Р Е Ш Е Н
И Е № 1516
гр.Пловдив, 04.05.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесети април две
хиляди и петнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12721
по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
община Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представляван от М.
Ф., чрез процесуалния си представител юрк.Д. В., твърди, че на 29.11.2011г.
сключил с ответника договор за потребителски заем, по силата на който предал на
същия сумата 2 860,10 лв. Договорена била лихва (надбавка), представляваща
печалба на дружеството. Страните постигнали договореност ответникът да върне
заетата сума чрез 26 месечни вноски съгласно определен погасителен план, като
всяка месечна вноска се равнявала на сумата 158,46 лв. и включвала главница и
договорна лихва. Ответникът изплатил девет от месечните вноски и към
05.10.2012г. преустановил плащанията. Съгласно договора вземането на ищеца
ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежът на втората неплатена вноска,
в случая от 05.11.2012г. На тази дата за ответника възникнало задължение да върне
сумата 2693,80 лв. (2091,31 лв. главница и 602,49 лв. – надбавка по чл.3 от
договора). За периода след настъпване на предсрочната изискуемост ответникът
изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер 262,26 лв. върху
непогасената главница, определено за периода от 05.11.2012г. до 26.02.2014г. За
посочените вземания ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4263/2014г. по описа на ПРС, ХV гр.с.
Ответникът подал възражение по чл.414 ГПК, поради което възникнал правен
интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си. Въз
основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде прието за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4263/2014г. по описа на ПРС, ХV
гр.с., включително законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответникът Б.И.П., ЕГН **********,***,
не оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор
за потребителски паричен кредит PLUS-01613778 от 29.11.2011г., сключен между ищцовото
дружество, в качеството на заемодател, и ответника, като заемател, според който
заемодателят предоставя на заемателя сумата 2 860,10 лв., а последният се
съгласява да върне посочената сума чрез месечни погасителни вноски, които
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, съставляваща
печалба на заемодателя. Според инкорпорирания в договора погасителен план страните
са уговорили общо 26 месечни погасителни вноски в размер 158,46 лв., първата с
падеж 05.01.2012г., а последната, която единствено е в размер 158,44 лв. – с
падеж 05.12.2013г. Съгласно т.4 от договора погасителните вноски се изплащат всеки
месец не по-късно от определената в погасителния план дата. Съгласно т.5 в
случай, че заемателят не изплати в срок две или повече месечни вноски,
вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително уговорената надбавка, считано от падежната дата на втората
последователно неопогасена вноска.
Няма спор между страните
за това, че ответникът е получил от ищеца сумата 2 860,10 лв. по силата на
горепосочения договор, което се установява и от включената в договора разписка,
подписана от него (л.8), както и, че последният е пристъпил към изпълнение на
задължението си да върне заема според уговорения погасителен план, респективно,
че е погасил първите девет от предвидените вноски. Това се установява и от
приложената към исковата молба справка за плащания, изходяща от ищеца и
удостоверяваща неизгодни за него факти. Според последната първите девет вноски
са погасени изцяло.
Видно от приложеното ч.гр.д.№4263/2014г.
по описа на ПРС, ХV гр.с., на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за исковите суми. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за заем
по смисъла на чл.240 ЗЗД, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
сумата 2 860,10 лв., която последният се
е задължил да върне по установения между тях начин – на равни месечни
погасителни вноски в срок до 05.02.2014г. Уговорена е била и възнаградителна
лихва в полза на заемодателя, разпределена и включена като част от всяка месечна
погасителна вноска. Спазена е предвидената в чл.240, ал.2 ЗЗД форма на уговорката
за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно
е обвързала заемателя.
Няма спор, че сумата по договора е била предоставена от ищеца, както и,
че ответникът е изплатил първоначалните 9 месечни вноски изцяло. От ответната страна, върху която лежи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, изпълнение на
задължението за връщане на останалата част от заетата сума, ведно с лихвите, такова
доказване не беше проведено. Първата непогасена месечна вноска от 158,46 лв. е
станала изискуема на 05.10.2012г., а падежът на втората последователна
непогасена вноска е настъпил на 05.11.2012г. По силата на изрично предвиденото
в т.5 от договора вземането на кредитора,
съставляващо останалите 17
вноски в общ размер
2 693,82 лв. е станало
предсрочно изискуемо в пълен размер от датата, когато е допусната забава в
плащането на втората поредна месечна вноска, или считано от 05.11.2012г. Видно
от погасителния план на л.6, след изплащане на 9-та вноска оставащата главница
е в размер 1 920,41 лв. До този размер главният иск по чл.422 ГПК във
връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния претендиран и присъден със заповедта за
изпълнение размер от 2 091,31 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че
ответникът признава исковете, но признанието му следва да бъде преценявано по
реда на чл.175 ГПК с оглед всички обстоятелства и събраните по делото
доказателства, а представените такива от ищеца не обосновават по-голям размер
на главното вземане от този, посочен като оставаща главница в погасителния план
към договора. След като оставащата непогасена част от заема, ведно с надбавка,
е в размер 2 693,82 лв. (17 вноски по
158,46 лв.), а оставащата главница 1 920,41 лв., то вземането за
т.нар.надбавка, която по своя характер съставлява възнаградителна лихва по
смисъла на чл.240, ал.2 ЗЗД, е в размер 773,41 лв. (2 693,82 лв. - 1 920,41 лв.) В акцесорната искова претенция ищецът претендира по-малко
– 602,49 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
този му иск се явява основателен и доказан до посочения размер и следва да се
уважи изцяло.
Видно от съдържанието на договора, в същия е предвидена предсрочна
изискуемост с определен ден на изпълнение, без да е необходимо заемодателят да
покани заемателя, респективно да го уведоми, че счита вземането си за
предсрочно изискуемо в пълен размер. Така, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. За периода от 05.11.2012г. до датата 26.02.2014г.
върху главницата от 1 920,41 лв. е натрупана законна лихва в размер 256,55
лв. (установена на основание чл.162 ГПК след справка в общодостъпна програма за
изчисляване на законна лихва), което е по-малко от претендираното от ищцовото
дружество, поради което и искът по чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД следва
да се уважи до посочения размер и се отхвърли за разликата до пълната претенция
от 262,26 лв. като недоказан и неоснователен.
При този изход на спора
и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят разноски
на основание чл.78, ал.1 ГПК по съразмерност. В заповедното производство са
направени разноски в общ размер 159,12 лв., в това число държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е внесена държавна такса
в общ размер 74,53 лв. и се претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 300 лв. От общият размер на разноските в двете
производства, равняващ се на 533,65 лв. по съразмерност в полза на ищеца следва
да се присъдят 501,77 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Б.И.П., ЕГН **********,***, че същият
дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, община Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
14, представляван от М. Ф., чрез процесуалния представител юрк.Д. В., сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4263/2014г.
по описа на ПРС, ХV гр.с., както следва: сумата 1 920,41 лв. (хиляда деветстотин и двадесет лева и 41 ст.) – главница,
дължима по договор за потребителски
заем PLUS-01613778 от 29.11.2011г., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2014г.
до окончателното плащане; сумата 602,49 лв. (шестстотин и два лева и 49 ст.) – възнаградителна лихва
за периода от 05.10.2012г. до 05.02.2014г.; както и сумата 256,55 лв. (двеста петдесет и шест лева и 55 ст.) – обезщетение за
забава за периода от 05.11.2012г. до 26.02.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземане за главница за разликата над 1 920,41 лв. до
2 091,31 лв., както и иска за установяване на вземане за мораторно
обезщетение за разликата над 256,55 лв. до пълния претендиран размер от 262,26
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на “БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
община Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представляван от М.
Ф., чрез процесуалния представител юрк.Д. В., сумата 501,77 лв. (петстотин и един лева и 77 ст.) – деловодни разноски по
съразмерност в производството по ч.гр.д.№4263/2014г. по описа на ПРС, ХV гр.с.
и по гр.д.№12721/2014г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ВГ