Р     Е     Ш    Е     Н     И     Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

       ИСКРЕНА ДИМИТРОВА     

                   

при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 3182 по описа на Административен съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна, подадена чрез ю.к.Л-Апротив Решение № 1893/23.10.2019г. по НАХД № 3388/2019г. на ВРС, ХХІІІ състав в частта, с което е отменено НП № 19-0819-003883/08.07.2019г. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна в частта, с която на А.Н.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП. Касаторът твърди, че решението на ВРС в тази част е неправилно. Твърди, че с оглед определението за пътнотранспортно произшествие по §6 т.30 ДР на ЗДвП М. безспорно е реализирал ПТП с управлявания от него автомобил, като извършвайки маневра за ляв завой със скорост, несъобразена с обстоятелствата, се е блъснал в десния бордюр и е причинил материални щети по управлявания от него автомобил. Водача безспорно е участник в ПТП по смисъла на §6 т.27 ДР на ЗДвП, тъй като с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП, като ирелевантно е дали се касае за щети и повреди, причинени на собствено имущество или такова на трети лица. Твърди, че нарушението е безспорно установено и доказано, описано е със съставомерните му признаци в АУАН и НП, правилно е определена санкционната разпоредба и размера на наложеното наказание. Моли настоящата инстанция да отмени решението на ВРС в обжалваната част и да потвърди издаденото НП в частта, с която е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП.

Ответникът по жалбата А.Н.М., чрез процесуалния си представител адв.Д., в писмен отговор по жалбата и писмена защита, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС в обжалваната част да бъде оставено в сила.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалба е основателна и решението на ВРС следва да се отмени и да се потвърди НП в частта, с която е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А.Н.М. против НП № 19-0819-003883/08.07.2019г. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 04.06.2019г. около 12.00 часа въз.М. управлявал собственият си лек автомобил „Лексус” с рег. № ****, като се движел в гр.Варна, по бул.“Сливница“ в посока Община-Варна, като на кръстовището с бул.“Мария Луиза“, при ляв завой, поради движение с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила, който се блъснал в десния бордюр и впоследствие „отскочил“ в разделителната ивица. Вследствие на възникналото ПТП били причинени материални щети по автомобила. Въз. М. не информирал органите на реда и не останал на място, като впоследствие бил установен от полицейските служители. Той написал саморъчни обяснения, в които посочил, че на кръстовището задната част на автомобила поднесла, последвал удар със задна дясна гума в бордюра, вследствие на който се изкривил носача, както и че последвал удар в отсрещния бордюр, където се спукала задната лява гума, но не е причинил никакви щети на общината, не е удрял друг автомобил, човек или спирка. Въз основа на установеното св.П. Г.- мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“-Варна съставил акт за установяване на нарушение, в който посочил, че въз. М. е допуснал нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП. При предявяване на акта въззивникът посочил като възражения, че няма вина за нанесени имуществени вреди извън тези върху собствения му автомобил. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в срок, вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, а наложените наказания са индивидуализирани. По отношение на нарушението по п.1 от НП ВРС е приел, че съобразно събраните по делото доказателства безспорно е установено, че въз. М. при управление на личния си автомобил, поради движение с несъобразена скорост, е причинил ПТП, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП. Приел е, че наказващият орган е наложил наказание на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, но в конкретния случай нито в акта, нито в постановлението, нито в изготвения протокол за ПТП се твърди освен по собствения на М. автомобил да са били причинени каквито и да било други щети, наранявания или повреди,  за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за описаното в постановлението нарушение, поради което е отменил НП в тази част. ВРС е отменил НП и в п.2, като приел, че не се спори, че след възникване на ПТП водачът не е останал на място и не е информирал органите на КАТ, като е прието, че е осъществен състава на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП. Цитираната разпоредба изисква ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието да уведомят съответната служба за контрол на МВР, а в случая е видно, че от обективна страна не би могло да има както съгласие, така и разногласие относно произшествието и причините за неговото настъпване.

          Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

          Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

          Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че на 04.06.2019г. около 12.00 часа в гр.Варна М. като е управлявал лек автомобил с несъобразена скорост и е станал причина за ПТП е нарушил  чл.20 ал.2 ЗДвП.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказано извършеното нарушение и че нарушението е извършено именно от касатора, който е управлявал автомобила.

          Безспорно е установено по делото извършеното нарушение и нарушителя, нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 ЗДвП и с НП е наложено предвиденото в санкционната норма за това нарушение наказание.

          Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая наказаното с НП лице не е изпълнило задължението си по чл.20 ЗДП, като не е съобразило скоростта на движение на управлявания от него автомобил с атмосферните условия, състоянието на пътя и е станал причина за ПТП.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП, съгласно която който поради несъобразена скорост причини пътно транспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200лв. Съгласно §6 т.30 ДР на ЗДвП пътнотранспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая безспорно е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6 т.30 ДР на ЗДвП. Законът не въвежда изисквания повредата да е на собствено или на чуждо пътно превозно средство, а вследствие на това събитие да е налице повреда на пътно превозно средство.

С оглед на гореизложеното, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на виззивния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като се потвърди НП в тази част.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1893/23.10.2019г. по НАХД № 3388/2019г. на ВРС, ХХІІІ състав в частта, с което е отменено НП № 19-0819-003883/08.07.2019г. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна в частта, с която на А.Н.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-003883/08.07.2019г. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна в частта, с която на А.Н.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                             

 

2.