О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104
АПЕЛАТИВЕН СЪД-Бургас, гражданско отделение,
на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове:Мария Тончева
Иван Воденичаров
Секретар
Като изслуша докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 72/2019 г. Апелативен съд-съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на адв. П. от АК- С. - пълномощник на В. Х. Д. от гр. С. против определение № 643/20.12.2018 г. по в.гр.дело № 490/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 187/28.11.2018 г. по делото в частта за разноските.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което претендираните разноски да бъдат присъдени в търсения размер. Сочи се, че по делото ищцата е предявила два главни и два акцесорни иска, за които са заплатени съответните разноски. Намира, че съдът се е произнесъл единствено по дължимостта на разноските само за осъдителния иск, но не и за тези по установителния - за прогласяване нищожността на спогодба, въведен като самостоятелен предмет. Навеждат се оплаквания за необосновано игнориране на усилията на процесуалния представител за успешното уважаване на установителния иск представляващо отказ да бъде присъдено възнаграждение за него.
Подържа се, че съгласно чл.78 ГПК и чл.2, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се определят съобразно вида и броя на исковете, като за всеки от тях се дължи отделно заплащане. Пред въззивната инстанция ищцата е представила списък и договор за правна помощ, съгласно които е заплатила на адв. П. възнаграждение в размер на 300 лв. за установителния иск и сума в размер на 500 лв. по осъдителния иск и претенцията за мораторна лихва. Счита приетото от съда възражение за прекомерност на ответника за такова по осъдителния иск без да е налице произнасяне по разноските за установителния иск.
На следващо място, се оспорва размера на присъденото му възнаграждение поради несъответствието му с Наредбата. Твърди се, че оценката на съда относно фактическата и правна сложност на делото е неправилна и несъобразена с т.3 на ТР от 06.11.2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Цитира в подкрепа на изложеното определение № 327/ 16.07.2018 г. по ч.т.д № 750/2018 г. на І т.о на ВКС и идентични производства.
Ответната страна - ГД“Изпълнение на наказанието“ чрез юрисконсулт С. оспорва частната жалба като неоснователна. Сочи, че въпросът за нищожността на спогодбата е въпрос по основателността на главния иск и по него възнаграждение не се дължи, тъй като съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото присъждането му би било несправедливо. Предмет на спора е правен въпрос, разрешаван многократно от съдилищата в района на СлОС, разрешен въз основа на изготвена по делото съдебно – счетоводна експертиза, без значителни усилия от процесуалния представител на ищцата. Цитира се определение № 16568/2017 г. по описа на ПлРС в подкрепа на твърденията, че възнаграждението следва да е съобразено с обезщетението.
Бургаският апелативен съд като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и като съобрази закона приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на В. Х. Д. от гр. С. против ГД“Изпълнение на наказанието“ при М. –С. за осъждане на ответната Дирекция да й заплати сумата от 1 000 лв., представляваща сбор от допълнителни възнаграждения за 200 часа извънреден труд за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., ведно със сумата от 100 лв. мораторна лихва общо върху всяко вземане от главницата и при условията на евентуалност – иск за прогласяване на нищожност на спогодба, сключена между страните №. /11.11.2016 г., сключена при заобикаляне на закона, противоречаща на добрите нрави или алтернативно – прогласяване на нищожността на чл.5 от нея.
С решение № 187/28.11.2018 г. по гр.дело № 490/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд е потвърдено изцяло решение № 934/19.07.2018 по гр.дело № 1560/2018 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е осъдена Дирекцията да заплати на ищцата сумата от 1077,12 лв. – дължимо възнаграждение за извънреден труд, сумата от 150,16 лв. - мораторна лихва и сумата от 558, 70 лв. разноски по делото. С решението въззивната инстанция е уважила възражението на въззивника за прекомерност на разноските на въззиваемата и е присъдила възнаграждение в размер от 300 лв.
С молба вх. № 7208/07.12.2018 г. пълномощникът на В. Д. е поискал изменение на решението в частта за разноските с присъждане на тези, направени за процесуално представителство по установителния иск за прогласяване нищожността на спогодбата. С обжалваното в настоящото производство определение Сливенският окръжен съд е намерил, че молбата е неоснователна, тъй като въпросът за нищожността е преюдициален по отношение на осъдителния иск, в решението при определяне на разноските съдът е съобразил преюдициалността и възражението за прекомерност и не са налице основания за изменението му.
Пред въззивната инстанция е представен договор за процесуално представителство, по силата на който В. Х. Д. е заплатила на адв. П. сумата от 300 лв. за процесуално представителство по иск за прогласяване нищожността на спогодбата и сумата от 500 лв. разноски за защита по въззивната жалба по осъдителния иск.
Спорът за нищожността на спогодбата, разгледан по делото, действително е преюдициален по отношение на осъдителния иск. При постановяване на въззивното решение съдът е съобразил това обстоятелство. При определяне на размера на дължимия адвокатски хонорар, съдът е приложил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК по своевременно направено възражение за прекомерност от страна на противната страна и е намалил претендираното от въззиваемата възнаграждение за процесуално представителство за тази инстанция до размера от 300 лв. като е приел е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съгласно цитираното в частната жалба ТР №6/2013 г на ОСГТК, в т.3 основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Според настоящата инстанция така определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на въззивното производство. Адв. Попов е депозирал отговор на въззивната жалба, не е присъствал на насроченото по делото открито съдебно заседание и е депозирал единствено бланкетно писмено становище с искане да бъде отхвърлена въззивната жалба. При съобразяване цената на исковете и основателното възражение за прекомерност размерът на присъдените разноски е правилно определен.
При горните констатации, Бургаският апелативен съд намира частната жалба за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П. , пълномощник на В. Х. Д. против определение № 643/20.12.2018 г. по в.гр.дело № 490/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: