Определение по дело №497/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1/14.01.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 604/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал И. В. Ч. от Г.Х. за невинен в това, че на 05.03.2009г. в с.Г. П., общ.М., О.К. е причинил на К. Д. Д. от с.Г. П., общ.М.,О.Х.,с ЕГН * разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на гърба и счупване на 7-мо ребро вдясно, поради което на осн. чл.304 от НПК и при условията на чл. 12,ал.1 от НК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.130,ал.1 от НК. Признал е Ч. за невинен и в това, че на 05.03.2009г. в с.Г. П., общ.М., О.Х. е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. Д. в нейно присъствие - псувал я и я ругаел, поради което на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.146, ал.1 от НК. Отхвърлил е предявения от К. Д. против И. В. Ч. граждански иск за претърпените от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 1000,00 лева и гражданския иск за претърпените от престъплението по чл.146,ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 500,00 лева, ведно със законна лихва за забава от деня на увреждането - 05.03.2009г., до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен. Осъдил е К. Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 692,06 лева на И. Ч., а по сметка на Кърджалийския районен съд - разноски в размер на 110,00 лева.

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка К. Д., която чрез пълномощника си - А.А., обжалва същата, като незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закони, поради което моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваната присъда и да осъди подсъдимия И. Ч. за посочените в тъжбата деяния, както и да уважи изцяло предявените граждански искове. Представено е писмено допълнение към жалбата, в което основно се претендира незачитане показанията на св.Д.М.. В съдебно заседание жалбодателката не се явява, като пълномощника й А.А. поддържа жалбата и допълнението към нея.

Ответника по жалбата – подсъдимият И. В.Ч., лично и чрез защитника си А.Б., оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Тъжителката К. Д. и подсъдимият И. Ч. имали конфликт помежду си отпреди, свързан с честото и безконтролно пускане за паша на кравите на тъжителката в село Г. П., общ.М., в което двамата живеели. Тъжителката многократно била предупреждавана и от съселяните си, и от кмета на селото, но безрезултатно.

На 05.03.2009г. /четвъртък/ подсъдимият И. Ч., прибирайки се у дома в късния следобед, видял две от кравите на тъжителката в двора на къщата си, като плетът бил смачкан, коловете били счупени, лукът бил омачкан. Имало и съборен пчелен кошер, поради което решил да отиде до дома на тъжителката К. Д. и да й каже да дойде на място, да види къде са животните й и да ги изкара от двора на подсъдимия. Отишъл до къщата на тъжителката Д. и я извикал по име, но тя не се показала, криела се. Подсъдимият се върнал вкъщи и изкарал кравите от двора си и с ръце ги подкарал към къщата на тъжителката. Гонел животните по пътя и ги псувал. Около 17,30 часа -18,00 часа слънцето залязвало, времето било облачно и се смрачавало, когато подсъдимият се върнал до къщата на тъжителката и на вратата на двора й отново я повикал по име с думите: „К....,ела да видиш кравите”. Тъжителката излязла пред дворната врата с тояга в ръцете, а с нея излезли и свидетелите Й. С. – нейн брат, и Д. С. - снаха на тъжителката. Започнала разпра между четиримата с крясъци и псувни, като подсъдимият искал тъжителката да отиде до двора му, за да види какви щети му били нанесени от животните на Д.. При това, в опит да предотврати нарастващия скандал, свързан с безстопанствените животни на сестра си К. Д., св.Й. С. дръпнал якето на подсъдимия Ч. назад, така че ръцете на последния останали неподвижни в якето зад тялото му, като в този момент подсъдимият, опитвайки се да се освободи, навел тялото и главата си напред и бил ударен по главата от тъжителката с тоягата. Ударът попаднал в лявата средно теменна област на главата му, след което тъжителката още веднъж го ударила с тоягата по главата - в дясната слепоочна област. Случилото се било възприето от св.Д. М., съселянин на тъжителката и подсъдимия, който се намирал в близост до магазина и гледал какво се случва от кръчмата - на около 60 метра от къщата на тъжителката. От нанесените от тъжителката Д. удари потекла кръв от главата на подсъдимия, която изцапала ризата му. Въпреки това той успял да се раздвижи и се освободил, при което започнал безразборно да нанася удари в опит да се защити, които удари попадали по тялото на тъжителката, в главата на св.Й. С. и по лицето на Д. С.. Чувайки виковете в съседство и виждайки през оградата масовия бой, както и нанасянето на удари на тъжитÕлката от подсъдимия, св.Г. Р. - съсед на тъжителката, който се намирал в градината си, минал през междинната врата между неговия и двора на тъжителката Д., и се намесил в сбиването, удряйки шамар на подсъдимия и избутвайки го на една страна. Подсъдимият хванал св.Р за ризата, извикал му защо се намесва, като не на него били причинени щети, и го ударил с юмрук в лицето. Скандалът бил преустановен при идването на св.Н. В. - племенник на подсъдимия, който от около 300-400 метра чул свадата пред къщата на тъжителката Д. и се затичал да види какво става. При пристигането му спречкването било преустановено, но подсъдимият и св.Р. все още се карали. Свидетелят В. видял, че подсъдимият имал кръв по главата, св.Й. С. също имал кръв по бузата и хванал през кръста подсъдимия, за да не продължи скандала.

Видно от заключението по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по документи от дата 09.06.2009г. в резултат на нанесен побой тъжителката К. Д. получила кръвонасядане в областта на гърба и счупване на7-мо ребро вдясно, като описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и било възможно да се получат при побой по начина и при обстоятелствата, описани от тъжителката. Освен това, на същата било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като било посочено още, че кръвонасяданията отшумявали за около 12 дни, а оплакванията за счупено ребро - за около 30-40 дни.

От изготвеното заключение по назначената по делото съдебномедицинска експертиза по документи от дата 03.11.2009г. се установява, че на И. Ч. били причинени разкъсно-контузна рана и травматичен оток на главата, като описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и било възможно да се получат при побой по начина и при обстоятелствата, описани от тъжителя. На същия било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От заключението по назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 61/2010 г. се установява, че при прегледа на И. Ч. били установени разкъсно-контузна рана и травматичен оток на главата, като описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и било възможно да се получат от удари с тояга по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания. На следващо място, не било възможно раната в теменната област на главата да се получи при падане и удар в предмет на терена, като тази невъзможност се определяла от разположението на самата рана и механизмът на възможно увреждане при падане на тялото от височината на собствения ръст. Било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице допълва, че прегледът бил извършен на 10.03.2009г. и давността на едно увреждане се определяло по редица признаци, свързани с развитието и по-точно с обратното му развитие, в случай, че настъпят усложнения от възпалителен характер, които да изменят неговия вид и да продължат срока на възстановяване. Признаците на обратно развитие били и критерий за определяне на давност на едно увреждане и чрез него се правели изводи досежно времето на неговото причиняване. В случая, както било описано увреждането - раната и заобикалящия оток, като признаци съответствали на срока на съобщената дата, посочена от прегледаното лице. Т.е. данните, които той дал като време и обстоятелства и механизма на причиняването били съответни на вида на увреждането и съответствали като вид и развитие на репаративните процеси.

Видно от приобщеното по делото медицинско свидетелство от 06.03.2009г. при прегледа на тъжителката К. Д. били установени контузии на главата, контузии и кръвонасядане на гръдния кош, счупване наседмо ребро в ляво, контузия и кръвонасядане на дясната ръка.

Представено е искане за образно изследване от 6.03.2009г., резултатите от което установили данни за фрактура наVIII ребро вдясно, по задната аксиларна линия.

В приобщената преписка № 212/2009г. на РП Х. са приложени писмени медицински свидетелства и съдебномедицински удостоверения за причинени на Г. Р. контузии в левия ъгъл на дясната долночелюстна става, на К. Д. - кръвонасядане на гърба и счупване на 7-мо ребро вдясно, на Д. С. - кръвонасядане на лицето, на Й. С. - разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида и охлузване под ушната мида, и на И. Ч. - разкъсно- контузна рана и травматичен оток на главата.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

Изключително подробно, правилно, логично и обосновано, първоинстанционния съд е обсъдил непоследователността и нееднопосочността в показанията на свидетелите Й. С., Д. С., Г.Р. и М. А. по отношение на това подсъдимият въобще държал ли е някакъв предмет в ръцете си, който би могъл да употреби за саморазправа и какво точно е държал. Техните показания са обсъдени и относно факта, че не са единни и по отношение на това отправени ли са към тъжителката К. Д. обидни думи - псувни и ругатни, както се посочва в обстоятелствената част на тъжбата, при това отправени ли са такива в присъствието на същата. Що се отнася до показанията на св.Д. М., по отношение на когото съдът е приел, че няма основания да се счита за необективен и предубеден, то настоящата инстанция напълно споделя изводите на първата инстанция и също намира, че правилно са кредитирани неговите показания.

На практика, първоинстанционния съд е направил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като е изложил аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането на определени факти и обстоятелства, като е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод - че предявеното обвинение по чл.146,ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин, поради което на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимия Ч. за невинен и го е оправдал за това, че на 05.03.2009г. в с.Г. П., общ.М., О.К. казал нещо унизително за честта и достойнството на К. Д. Д. от с.Г. П., общ.М., О.Х., в нейно присъствие - псувал я и я ругаел.

Изложеното по-горе се отнася в пълна степен и за обвинението по по чл. 130,ал.1 от НК. Действително, от събраните по делото доказателства е установено, че на тъжителката К. Д. са причинени от подсъдимия леки телесни увреждания при възникналия конфликт между тях, но действията на тъжителката Д. правилно са били квалифицирани като непосредствено и противоправно нападение срещу личността на подсъдимия, като това противоправно поведение е било обективирано в нанесените от тъжителката на подсъдимия телесни увреждания, безспорно установени по делото. Изводът на първоинстанционния съд - че следва да се приеме, че в случая е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12,ал.1 от НК, която изключва обществената опасност и противоправността на деянието на подсъдимия Ч., е правилен и обоснован, като този извод се споделя изцяло и от настоящата инстанция. При това положение, законосъобразно предаденият на съд И. Ч. е бил признат за невинен и оправдан на осн. чл.304 от НПК и при условията на чл.12,ал.1 от НК, по предявеното обвинение по чл.130, ал.1 от НК, а именно: за това, че на 05.03.2009г. в с.Г. П., общ.М., О.К. причинил на К. Д. Д. от с.Г. П., общ.М., О.Х., разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на гърба и счупване на 7-мо ребро вдясно.

С оглед крайния резултат по делото, а именно липса на извършени от подсъдимия престъпления по посочените текстове на наказателния закон, първоинстанционния съд обосновано е приел, че гражданските искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/14.01.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 604/2010 год. по описа на Кърджалийският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.