№ 10949
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110170553 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
от М. К. З., ЕГН **********, в лично качество и на процесуален субституент
на малолетното й дете Н. Н. З., ЕГН **********, с която търси защита от
домашно насилие за двамата от съпруга си и баща на детето Н. С. З., ЕГН
**********.
В молбата се сочат извършени спрямо нея актове на домашно насилие,
както следва:
На 14.12.2023 год. в 07:02 часа, докато молителката М. К. З., била в
семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“
бл.б, вх. А“, ет.7, ап.3б, получила съобщения по Messenger от ответника,
съдържащи следните обиди и заплахи: „щото си жалка, егоистична
садистична долна твар“, „Боклук толкова не можеш да му кажеш изгоних
баща ти, оставям го на улицата, щото съм безсърдечна долна кучка“, „Изрод.
Как да не си най-долното същество раждало се на тая планета?“, „заслужаваш
да умреш, да те разпоря като шибано прасе!“, „Само утре да нямам каквото
ми трябва се прибирам, за да се гавря с теб“, „Ще те съсипя, ако ми се
подиграеш така.“
На 17.12.2023 год. около 6:00 часа /сутринта/ ответникът се прибрал в
дома им, находящ се в гр. София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.б, вх. А,
ет.7, ап.3б. През целия ден ответникът бил в къщи, като не спирал да крещи
на молителката З. и да я обижда. Около 16.00-16.30 часа я наричал „боклук“,
„долно същество“, „лъжкиня“, „кучка“, да я замеря с пържени картофи и
1
мокри кърпички. Всичко това било извършено в присъствието на детето Н. З.,
което видимо изглеждало притеснено и напрегнато.
На 19.12.2023 год. в 14:58 часа в дома на родителите на молителката З. в
гр. Бургас на ул. „Цар Симеон I“ бл.99, ет.1, десен апартамент, получил
съобщения от ответника по Messenger, че е пред блока, да събера багажа на
детето и да му го свали след 15 минути иначе ще звъни в полицията, като в
едно от съобщенията я наричал „боклука ти долен“, от което последната се
разтреперила и уплашила. В 15:10 часа ответникът, който бил пред входа на
блока, започнал да звъни на звънеца непрекъснато в продължение на около 15
минути, което наложило намеса на полицейски служители.
В 16:49 часа получила от ответника съобщение по Messenger, с обиди и
заплахи: „Мама ти жалка, никаква коректност към теб повече! Трябваше да
дойда с полиция, без да ти давам шанс. Аз ти дадох шанс да няма лоши
последствия за теб, ри боклука ти долен за пореден път се възползва и го
използва срещу мен.“
На 20.12.2023 год. в 14:53 часа, докато молителката З. се намирала в
близост до новата пощенска станция в гр. Бургас получила обаждане по
Mеssеnger, на което не отговорила, а впоследствие съобщение със
съдържание: „Ехо, защо мълчиш? Кой прави нещата грозни, аз или ти? Или
трябваше сега като те видях на Новата поща да сляза да ти счупя главата?“.
Последвали няколко позвънявания, на които тя не отговорила.
На 20.12.2023 год. около 16:30 часа, докато молителката З. била заедно с
майка си в нейното жилище в гр. Бургас, ул.“Цар Симеон I“ бл.99, ет.1, десен
апартамент, ответникът позвънил на звънеца еднократно. Около 17:15 часа
при паркиране на автомобила си в МОЛ „Галерия Бургас“ установила, че има
спаднала гума. На паркинга имало гумаджийница и служителят казал, че
гумата е наръгана, понеже е на такова място, че няма как да се спука по време
на шофиране.
Около 19:10 часа, приближавайки дома на родителите си, молителката,
майка й и детето Н. З. видели автомобила на ответника паркиран пред блока.
Майка й тръгна преди молителката З. и детето Н. З. да влиза в жилището.
Докато последната взимала покупки от колата, а детето стояло до нея и
чакало да тръгнат да се качат в апартамента, получила позвъняване от майка
си, която й казала, че ответникът е вътре в дома й /той имал ключ/ и между
майка й и ответника възникнал спор. Молителката се разтреперила, а детето
гледало уплашено.
Последната помолила сестрата на ответника, която живеела наблизо, да
вземе детето, за да не става то свидетел на конфликти между родителите. Тя
дошла и взела детето. Молителката З. около 19.24 часа се обадила на тел. 112.
Ответникът излязъл от жилището на родителите й, крещял да му даде детето,
а молителката му казала, че е при сестра му. Той започнал да й звъни и крещи
да му доведе детето, като й казвал, че тръгва към дома й. Около 19:40 часа
дошла полиция.
2
На 08.02.2024 год. около 17:45 ч. молителката паркирала автомобила си в
подземния гараж, находящ се в бл.6 на ул. „Акад. Йордан Трифонов“ в
гр.София. Били заедно с детето Н. З.. Слезли от автомобила и тръгнали пеша
към входа на блока. В този момент видели ответника Н. З. да ги чака на
входа/изхода на гаражите за блока. Тръгнал към тях. Виждайки го
молителката З. му казала да спазва ограничителната заповед, на което той не
реагирал. Стигайки до тях, прегърнал детето и започнал да му говори. Казал
му, че ще се обадя на полицията. Придърпал детето и започнал да върви с
него към колата, за да се качат отново в колата, като междувременно
позвънила на дежурен инспектор към 7 РУ. Ответникът З. останал на
входа/изхода на гаражите за блока. Молителката оставила детето в колата, за
да не става свидетел на сцени с полицията.
Молителката З. се върнала се на входа/изхода на гаражите за блока, за да
изчака патрула. През по-голямата част от времето ответникът Н. З. стоял на
разстояние по-малко от метър от нея и сипел обвинения, че му е откраднала
фейсбук профил, че няма ограничителна заповед, че го е оставила на улицата
като куче. Патрулът пристигнал около 18:15 часа. Молителката показала на
служителите на полицията ограничителната заповед издадено по гр.д.
№70553/2023 год. на СРС, 80 с. и писала сведение, като ответникът Н. З. бил
отведен от полицейските органи. В 19:15 ч. била на място в 7-мо РУ за разпит
по случая.
На 01.04.2024 год. в 21:43 ч. докато била в дома си, находящ се в гр.
София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.6, вх. А“, ет.7, ап.36, получила
съобщение по Messenger от ответника, съдържащо следните обиди и заплахи:
„Изрод долен, лъжлива вредна жалка твар похитител! Ще ми крадеш дете ли
ве? Години стана ще ме тормозиш в полиция и ще изправяш пред съд ли ве?
Ще ме арестуват заради теб и лъжите ти, ли ве помияр? Ще ме затваряш в
лудницата ли ве пръдльо жалка, обърка се, не ти мен, аз теб ще унижоща! Не
ти моя, аз твоя живот ще съсипя. Само малко по-рано да де бях усетил тва си
вещица отдавна щях да ти приготвя кладата! Лъжлива твар! Насилник такъв!
Изрод безсърдечен, садист, убиец ще не затриваш, а? Ок боклук. И аз ще те
затрия! Квото щеш прави, на който щеш се оплаквах, щом ти ме затриваш и
щом ще вредиш на сина ми на всяка цена, щом с корупция в полиция и в съда
ще те за затриваш и аз ще те затрия изрод садистичен. Похитител! Боклук
лъжлив! Жалка престъпница курва анална! Злобна безсърдечна жестока твар,
без теб детето ми ще е по-добре! Ако ще в сиропиталище да расте все ще е
по-добре! Само да не е при теб, садистична жалка твар безмозъчна! Ти ще го
съсипеш тва дете с твойто +/- 60IQ. Няма да е повече! Изрод прост, сигурно с
връзки си завършила и училище.„ Твърди се, че този акт на домашно насилие
е срещу молителката.
На 03.04.2024 год. в 23:12 ч., докато била в дома си, находящ се в гр.
София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.6, вх. А“, ет.7, ап.36, получила
съобщение по Messenger от ответника, съдържащо следните обиди и заплахи:
„БоклучЕ, вредно лъжливо садистично, Краят иде. 8-ми е близо. Ако
3
корумпираната пръдла продължава да не завежда нито един мой ИСК,
МОЛБА, ОТГОВОР, ВЪЗРАЖЕНИЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВО, кучето умряло ще
ЗАТРИЕ И ДВАМА НИ! Заклевам се в Ники! Ще Изгориш ако продължаваш
с шибаното си ПРЕСТЪПНО И ВРЕДНО ПОВЕДЕНИЕ.... А ти явно няма да
спреш, има няколко фни сано, така че мисли кой ще се грижи за Ники. Явно
няма да съм аз и няма да си ти, боклуче, лъжливо садистично безсърдечно. И
40г няма да доживея заради теб, къде те срещнах урод жалък подмолен.
Вещица!“ Твърди се, че този акт на домашно насилие е срещу молителката.
На 05.04.2024 год. била извикана от Ирена Борисова Христова -
служител в отдел „Закрила на детето“ към ДСП „Младост“-гр. София, която
уведомила молителката, че на 05.04.2024 год. е постъпил при тях сигнал от
отв. З., съдържащ заплахи за убийство и самоубийство от негова страна.
Заканите са отправени към молителката като майка на сина му и са за дата
08.04.2024 год.
На 19.04.2024 год. в 16:44 ч. докато била в дома си, заедно с майка си
Людмила К., находящ се в гр. София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.6, вх.
А“, ет.7, ап.36, молителката З. получила обаждане от непознат за нея номер
**********. Отговорила, бил ответникът Н. З.. Говорел нападателно като
питал кога ще му даде да види детето. Казала му, че има привременни мерки
и ако реши, да ги спазва. Разговорът приключил.
В 16:46 ч. имала позвъняване отново от същия телефонен номер.
Вдигайки, включила телефона на високоговорител, знаейки, че отново е
ответникът. При вдигането се чуло ответникът да казва: „Преди бях ти казал,
че последното, което ще направя, е да си издам лична карта, въпреки всички
спънки от теб и майка ти. Сега ти казвам, че последното, което ще направя е,
да те видя как гориш жива”. На 20.04.2024 подала сигнал в 07 РУ - СДВР в
тази връзка.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е съпруг на
молителката към сезиране на съда и баща на пострадалото лице, поради което
съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда
на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т.4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да
отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с
оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Изложеното в сезиращата и уточнителната молба се подкрепя от
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е необорена от други доказателства,
намира и подкрепа в останалите доказателствени източници.
Поведението на ответника съставлява акт на домашно психическо и
емоционално насилие спрямо молителката. Част от актове са осъществени в
4
присъствието на малолетния Н. Н. З. и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН
реализират признаците на психическо и емоционално насилие спрямо него.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че молителката М. З. и ответникът Н. З. са бивши
съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод с решение № 6809/15.04.2024 г.
по гр. д. № 68609/2023 г. на СРС.
От брака им на 18.04.2018 г. е родено детето Н. З.. Съгласно
бракоразводното решение ответникът им право да упражнява лични
отношения с детето всяка последна събота от месеца в Детски контактен
център, в присъствие на съответните специалисти-педагози, социални
работници, психолози и т. н,. за времето от 10:00 часа в събота до 12:00 часа в
събота, като майката или упълномощено от нея лице води детето до центъра
и го взима оттам.
По делото са представени доказателства – писмо от „Проф. Н.
Шипковенски“ ЕООД, от което се установява, че ответникът е постъпил на
лечение в стационара на „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД на 28.12.2021 г.,
както и че за период от 07.01.2022 г. до 28.01.2022 г. е провел част от
задължителното си лечение в изпълнение на решение от 07.01.2022 г. по НЧД
18017/2021 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, потвърдено с решение от
18.01.2022 г. по ВНЧД 100/2022 г. по описа на СГС. Видно от приложената
към медицинската преписка епикриза, ответникът е изписан на 28.01.2022 г. с
диагноза „налудно разстройство (F22.0)“ /л. 169-245/
От писмо от „ЦПЗ- София“ ЕООД, от което се установява, че ответникът
е бил на лечение в стационара на „ЦПЗ- София“ ЕООД от 25.12.2021 г. до
28.01.2022 г. с диагноза „налудно разстройство (F22.0)“ /л. 489/
От доказателствата по делото съдът приема, че отношенията между
бившите съпрузи са влошени.
От приложените по делото декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приетите
по делото преписки рег. № 431р-31136/22.12.2023 г. и рег. № 431р-
31151/22.12.2023 г. по описа на Първо РУ – Бургас и показанията на свидетеля
Петрова-К. и кореспонденция, се установяват всички твърдения в сезиращата
и последващата молба за защита. Изброените доказателствени източници са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, последователни.
Ответникът не проведе успешно насрещно доказване на оспорванията си.
Присъствието на детето на всички актове, с изключение на деянията,
осъществени на 14.12.2023 г., на 01.04.2024 г. и на 03.04.2024 г. се доказва по
несъмнен начин от декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на
свидетеля.
От представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват
релевантните за производството факти. Тя съдържа надлежно описание на
5
декларираните актове на домашно насилие, извършени от ответника, съдържа
и доказателства относно авторството на деянията.
Изложеното в декларацията не е оборено от останалите доказателствени
източници и съдържанието й следва да бъде кредитирано в цялост, доколкото
на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН представлява годно доказателствено
средство.
От декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че на 14.12.2023 год.,
около в 07:02 часа, докато молителката М. К. З. била в семейното жилище,
находящо се в гр. София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.б, вх. А“, ет.7,
ап.3б, получила съобщения по Messenger от ответника, съдържащи следните
обиди и заплахи: „щото си жалка, егоистична садистична долна твар“,
„Боклук толкова не можеш да му кажеш изгоних баща ти, оставям го на
улицата, щото съм безсърдечна долна кучка“, „Изрод. Как да не си най-
долното същество раждало се на тая планета?“, „заслужаваш да умреш, да те
разпоря като шибано прасе!“, „Само утре да нямам каквото ми трябва се
прибирам, за да се гавря с теб“, „Ще те съсипя, ако ми се подиграеш така.“
Съдът приема за установен по време и начин на извършване и деянието
на 17.12.2023 год., около 6:00 часа сутринта, при което ответникът се
прибрал в посочения имот на адрес в гр. София, ул. „Акад. Йордан
Трифонов“ бл.б, вх. А, ет.7, ап.3б, като през целия ден ответникът крещял на
молителката З. и да я обиждал, както като около 16.00-16.30 часа я наричал
„боклук“, „долно същество“, „лъжкиня“, „кучка“ и я замерял с пържени
картофи и мокри кърпички, като актът на домашно насилие на 17.12.2023
год., около 16.00-16.30 часа, бил извършен в присъствието на детето Н. З.,
което се притеснило и било напрегнато. Приетите за установени по делото
обстоятелства относно 17.12.2023 г. съответстват и на изложените от страна
на молителката обстоятелства в сведение от 19.12.2023г., дадено от
молителката по преписки рег. № 431р-31136/22.12.2023 г. и рег. № 431р-
31151/22.12.2023 г. по описа на Първо РУ – Бургас. /л.114/
Обстоятелствата около деянията на 19.12.2023 г. и на 20.12.2023 г. се
установяват от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която намира подкрепа в
показанията на свид. Петрова-К. и на приетите по делото преписки рег. №
431р-31136/22.12.2023 г. и рег. № 431р-31151/22.12.2023 г. по описа на Първо
РУ – Бургас /л.107-146/
Доказателствени източници, които да внесат съмнение в достоверността
на декларацията по отношение на деянията на 19.12.2023 г. и на 20.12.2023 г. ,
липсват. Показанията на свид. Петрова-К. се преценяват с оглед възможната й
заинтересованост. Те са единственият първичен доказателствен източник,
логични са, непротиворечиви, хронологично изясняват последователността на
събитията. Доколкото са логични и последователни, няма пречка да се
кредитират. Декларацията хармонира и с приетите по делото преписки рег. №
431р-31136/22.12.2023 г. и рег. № 431р-31151/22.12.2023 г. по описа на Първо
РУ – Бургас, като изложеното от молителката кореспондира на дадените от
6
нея сведения по посочените преписки, на докладните записки на полицейски
служители и съставените на страните протоколи за полицейско
предупреждение. Посочените доказателствени средства имат производен
характер, но могат да служат за проверка на достоверността на първичните
доказателства, каквато е декларацията и показанията на свид. Петрова-К..
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 19.12.2023 г., около 15:00 часа, ответникът изпратил
текстово съобщение на молителката З., която по това време се намирала на
адреса на майка си – свид. Петрова-К. в гр. Бургас на ул. „Цар Симеон I“
бл.99, ет.1, десен апартамент, което съдържало искане молителката да
приготви багажа на детето и да му го предаде, тъй като ответникът е пред
блока. Вследствие на това последната се разтреперила и уплашила. След
около 15 минути ответникът, който по това време се намирал на входа пред
сградата на посочения адрес, започнал да звъни на звънеца на имота
продължително време, вследствие на което молителката и свидетелят много
се притеснили и уплашили, след което молителката подала сигнал за случая
на национален телефон 112 и адресът бил посетен от полицейски служители.
Около 16:49 часа молителката получила от ответника съобщение по
Messenger със следното съдържание: „Мама ти жалка, никаква коректност
към теб повече! Трябваше да дойда с полиция без да ти давам шанс. Аз ти
дадох шанс да няма лоши последствия за теб, ри боклука ти долен за пореден
път се възползва и го използва срещу мен.“
Чрез кореспонденция през приложението Mеssеnger със съобщения на
20.12.2023 год. в 14:53 часа, в която е написано: „Ехо, защо мълчиш? Кой
прави нещата грозни, аз или ти? Или трябваше сега като те видях на Новата
поща да сляза да ти счупя главата?“. Последвали няколко позвънявания, на
които тя не отговорила.
На 20.12.2023 год., около 16:30 часа, докато молителката З. била заедно с
майка си в нейното жилище в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ бл.99, ет.1, десен
апартамент, ответникът позвънил на звънеца еднократно. Около 17:15 часа
при паркиране на автомобила си в МОЛ „Галерия Бургас“ установила, че има
спаднала гума. На паркинга имало гумаджийница и служителят казал, че
гумата е наръгана, понеже е на такова място, че няма как да се спука по време
на шофиране. Посочените обстоятелства се установяват освен от
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, така и от събраните по делото гласни
доказателства, в които свид. Петрова-К. възпроизвежда непосредствените си
впечатления от събитието.
Установено е, че на 20.12.2023 год., около 19:10 часа, пред дома на
родителите на молителката, находящ се в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“
бл.99, молителката, детето Н. З. и свид. Петрова-К. видели паркиран
автомобилът на ответника, като свид. Петрова-К. влязла в сградата, а
молителката и детето останали отвън, докато молителката взимала покупки
от автомобила си, а детето стояло до нея и я чакало. Установено по дело е, че
7
след като свид. Петрова-К. влязла в апартамента си, находящ се на първия
етаж от сградата, и след като светнала лампата в коридора, ответникът
излязъл от една от стаите, при което свид. Петрова-К. се изплашила, а
ответникът казал, че има ключ, след което свидетелят взела ключовете от
ответника и му казала, че не желае повече да идва и се обадила на
молителката и й казала, че ответникът е вътре в дома им. От декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че след разговора с майка си молителката се
разтреперила, а детето гледало уплашено. След това молителката се обадила
по телефона си на сестрата на ответника, която живеела наблизо и поискала
да вземе детето. Тя дошла и взела детето. Молителката З. около 19.24 часа се
обадила на тел. 112. Ответникът излязъл от жилището на родителите й,
крещял да му даде детето, а молителката му казала, че е при сестра му. Той
започнал да й звъни и крещи да му доведе детето, като й казвал, че тръгва към
дома й. Около 19:40 часа адресът бил посетен от полицейски служители. На
същата дата около 20:00 часа молителката се прибрала в посоченото жилище
заедно с детето.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 02.05.2024 г. относно събитията
на 08.02.2024 г., 03.04.2024 г., 05.04.2024 г. и 19.04.2024 г. която съдържа
доказателства за релевантните за производството факти за осъществени от
ответника на описаните деяния по време и начина на извършване.
Изложените в декларацията обстоятелства относно посочените дати
хармонира с приетите материали по досъдебно производство № 249/2024 г. по
описа на СРП. /л.495-526/
Въз основа на същите съдът приема за установено, че на 08.02.2024 год.,
около 17:45 ч., след като молителката паркирала автомобила си в подземния
гараж, находящ се в бл.6 на ул. „Акад. Йордан Трифонов“ в гр.София, слязла
заедно с детето Н. З. от автомобила и се отправили към входа н блока, при
което видели ответника Н. З. да ги чака на входа/изхода на гаражите за блока
и ответникът тръгнал към тях. Молителката З. му казала да спазва
ограничителната заповед, на което той не реагирал. Стигайки до тях,
прегърнал детето и започнал да му говори. Молителката му казала, че ще се
обади на полицията. Придърпала детето и започнала да върви с него към
колата, за да се качат отново в колата, като междувременно позвънила на
дежурен инспектор към 7 РУ. Ответникът З. останал на входа/изхода на
гаражите за блока. Молителката оставила детето в колата. След това
молителката З. се върнала на входа/изхода на гаражите за блока, за да изчака
патрула. През по-голямата част от времето ответникът Н. З. стоял на
разстояние по-малко от метър от нея и казвал на молителката, че му е
откраднала фейсбук профил, че няма ограничителна заповед, че го е оставила
на улицата като куче. Патрулът пристигнал около 18:15 часа. Молителката
показала на служителите на полицията ограничителната заповед издадено по
гр.д.№70553/2023 год. на СРС, 80 с. и написала сведение по случая, а
ответникът Н. З. бил отведен от полицейските органи. В 19:15 ч. била на
място в 7-мо РУ за разпит по случая.
8
Установено по делото е, че на 01.04.2024 год. в 21:43 ч., докато била в
дома си, находящ се в гр. София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.6, вх. А“,
ет.7, ап.36, молителката получила съобщение по Messenger от ответника,
съдържащо следните обиди и заплахи: „Изрод долен, лъжлива вредна жалка
твар похитител! Ще ми крадеш дете ли ве? Години стана ще ме тормозиш в
полиция и ще изправяш пред съд ли ве? Ще ме арестуват заради теб и лъжите
ти, ли ве помияр? Ще ме затваряш в лудницата ли ве пръдльо жалка, обърка
се, не ти мен, аз теб ще унижоща! Не ти моя, аз твоя живот ще съсипя. Само
малко по-рано да де бях усетил тва си вещица отдавна щях да ти приготвя
кладата! Лъжлива твар! Насилник такъв! Изрод безсърдечен, садист, убиец
ще не затриваш, а? Ок боклук. И аз ще те затрия! Квото щеш прави, на който
щеш се оплаквах, щом ти ме затриваш и щом ще вредиш на сина ми на всяка
цена, щом с корупция в полиция и в съда ще те за затриваш и аз ще те затрия
изрод садистичен. Похитител! Боклук лъжлив! Жалка престъпница курва
анална! Злобна безсърдечна жестока твар, без теб детето ми ще е по-добре!
Ако ще в сиропиталище да расте все ще е по-добре! Само да не е при теб,
садистична жалка твар безмозъчна! Ти ще го съсипеш тва дете с твойто +/-
60IQ. Няма да е повече! Изрод прост, сигурно с връзки си завършила и
училище.“
От представената декларация се установява, че на 03.04.2024 год. в 23:12
ч., докато била в дома си, находящ се в гр. София, ул. „Акад. Йордан
Трифонов“ бл.6, вх. А“, ет.7, ап.36, молителката получила съобщение по
Messenger от ответника, съдържащо следните обиди и заплахи: „БоклучЕ,
вредно лъжливо садистично, Краят иде. 8-ми е близо. Ако корумпираната
пръдла продължава да не завежда нито един мой ИСК, МОЛБА, ОТГОВОР,
ВЪЗРАЖЕНИЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВО, кучето умряло ще ЗАТРИЕ И ДВАМА
НИ! Заклевам се в Ники! Ще Изгориш ако продължаваш с шибаното си
ПРЕСТЪПНО И ВРЕДНО ПОВЕДЕНИЕ.... А ти явно няма да спреш, има
няколко фни сано, така че мисли кой ще се грижи за Ники. Явно няма да съм
аз и няма да си ти, боклуче, лъжливо садистично безсърдечно. И 40г няма да
доживея заради теб, къде те срещнах урод жалък подмолен. Вещица!“
Установен по делото е и последващ акт на насилие, извършен на
05.04.2024 год., когато по отношение на молителката на същата дата е
постъпил сигнал от ответника З., съдържащ заплахи за убийство и
самоубийство от негова страна за дата 08.04.2024 год. За подадения сигнал
молителката била уведомена от служител в отдел „Закрила на детето“ към
ДСП „Младост“-гр. София.
От Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 02.05.2024 г. и събраните по
делото гласни доказателства се установява, че на 19.04.2024 год. в 16:44 ч.
докато била в дома си, заедно със свидетеля Петрова-Калева, находящ се в гр.
София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ бл.6, вх. А“, ет.7, ап.36, молителката З.
получила обаждане от непознат за нея номер **********, на който тя
отговорила и установила, че й се обажда ответникът. В разговора ответникът
говорел нападателно, питал кога ще му даде да види детето, на което
9
молителката отвърнала, че има привременни мерки и ако реши, да ги спазва,
след което разговорът приключил. В същия ден, в 16:46 ч., последвало второ
позвъняване отново от същия телефонен номер. Молителката при започване
на разговора включила телефона на високоговорител, тъй като знаела, че
звъни ответникът. При вдигането се чуло ответникът да казва: „Преди бях ти
казал, че последното, което ще направя, е да си издам лична карта, въпреки
всички спънки от теб и майка ти. Сега ти казвам, че последното, което ще
направя е, да те видя как гориш жива”. Разговорът бил възприет от свидетеля
Петрова-Калева.
Поведението на ответника съставлява акт на домашно психическо и
емоционално насилие. То е реализирано чрез системно отправяне на закани с
физическа саморазправа и обиди спрямо пострадалото лице М. К. З..
От декларациите и приетите по делото писмени доказателства може да се
направи извод, че на процесните дати 14.12.2023г., 17.12.2023 г., 19.12.2023 г.,
20.12.2023 г., включително и в хода на настоящото производство – на
01.04.2023 г. и 03.04.2023г., ответникът е изпращал съобщения до
молителката, в които отправял множество обидни и заплашителни думи и
изрази спрямо нея, както и посредством депозиран от ответника на 05.04.2024
г. в ДСП „Младост“ сигнал, съдържащ заплахи за убийство и самоубийство
от негова страна.
Всички описани актове на насилие, с изключение на тези от 14.12.2023 г.,
19.12.2023 г., 01.04.2024г., 03.04.2024 г. и 05.04.2024 г., са осъществени в
присъствието на малолетния Н. Н. З. и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН
реализират признаците на психическо и емоционално насилие спрямо него.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на
молителката и пострадалото лице се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
(ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.), а именно: да се задължи нарушителят да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и
пострадалото дете, да бъде наложена забрана да приближава молителката и
пострадалото лице, жилището, местоработата на молителката М. К. З.,
местата, които посещават за отдих, местата, където осъществяват социални
контакти на по- малко от 200 метра.
Касае се до системни актове на психическо насилие с изключително
висок интензитет, дръзки, цинични, с които се цели брутална демонстрация на
10
физическо надмощие спрямо пострадалото лице М. К. З., част от които са
осъществени в присъствието на малолетния Н. Н. З.. Това налага определяне
на горния комплекс от мерки с максимална продължителност.
Предвид високата степен на вербална агресия от ответника, нарушената
заповед за незабавна защита, издадена в хода на производството, което
разкрива признаците на престъпление, той не следва да има възможност за
контакт с детето Н. Н. З. дори в контактен център, тъй като той демонстрира
дори в хода на съдебното производство, че не успява да овладее агресията си.
С ответника трябва да се работи системно с цел постигане на превенция,
преди да има възможност да общува с детето.
Срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 (ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.) и т.
5 (ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН е необходимо да бъде 18 месеца.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, но и данните, че ответникът не реализира доходи,
намира, че следва да бъде в размер на 200 лв.
Във връзка с условията и продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1, т.
3 ЗЗДН съдът съобрази доказаните рискове за детето при липса на подобна
мярка. Касае се до прояви на психическо и емоционално насилие, както и
обстоятелството, че в хода на производството ответникът не демонстрира, че
е идентифицирал проблемите в собственото си поведение и желае да ги
разреши. Психическото насилие спрямо молителката М. К. З. е с висок
интензитет и разкрива опасност за живота и здравето й, като самата тя е
изразила и сериозното си притеснение за телесния си интегритет и
емоционалното състояние на пострадалия малолетен Н. Н. З., като по
отношение на последното обстоятелство са и показанията на разпитания по
делото свидетел, която посочва, че детето не е толкова спокойно като види
баща си. При преценка продължителността на мярката не може да бъде
игнорирано доказаното в хода на производството нарушение на издадената в
хода на процеса заповед за незабавна защита.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 2800 лв., следва да бъдат възложени на ответника.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
11
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Н. С.
З., ЕГН ********** и му НАЛАГА мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. К. З., ЕГН
********** и Н. Н. З., ЕГН **********, ЗАБРАНЯВА ДА ПРИБЛИЖАВА
М. К. З., ЕГН **********, и Н. Н. З., ЕГН **********, жилището,
местоработата на молителката М. К. З., местата, които посещава за отдих,
местата, където осъществява социални контакти на по- малко от 200 метра,
считано от датата на издаване на заповедта за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Н. С. З., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Н. С. З., ЕГН **********, глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на МАРЯНА К. З.,
ЕГН **********, сумата от 2800 лв. - разноски в производството на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се изпрати на страните,
РУ на МВР по настоящия и установения в хода на производството адрес на
ответника и пострадалите лица на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на ДСП по адреса на
страните, като указва на компетентните дирекции чрез директора да
проследят случая за срок до 27.06.2025 г. на основание чл. 16, ал. 4 ЗЗДН.
Препис от заповедта за защита да се изпрати по ГД № 68609/2023 г. на
СРС на основание чл. 15, ал. 9 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 22 ЗЗДН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12