Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в съдебно заседание на 21 март 2019 год., в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Ю. Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6923 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищците сочат в ИМ, че са
претърпели неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на В.И.К.,поради
ПТП от 24.04.2016 г., настъпило на ПП I-3, 141+600 км. между гр. Луковит и с.
Петревене любима жена на първия и майка на втория. Извеждат качеството си на
кредитори по съдебно предявените вземания,тъй като виновния водач за
настъпването на ПТП-то, е застрахован по задължителна застраховка ГО при
ответното дружество.Претендират осъждане на ответника да им заплати претендираните суми
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по
задължителната застраховка ГО по отношение на автомобила, участник в процесното ПТП. Прави частично признание на иска на ищеца М.К.П.,
в качеството му на наследник на В.И.К. за сумата от 100 000 лева и законни
лихви в размер на 7 089,16 лева. Оспорва настъпването на вреди за ищеца К.П. и
техния размер, като твърди, че той е бил във влошени отношения със починалата
при ПТП В.К.. Твърди и съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата на две самостоятелни основания: че пострадалата е
пътувала без поставен предпазен колан и че се е качила в автомобила, знаейки,
че водачът е употребил алкохол над допустимото от закона количество (0,6 %).
Претендира направените съдебно-деловодни разноски по делото.
Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Луковит е депозирала социален доклад. Счита искането на
ищеца К.П. за неоснователно, тъй като същият от дълги години не е съжителствал
с починалата В.К., не се е грижил за детето М.П., както и към момента не полагал
грижи за него. Сочи, че ищецът К.П. е бил осъден да заплаща на детето месечна
издръжка, която не е била изплащана.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По делото е безспорно, че ответникът
е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил
Фолксваген с рег.№ *********- Д.К.,
действаща към момента на настъпване на процесното ПТП,както
и че починалата на 24.04.2016 г. В.И.К. е майка на М.К.П. – втория ищец по делото.
От събраните по делото
доказателства и приложеното ДП се установява, че на 24.04.2016 г. на
първокласен път I-3, в района на км.141+600, е настъпило ПТП между лек
автомобил Фолксваген Венто, с рег. № *********, управляван
и автобус Бова Футура, с
рег. № *********. При произшествието е настъпила смъртта на петима пътници в
л.а., сред които и В.И.К.. В протокола за ПТП е отбелязано, че произшествието е
настъпило на мокър път и след навлизане в лентата за насрещно движение на лекия
автомобил. Образуваното по случая ДП № 135/2016 г. е прекратено с Постановление
от 11.11.2016 г. по пр.пр.
№ 988/2016 г. на ОП-гр. Ловеч, поради настъпилата смърт на водача на лекия
автомобил. Настъпилото ПТП е в резултат
допуснатите от Д.К.К.нарушения на ЗДП - управлявал
л.а. с висока скорост – 79,61 км/ч при максимално разрешена 60 км./ч. и след
употреба на алкохол. От извършен анализ за съдържание на алкохол в кръвта и
урината на водача на МПС се установява, че Д.К.К.е
имал 0.6 промила съдържание на алкохол в кръвта и 1 промил в урината.Постановлението
е влязло в сила на 24.11.2016 г.
Съгласно заключението на в.л. Т.
по приетата САТЕ се установява следното:
ПТП-то е настъпило на ПП 1-3, състоящ се от едно платно и предназначен за
двупосочно движение с по една пътна лента във всяка посока,в зоната на завой с
голям радиус, в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост и
наличие на валеж от дъжд. В дясната пътна лента с посока от София към Луковит,
се движил автобус Бова Футура
със скорост 69 км/ч.Преминавайки по ляв продължителен завой и приближавайки към
края на завоя, в същото време, л.а. Фолксваген се е движил в пътната лента за
насрещно движение за автобуса и в посока Луковит към София със скорост 77 км/ч.
Навлизайки в десния завой, водачът на л.а. Фолксваген не е следвал посоката на
пътя и се е отклонил наляво и навлязъл в насрещната пътна лента, по която се е
движил срещу него процесния автобус. Автомобилът с
предната си част челно се е ударил в автобуса в предната му челна част,като
ударът е настъпил в пътната лента на
движение на автобуса. Вследствие на
значително по-голямата маса на автобуса, лекият автомобил е бил отхвърлен в
обратната посока на движението му на около 33 м. Водачът на л.а. е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, ако се движил с технически съобразена скорост с пътната обстановка по
десния за него завой и следвайки посоката на платното за движение. Водачът на процесния автобус не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара и ПТП. Причината за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на л.а., който при преминаване по десен завой, се отклонил
наляво и навлязъл в насрещната пътната лента за движение, където е настъпил
удара с насрещно движещия се автобус.
Вещото лице д-р Г. потвърждава, че в резултат на ПТП-то В.К. е получила тежка съчетана
травма, от която е настъпила смъртта й. В. л. е категорично, че след
причиняване описаните травми в СМЕ, смъртният изход за пострадалата е бил
неизбежен, а към момента на ПТП пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Според СМЕ с поставен предпазен колан
в случая би се предотвратило настъпване на тежките травми и така шансовете на
пострадалата да оцелее са били значително по-високи,но не е възможно категорично да се изключи и при поставен
предпазен колан да настъпи тежко и смъртоносно травмиране, с оглед механизма
на процесното
ПТП.
Не е спорно, че след завеждане на ИМ,
ответникът е заплатил на малолетния ищец М.К.П. застрахователно обезщетение в
размер на 70 000 лева – на 22.11.2016 г. и 30 000 лева на 11.04.2017 г. Върху сумата от общо 100 000
лева е заплатена и лихва за забава –
в размер от 2939,20 лева и 4149,95 лева, или общо лихва от 7089,16 лева.
Със заповед от 11.07.2016
г. на АСП - дирекция „Социално подпомагане“-гр. Луковит и протокол № 58/02.08.2016 г. на РС Луковит по
гр.д. № 291/2016 г. детето М. К.П. е
настанено в семейството на лелята Е.К.(настойник
и на сестра му И.), до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства
налагащи промяна на мярката. Освен М. и И. в семейството на Е.К.са били
настанени и децата на другата починала
сестра Т.- В.ЕГН ********** и Ц. ЕГН - **********
(видно от т.1 пр.пр.988/2016 г. ОП-Ловеч л.137-141)
по нейно искане и съгласие. Видно от решенията по ч.гр.д. 27/2017 г. и ч.гр.д.235/2017г.на
РС-Луковит настойничката е предприемала действия за
теглене от детския влог на И. отхвърлени от ЛРС.
С Решение № 3/08.01.2018 г.
на РС Луковит по гр.д. № 427/2016 г. на осн. чл. 132,
ал.1, т.2 СК ищецът К.В.П. е лишен от родителски права по отношение на детето М.П.,
с режим на лични отношения на на бащата с детето по
местоживеенето му - семейството в което е настанено и в присъствието на Е.К.и
осъден бащата да изплаща месечна издръжка. С Решение № 106/23.05.2018 г. на ОС
Ловеч по в.гр.д.136/2018 г.,е потвърдено решението на РС-Ловеч.По подадената
касационна жалба срещу възивното решение и
образуваното гр.д. № 3865/2018 г. ІІІ ГО ВКС, съдът служебно констатира, че с
Определение № 399/22.05.2019 г. ВКС не
допуска касационно обжалване на въззивното решение на
ЛОС.
Ищецът М.П. е дал обяснения
по реда на чл. 176 ГПК пред РС Луковит по делегация. Детето
съобщава единствено името си, не може да отговори на колко години е и кога е
роден. Живяло заедно с майка си и не познава баща си, за когото сочи, че никога не
са живели заедно.
От показанията на св.
ПЕТКО АСЕНОВ се установи, че ищецът К.П. и починалата В.К.били в добри
отношения, живеели на семейни начала. Имали две деца от това съжителство - М. и
И.. К. *** в строителни фирми и когато имал възможност изпращал пари, полагал
грижи за нея и децата, тъй като тя не е работила, а детето М. имал нужда от по
специфични нужди, тъй като не можел да чува и да говори добре. Когато ищецът се
прибирал в гр. Луковит се събирали семейно, тъй като свидетеля живеел на
съпружески начала със сестрата на В.-Т., починала от същата катастрофа. Знае,
че ищеца е бил в Затвора когато е станало ПТП-то. След излизането от затвора, дошъл
в гр. Луковит и му разказали за инцидента. Тежко преживял смъртта на Валя,
страдал от загубата й, депресирал се.
Свидетелката Е.К., разпитана
по делегация, братовчедка на ищеца и сестра на починалата В.,твърди,че ищеца и
починалата й сестра не са живели изобщо като семейство, бил е гадже с нея и тя
забременяла от него. В.и К. имали едно дете от връзката си – М.. Доста години
преди да почине В., същата не се е срещала с К., който не е полагал
грижи за детето и за нея.
Съдът намира,че не следва
да бъдат кредитирани показанията на св. К.тъй като след анализ и преценка с другите доказателства се
забелязва следното: Твърденията й за „инцидентност“ в отношенията между В.и К. и родено само едно дете от връзката им -
М., се опровергава от изложеното в ИМ от ДСП –гр.Луковит (л.56), че от съвместното съжителство В.и К. имали три деца: Г.ЕГН **********, И. – **********, и М.,
който единствено бил припознат от бащата. На следващо място от удостоверението за наследници (л.32) е видно,
че Г.е починала в гр.Вършец. Установи се също така,че М. е адресно регистриран
в дома на първия ищец. Съдът съобрази и обстоятелството, че тази свидетелка е
сезирала ДСП –гр.Луковит по реда на чл.25,ал.2 ЗЗакД за настаняване при
нея за малолетния М., както и че на 27.07.2016 г. преди да е определена за
законен представител е завела иск по чл. 226 ал.1 КЗ за М. (гр.д. 9294/16
г. и образуваното чрез отделяне гр.д. 14413/2016 г.). Приложените със ДИМ доказателства
косвено сочат намеренията на свид.К.като законен
представител на И. за разпореждане със суми по сметката на И. против интереса на детето, видно от
приложените съдебни актове на РС-Луковит.
С влязло в законна сила на
22.08.2017 г. определение на осн. чл. 232 ГПК е
прекратено гр.д. № 14413/2016г. по описа на СГС, I-15 състав, образувано по иск на М.К.П., срещу ответника със същия предмет като
този по настоящото производство.
От
представените писма на МП, ГДИН е видно, че ищецът към момента не търпи
наказание „лишаване от свобода“, но е изтърпявал наказания в местата за лишаване
на свобода в периодите: 13.10.2007 г. - 28.12.2007 г.; 13.01.2010 г.- 28.09.2011
г.; 28.09.2012 г.(начало 12.04.2012 г.) - 01.02.2013 г.; 23.04.2013 г.-
18.06.2013 г.; 03.07.2016 г. - 25.11.2016 г. В.К. е посетила ищеца по време на
задържането му в ареста (в София) - на
24.12.2009 г. и на 03.01.2010 г., и по време на изтърпяване на наказанието му в Затвора гр.Враца - на 03.05.2013 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
По силата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност”, има право на обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. Необходимо е да се установи, че в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахованото лице по
задължителна застраховка „ГО”, са настъпили вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Безпорно е, че ответникът е застраховател по сключената на 19.11.2015 г задължителната
застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил Фолксваген с рег.№ *********действаща към 24.04.2016 г. датата на ПТП-то. Застраховани лица по договора за
застраховка „ГО” на автомобилистите са собственикът на МПС, за който има
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
МПС-то на законно основание -чл. 257, ал. 2 КЗ (отм).Вредите
към трети лица в настоящия процес са покрит риск по застраховката.Застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.
223,ал.1 КЗ(отм.) за причинените имуществени и неимуществени вреди от
застрахования водач
Установи се, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на Фолксвагена-Д.К..Изводът се подкрепя от
САТЕ и постановлението
за прекратяване наказателното
производство по случая. Безпорно е, че водачът на
л.а. се движел с висока скорост при преминаване по десен завой не е следвал
посоката на пътя, и навлизайки в насрещната лента се ударил челно с насрещно
движещия се автобус, и че в резултат настъпилото ПТП В.К. е получила тежки
увреждания , довели на място до смъртта й.
Ищците са в кръга на
лицата легитимирани да претендират обезщетение съгласно установената съдебна
практика (ППВС № 4/1961
г.; ППВС № 5/1969 г. и ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС). Съгласно т. 1 от ТР 1/2016
г. материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.V.1961 г.
и ППВС № 5 от 24.ХІ.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
По отношение исковете
на К.П.:
В случая се установи от събраните доказателства, че
ищецът К.П. и починалата В.К. са съжителствали на съпружески начала, но в
периодите, когато той не е бил в Затвора, както и че ищецът е претърпял вреди
във връзка с нейната смърт. От съвместното им съжителство са били родени три
деца, от които той е припознал само втория ищец – М., първоначално всички са живели в гр.Вършец в
дома на К.П. (видно от адресната регистрация на децата). Съвместното съжителство е било известно и на Дирекция
СП в Луковит. Не се установи починалата да е имала връзка или съжителство с друг мъж. В случая се установи трайна
и дълбока емоционална връзка между К.П. и пострадалата, която го е подкрепяла,
дори когато е излежавал присъди, посещавайки го в Ареста и в Затвора.Установи
се също така,че той е полагал грижи за децата и майка им, работил в София и при
възможност им изпращал пари, съгласно събраните гласни доказателства.
При това положение отговорността
на ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт
следва да бъде ангажирана.
При определяне размера на вредите и съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
съобрази възрастта на пострадалата, добрите отношения между нея и ищеца, стреса
от нейната загуба, както и обстоятелството, че съжителството е било на периоди, с оглед поведението на ищеца
изтърпявал в годините наказания лишаване от свобода. Претърпените от ищеца
вреди следва да бъдат обезщетени със сумата 40 000 лева, като искът в разликата му до 150 000 лева
отхвърля като неоснователен.
Съдът като прецени, че размера на
законната лихва върху непогасената главница от 40 000 лв. за периода от
24.04.2016 г. (датата на ПТП-то) до
24.01.2017 г.( деня предхождащ депозирането на ИМ) възлиза на 3067,42
лева, то и акцесорният иск се явява основателен
до този размер.
По исковете на М.П.:
С
Определение № 399/22.05.2019 г. ВКС не допуска касационно
обжалване на решението на ЛОС, с което ищецът К.П. е лишен от родителски права,или не е
законен представител на М.П.. Този акт е постановен след приключване съдебното дирене по делото.
Няма пречка съдът да се произнесе с решение и за този иск, съгласно чл. 229
ал.2 изр.2 ГПК, тъй като не е нужно
повтаряне процесуалните действия с участието на неговия настойник.
От събраните доказателства, съдът
установи, че ищецът М.П. е претърпял неимуществени вреди от смъртта на майка
си. Също така прие, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска на М.П.,
поради което го намира за доказан по основание. При определяне размера на
вредите и съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на
починалата - 30 г., възрастта на малолетния ищец към момента на ПТП -10 г.; отношенията между ищеца и майка му, живели в
едно домакинство, заболяването му( с ЕР на ТЕЛК признато увреждане на слуховия
апарат 50 % б.ч.п. )и затрудненията в говора, нервно-психическия стрес и
негативните изживявания на ищеца във връзка със загубата на дължимата обич и
подкрепа – морална и финансова, от страна на починалата му майка.
Отчитайки посочените
по-горе обстоятелства, тяхното значение, времето на настъпване на деликта, съответните икономически условия, съдът намира, че
обезщетението, което би могло да репарира тези вреди е в размер на 150 000 лева. Като се приспаднат заплатените вече от ответника 100 000 лв.
– главница в настоящето производство, обезщетението следва да се присъди в
размер на 50 000 лева, като
искът в разликата до 250 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В деня на увреждането възникват основанията
за ангажиране на отговорността на застрахователя и от този момент той дължи
обезщетение за вредите и лихва за забава. Следва да се зачете изплатената законна лихва върху главницата (100 000)
- 7 089,16 лв. Съдът като прецени, че размера на законната лихва върху непогасената главница
от 50 000 лв. за периода от 24.04.2016 г. (датата на ПТП-то) до 24.01.2017 г.( деня предхождащ депозирането на
ИМ) възлиза на 3834,28 лева, то и акцесорният иск се
явява основателен до този размер.
Претенцията за законната лихва за
периода 24.04.2016г.- 25.01.2017 г. от ищците както е посочено по горе за всеки поотделно се
уважава общо за сумата – 6 901,70 лева (3067,42 + 3834,28),
а в останалата част до предявения размер - 30 839,33 лв. съдът отхвърля
като неоснователна.
По
възражението за съпричиняване:
Категорична е съдебната практика (Р
-169/28.02.2012 г. по т. д. 762/ 2010 г. ТК ІІ ТО ВКС), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който съгласно чл. 51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не е спорно, че
пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен
колан по време на инцидента.Обстоятелството, че пострадалият пътник не е
ползвал предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само
ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Според СМЕ не може да се обоснове извод, че при поставен колан
не би настъпила смъртта. При високата скорост
от 77 км/ч. при челен удар
коланът би предпазил пострадалата от травмите, но би могъл да причини
други,които не изключват леталния край. Ето защо съдът приема възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан за
неоснователно. Няма събрани доказателства за това, че пострадалата се е качила
в л.а. знаейки че водачът е употребил алкохол. Фактът, че в същия л.а. са се
возили близки и роднини не доказва съзнанието на пострадалата за това,че
водачът е бил в алкохолно опиянение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски имат и двете страни. Ищците са освободени от заплащането на ДТ и
разноски и такива не им се следват.
Адвокат П.Р. има право на адв.възнаграждение с оглед цената на заведените искове за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищците по реда на
чл.38 ал.2 ЗА с оглед цената на иска размер на 10 146,78 лева. Съразмерно уважената част
на иска му се следва сумата от 3 437,05 лева.
Ответникът претендира
разноски. Съгласно списъка разноските са 250лв. депозит за САТЕ, 250 лв. – за
СМЕ, 50 лв. депозит за свидетел и 10 лв. за съдебно удостоверение. Претендира и
юриск. възнаграждение 600 лв. Съобразно отхвърлената част от иска има право
на разноски - 434,05 лева. На осн. чл. 78 ал.8 ГПК
съдът определя юриск. възнагр.
250 лв.или общо ищците следва да му заплатят сумата 684,05
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по см. СГС – ДТ – 4 % върху уважения
размер от 96 901,70 лева на исковете. От бюджета на съда са направени
разноски от 250лв. за САТЕ. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът дължи ДТ – 3876,07 лв. и 250 лв. разноски или общо сумата 4 126,07
лева
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.В.П. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 226,ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 40 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на
ПТП от 24.04.2016 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 25.01.2017г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 3067,42 лева – законна лихва за периода от 24.04.2016 г.
до 24.01.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 40 000
лв. до 150 000 лв. и над сумата
3067,42 лв. до 30 839,33 лв
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.К.П., ЕГН **********, чрез
законния му представител К.В.П., ЕГН ********** до 22.05.2019 г. – влизане в
сила решението по гр.д. 427/16 г. на ОС Ловеч, с което е лишен от родителски
права относно детето, на основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.) сумата от 50 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на
ПТП от 24.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.01.2017г. до окончателното й изплащане,и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 3834,28 лева – законна лихва за периода от 24.04.2016 г.
до 24.01.2017 г., , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 50 000 лв. до 250 000 лв.и над сумата 3834,28
лв. до 30 839,33 лв
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на адв. П.Р.,***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3 437,05 лева, адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА К.В.П. ЕГН **********, с адрес ***
и М.К.П., ЕГН **********, чрез
законния му представител К.В.П., ЕГН ********** до 22.05.2019 г. до 22.05.2019
г. – влизане в сила решението по гр.д. 427/16 г. на ОС Ловеч, с което е лишен
от родителски права относно детето, с постоянен адрес ***, да заплатят общо на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ У." АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата
от
684,05 лева – разноски и юриск.възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У." АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата 4 126,07 лева–ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването
преписа на страните..
СЪДИЯ: