Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
16.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. КОТЕЛ, граждански състав на 25.09.2013 г., в публично заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ…………………………..
……………………………
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :…………………….
...........................
секретар
С.П.
.......................................................................................
прокурор………………………………….................................................................................
като разгледа докладваното от
председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело
№ 251 по описа на РС Котел за 2012 година:
Производството по
делото е образувано по искова молба с предявен установителен иск правно
основание чл. 124 от ГПК, подадена от В.З.Г. ***, за признаване правото на
собственост по отношение на ответните Общинска служба по земеделие и гори гр.
Котел и Община Котел, върху два земеделски имота, находящи се в землището на
село Катунище, община Котел, а именно нива в местността Юрта, с площ 2.2 дка,
ІV категория, съставляваща имот № 046048, при границии съседи: имоти с номера
000285; 046049; 300005; 046051 и нива в местността Сланинков ръд, с площ 0.9
дка, ІХ категория.
Твърди се в
исковата молба, че тя и нейната сестра В. З.Г. са наследници на М. З.Г.,***, и
по наследство от нея придобили гореописаните земеделски имоти.
Когато на 25.05.1992 г. подават заявление с входящ № 3413 от
същата дата пред тогавашната Поземлена комисия за възстановяване на
собствеността върху земеделските си земи, в един по-късен момент биват
уведомени от ОСЗ Котел (Поземлена комисия) с Данни от решение по чл. 18ж, ал.
2, че с Протокол № 30008/18.02.1993 г. им е признато правото на собственост
върху заявените ниви с площ от 2.2 дка в местността Юрта и 0.9 дка в местността
Сланинков ръд.
На 23.05.2012 г.
им било връчено Решение № 42008/08.04.1998 г. за възстановено право на
собственост само върху имота с площ от 2.2 дка, а за имота от 0.9 дка е
отказано това право и от тогава се е породил правният им интерес от предявяване
на настоящия иск. Считат това решение за
нищожно, тъй като било издадено без липса на основание и предмет, освен което
било издадено без необходимите подписи на съответните длъжностни лица, както и
че не било мотивирано. Ищцата счита, че те със сестра си са собственици на
процесния имот, тъй като той принадлежал на наследодателката им. Претендират се
разноските.
В депозирания по
реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, отговор на исковата молба, от страна на ОСЗ
Котел, се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, че към исковата
молба не се прилагат оригиналите на писмените доказателства, че претенцията е
предявена след изтичане на максималната погасителна давност /десет години/ и че
наследниците не са се възползвали от законовата възможност в 14-дневен срок да
изразят несъгласието си по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗЗ.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
като взе предвид и доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
Безспорно се
установи че ищцата и нейната сестра, са наследили от наследодателката си Мария Г.
земеделски земи, които през
Ищците узнават за
настъпилата промяна едва на 23.05.2012 г., когато им е съобщено с Решение №
42008/08.04.1998 г на ОСЗ Котел, че им е възстановено правото на собственост
само върху единия от имотите – този с площ от2.2 дка в местността Юрта, като в
него липсват данни за вече възстановения с предходния документ имот от 0.9 дка
в местността Сланинков ръд. Ведно с него им е връчено и решение по чл. 18ж, ал.
2 с което им е отказано възстановяване на имота от 0.9 дка, тъй като бил на
основание § 4 т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ. Обяснимо, от тяхна страна следват действия
по изясняване на несъответствието, като в това число многобройни посещения в
ОСЗ Котел, Община Котел и пр. и в крайна сметка – настоящата претенция пред
съда, с твърдението, че това решение е нищожно и не отразява правилно
действителността и като такива, не пораждат правни действия. Друг важен момент
в при тази фактическа обстановка е фактът, че решението, с което им е
възстановено правото на собственост върху двата имота, липсва в преписката в
ОСЗ Котел, оригиналът на което бе представен от ищцата за сверка в с. з., при което съдът констатира,
че е издаден надлежно с необходимите реквизити – печат и подписи съответно на
председателя и секретаря на Поземлена комисия гр. Котел.
За отказа от
възстановяване на процесната земеделска земя, ищцовата страна узнава твърде
късно, когато е изтекъл двуседмичния срок за възражение на решението по чл. 18
ж, ал. 2, с което е накърнено правото на ищците да отреагират. Посоченият мотив
за отказ, а именно че имотът попадал в разпоредбите на земите раздадени на
населението за ползване от него по т. н. §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е издържан, тъй
като ищците доказват, че са били негови собственици с извадка от Емлячният
регистър на селото, който при всички случаи се явява много по-стар документ от
възникването на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – доказателство, в чиято
годност съдът няма основание да се съмнява и да не цени. По делото не можа да се докаже кога и защо е
настъпила тази промяна в становището на ОСЗ Котел и как се е стигнало до
извода, че точно този имот попада в тези разпоредби. От ответните инстанции не
бяха представени каквито и да било доказателства – документи, списъци и пр. с
включените в този параграф земи, в които да попада и процесният имот и в тази
насока решение № 42008/08.04.1998 г. на ОСЗ Котел, се явява издадено при липса
на основание и мотивировка, издадено след вече влязъл в сила протокол № 30008
от 18.02.1993 г., надлежно съставен и впоследствие липсващ в преписката в ОСЗ
Котел на ищците.
Независимо, че с
атакуваното Решение № 42008/08.04.1998 г. е възстановен единият от имотите –
нива с площ 2.2 дка, в местността Юрта, четвърта категория, представляваща имот
№ 046048 при граници и съседи: имоти с номера 000285; 046049; 300005 и 046051,
то той е нищожен, тъй като има издаден административен акт, влязъл в сила преди
него, а именно решението на ОСЗ Котел за възстановяване и на двата имота по
същата преписка, надлежно оформен, със съответните реквизити.
По отношение на
първия имот това решение се явява нищожно, което е видно и от скица №
593/2508.1998 г. където е записано, че същата се издава по решене № … /1995 г.,
което означава, че ищците са били въведени в имота преди
Колкото до отказа
на Поземлена комисия да възстанови собствеността върху имота с площ 0.9 дка,
посочените мотиви, че имота попада в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то в
настоящия случай постановеното решение няма белезите на чл. 21 от АПК, тъй като
няма изразено волеизявление поради липса на подписи и липса на данни от кого се
издава. На следващо място мотивите, отразени в това решение, както и в Протокол
№ 30008/07.01.1998 г.за непризнаването на имота са неотносими за конкретния
имот и не отговарят на действителността. Имотът изобщо не попада в хипотезата
на § 4, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно тази разпоредба когато правото на ползвателя е учредено от
посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на
собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива
правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по
цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1 , съгласно чл. 36, ал.
2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. От текста на тази
разпоредба и от представените по делото доказателства е видно, че ищците,
респективно техният общ наследодател изобщо не е бил ползвател на имота, а негов собственик, което
е видно и от заявлението към преписката на ищците в ОСЗ Котел – заявление №
3413 от 10.06.1992 г. със заявител Ваня З.Г., сестрата на ищцата, в което
изрично е записано в графа № 11”не”, тоест, че имотът не попада в разпоредбите
на чл. 24 (2 – 3) от ЗСПЗЗ, чл.11 от ППЗСПЗЗ и § 4, ал. 5 от ЗСПЗЗ и от
удостоверението, с изх. № 180/22.04.1992 г., издадено от Общински народен съвет
Котел, съставено на база извадка от Емлячния регистър на село Катунище, партида
84, стр. 96, удостоверяващо, че на името на наследодателя на ищците Мария З.Г.
са записани два имота в землището на село Катунище, а именно нива в местността
Юрта с площ 2.2 дка и нива в местността Сланинков ръд, с площ 0.9 дка. От удостоверението
пък с изходящ номер РД -14-376/12.07.2012 г. на ОСЗ Котел, е видно, че
поземлената служба признава, че процесната нива с площ 0.9 дка в местността
Сланинков ръд е призната, но не е възстановена, като не е довършена процедурата
по чл. 18ж, от ППЗСПЗЗ, което опровергава атакуваните решения на Поземлена
комисия Котел, сега ОСЗ Котел и доказва принадлежността на имота на ищците,
което опровергава хипотетичните твърдения на ответните страни за конкретния
случай.
Въз основа на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание, поради
което следва да бъде уважен.
С оглед изхода от
правния спор, по въпроса за направените по делото разноски от ищците, съдът
следва да ги присъди в тежест на ответните страни, като ги осъди да ги заплатят
на ищцата по равни части от общия им размер, а именно 150.00 лева за ОСЗ Котел
и 150.00 лева – Община Котел
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на Община Котел и ОСЗ
Котел, че наследниците на М. З.Г.,***, (В.З.Г. и В. З.Г.) са собственици на два
земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище, община Котел, а
именно нива в местността Юрта, с
площ 2.2 дка, ІV категория, съставляваща имот № 046048, при границии съседи:
имоти с номера 000285; 046049; 300005; 046051 и нива в местността Сланинков ръд, с площ 0.9 дка, ІХ категория.
ОТМЕНЯ Решение по
чл. 18ж, ал. 2 по заявление с вх. № 3413/25.05.1992 г. и Решение №
42008/08.04.1998 г. – и двете на ОСЗ Котел като неоснователни и
незаконосъобразни.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я: