Определение по дело №1694/2019 на Районен съд - Бургас

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№                                             17.05.2019 год.                                          гр.Бургас

 

                                      

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, XX-ти наказателен състав в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

като разгледа  докладваното от съдията Иванова НЧД № 1694 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е след като с Определение №110/12.04.2019 г., постановено по ВНЧД №175/2019 г. Окръжен съд Бургас е отменил Определение №2004/13.12.2018 г., постановено по НЧД №5526/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, с което първоинстанционният съд е изменил постановление от 09.11.2018 г на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно производство по ДП №251 ЗМ-315/2015 г по описа на ОДМВР-Бургас в частта му относно правното основание, на което е прекратено досъдебното производство, а в останалата част е потвърдил атакувания прокурорски акт.

В жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на производството, като се излагат аргументи в подкрепа на възраженията и се моли за неговата отмяна.

Бургаският районен съд, след като се запозна с приложените към постановлението материали по делото, намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирано лице - пострадал, упражнил правата си по чл.75, ал.1 от НПК в досъдебното производство, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт, пред надлежния за това съд. Същата се явява и основателна, а постановлението необосновано и незаконосъобразно, поради което и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районна прокуратура-Бургас.

  Съображенията за това са следните:

 Досъдебно производство №251 ЗМ-315/2015 г по описа на ОД МВР – Бургас е образувано с постановление на прокурора от 23.09.2015 г. за това, че в неустановен период от време, на територията на град Бургас, излъчвал чужди обекти на авторското и сродно на авторското право съгласно чл.72 ал.4 от ЗАПСП, а именно-телевизионни програми, без необходимото по чл.91 от ЗАПСП съгласие на носителя му-престъпление по чл. 172а ал. 1 от НК.

В резултат на действията по разследване към наказателна отговорност не е привлечено лице, а досъдебното производство е приключило с постановяване на атакувания понастоящем прокурорски акт, с което е прекратено. В него представителят на държавното обвинение е приел, че процесното деяние представлява маловажен случай, поради което представлява административно нарушение, което вече е санкционирано с издадено от Министерството на културата наказателно постановление, с което е наложена глоба на Г С. Това е мотивирало прокурорът да приеме, че не е налице извършено престъпление, поради което е прекратил досъдебното производство на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК.

Бургаският районен съд извърши служебно цялостна проверка върху обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление и като взе предвид всичко изложено до тук намира атакуваният акт на БРП за необоснован и незаконосъобразен, като мотивите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.199 от НПК в досъдебното производство прокурорът се произнася с постановление, което съгласно следващата алинея на същата разпоредба, трябва да отговаря на определени законови изисквания, сред които е да съдържа мотиви и диспозитив на издаващия го орган. В компетенцията на наблюдаващия прокурор е да прецени дали ще внесе обвинителен акт срещу дадено лице или ще прекрати, или спре производство. В конкретния случай прокурорът е постановил едно прекратително постановление, което не отговаря на изискванията на закона за съдържание, поради което се явява незаконосъобразно и необосновано, тъй като е немотивирано.

След внимателния прочит на същото, настоящата съдебна инстанция констатира, че липсва изложение на приета за установена от държавното обвинение фактическа обстановка. Има направено пространно изложение на повече от десет страници на приложените в досъдебното производство писмени доказателства, а едва на места има фрагментарни фактически изводи.  Както БОС е посочил в своето определение, преразказът на доказателствата не може да замени техния анализ, който липсва. Този анализ следва да е пространствен и пълен и да се посочат точно кои доказателства са мотивирали държавното обвинение да достигне до крайния му извод. Липсата на фактически и правни мотиви възпрепятства проверката на правилността на прокурорското решение.

Всичко това води и до необоснованост на крайния му правен извод за малозначителност на деянието, тъй като не може да се установи въз основа на кои приети за установени от него факти прокурорът е приел това, както и въз основа на кои доказателствени източници. Тази липса на фактическа обстановка възпрепятства да бъде разбран и  извода за идентичност на правнорелевантните факти в наказателното и административнонаказателното производство. Тук следва да се отбележи, че в хода на административнонаказателното производство санкционираното лице е юридическо лице и на същото е наложено административно наказание глоба. Докато в постановлението за прекратяване се сочи, че е наложена глоба на физическо лице. Следва да се отбележи  че досъдебното производство се води за неустановен период от време, докато юридическото лице е било санкционирано за извършването на административно нарушение на конкретна дата. В досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице, за да се провери доколко съвпадат субектите на административнонаказателна и наказателна отговорснот, но доколкото е известно на настоящия съдебен състав носители на същата могат да бъдат само физически лице, не и юридически такива.

Всичко това води до извод за немотивираност на постановлението на БРП. Липсата на дължимия анализ на фактите в разглеждания случай и изложение на мотиви за това от кои доказателства се е ръководил прокурорът, прави постановлението му необосновано и само на това основание – подлежащо на отмяна по реда на съдебния контрол. Това се явява нарушение и на един от основните принципи в българското наказателно право, реализиран в разпоредбата на чл.14 от НПК, а именно прокурорът следва да взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Едва след като прокурорът изложи достатъчно подробни съображения относно приетата от него теза, може да се обсъжда правилността на направените от него изводи.

 

 

Изложеното, съдът намира за съществено за изясняване на фактическата обстановка и за обосноваването на съответните правни изводи.

Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът

 

О    П     Р     Е     Д     Е     Л     И   :

 

ОТМЕНЯ постановление от 09.11.2018 г на Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателно производство по ДП №251 ЗМ-315/2015 г по описа на ОДМВР-Бургас.

ВРЪЩА делото на прокурора при БРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

 Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :