Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря Анелия Груева
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1944 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 268390 от 07.11.2019 г. по гр.д.№ 51649 по описа за 2013 г.,
СРС, Второ ГО, 179 състав ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на И.А.Н., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата 15 000,00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от застрахователно събитие от 04.09.2010г. по
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен със
застрахователен договор от 17.12.2009г. за „Рено Лагуна” с ДК № ********, ведно
със законната лихва от 11.12.2013г. до изплащането на сумата, както и на осн.
чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 5045,66лв. – мораторна лихва дължима за периода от
04.09.2010г. до 11.12.2013г. като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над 15 000,00 лв. до предявения размер от 20
000,00 лв. и иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над 5045,66лв.
до пълния предявен размер от 6727,53лв.
Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.И.” АД, ответник пред СРС, срещу така постановеното решение, в частта, в която
е уважен частично срещу ответника-въззивник иска на ищцата по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.). Решението се обжалва в частта относно обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 15 000 лева, както и относно присъдената законна лихва
върху тази сума до окончателното й изплащане така и в частта за рразноските.
Излагат се доводи за неспазване принципите на чл. 52 ЗЗД. От СРС не било взето предвид, че увреждането на ищцата вследствие на ПТП
представлявало лека телесна повреда и затова присъденото обезщетение било
несправедливо и несъответно на уврежданията. Следвало да се вземе предвид
заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, в която било посочено,
че нараняванията на ищцата били предимно от функционален характер; болките били
отшумели за 5 месеца и в момента здравословното състояние на ищцата било добро;
работоспособността й била възстановена. По данни на вещото лице ищцата била
носила шийна яка за период от 3 седмици. Според въззивника
така присъденото обезщетение се явявало
завишено и не съответствало на принципа на чл.52 ЗЗД за
справедливост.
Иска се от настоящата инстанция да отмени в обжалваната му част
първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли исковете като
неоснователни или да намали размера на обезщетението в съответствие с чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски.
В хода по същество излага становище, че мотивите на СРС били нелогични и
необосновани, а показанията на свидетеля Н. не следвало да се кредитират, тъй
като бил съпруг на ищцата.
От
ищцата в производството пред СРС – И.А.Н. не е постъпил отговор по въззивната жалба. В хода по
същество от пълномощника й е постъпила писмена защита, в която се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна,
а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото писмени и гласни доказателства, както и със заключението на СМЕ. Сочи, че не били допуснати твърдените от
въззивника нарушения при обсъждане на тези доказателства. Размерът на обезщетението бил определен при спазване на чл.52 ЗЗД; следвало
да се има предвид и, че към момента на ПТП ищцата е била на 24 години.
Претендират се разноски по реда на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен на 22.11.2019
г., въззивната жалба е подадена на 05.12.2019
г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй
като с обжалваното решение от първата
съдебна инстация, е частично уважен срещу въззивника – ответник в
производството пред СРС, искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ, отм., съединен с
иск по чл.
86 от ЗЗД, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване.
В частта, в която претенциите
на ищцата са отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
Въззивният съд приема, че ищцата /ответник по въззивната жалба/ е пострадало лице по
смисъла на чл.265 КЗ при ПТП, причинено от лице, застраховано при ответника по
иска /въззивника/ със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
/чл.257-чл.275; чл.223-229 КЗ/. Застраховането срещу гражданска отговорност е
правоотношение по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи
застрахователна закрила срещу риска от възникването на гражданска /деликтна/
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпването на
застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите,
причинени на трети лица.
Следователно, в резултат на възникналото застрахователна събитие при тази
застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на
гражданска отговорност в тежест на застрахования. Елементите от нейния
фактически състав са- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователното
правоотношение между него и застрахования, водач на автомобила. Налице е право
на увредения срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ,отм. за изплащане на
застрахователно обезщетение. За упражняването на прякото право на увреденото
лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде
установена със сила на пресъдено нещо.
По доводите във въззивната
жалба:
Спорно по настоящето дело е единствено определеният от СРС размер на обезщетението
за неимуществени вреди.
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че от
заключението на съдебно-медицинската експертиза и медицинските документи,
приети като писмени доказателства по делото, се установява, че в пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП ищцата получава разкъсване на
дисковия фиброзен пръстен между 5 и 7 шийни прешлени, с пролапс на дисковото
полутечно съдържимо в гръбначния канал с компресия на подлежащите нервни
коренчета. Причинната връзка била пряка – силово въздействие – разкъсване на
меките тъкани и пролапс в дисковото съдържимо в гръбначния канал. В следствие
на травмата не бил увреден гръбначния мозък на ищцата, но била променена
геометричната извивка в шийната област. Вещото лице посочвало, че оздравителния
процес при такъв род травми продължава 5-6 месеца в острия период, след което
трябва да се спазва лечебно-охранителен режим, да не се претоварват нервните
коренчета. Към момента на изготвяне на експертизата здравословното състояние на
ищцата било добро, като същата била с възстановена работоспособност, но следвало
да спазва лечебно-охранителен режим. Понастоящем здравословното състояние на
ищцата било възстановено във функционално отношение, не били налице остатъчни
нарушения във функцията на опорно-двигателния апарат, но при смяна на времето и
при натоварване ищцата продължавала да търпи болки във шийната област. От
показанията на свидетелите М. Н. /съпруг на ищцата/ и М.Г.се установило, че
наред с физическите болки и страдания, търпени в периода на лечение и
възстановяване, като резултат от увреждането, ищцата получавала и душевни
такива, свързани с психилогичен дискомфорт, обективно обусловен от търпените
болки, от затрудненията в хода на обичайната и ежедневна дейност, както и от промяната на изградени житейски
навици. За да определи размер на обезщетението, дължимо за претърпените
неимуществени вреди, СРС се е позовал на обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП, характерът на уврежданията и неизбежно създаденото от тях
първоначално шоково състояние, извършените медицински интервенции, обусловени
от увреждането, които по естеството си представлявали допълнително засягане на
телесния интегритет на ищцата; интензивните физически болки и страдания,
настъпили към момента на злополуката и тези, съпътствали периода на лечение и
възстановяване. Наред с това СРС се е позовал и на настъпилия душевен
дискомфорт у ищцата, обективно обусловен от невъзможността за пълноценно
движение в един продължителен период от време. Затова е прието, че справедлив и
достатъчен размер за обезвреда на установените по делото физически болки и
душевни страдания възлиза на сумата от 15 000лв., като до пълния предявен
размер от 20 000 лв. е претенцията е отхвърлена като неоснователна. Върху
сумата 15 000 лв. е присъдена и законна лихва от датата на предявяване ан
исковата молба до окончателното плащане на главницата.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост,
като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които
е извършено то.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на ПТП е
претърпяла контузия на шийната област на гръбначния стълб с увреждане на Ц 6-7
диск и пролапс на съдържимото от диска, което представлява полутечна-полутвърда
материя, към гръбначния канал с което оказва притискане на подлежащите
коренчета Ц 7 и диралния сак, но не е увреден гръбначния мозък. Налице е,
обаче, промяна в геометричната форма на шийната извивка в тази област, която е
изправена. Продължителността на оздравителния процес при увреждания на периферните
нервни структури с леки до функционални увреждания е средно 5-6 месеца за
острия период, които съпътстват увредените елементи на опорнодвигателния
апарат. В случая са увредени пряко структурите на гръбначния стълб на шийната
област, но вторично са поразени нервните коренчета, които предизвикват болевите
усещания и двигателните нарушения. Сегашното състояние на ищцата е добро, с
възстановена работоспособност за професионалната й квалификация и образователен
ценз за офис-работа, при условие, че трябва да спазва щадящ двигателен и
лечебно-охранителен режим за шийната част на гръбначния си стълб и съответните
структури на периферната нервна система. При изслушването си в о.с.з. вещото
лице д-рИ.сочи, че ищцата с оглед състоянието си, в което се намира, следва да
избягва резки движения и физически натоварвания в областта на шията. Травмата е
пример за така нар. камшичен удар. Той се състои в това, че при внезапно
спиране на МПС главата се отклонява напред в резултат на което става луксиране,
контузия, разместване на костните структури на гръбначния стълб. Следствие на
травмата ищцата е имала и функционално нарушение на движенията на главата като
те са били постоянни, нетрайни за непродължително време. Това е било за около
месец. След това главата е била във възможност за движение, но ищцата е
изпитвала дискомфорт. Увреждането на ищцата е аналогично на ревматично
заболяване и затова се изостря при промяна на климата.
Видно от отразеното в протокола за о.с.з. на
30.06.2015 г. страните не са оспорили заключението на СМЕ.
От показанията на свидетелите, разпитани на
страната на ищцата, се установява, че последната е носила шийната яка около 2
месеца като е трябвало и да спи с
нея, тъй като шийната яка държи врата й изправен. Оплаквала се е от болки. Не е
била трудоспособна. За тези два месеца болките отшумели, но се появявали от
време на време. След като махнала яката, болките се завърнали; получила
схващане на ръцете и най-вече на лявата. Пиела е болкоуспокояващи и използвала
кремове за мазане по времето, когато е била с яката и след това за около 1
месец. След което направили ЯМР в „Токуда“, където се установило, че има
прищипани шийни прешлени и й била
поставена диагноза дискова херния. Свидетелят Н., съпруг на ищцата сочи, че
преди инцидента Н. не се е оплаквала от болки в шийната област, изтръпване на
крайници или главоболие. След изследването с ЯМР отново били предписани
медикаменти за мазане и яка. Като разбрала това, ищцата се сринала емоционално.
В този момент ищцата имала възможност за професионална реализация; работела в
туристическа агенция. Това променило живота на ищцата изцяло- носенето на
яката, постоянното мазане с обезболяващи, които трябвало да носи винаги със
себе си и които били с неприятен аромат. Около
2 месеца след изследването с ЯМР и около 5 месеца след инцидента ищцата
махнала яката и спряла да пие лекарства. Все пак оттогава, около 10-12 пъти в
годината тя изпитва силни болки и спазми в областта на врата. Ищцата внимава да
не се натоварва физически като често се ограничава и в изпълнение на различни
домакински дейности. Освен това не може да спортува активно, а преди ПТП
спортувала активно. Това състояние продължавало и към момента.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
е постановено при съобразяване със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и със заключението на СМЕ; извършен е анализ на така
събраните доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Показанията на
свидетеля Н. съответстват на изложеното от вещото лице, изготвило СМЕ; същите
са преки и непосредствени; логични и последователни. Касае се до млада жена,
която към датата на ПТП е била на 24 години и която е следвало да промени
коренно начина си на живот. До края на живота си същата следва да търпи
ограничения в двигателния си режим и да спазва лечебно-охранителен режим за
шийната част на гръбначния си стълб и съответните структури на периферната
нервна система. Ищцата не може да спортува активно, както и е ограничена при
извършването на някои домакински задължения. Действително, ищцата е
възстановила работоспособността си, но за офис-работа и при посочените по-горе
ограничения.
Следователно при постановяването на обжалваното по
настоящето дело решение, СРС се е съобразил с приетите в горе-цитираното ППВС
№4/1968 г. обективни критерии за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Решението на СРС в
частта, в която е присъдена законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба -11.12.2013 г. до окончателното плащане на сумата, се явява правилно и
постановено в съответствие с материалния закон.
Налага се извод, че в обжалваната му част
първоинстанционното решение е правилно поради което ще бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на
спора първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора на въззивника разноски не се
следват.
От адв.П. процесуален представител на въззиваемата се претендират разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което такива съдът присъжда в размер на 980 лв., определен по реда
на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268390 от 07.11.2019
г. по гр.д.№ 51649 по описа за 2013 г., СРС, Второ ГО, 179 състав, в частта, в която се ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД да заплати на И.А.Н., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата 15
000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от застрахователно
събитие от 04.09.2010г. по договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, сключен със застрахователен договор от 17.12.2009 г. за „Рено
Лагуна” с ДК № СА ******, ведно със законната лихва от 11.12.2013г. до
изплащането на сумата, както и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, да
заплати на адв. Р.П., с адрес: ***, сумата в размер на 980 лв.,
представляваща адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: