№ 10758
гр. София, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20211110172061
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. П. П., ЕГН **********,
срещу И. П. П., ЕГН: **********, с която е предявен отрицателен установителен иск с
предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания
на ответника поради настъпила погасителна давност за сумите от 1) 12 000,00 лева –
главница; 2) 260,00 лева – законна лихва за периода от 11.01.2021 г. до 30.03.2021 г.; 3) 7
856,03 лева – неолихвяеми вземания под формата на мораторни лихви, обезщетения и др.; 4)
40,00 лева – разноски по изпълнителното дело; 5) 2 536,07 лева, представляващи такси по
Тарифата към ЗЧСИ; 6) 1 199,97 лева – публични вземания, дължими към 30.03.2021 г.,
такси и разноски по изпълнителното дело (без определен размер), за събирането на които е
било образувано изпълнително дело № 20217320400119 по описа на ЧСИ Весела Цонева въз
основа на изпълнителен лист от 31.03.2005 г., издаден на основание съдебно определение
по гр.д. № 02740/2005 СРС.
В исковата молба се твърди, че процесният изпълнитлеен лист е издаден срещу
ищеца и трето лице за спора – Т. Й. П.а, за солидарното заплащане на ответника на сумата в
размер на 120000,00 лева – главница, 3600,00 лева – неустойка, законна лихва, считано от
02.03.2005 г. до окончателно изплащане, и сумата в размер на 312,00 лева – разноски. Твърди
се, че не били извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, водещи до спиране или
прекъсване на давността. Твърди се извършено плащане на цялото задължение от другия
длъжник. Твърди се погасяване по давност на вземането и настъпила перемция. Направено е
искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Поддържа се, че исковата претенция била неоснователна. Посочва се, че до отмяна на ППВС
1
№ 3/1980 г. давност не е текла. Посочва се, че за давността нямало значение настъпилата
перемпция, като единствената последица била необходимостта от образуване на ново
изпълнително дело, а новото искане на свой ред прекъсвало давността, независимо дали
съдебният изпълнител го е образувал. Подробно се излагат твърдения за извършени по
изпълнителното дело действия за прекъсване на давността. Възразява се срещу твърдението,
че другият солидарен длъжник е погасил всички дължими суми по изпълнителното дело.
Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
В уточнителна молба с вх. № 181242/26.06.2023 г. е направено оттегляне от
претенцията в частта за сумата в размер на 1199,97 лева, представляваща публични
вземания, поради което делото в тази си част производството е прекратено на основание чл.
232 ГПК. Определението за прекратяване на производството в тази част не е обжалвано,
поради което е влязло в сила.
Със свое Определение №24388 от 12.06.2024г. настоящият състав на съда е прием, че
претенцията за сумите от 7 856,03 лева – неолихвяеми вземания, 40,00 лева – разноски по
изпълнителното дело и 2 536,07 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, такси и разноски по
изпълнителното дело (без определен размер), е недопустима, тъй като по предмет на делото
са само вземания, за които е проведено съдебно дирене,т.е. обективираните в издадения
изпълнителен титул, поради което производството е прекратено и в тази си част.
Определението за прекратяване на производството в тази част не е обжалвано, поради което
е влязло в сила.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.
Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 31.03.2005 г. по
гр.д. № 02740/2005 г. по описа на СРС, 71 състав, за сумата в размер на 12 000 лева -
главница по договор, ведно със законната лихва считано от 02.03.2005 г. до окончателното
погасяване на вземането.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията,
обективирани в изпълнителен лист от 31.03.2005 г. по гр.д. № 02740/2005 г. по описа на
СРС, 71 състав.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на
принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването
на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
2
че е било образувано изпълнително дело № 200678304000375 по описа на ЧСИ И. Чолаков
въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2005 г., издаден по гр.д. № 02740 по описа за 2005
г. на СРС, 71- ви състав, по силата на който Р. П. П. и Т. Й. П.а са осъдени да заплатят
солидарно на ответника И. П. П. сумата в размер на 12000,00 – главница, 3000,00 лева –
неустойка, 312,00 лева – разноски; че във връзка със събиране на вземанията са били
образувани изпълнително дело № 20189250403205 по описа на ЧСИ Радост Горанова и
изпълнително дело № 20217320400119 по описа на ЧСИ Весела Цонева.
От предоставения по делото преписи от изпълнителни дела се установява, че за
събиране на процесното вземане е било образувано изпълнително дело 2006********** по
описа на ЧСИ И. Чолаков; изпълнително дело № 2018********** по описа на ЧСИ Радост
Горанова; изпълнително дело № 2021********** по описа на ЧСИ Весела Цонева и
изпълнително дело № 2021********** по описа на ЧСИ Ангел П..
От събрания писмен доказателствен материал се установява, че на 12.09.2006г. срещу
ищеца в настоящето производство е образувано изпълнително дело 20067830400375 по
описа на ЧСИ И. Чолаков, въз основа на подадена от ответника молба с вх. №
1343/12.09.2006г. за събиране на процесните вземания, обективирани в изпълнителния лист,
издаден по гр.д. №02740/2005 г., с което давността по тези вземания е прекъсната на
основание чл. 116 б. „в“ ЗЗД, а съгласно ПП ВС 3/1980 г. погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на
ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо
изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018
год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год.
поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.
10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са
приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г.
по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
Ответникът в настоящето дело е сезирал съдебния изпълнител за предприемане на
валидни изпълнителни действия с молби, вх. № 06088/15.09.2015 г.; вх. № 07133/12.09.2017
г.; вх. № 2800/21.05.2018 г.; вх. № 4287/27.07.2018 г.; № 07223/10.10.2018 г.; вх. №
3
799/20.02.2020 г. и вх. № 888/26.02.2020 г; молба вх. № 02603/25.06.2020 г.; молба, вх.
1387/17.02.2021 г. Всяка една молба с искане за извършване на конкретно изпълнително
действие, т.е насочена към патримониума на длъжника и целяща удовлетворяване на
изпълняемото право, прекъсва погасителната давност и от който момент започва да тече
нова давност, поради което настоящата инстанция приема, че към датата на предявяване на
исковата молба (и дори към края на съдебното дирене – чл. 235, ал. 3 ГПК) правото на
принудително изпълнение на обективираните в изпълнителния лист вземания не е погасено
по давност.
За пълнота, с оглед твърденията на ищеца, че изпълнително дело № 200678304000375
по описа на ЧСИ И. Чолаков и изпълнително дело № 20189250403205 по описа на ЧСИ
Радост Горанова са прекратени, съдът намира за необходимо да изясни, че настъпването на
някое от основанията в чл. 433 ГПК, например перемпцията в изпълнителния процес като
процесуално правен институт, прегражда по-нататъшното развитие на образуваното
изпълнително дело и взискателят не може да се ползва от извършените в това производство
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното дело не лишава взискателя от
възможност да образува ново такова въз основа на издадения в негова полза изпълнителен
лист. От друга страна, изтичането погасителната давност като институт на материалното
право не води до преграждането на започнал изпълнителен процес, а до погасяване на
правото на принудително изпълнение – санкция за бездействието на кредитор по отношение
на вземането си. Прекратяване на изпълнителното дело може да настъпи и въпреки активно
действие на взискателя, поради негодност на изпълнителния способ да удовлетвори
неговото вземане, докато погасителна давност не може да настъпи при активно поведение
на кредитора. Следователно прекратяването и давността, макар да имат допирни точки
представляват различни независими едни от други институти. С оглед изложеното съдът
намира твърденията на ищеца, че изпълнителните дела са прекратени, като неотносими към
предмета на настоящето производство.
Твърденията на ищеца, че правото на принудително изпълнение е погасено поради
изпълнение от другия солидарен длъжник се явява неоснователно и недоказано с оглед
събрания по делото доказателствен материал. С исковата молба е представено пред съда
удостоверение за размера на дълга по ИД № 20189250403205 по описа на ЧСИ Радост
Горанова, въз основа на което се установява, че към 18.05.2020 г. размерът на задължението
е 20 9915,16 лева, от които непогасената част от главицата, за която е издаден изпълнителния
лист, е в размер на 12 000 лева. От материалите по ИД № 20218490401927 по описа на ЧСИ
Ангел П. въз основа на издадено удостоверение за размера на дълга се установява, че към
11.01.2021 г., размерът на задължението е 21 426,47 лева, от които непогасената част от
главницата продължава да е в размер на 12 000 лв. От материалите по ИД №
20217320400119 по описа на ЧСИ Весела Цонева въз основа на поканата за доброволно
изпълнение до ищеца в настоящето производство се установява, че към 30.03.2021 г.
размерът на непогасената част от главницата продължава да е в размер на 12 000 лева. .
С оглед изложеното и след съвкупна преценка на целия събран доказателствен
4
материал, настоящият състав на съда приема, че правото на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 31.03.2005 г. по
гр.д. № 02740/2005 г. по описа на СРС, 71 състав, не е погасено по давност. Следователно
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 3 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение не е прекомерно и е съобразено е с фактическата и правна сложност на
делото, включително цената на иска.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. П., ЕГН **********, срещу И. П. П., ЕГН
**********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12 000 лева -
главница по договор, ведно със законната лихва считано от 02.03.2005 г. до окончателното
погасяване на вземането, за която е издаден изпълнителен лист от 31.03.2005 г. по гр.д. №
02740/2005 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. П. П., ЕГН **********, да заплати на
И. П. П., ЕГН **********, сумата от 3 300 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5