за не основателни и недоказани.Излага се, че през процесния период, посочен в исковата молба, са в сила общи условия за продажба на топлинна енергия, от ищеца на потребители за битови нужди в София за 2014година.Задължението на ответниците за заплащане на ползвана топлинна енергия е регламентирано в раздел „Заплащане на топлинна енергия“-чл.33 ал.1 ,обезщетението за забава се начислява само за задълженията, по изготвени изравнителни сметки .Че услугата в дялово разпределение се осъществява от третото лице помагач-ТЕХЕМ СЪРВИСИС, които изготвят в края на отчетния периода изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово на дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба 16-334 от 06.04.2007г.за топлоснабдяването.Изложена е подробна аргументация от правна страна по отношение на основанията, за уважаване на предявения иск.Твърди се ,че не е възникнало между страните правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия , като писмен договор за продажба за битови нужди, сключен при публично известни общи условия с ответниците- ищецът не е представил.В тази насока и по отношение на този факт, е посочена съдебна практика.Такава се цитира и в отговора на исковата молба , и във връзка с понятието потребител. Излага се, че подаването на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния имот, за процесния период, за който е предявен иска, е предмет на спора по делото, за който се събират доказателства.Представен е документ към исковата молба това е заявление декларация, няма списък на етажна собственици или други , по който да е видно броя на отоплителните тела в процесния период.Не е посочен начин на заплащане на потребената топлинна енергия.Ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв Б., като счита, че компютърните справки които са обективирани и претендирани за недоставена топлоенергия за процесния период, не съставляват доказателства, за удостоверените в тях правно- елеревантни факти , счита, те представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издателя – т.е. ищеца факти.Издател такъв обаче не е посочено в справките.Излага се, че обстоятелството, че доставчикът на топлинна енергия е изпълнил точно своите договорни задължения подлежи на пълно главно доказване от ищеца по чл. 154 от ГПК.Каквито доказателства не са представени с исковата молба. Ответникът оспорва, че са в договорни отношения ответникът с ищеца за доставка на топлопреносен флуид за процесния период.Оспорва, че през исковия период ищецът е доставил стоки и услуги, на процесната стойност, както и че е доставил топлоенергия , отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа. Претендираните суми се дължат само и единствено от абонати на ищеца за съответния период за доставена и консумирана топлинна енергия –чл.149, ал.1, от ЗЕ, т..е следва да съществуват счетоводни документи/месечни фактури/, които да са издадени и да бъдат връчени с посочени периоди, с цени, установяващи количеството и качеството на потребената от получателя топлоенергия, и т.н. Оспорва се факта, че през процесния период ответникът е ползвал каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия, за която да са издадени данъчни фактури.Такива не са представени с Исковата молба. Излага се също, че претендирата сума е недължима и съгласно чл. 13 на Директива 2006/ЕО на Европейския парламенти на съвета от 05.04.2006г, относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на услуги.Изложени са съображения по отношение на месечните сметки и информацията , които е необходимо да съдържат, и която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи и техните стойности.Сметките следва да са изготвени толкова често ,че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия.Твърди се , че в противоречие на тези императивни разпоредби, топлофикационното предприятие изготвя „прогнозни сметки“ за презюмирани количества топлоенергия,която не е била месечно доставена, месечно измерена и месечно потребена на адреса. И въз основа на лицензирания режим и решението на КЕВР относно месечното оточитане на топлоенергия, сумата е недължима на това основание, като съставена в нарушение на законовите изисквания.Дори да се приеме, че страните са били в договорни отношения, въпреки, че не е представен договор, не се дължи посочената сума поради факта, че за процесния период между потребителите в етажна собственост е неясно разпределена, не е реално доставена и отчетена топлоенергия.Твърди се, че се касае за периодични плащания.Във връзка с възражението за погасяване по давност, в периодичен период.Оспорени са компютърни справки, изразено е становище в отговора , по отношение на доказателствената стойност на тези справки.Излага се, че съгласно общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, ищецът за неплащане на дължимите суми за повече от два месеца, е разполагал с възможността да спре топлоподаването към абоната. Каквито данни не са представени с Исковата молба. Оспорва се и претенция с иска за лихви за забава, като начисляване в противоречие с установените общи условия размер. Твърди се, че няма забава. Твърди се , че няма връчване на поканата, поради и което твъръдението за изпадане в забава е неоснователно.При липсата на доставка на топлоенергия до таванско помещение, сумите претендирани като дължими за общите части са произволно начислени.Още повече и при липсата на договор.Оспорва се по съдържание твърдяното по сметките за дялово разпределение.Обстоятелствата, с които ищеца обосновава претендираното право, се излагат, в твърденията на исковата молба, за това, че страните са се намирали в преидуционни правоотношения , във връзка с договор,при общи условия да доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот на ответниците в София, за това че ищеца е изпълнявал задълженията си по този договор, и е налице неизпълнение на заплащане на стойността на потребената енергия от страна на ответниците.Както и , че въз основа на депозирано заявление чл. 410 от ГПК, и по образувано Ч.Гр. дело №558/2019година, по описа на Тетевенски районен съд, след издаване на заповед, и връчване на съобщение до длъжниците, е депозирано възражение по образец, с което , и след даване на указания от съда, ищеца е обосновал правния си интерес за предявяване на установителен иск, иск за установяване на вземането по заповедното производство по заповедта по чл. 410 от ГПК.
