№ 92267
гр. ..., 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110176443 по описа за 2024 година
По делото е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК на
07.01.2025 г. срещу длъжника ЕТ „Д.В.“.
В случая приложима е нормата на чл. 50 ГПК за връчване на търговци и
юридически лица, тъй като длъжникът е едноличен търговец.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
редовно връчени.
Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Второ уведомление не се залепва.
Видно от справка в търговския регистър седалището и адресът на управление на
ЕТ „Д.В.“ е: гр...., ж.к. ....
В първото изпратено съобщение е посочено, че горепосоченият адрес е бил
посетен на 09.01.2025г., 21.01.2025г., 09.02.2025г. и 19.02.2025г. На адресът не са били
установени фирмени табели, по сведение на живущи търсеното дружество е непознато.
Ето защо, на първо място, в случая би бил приложим чл. 50, ал. 2 ГПК, дружеството
следва да се приеме, че е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новият му адрес.
Следователно, още към датата на последното посещение на 19.02.2025г. съобщението
би следвало да се счита за редовно връчено.
Въпреки горното съдът е положил допълнителни усилия за връчване на
съобщението, като е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК. Адресът е бил посетен отново три пъти и е било залепено уведомление на
16.04.2025г. на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК. В съобщеното е било посочено, че книжата са
оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепването. Този срок е изтекъл на 30.04.2025г.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на
срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Тоест, съобщението
1
е било редовно връчено на 30.04.2025г.
Съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК възражението срещу заповедта се прави в
едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. По
тези съображения съдът счита, че срокът за депозиране на възражение е изтекъл на
30.05.2025г. Възражението е било входирано на 09.06.2025г. и следва да бъде върнато
като просрочено.
Ето защо съдът намира, че заповедта е влязла в сила на 30.05.2025г. и следва да
се издаде изпълнителен лист на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно т. 5а от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК: В хипотезата на чл.410 ГПК липсва
правен интерес от самостоятелна защита срещу тази преценка на заповедния съд/ за
връщане на възражението/, тъй като защитата на длъжника се реализира по реда на
чл.407 ГПК. Ето защо определението за връщане не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА като просрочено възражение вх. № 200015/09.06.2025 г., подадено от
ЕТ „Д.В.“, с ЕИК: *********, по настоящото гр.д. № 76443/2024 г. по описа на СРС, 57
състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на кредитора въз основа влязлата в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 605 от
07.01.2025 г. по делото.
За издадения изпълнителен лист да се извърши отбелязване върху заповедта за
изпълнение.
Разпореждането за връщане не подлежи на обжалване.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване от
длъжника с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, считано от връчване на
покана за доброволно изпълнение.
Препис от разпореждането да се изпрати на длъжника и на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2