Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260046
гр.Сливница 20 май 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, шести състав, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при
секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №192 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от А.Д.С., с ЕГН **********,
в която твърди, че ищеца е собственик по силата на дарение направено от
неговите родители съгласно н.а. № 111, том 1, дело № 272/1990г. на РС Сливница,
на следния недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село К.,
обл. Софийска, с площ от 1252 кв. метра, представляващо средната част от ПИ с
идентификатор 35479.2.313 по КК и кадастралните регистри на село К., община Д.
одобрени със Заповед № РД -18-1086/10.05.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целия с площ от 3024 кв. Метра, като претендираната част е с граници:
североизточната част от имота, собственост на П.Т., имот с идентификатор
35479.2.398, югозападната част от , собственост на Б.Т., имот с идентификатор
35479.2.245 и имот с идентификатор 35479.2.309.
Процесния имот бил придобит от родителите на ищеца в режим на СИО по силата
на съдебна делба извършена с Решение от 15.04.1989г. по гр. Дело № 572/1986г.
на РС София, между наследниците на Ц.Г.С., една от наследниците на която се
явявала майката на ищеца. Твърди е, че процесния имот няма характера на
земеделска земя, т.к. има селищен характер и не е бил изключван от плана на
селото. Независимо от този факт, Л.Л.Р., която въз основа на цитираното по –
горе съдебно решение е придобила съседния имот, е подала заявление за
възстановяване на земята по реда на ЗСПЗЗ, като с Решение № 4723/08.12.1993г.
на ПК Д. е било възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.Г.С.
на имот с площ от 4.00 дка. осма
категория, находящ се в землището на с. К..
Ищеца твърди, че от момента на придобиването на имота и до настоящия момент
се намира в негово владение. Мястото било оградено заедно с двете съседни места
придобити на основание по сочената по –
горе съдебна делба.
Наскоро разбрал, че А. Р.Б., ЕГН ********** се е сдобил на основание
Решение КТ 09/20.03.2008г. на ОСЗГ Д. с н.а. № 32, том втори, рег. № 1985, дело
207 от 22.04.2009г. издаден от нотариус с район на действие РС Сливница за
следния недвижим имот: ЕКАТТЕ 35479, а именно Нива с площ от 3024 дка, пета
категория, местността „Я.“, представляващ имот № 002313 по картата на землището
на с. К., в който имот била включена голяма част от собствения на ищеца
недвижим имот. Твърди се, че решението с което е била възстановена цитираната
земя е незаконосъобразно.
С н.а. № 148, том трети, рег. № 4648, дело № 496/2009г. на нотариус Р.Г., А.
Р.Б. е продал на Д.Л.Л. посочения в н.а. № 32 имот. Според ищеца, тази сделка
не е произвела транслативен ефект, т.к. Б. не е бил собственик на продавания
имот. Твърди, че процесната земя, дори в някакъв период от време да е имала
статут на земеделска, никога не е принадлежала на А. Р.Б., нито на негов
наследодател.
Във връзка с изложеното, претендира на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, да
бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника Д.Л., че ищецът е собствевник на процесното дворно
място.
Представя писмени доказателства под опис. И прави доказателствени искания.
Ответникът уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, чрез назначеният му особен
представител адв. И. С. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК, е представила
отговор, с който оспорва предявения иск. Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверениe за наследници № 1301/а от 18.10.1985 г., № 4708 и № 4709 от 02.11.2015 г. се установява, че П.А.Н. -С. е наследник на своя баща – А.Г.Н. (който е наследил неомъжената си сестра Р.Г.Н.).
С нотариален
акт № 226/ 21.10.1969 г., том I, н.д. №
435/1969 г. Р.Г.Н., А.Г.Н. и Ц.Г.С. са признати за собственици по давност и
наследствено правоприемство на празно дворно място в с. К., Софийски окръг, от
около 2 000 кв.м. при съседи: път, река, вада и М.С., което дворно място
се намира в населената част на с. К. и има селищен характер (съобразно
удостоверение на сектор „Държавни имоти“ при Калотински ОНС № 1056 от
20.08.1969 г., издадено по молба - декларация на молителите във връзка с
производството по обстоятелствена проверка).
С решение №
49 от 19.04.1973 г. по гр.д. № 268 / 1973 г. по описа на РС – гр. Сливница е
уважен предявения от Р.Г.Н., А.Г.Н. и Ц.Г.С. срещу С.В.М. и ДЗС Д. иск с правно
основание чл.108 ЗС и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението
върху следния недвижим имот: празно дворно място в с. К., Софийски окръг, от
около 2 000 кв.м. при съседи: път, река, вада (дере) и М.С..
С решение от
15.06.1989 г. по гр.д. № 572 /1986 г. по описа на Първи РС – гр. София, е
допуснато да се извърши делба на дворно място от 2 000 кв.м. в с. К.,
Софийски окръг, между Л.Л.Р. при квота 4/36 ид.ч., П.Л.Т. при квота 4/36 ид.ч.,
Л.Р.С. при квота 4/36 ид.ч., А.А.Н., при квота 6/36 ид.ч., П.А.Н. при квота 6/36 ид.ч. и Б.В.Т. при квота 12/36
ид.ч. Тъй като П.Т. и Л.С. за оттеглили претенциите си за възлагане в реален
дял на имота, на основание чл.288, ал.2 ГПК (отм.) на П.А.Н. – С. е поставено в
дял празно дворно място, нерегулирано, находящо се в с. К., Соф. област, от
1 252 кв.м., означено на скицата с буквите ВГДЕВ, при съседи: Л.Л.Р.,
река, Б.В.Т. и обща част (път) от 48 кв.м., ведно с 1/3 ид.част от общата част
от 48 кв.м., заключена между буквите АГДЛМА.
На
20.03.1990г. П.А. С. и Д. А.С., даряват на сина си – А.Д.С. собственият си
недвижим имот, представляващ неурегулирано празно дворно място, находящо се в
с.К., Софийска област, с площ от 1252 кв.м. при съседи : Л.Л.Р., река, Б.В.Т. и
обща част (път) от 48 кв.м., ведно с 1/3 ид.част от общата част от 48 кв.м.,
при съседи: стар път, Л.Р., П.А. С., Б.В.Т. и вада. За дарението е съставен
нот.акт №111, том I, дело №272/1990г.
С решение №
4723 / 08.12.1993 г. на ПК – гр. Д. е възстановено правото на собственост на
наследниците на Ц.Г.С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
имот от 4 дка, осма категория, находящ се в землището на с. К., при съседи:
вада, път, М.С., река, стар път.
С решение №
КТ 09/ 20.03.2008 г. на ОСЗГ – Д., на А. Р.Б. (праводател на ответника) било
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху нива от 3024 кв.м., V
категория, местност „Я.“, имот № 002313 по картата на землището на с. К., при
граници и съседи: имот № 002314 – нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 002245 –
нива на наследниците на Л.Р.Г., имот № 002309 – полски път на община Д., имот №
002312 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,
имот № 001166 – нива на наследниците на О.Т.Й., имот № 002310 - пасище,
мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 000039 – вътрешна река на Държавата – МОСВ.
Въз основа на решението на административния орган А. Р.Б. се снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на имота № 32 / 22.04.2009 г., том II, н.д. № 207 / 2009
г.
С договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 148 / 22.04.2009 г.,
том III, н.д. № 496 / 2009 г. А.
Р.Б. е прехвърлил правото на собственост върху имота на ответника Д.Л..
От представената справка по кадастралната карта на с.К., е видно, че имот с ЕКАТТЕ 35479 към момента е с идентификатор 35479.2.313, част от който е процесния имот.
От
показанията на свидетелката Е.З.Т. (която е съпруга на
първи братовчед на ищеца – Н.Т.) се установява, че процесният имот е част от
по-голям имот целият с площ от 4 дка и представлява дворно място, като делът на
ищеца е с площ от около 1,2 дка и граничи с дяловете на братовчедите на ищеца,
като в рамките на големия имот не са оградени отделните дялове. Св. Т. посочва,
че ищеца притежава имота от своята майка. Твърди, че имотът се намира на края
на с. К. и в него са останали основите на воденица. Заявява, че този голям имот
е бил на А.Н., който е пра-пра-дядо на ищеца и в последствие разделен на три
части по съдебен ред между майката на ищеца , нейната свекърва и тяхна първа
братовчедка – Р., но никога не са прилагани границите на тази делба, т.к. били
в прекрасни отношения и си помагали. Заявява,
голямото място е било оградено във вида , в който е и днес от 1968-1970г. Така
дворното място не е внесено в ТКЗС, но е
останало извън регулация. Свидетелката завявя, че имотът винаги е бил владян от
семейството на ищеца, явно и безспорно, като и, че до момента никой не е
предявявал претенции спрямо него. Св. Ек. Т. посочва, че когато е отишла да се
снабди със скица за имота е научила, че мястото е зачислено към земеделския
фонд, а при заснемането му се оказало, че попада в чужд имот. Въпреки това не е
настъпила промяна в ползването му.
От
заключенито на СТЕ се установява, че имотът по делбено дело № 572/1986 г. на Първи районен
съд – София представлява част от имота, описан в нотариален акт за покупко –
продажба № 148 / 22.04.2009 г., том III, н.д.
№ 496 / 2009 г. Делът, възложен с решение
от 15.06.1986 г. по гр.д. № 572/1986 г. на Първи районен съд – София, на П.А.Н.-С.
/дял втори по заключението на вещото лице/ представлява средната част от имота,
описан в н.а.№ 148 / 22.04.2009 г., том III, н.д. № 496 / 2009
г. и е с площ 1252кв.м.
При тези данни
от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с правно основание чл.124 ГПК, за установяване правото на собственост на
ищеца по отношение на ответника върху недвижими имот, НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в село К., обл. Софийска, с площ от 1252 кв. метра,
представляващо средната част от ПИ с идентификатор 35479.2.313 по КК и
кадастралните регистри на село К., община Д. одобрени със Заповед № РД
-18-1086/10.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 3024
кв. Метра, като претендираната част е с граници: североизточната част от имота,
собственост на П.Т., имот с идентификатор 35479.2.398, югозападната част от ,
собственост на Б.Т., имот с идентификатор 35479.2.245 и имот с идентификатор
35479.2.309.
Предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК е установителен по своя характер и с него се иска установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение, и може да се води само, ако ищецът има правен интерес от това.
В настоящия случай, ищецът доказа, че процесният имот е придобил по силата на дарение направено от родителите му - П.А. С. и Д. А.С., за което е съставен нот.акт №111, том I, дело №272/1990г. Този имот, представлява средната част от по-голям имот, който е бил предмет на съдебна делба по гр.д.№572/1986г. по описа на Първи Районен съд-София и съгласно постановеното съдебно решение представлява дал втори по заключението на вещото лице и е възложен в дял на П.А.Н.-С.. От събраните в хода на съдебното производство доказателства – свидетелските показания на св.Т. и СТЕ, се установи, че въпреки проведеното делбено производство, на място не са прилагани границите на отделните имоти. Бе доказано и че процесният имот, като част от по-големия имот е владян от П.-Н.-С., в последствие от ищеца, като това владение е безспорно и явно.
Заключението
на съдебно – техническата експертиза установява земеделския характер на
процесния имот (след изключването му от регулация), както и че е идентичен по
вид, площ, местонахождение и граници с част от възстановената на праводателя на
ответника по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя.
Съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна оспорване на решение № КТ 09/ 20.03.2008 г. на ОСЗГ – Д.. Влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие, както по отношение на обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на собственост (така - ТР № 1/1997 г., ОСГК на ВКС, т. 1). Титулът за собственост на ответниците (решението на ОСЗГ) обаче не е противопоставим на ищеца, защото нито той, нито праводателят му е участвал в административното производство пред органа по земеделска реституция, поради което издаденият административен акт не разпростира действието си спрямо него и съдът е компетентен да упражни косвен съдебен контрол върху административния акт с реституционен вещен ефект (така - ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В преценката си за валидността на тези актове при тяхното оспорване, съдът проверява материалната им законосъобразност - само с оглед материалните предпоставки за възстановяването на собствеността (в този смисъл са задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В настоящия случай съдът намира, че материалните предпоставки, посочени в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху имота не са били налице – въпреки че е бил изваден от регулация, процесният имот винаги е бил със селищен характер, никога не е включван в ТКЗС, още по-малко от праводателя на ответника, който към онзи момент е бил непълнолетен, и съответно собствеността върху имота не е била придобита от него чрез признатите от закона придобивни способи. В конкретния случай не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Напротив – в подкрепа на този извод са решение № 49 от 19.04.1973 г. по гр.д. № 268 / 1973 г. по описа на РС – гр. Сливница и удостоверение на сектор „Държавни имоти“ при Калотински ОНС № 1056 от 20.08.1969 г.
Предвид всичко
изложено по-горе, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан,
поради и което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 50,00 лева–
платена държавна такса, 10,00лв.- вписване на исковата молба, 350,00лв.
възнаграждение за вещо лице за САТЕ, 1 000,00лв. – адвокатско възнаграждение и 600,00лв.
– възнаграждение за особен представител или в общ размер на 2010,00 лв., следва да се възложат в тежест на ответника.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на Д.Л. Р., с ЕГН **********,
с адрес ***, представляван от особен представител – адв. А. от САК, че А.Д.С. с ЕГН **********,
с адрес *** № 52, представлявана от адв. Т. от САК , е собственик на
основание наследствено правоприемство, съдебна делба, давностно владение и
дарение на следния недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село К., обл. Софийска, с площ от
1252 кв. метра, представляващо средната част от ПИ с идентификатор 35479.2.313
по КК и кадастралните регистри на село К., община Д. одобрени със Заповед № РД
-18-1086/10.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 3024
кв. Метра, като претендираната част е с граници: североизточната част от имота,
собственост на П.Т., имот с идентификатор 35479.2.398, югозападната част от ,
собственост на Б.Т., имот с идентификатор 35479.2.245 и имот с идентификатор
35479.2.309.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на А.Д.С. с ЕГН **********, с адрес *** № 52, в размер на 2010,00 (две хиляди и десет)
лева, представляваща направените от него разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за постановяването му.
Районен съдия: