Номер 312317.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО IV възз. състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас С. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Иван Г. Киримов
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603355 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу определение от
10.06.2020 година на СРС, НО, 12 състав, постановено по НЧД № 5037/2020
година, с което е отменено постановление от 09.03.2020 година на СРП, с
което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.6 НПК е прекратено
наказателното производство, водено по ДП № 15363/2019 година по описа на
1 РУ-СДВР, пр.пр.№ 23816/2019 година по описа на СРП, за престъпление по
чл.209 ал.1 НК.
Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото,
намира за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, доколкото изхожда от лице имащо
право да протестира и в законоустановения срок, а по същество –
основателен.
Досъдебното производство е било образувано с постановление на СРП
от 01.08.2019 година за престъпление по чл.209 ал.1 НК за това, че на
02.05.2016 година в гр.София с цел да се набави имотна облага е било
възбудено заблуждение у Я.Л.Н. и с това му е била причинена имотна вреда.
С постановление от 09.03.2020 година на СРП наказателното
производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.6
НПК.
С определение от 10.06.2020 година на СРС, НО, 12 състав,
постановлението на СРП е отменено, а делото е върнато на прокуратурата за
1
изпълнение на дадените от съда указания. В своите мотиви
първоинстанционният съд е посочил, че постановлението на прокуратурата е
немотивирано, тъй като от неговото съдържание не става ясно какво точно се
приема за установено от фактическа страна, а това от своя страна пречело да
се прецени идентичността на производствата като основание за прекратяване.
По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния
съд е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът не
разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй
като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява единствено
последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост. В това
производство съдът не може да проверява установените фактически
положения, а също и да приема нови фактически положения, тъй като по този
начин би се заместила функцията на прокурора.
Въззивният съд счита, че в настоящия казус релевантните по делото
факти са установени правилно, като по отношение на тях липсват съществени
противоречия.
Прието за установено е, че вследствие сключен на 02.05.2016 година
между Я.Н. и представляваното от А.П. дружество „ВОКСБГ“ ЕООД рамков
договор за абонаментно правно обслужване, не са били изплатени
възнаграждения на изпълнителя Н. в размер на 28 000 лева за периода от
месец Май 2016 година до месец Април 2017 година.
В същото време, след извършена служебна проверка, е установено, че
между същите страни и за същото престъпление, при идентични факти и
обстоятелства, е налице влязло в сила постановление за прекратяване на ДП
№ 15096/17г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 45216/16г. по описа на СРП,
което се явява своеобразна пречка за провеждане на ново наказателно
производство, имайки предвид принципа нон бис ин идем.
С оглед на така изведените от прокуратурата факти, въззивният съд
намира, че държавното обвинение правилно и законосъобразно е прекратило
воденото наказателно производство за престъпление по чл.209 ал.1 НК в
хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 НПК.
Действително е налице идентичност както между страните и
поддържаното престъпление, така и между разследваните и установени факти
по двете наказателни производства. В основата и на двете стои сключения на
02.05.2016 година рамков договор за правни услуги, обхващащ един и същ
инкриминиран период от време от месец Май 2016 година до месец Април
2017 година, в който се поддържа реализирано престъпление измама и
2
неизплатени множество парични суми в общ размер на 28 000 лева.
Анализирайки събраните доказателства, съдът счита, че прокуратурата вече е
имала повод да се произнесе по така цитираните факти, като обосновано е
приела от правна страна липсата на извършено престъпление от общ характер
по чл.209 ал.1 НК. В тази насока е налице и влязло в сила постановление,
потвърдено с два съдебни акта, поради и което няма основание за провеждане
на ново наказателно производство с идентични твърдения и факти за
извършено престъпление.
Настоящото наказателно производство не е било образувано за
различно престъпление и не касае нови факти или обстоятелства, по които да
е необходимо ново произнасяне. Цитираните обстоятелства вече са били
преценени и е налице съответното произнасяне.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че
постановлението на прокуратурата е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а определението на съда – отменено.
Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 НПК, СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.06.2020 година на СРС, НО, 12 състав,
постановено по НЧД № 5037/2020 година.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.03.2020 година на СРП, с
което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.6 НПК е прекратено
наказателното производство, водено по ДП № 15363/2019 година по описа на
1 РУ-СДВР, пр.пр.№ 23816/2019 година по описа на СРП, за престъпление по
чл.209 ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3