В отговор на исковата молба от ответника Д.П.Й. същия изцяло оспорва изцяло изложените факти в исковата молба и претендираното право от ищеца.
Макар и да е отразено в титулната част на отговора, че същия изхожда от двамата ответници Д.Й. и В.Й., съобразно учредената представителна власт на адв.Б., който е подписал отговора, се прие, че отговора изхожда от Д.Й..Другия ответник В.Й. не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в с.з., не изразява становище по предявения установителен иск.
С определение,постановено в съдебно заседание на 15.01.2020г и на основание чл.219 от ГПК,съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца,“Техем Сървисиз“-ЕООД-град София,от което и в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.В адресирана до съда писмена молба/стр.87 от делото/третото лице заявява,че не оспорва предявения иск,същият е основателен и доказан,не оспорва наведените твърдения в исковата молба.
От приложените по делото писмени доказателства,заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице инж. К. Т.,заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р.М.,както и доказателствата по приложеното ч.гр.дело №558/2019г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.дело №558/2019г на Рс-Тетевен,е разпоредено ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: Сумата от 2 759.66/две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и шейсет и шест ст./лева-главница,за доставена но незаплатена топлинна енергия,законната лихва върху главницата от 2759.66 лева,начиная от 24.042019г. до изплащане на вземането,сумата от 41.26/четиридесет и един лева и двадесет и шест ст./лева-главница за дялово разпределение за топлоснабден имот в град София,законната лихва върху главницата от 41.26 лева,начиная от 24.04.2019г до изплащане на вземането,сумата от 334.29/триста тридесет и четири лева и двадесет и девет ст./лева-лихва върху главницата от 2759.66 лева,за периода от 14.09.2016г до 18.04.2019г.,сумата от 7.31/седем лева и тридесет и една ст./лева-лихва върху главницата от 41.26 лева,за периода от 30.04.2016г до 18.04.2019г.,сумата от 112.85/сто и дванадесет лева и осемдесет и пет ст./лева-разноски по делото,от които държавна такса в размер на 62.85 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева,определено съгласно чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37 от ЗПП,във в-ка с чл.26 от НЗПП.
След депозирани възражения,с разпореждане от 1.08.2019г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението,че като довнесе следващата се държавна такса.Съобщението е връчено на заявителя на дата 22.08.2019г,а исковата молба,въз основа на която е образувано настоящето производство е депозирана в деловодството на съда на 20.09.2019 година.
Ищецът претендира установяване на следното вземане в настоящето исково производство:
Към исковата молба са представени писмени доказателства,установяващи взето решение на Общото събрание на етажните собственици от ул.“хххх,ползващи топлинна енергия от ищеца,за избор на третото лице-помагач да извършва услугата „дялово разпределение“,за закупуване от ответника Д.Й. на 24.02.2009г на недвижим имот-складово помещение в град София,кв.“Д“,в жилищна сграда с два входа,на административен адрес ул.“хххх,за депозирано заявление от ответника Й. за откриване на партида /сключване на договор при Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца.Представени са едностранно съставени от ищеца индивидуални справки за отопление и топла вода с клиент ответникът Й.-абонатен номер 420057/стр.89-91 от делото/,съобщения към фактури,дебитни известия/стр.97-123 и стр.170-189 от делото/,с начислени количества и суми за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение на топлинна енергия на посочен в същите времеви период.
В заключението по съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице инж.К.В.-Т. е отразено,че за посочения в заповедното и исковото производство период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от ищеца,отчетените показания по общия водомер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване,,разпределена е топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната станция.Отразено е също,че разпределената топлоенергия на ответника за всеки отоплителен сезон не е спазена методологията ,утвърдена от действащата нормативна уредба за разпределение на топлинна енергия през процесния период.Също така,че размера на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период за уравнителните сметки ,както и сумите за топлоенергия,са начислени „нев съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката-приложение чл.61 от Наредба16-334за топлоснабдяване.
В заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице инж.Р.Х. е отразено,че няма установени плащания за топлинна енергия в процесния период,изравнителните сметки са отразени в информационната система на ищеца за 2016,2017г и 2018г.,посочени са конкретните задължения за топлинна енергия,за дялово разпределение,както и размерът на законната лихва върху главницата.
При така изложената фактология се налагат следните правни изводи,а именно:
Тетевенският районен съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, осъществяване на фактическия състав, от който произтича вземането му, съдържанието на вземането, размерът му и настъпилия падеж, а в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга и възраженията си.
Настоящият спор касае потребена, но незаплатена топлинна енергия за абонатен №420057,за имот,находящ се в гр.София,общ.С.,ул.“ххххх,съобразно описанието в исковото и заповедното производство.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в сградата-етажна собственост/СЕС/ от „Топлофикация” ЕАД, отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване и е разпределена топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в АС, т.е. нетната енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки. Топломерът в абонатната станция е минал последващи проверки-метрологичен контрол,за което са представени удостоверения на вещото лице.От фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период за уравнителните сметки,както и сумите за топлоенергия, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
С оглед изложеното съдът приема, че процесният имот,намиращ се в сграда-етажна собственост, е бил присъединен към топлопреносната мрежа на „Топлофикация” София”ЕАД,респ. че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди.
По отношение легитимацията на
двамата ответници,съдът съобразява данните от приложените нотариални актове
№125/2009г на нотариус с рег.№039 на НК и №86/2013г на нотариус с рег.№040 на НК,както
и нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.Съществуващата противоречива съдебна практика по
прилагането на тази норма е преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК. В т.1 от същото е формиран извод, че
„собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и”. Като
собственици на имота,за който се претендира заплащане на доставена топлинна
енергия, към настоящия момент, според
посочените нотариални актове, се легитимират двамата ответници,като съдът
приема, че придобиването на имота от ответника Д.Й. е станало при режим на СИО.
Тежестта на доказване на обратното е на ответниците, които не са ангажирали
доказателства в тази насока.
Налице са данни по делото и за облигационни отношения между ищеца и третото лице-помагач в процеса относно топлоснабдяването на сградата,касаеща началото на посочения в исковата молба период,за който се претендира плащане.
Същевременно: За процесния период липсва представен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда-етажна собственост, като приложеният протокол от дата 04.10.2009г. на Общо събрание на етажната собственост за сключване на договор с „Техем сървисис”ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”,не касае процесния период.
Приложеният договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ/стр.37-43 от делото/,сключен на 29.07.2015г между ищеца и третото лице-помагач,е за срок от 1 година,като липсват данни за наличие на подобни правоотношение между сочените по този договор страни,за периода след 29.07.2016г. Не са посочени или представени доказателства за сключване на друг такъв между тези страни или за избор на друг топлинен счетоводител.
Предвид горното отчетените и представени по делото от третото лице-помагач показатели на уредите за отчитане на топлинна енергия за процесния имот и през процесния период/на стр.89-91 от делото/ не могат да се ползват и въз основа на тях ищецът да начислява цената на консумираната топлоенергия, поради което и изготвените съдебно - техническа и съдебно-счетоводна експертизи, ползвали тези доказателства по делото също не следва да се кредитират, доколкото е отразено,че вещите лица са работили по данни, предоставени им само от ищеца и от този топлинен счетоводител.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че през периода,за който приложение намират посочените законови разпоредби, между страните е бил сключен договор при одобрени от надлежния орган условия, какъв е бил възприетия от ответниците респ.останалите етажни собственици модел за плащане, съгласно посочения закон и издадената за приложения на същия Наредба, начина на отчитане на показанията на СТИ, че претендираната за същия период сума, като част от общата искова сума, отговаря на обема на действително ползваната в жилището топлинна енергия и действащите през същия период цени.
Съдът счита, че в случая ищецът не представи годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлоенергия е доставено реално на абоната, поради което ответниците да дължат нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е движима вещ(чл.110 ал.2 от ЗС) и продажбата и се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация София”ЕАД е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, като купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В тази връзка, приложените по делото писмени доказателства - извлечения от сметки,дебитни известия,съобщения към фактури, издадени от „Топлофикация София”ЕАД, справки дяловото разпределение /за отопление и топла вода/,изготвени от „Техем сървисиз“-ЕООД, са частни свидетелстващи документи и с оглед критериите на чл.180 от ГПК удостоверяват изгодни за издателите им факти и не се ползват с доказателствена стойност, а само с формална доказателствена сила относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Доколкото заключенията на приетите по делото експертизи почиват на изходящи от ищеца и от третото лице–помагач на ищеца документи, то същите не могат да служат за доказване на посочените факти. Пълното доказване на иска изискваше ищецът да докаже какви са били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на СТИ/водомер/ и средствата за дялово разпределение в имота на ответника и в останалите жилища от сградата в която се намира техния имот, както и, че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода, са такива, че обуславят заплащането именно на претендираната сума. Друг е и въпросът, че ищецът не доказа и какви са били одобрените за същия период цени.
На следващо място: В заключението на съдебно-техническата експертиза е обективиран извод,че Разпределената топлоенергия на ответника,респ.ответниците,за всеки отоплителен сезон,“ не е спазена методологията,утвърдена от действащата нормативна уредба за разпределение на топлинната енергия през процесния период“,респ.,че начислените суми за топлинна енергия не са в съответствие с разпоредбите на приложение към чл.61 от Наредба №16-334 за топлоснабдяване.
В предвид изложените съобръжения съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК на „Топлофикация София” ЕАД-София за признаване за установено по отношение на ответниците,че дължат солидарно на “Топлофикация София “ ЕАД претендираните суми за незаплатена потребена топлинна енергия и суми за дялово разпределение, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът Й. е направил възражение и за погасяване на задължението по давност, което е частично основателно. Според чл.111, б.в) ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания. Плащанията за потребена топлоенергия са периодични и в този смисъл е константната практика на ВКС- решение № 111 от 8.10.2010 г. по т.д.№ 1068/2009 г. на І т.о., решение № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/2009 г. на ІІ т.о. Поради това, че заявление по по чл.410 ГПК е подадено на 24.04.2019г., то задължението за плащане остава за периода от 24.04.2016г до месец април 2018 година, а за периода от м.октомври 2015г до 24.04.2016г. е погасено по давност. „
На основание гореизложеното, установителният иск следва да бъде изцяло отхвърлен,при който изход и съгласно чл.78,ал.3 от ГПК,ищецът следва да заплати на ответника Д.Й. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „Топлофикация София“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище в град София 1680,София град,общ.Красно село,ул.“Ястребец“ №23Б,представляван от К.В.Г.-изпълнителен директор, чрез пълномощник-юристконсулт И.Г.,установителен иск по чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК, против Д.П.Й. и В.Л.Й.,***-за установяване на вземане,при условията на солидарна отговорност, в общ размер на 3142.52 лева,, от която главница в размер на 2759.66 лева,представляваща не заплатена топлинна енергия за периода месец октомври 2015година до месец април 2018година, отразена в цитирани фактури,ведно със законна лихва върху сумата от 24.04.2019година, до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 334.29лв., за периода 14.09.2016-18.04.2019година, както и суми за дялово разпределение 41.26лв.-главница за периода от м.03.2016г.до м.04.2018г.,ведно със законната лихва начиная от 24.04.2019година, до окончателното изплащане на вземането и 7.31лв.-лихви за периода от 30.04.2016г. до 18.04.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №558/2019г по описа на РС-Тетевен,както и претенцията за заплащане на сторени съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Топлофикация София“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище в град София 1680,,София град,общ.Красно село,ул.“Ястребец“ №23Б,представляван от К.В.Г.-изпълнителен директор, да заплати на Д.П.Й. ***, сумата от 440.00/четиристотин и четиридесет/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“-ЕООД-град София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: