Р Е
Ш Е Н
И Е № 1027
11.01.2019г., гр. Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Костова-Грозева
адм.дело №884 по описа на съда за
2018г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
405 и чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на „Дейзи
Нова“ЕООД, гр.Д., представлявано от Управителя Г.Г. против Решение № 1021-26-147-1
от 21.08.2018г., издадено от Директора на ТП на НОИ, гр.Хасково.
В жалбата се твърди, че на
дружеството били дадени предписания по повод подадено от Д. А. заявление
№1019-26-1648/07.06.2018г. на осн. чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от
Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност
от контролните органи на НОИ. Жалбоподателят оспорва разпореденото му
задължение.
Твърди, че с атакуваните
предписания на него, като осигурител, му се разпореждало след приемане на болн.
Лист № Е20181299960 за периода от 30.05.2018г. до 28.06.2018г. от лицето Д. Г.
да представи удост. по образец, Приложение №8 относно правото на изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност в ТП на НОИ Хасково, съобр.
установения в чл.40а от КСО срок.
Оспорващият твърди, че,
считано от 24.05.2018г., няма качество на „осигурител“ по отношение на лицето Д.
Г., като издадените спрямо него две предписания – да приеме болничен лист,
издаден на Г. и да представи след това в ТП на НОИ Хасково удостоверение по
образец, Приложение №9, били издадени от некомпетентен орган, неправилни и
незаконосъобразни, постановени при неизяснена фактическа обстановка.
Жалбоподателят излага
своето виждане относно осъществените в обективната действителност факти,
касаещи неговия бивш работник Д. Г.,
като основно акцентира на факта, че считано от 24.05.2018г. било прекратено
неговото правоотношение с дружеството. Не се оспорва факта, че след този момент
лицето представило още един болничен лист за периода от 30.05. – 28.06.2018г.,
който обаче оспорващият не приел.
Не било посочено правното
основание, което установявало задължение за дружеството и бивш осигурител да
приеме, а след това и да представи в съотв. ТП на НОИ въпросния болничен лист.
Този съществен пропуск се пренасял и в жаленото решение. Твърди, че считано от
25.05.2018г. дружеството нямало вече качеството на „осигурител“, нито
„работодател“ по см. на чл.5, ал.1 от КСО. Липсата на правно основание не
давала възможност на лицето да разбира коя норма нарушило, кое свое задължение
нарушил, като не приел въпросния б. лист на лице с вече прекратен трудов
договор. Разпоредбата на чл.42, ал.2 от КСО била отпаднала. Такова задължение
имало само за срочните трудови договори, каквато хипотеза не била налице.
На следващо място се
твърди, че не били налице и предпоставките на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, понеже
не били допуснати от фирмата /дружеството/ в качеството й на „осигурител“.
Такъв, от 25.05.2018г. жалбоподателят не бил, а от 01.01.2018г. отпаднала
въпросната специална разпоредба на чл.42, ал.2 от КСО, която вменявала
задължението в срок 30 календарни дни от датата на прекратяване на безсрочното
трудово правоотношение да се изплаща парично обезщетение за временна
неработоспособност. Твърди се, че горецитирания б. лист /БЛ/ бил представен на
бившия работодател 6 дни след прекратяване на трудовия договор между
дружеството и Д. Г..
В жалбата се прави и
тълкуване на конкретни норми от КСО, като се обобщава, че Д. Г. след
24.05.2018г. не е работещ, съотв. няма качеството на „осигурено лице“, за него не
било налице изключението по чл.42, ал.2 от КСО /отм./, поради което, считано от
25.05.2018г. дружеството нямало задължение за внасяне на осигуровки за това
лице. В заключение се сочи, че „бивш работодател“ ,съотв. „бивш осигурител“
нямал задължението приема и предава на НОИ болничен лист на свой бивш работник,
работил по безсрочен трудов договор, който обаче бил прекратен преди датата на
издаване на болничния лист. Още повече, че лицето реално не изпълнявало и
трудова дейност, тъй като още от 27.04.2018г. ползвало отпуск поради временна
неработоспособност.
В жалбата допълнително се
навежда и довод за допуснато нарушение на чл.35, на чл.36 и чл.9, ал.2 от АПК,
като се излагат съображения на тази плоскост и се обобщава и довод за нищожност
на акта.
Въвеждат се не на последно
място и твърдения за нарушаване на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, тъй като нямало
ясно разпореждане на правата и задълженията на жалбоподателя. Нямало яснота и кои
факти налагали издаване на въпросните разпореждания към дружеството, както и
защо Управителят бил определен за отговорно длъжностно лице. Не било спорно, че
към датата на БЛ от 27.04.2018г. Г. имал качество на работник и осигурено лице
в дружеството, но той нямал тези качества към датата на издаване на другия БЛ,
тъй като бил издаден 6 дни след прекратяване на трудовия договор на това лице.
Това, че вторият б. лист се явявал продължение на този от 27.04.2018г. щяло да
има значение при действието на чл.42, ал.2 от КСО, който обаче вече бил
отменен. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез
пълномощник, оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмена защита, в
които навежда доводи за законосъобразност на издаденото предписание.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 07.06.2018г. до
Директора на ТПНОИ Хасково било подадено заявление, с вх. рег. № 1019-26-1648
от Д. А. Г. от с.Д., в което било поискано съдействие за приемане на болничен
лист № Е 20181299960. В заявлението било посочено, че работодателят на лицето
прекратил трудовия му договор по време на болничен за временна неработоспобност
от 27.04.2018г. до 29.05.2018г. и отказвал за приеме БЛ от 30.05.2018г. до
28.06.2018г. с № Е 20181299960, оригинал на който бил изпратен на работодателя
по пощата с обратна разписка, но върнат от него на подателя.
На 20.06.2018г. до
Управителя на „Дейзи Нова“ ЕООД от страна на служител при ТП на НОИ Хасково и
във връзка с горепосоченото заявление било изискано представяне на посочени в
писмото документи. Същото било получено на 27.06.2018г. /л.24/.
С Уведомително писмо,
дружеството представило трудов договор №11-2016/16.08.2016г., заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №9/25.05.2018г., молба-предизвестие за
освобождаване на Д. А. Г. с вх. № 3/23.04.2018г., РПВ на Г. за м. април и май
на 2018г., отчетна форма за явяване на Г.
на работа за м. април и май 2018 година и дневник на приетите болнични
листове на Д. Г. за периода м.08-2016г. до м.05-2018г.
Със заповед №
ЗР-5-26-00426936/18.06.2018г. Ръководителят на ТП на НОИ Хасково възложил
извършване на проверка на ДОО на „Дейзи Нова“ ООД, която да се извърши от
контролен орган на ТП на НОИ Хасково – К. И., ст. инспектор по осигуряването,
като бил определен срок от 20 раб. Дни. Въпросната заповед била връчена на упълномощено лице на дружеството на
11.07.2018г., /л.19/.
На 11.07.2018г. от
контролния орган бил съставен констативен протокол № КП-5-26-00435588, /л.17/,
също връчен на упълномощено от дружеството лице. От К. И., ст. инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ Хасково, били издадени задължителни предписания,
връчени на 11.07.2018г. на представител на дружеството. Последното подало жалба
против тях пред Директора на ТП на НОИ Хасково, с вх. рег. № 1012-26-174 от
26.07.2018г. /вж. процесното решение/, която била отхвърлена от ответника с
Решение №1012-26-174-1 от 21.08.2018г., което било съобщено на жалбоподателя на
03.09.2018г. /л.13/. Жалбата против него била подадена на 14.09.2018г.
По делото се представя и
б. лист № Е20181299960 /продължение/, издаден от ЛКК при МЦ Димитровград ЕООД
на Д. А. Г. от с. Д. за 30 календарни дни отпуск, считано от
30.05-28.06.2018г., вкл. при режим „домашно-стаен“. Чрез данните от л. 39 се
удостоверява и че б. лист със същия номер /първичен/, издаден от МБАЛ „Св.
Екатерина“ ЕООД по отношение на Д. Г., последният ползвал отпуск поради
временна неработоспособност поради общо заболяване, считано от 27.04 до
29.05.2018г.
При така установеното от
фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от активно легитимираната страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита, пред местно компетентния административен
съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за
недопустимост на оспорването.
По същество на спора,
съдът, като прецени доказателствения материал по делото, валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство
е Решението на Директора на ТП на
НОИ-Хасково, с което на основание чл.117,
ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество срещу Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00435576/11.07.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Хасково. На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО с тях се разпорежда
на „Дейзи Нова“ЕООД, гр. Д. след приемане на БЛ №Е **********, издаден
за периода 30.05-28.06.2018г. да представи Удостоверение по образец, приложение
№9 относно правото за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност в ТП на НОИ Хасково, съобразно срока, регламентиран в чл.40а
от КСО.
Процесното тук решение е постановено по реда и при
условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО, т.е. актът, който тук се оспорва, е издаден
от административния орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Същият се издава след
проведен задължителен административен контрол и във връзка с надлежно сезиране
чрез жалба от страна на засегнатото лице. Фактът на подадена жалба против
задължителното предписание пред Директора на ТП на НОИ Хасково и в срок, не се явява
спорен между страните.
Ето защо, не се следва
извод за нищожност на административния акт.
Също от компетентен по см.
на чл.108, ал.1, т.3 от КСО се явява и издаденото, и потвърденото с процесното
решението задължително предписание. В тази насока претециите за нищожност на
въпросното предписание не се споделят от съда, защото не намират опора в
закона, а и защото се установява, че то е издадено именно от контролен орган по
см. на чл.107, ал.2, т.1 от КСО. Нито се възразява, нито се твърди, че К. И. не
заема длъжност „ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Хасково“ към датата
на извършване на проверката, съотв. към дата 11.07.2018г.
Административният акт се обективира в изискуемата писмена форма и има подписа на издателя си. Съдът
счита, че същият има мотиви, каквито мотиви има
и самият акт, обективираш задължителните предписания. Мотивирането е с конкретни фактически
установявания, въз основа на които органът извежда съотв. правни изводи и
доводи, обосновавайки своя краен правен извод, че се следва издаване на
въпросното по съдържание задължително предписание.
Съдът намира за голословни оплакванията в насока
допуснати нарушения на чл.36 и чл.9, ал.2 от АПК, защото се установява от
преписката, че именно служебно органът изисква доказателствата относими към спора
и въз основа на тях и представените от дружеството /също изискани от органа/,
последният изгражда своите фактически и правни изводи.
Не се споделя като основателен и доводът, че има
допуснато нарушение на чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК. Процесното решение е
надлежно мотивирано, както от фактическа, така и от правна страна и това се
вижда от обективираното съдържание на същото. Несъмнено неспазване на
императива на чл.59 само по себе си е съществено процесуално нарушение, но
такова тук не е налице, а и видно от подробните доводи в жалбата, засегнатото
лице е много наясно какво се претендира от него да изпълни и защо то счита, че
такова изпълнение не се следва от него. Основание за издаване на процесния акт
е чл.117, ал.3 от КСО и именно този текст се визира от ответника.
Така
мотивиран, съдът намира, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.
Разгледан спора по същество, с оглед материалната
законосъобразност на решението, съдът намира следното:
От фактическа страна не се спори, че Д. А. е
работил в „Дейзи Нова“ЕООД въз основа на безсрочен трудов договор, чието
прекратяване е поискано от работника със заявление от дата 23.04.2018г. и е
налице издадена заповед на осн. чл.326, ал.1 от КТ, с която се приема, че
договорът е прекратен, считано от 25.05.2018г. Също не се спори, че на този
работник на 27.04.2018г., т.е. в срока на 30 дневното предизвестие и при все
още действащ трудов договор, е издаден първичен болничен лист /БЛ/ с
№Е2018129966, с който му е установено от орган на медицинската експертиза
състояние на временна неработоспособност и е определен срок на същата от 33
дни, до 29.05.2018г., вкл. /вж. жалбата и л. 33/. Не се спори между страните,
че на 30.05.2018г. има издаден друг БЛ, който е продължение на първичния БЛ,
като новият е издаден от ЛКК при МЦ Димитровград ЕООД /л.35/, като с него първоначално
определеният срок на временната неработоспособност се продължава, считано от
30.05 до 28.06.2018г. за още 30 дни. Т.е., няма прекъсване на временната
неработоспособност, която настъпва на 27.04.2018г., поради което се явява
основателен доводът на пълномощника на ответника, че вторият БЛ, касае едно и
също състояние на временна неработоспособност, която настъпва още по време на
действието на трудово- правната връзка между Г. и настоящия жалбоподател. Няма
данни тези БЛ да са отменени или
анулирани по законно предвидения начин и ред. Ето защо, към дата 27.04.2018г. Г.
все още е работник в „Дейзи Нова“ ЕООД и съотв. има и качеството на „осигурено
лице“ към този момент.
Спорен между страните е фактът, дали Г. има това
качество /на осигурено лице/ и към датата на издаване на БЛ продължение на
първичния, т.е. към дата 30.05.2018г. и дали към тази е налице прекратен
трудовия договор, съотв. осигуряване.
Съдът намира,
че към 30.05.2018г., няма прекратяване на трудовия договор, съотв. на
осигуряването, съотв. Г. има качеството на работник /осигурен/ по см. на чл.4,
ал.1, т.1 от КСО, като съобрази следното:
Съдът приема, че жалбоподателят неправилно
навежда доводи, че трудовият договор на Г. е вече прекратен към дата
30.05.2018г., съотв. поради това лицето няма качеството на „осигурено лице“ по
см. на КСО към същия момент, а от там, съдът приема за неправилен извода на
дружеството, че то не дължи приемане /изпращане с удостоверение по образец на БЛ
от 30.05.2018г., явяващ се продължение на БЛ №Е20151299960 от 27.04.2018г.
Безспорно на 23.04.2018г. има
обективирана воля от работника Г. за прекратяване на трудово правната връзка с
дружеството-жалбоподател. Видно от л.27, заявлението е възприето от
работодателя, като предизвестие по см. на чл.326, ал.1 от КТ, което е
едномесечно, като няма данни то да не отработвано до дата 27.04.2018г., към тази
дата обаче вече е издаден първият б. л. за временна неработоспособност, т.е.
установява се по несъмнен начин, че в периода
на течене на срока на предизвестието и
преди изтичане на този срок, работникът започва ползване на отпуск поради
временна неработоспособност, който първоначален срок на временна неработоспособност
е продължен с нов БЛ, вж. л. 35, с още 30 дни. Това не се оспорва от жалбоподателя.
При това фактическо положение не
настъпва фактът на прекратяване на трудовия договор на работника, само поради формалното
изтичане на срока на предизвестието. Въпросният договор между жалбоподателя и Г.
следва да се счита прекратен едва след изтичане на последния ден на втория БЛ,
т.е. считано от 29.06.2018г. Едва на тази дата настъпва правопогасяващият ефект
на отправеното предизвестие и става възможно законосъобразното прекратяване на трудовия
договор с този работник. Така по аргумент на чл.352, ал.1, т.2 /съотв. т.4/ от КТ, като този период се признава за трудов стаж, съотв. и на осн. чл.4, ал.1,
т.1 от КСО лицето за периода 30.05 - 28.06.2018г. продължава да има качеството на „осигурено
лице“ по см. на §1, т.3 от ДР на КСО. Нещо повече, това време се зачита и за
осигурителен стаж по см. на чл.9, ал.2, т.2 от КСО /ред. от ДВ бр.99/2017/, което
задължава работодателят/осигурителят да изпълнява задължението, вменявано му в
чл.40а от КСО, съотв. в чл.8, ал.1 от НПОПДОО. Именно жалбоподателят, тъй като
продължава да има качеството на „осигурител“, дължи изпълнение на задължението
да представи съотв. документи по чл.40а от КСО с депозиране на удостоверението
по образец. Именно по отношение на дружеството се издават и процесните
предписания. А доколкото управителят е този, който се явява законен
представител на осигурителя, не е неправилно, че същия е определен и за
отговорно длъжностно лице.
При положение, че към 30.05.2018г.
„Дейзи Нова“ЕООД има качеството на „осигурител“ по отношение на Д. Г., тъй като
последният не е с прекратено осигуряване, дружеството трябва да регистрира
представения й от този работник БЛ /продължение/ пред органите на НОИ. Тъй като
това не се изпълнява, нито в срока по чл.40а, ал.2, т.1 от КСО, нито към датата
на проверката, дори се оспорва неговото изпълнение, то напълно законосъобразно
на това лице се издава задължително предписание с процесното съдържание,
доколкото се установява от контролния орган, че няма изпълнение.
В това дело ирелевантен се явява
въпроса кой и за какъв срок следва да изплаща парично обезщетение за срока на
временната неработоспособност на Д. Г. по БЛ от 27.04.2018г. и неговото
продължение. Предписания в тази насока не се съдържат в оспорваното
задължително предписание, което е разглеждано от ответника, поради това
последният не дължи произнасяне.
Издаденото задължително предписание с
процесното съдържание се явява материално-правно законосъобразно, вкл. същото се
явява и съобразено с целта на закона, поради това законосъобразно то се потвърждава
с жаленото пред съда решение на Директора на ТП на НОИ Хасково. Оспорването,
като неоснователно, следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателна се
явява своевременно направената от пълномощника на ответника претенция по чл.78,
ал.8 от ГПК, като съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати възнаграждение по чл.24 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП, в размер на 100
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Дейзи
Нова“ЕООД, гр. Д. против Решение № 1021-26-147-1 от 21.08.2018г., издадено от
Директора на ТП на НОИ, гр.Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството
против Задължителни предписания № ЗД-1-26-00435576/11.07.2018г. на контролен
орган при ТП на НОИ Хасково.
ОСЪЖДА“Дейзи Нова“ЕООД, гр. Д. с
ЕИК ******** да заплати в бюджета на ТП на НОИ Хасково разноски по чл.78, ал.8 от ГПК в размер
на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: